№ 912
гр. Шумен, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630102235 по описа за 2025 година
Предявени са три отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р. К. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 14, бл. 1, вх. 4, ет. 5, ап. 84, със
съдебен адрес гр. Шумен, ул. „*** № 17, ет. 1, офис 2 чрез адв. Веселин Пенчев от ШАК
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. ***, ул. „Бизнес парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от
управителите Райна Миткова - Тодорова и Тихомир Вълчев.
Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 20258760400711 по описа на
ЧСИ Даниела Златева, peг. № 876 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд - Шумен.
Сочи, че цитираното изпълнителното дело било образувано на 19.06.2025 г. по молба на
взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, като към молбата бил приложен
изпълнителен лист, издаден от Районен съд - гр. Шумен по гр. дело № 3581/2011 г. по описа
на ШРС, с който бил осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, Булстат *********
сумата от: 5000 лв. - просрочена главница, за неизпълнение на изискуем банков кредит по
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 14.02.2007 г.,
Допълнително споразумение за промяна на данни по карта от 26.9.2008г., с 2 457.11 лв. -
лихва за просрочие и такси за закъснение за периода от 20.01.2010 г. до 11.10.2011 г. и
законната лихва от 12.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 515.92 лв., от
които 150.37 лв. разноски за заплатена държавна такса и 365.55 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят „ЕОС
МАТРИКС“ бил посочил, че на 28.09.2018 г. е сключен договор за цесия между него и „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“, по силата на който задължението е било прехвърлено в полза на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. С молбата взискателят бил поискал частният съдебен изпълнител
да образува изпълнително дело и да изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение,
да извърши справки по отношение на длъжника, както и да наложи запори на банкови
сметки на длъжника и др. изпълнителни действия. С молба вх. № 21380 от 25.06.2025 г. по
1
описа на ЧСИ по ИД взискателят бил посочил, че актуалния размер на дълга е в размер на
сумата от 15 195.87лв., от които 5 000 лв. главница, 9 813.87 лв. лихви и др. неолихвяеми
вземания, както и претендира 300 лв. разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното
дело. Ищецът твърди, че след извършените по молба на взискателя справки, ЧСИ бил
установил, че длъжника има открити банкови сметки, поради което и му изпратил следните
запорни съобщения за налагане на запори па банковите сметки на длъжника:
с изх. № 15947/04.07.2025 г. по описа на ЧСИ Д. Златева било изпратено запорно
съобщение до Първа инвестиционна банка за налагане на запор на откритата па
длъжника Р. Х. в банката сметка;
с изх. № 15948/04.07.2025 г. по описа на ЧСИ Д. Златева било изпратено запорно
съобщение до „Банка ДСК“ АД за налагане на запор на откритата на длъжника Р. Х. в
банката сметка;
с изх. № 15949/04.07.2025 г. по описа на ЧСИ Д. Златева било изпратено запорно
съобщение до „Тексим Банк“ АД за налагане па запор на откритата па длъжника Р. Х. в
банката сметка;
с изх. № 15950/04.07.2025г. по описа на ЧСИ Д. Златева е изпратено запорно
съобщение до „Изипей“ АД за налагане на запор на откритата на длъжника Р. Х. в
банката сметка.
Излага, че на 22.07.2025 г. на длъжника чрез пълномощник му му била връчена
покана за доброволно изпълнение изх. № 17486/22.07.2025 г., с която бил поканен да заплати
дължимата сума в общ размер на 16 885.33 лв. с подробно посочена разбивка в двуседмичен
срок от връчване на поканата. С поканата на длъжника Р. Х. били изпратени и препис от
подлежащия на принудително изпълнение актове, а именно: изпълнителен лист и заповед за
изпълнение. Сочи, че към заповедта не бил приложен образец на възражение, но на гърба на
същата се съдържало указание за възможността в двуседмичен срок от връчване на
заповедта да бъде подадено възражение срещу същата.
От печата на гърба на оригинала на изпълнителния лист, приложен към поканата за
доброволно изпълнение, въз основа на който било образувано изпълнителното дело било
видно, че по същият лист е било образувано и водено и ИД № 1145/2016 г. по описа на
същия ЧСИ Даниела Златева, което е било прекратено на 03.06.2021 г.
От справка в архива на делата на ЧСИ по ИД № 1145/2016 г. по описа на ЧСИ
Даниела Златева се установявало, че ИД № 1145/2016 г. е било образувано на 14.10.2016 г. по
молба на взискателя „ОТП Факторинг България’, с която искат ЧСИ да образува
изпълнително дело срещу длъжника Р. К. Х., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен
лист, издаден от Районен съд - гр. Шумен по гр. дело № 3581/2011 г. по описа на ШРС. В
молбата си до ЧСИ взискателят сочил, че между него и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен
договор за цесия на 16.08.2012 г., с който се цедирали в полза на „ОТП Факторинг България“
дългове, включително задължението на длъжника Р. К. Х. по повод на договор за кредит от
26.09.2008 г. с банка „ДСК“ АД, въз основа на което бил и приложения изпълнителен лист. С
молбата бил посочен и актуален размер на дълга, както и били направени искания за
извършване на справки по отношение на имуществото на длъжника и налагане на запори,
възбрани и извършване на опис. С молбата не били представени доказателства за платени
такси към ЧСИ. В последствие с молба от 20.10.2016 г. бил представен платежен документ
за внесени такси в размер на 42 лв. С молба вх. № 297330/2.10.2018 г. по изпълнителното
дело, взискателят бил поискал от ЧСИ да пристъпи към принудително събиране на
вземането му като извърши опис на движими вещи на адреса на длъжника, в гр. Шумен. ул.
*** № 14, вх. 4, ет. 5, ап. 84. По делото не се съдържали данни такъв опис в последствие да е
бил извършен. Със съобщение изх. № 21197/04.10.2018 г. по описа на ЧСИ било изпратено
запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД. С молба вх. № 35986/04.12.2018 г. по ИД описа на
ЧСИ, депозирана от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, последните били посочи, че между тях и
„ОТП Факторинг“ бил сключен договор за цесия, по силата на който задължението, предмет
2
на изпълнителното дело е било цедирано в тяхна полза. С молбата същите молят да бъдат
конституирани в качеството им на взсикатели по делото, като искат да им бъде даден и
електронен достъп до делото.
Сочи, че с молбата вх. № 35986/04.12.2018 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не били
поискали извършване на изпълнителни действия срещу длъжника.
Ищецът твърди, че с постановление изх. № 12225/03.06.2021 г. на ЧСИ,
изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като
впоследствие с молба вх. № 04202/04.02.2025 г. „ЕОС МАТРИКС“ АООД поискали връщане
в оригинал на ИЛ от ЧСИ.
Ищецът твърди, че считано от 04.10.2018 г. е започнала да тече погасителна давност,
която е изтекла на 04.10.2023 г. и с това задължението му към ответника по силата на
горепосочения изпълнителен лист, въз основа на който са били образувани изп. дело
1145/2016 г. и изп. дело № 711/2025 г. понастоящем е погасено по давност.
С настоящата искова молба предявява три отрицателни установителни иска срещу
ответника, като моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* сумите в размер на 5 000 лева – просрочена главница за
неизпълнение на изискуем банков кредит по Договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит от 14.02.2007 г., Допълнително споразумение за промяна на
данни по карта от 26.09.2008 г., 2 457.11 лв. – лихва за просрочие и такса за закъснение за
периода от 20.01.2010 г. до 11.10.2011 г. и законна лихва от 12.10.2011 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 515.92 лв., от които 150.37 лв. разноски за заплатена държавна
такса и 365.55 – юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност, на
основание чл. 439 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Моли да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, ищеца, редовно призован, не се явява
лично, а изпраща упълномощен представител - адв. Веселин Пенчев от ШАК, който моли
предявените искове да бъдат уважени. В съдебно заседание и в представени по делото
писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответникът прави възражение за неподсъдност на делото на
Шуменски районен съд, като сочи, че според него е компетентен да разгледа същото
Софийски районен съд, тъй като ищецът не е потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК. В
отговора ответното дружество оспорва изцяло предявените искове, като счита същите за
недопустими, Излагат, че с оглед образуваното ИД 1145/2016 г. по описа на ЧСИ Даниела
Златева и обстоятелството, че заповедта за изпълнение била връчена по същото
изпълнително дело, като не било постъпило в срок възражение от страна на длъжника, то
заповедта била влязла в сила. В случай, че това не се установило от съда и се приеме, че
заповедта е била връчена едва на 22.07.2025 г., то производството по чл. 439 от ГПК било
недопустимо при невлязла в сила заповед за изпълнение.
На следващо място, в случай, че се приеме за разглеждане иска по чл. 439 от ГПК,
ответникът моли да бъде прекратено производството като недопустимо за размера над
присъдената главница. Счита, че депозираната искова молба е недопустима за сумата над 5
000 лв. - главница по изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, с
погасяване по давност на главните задължения се погасявали по давност и акцесорните,
поради което липсвал правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях.
Освен това, счита, че е недопустим и предявения установителен иск за недължимост
на съдебни разноски, присъдени в заповедното производство, поради което производството
по делото следвало да бъде прекратено в тази част.
Заявява, че оспорва така предявения иск, като счита същия за неоснователен и
недоказан, по аргументи, подробно развити в отговора на исковата молба.
3
Излага, че в исковата молба не се оспорвало наличието на валидно облигационно
правоотношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на частния
правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия. Спорен бил въпросът единствено
за изтичане на давностния срок за събиране на вземането. Поради неизпълнение на поетите
задължения по договор за кредит било инициирано заповедно производство и бил издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 3581/2011 г. по описа на PC - Шумен, въз основа на който било
образувано изпълнително производство под номер на дело № 1145/2016 г. по описа на ЧСИ
Даниела Златева, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство
били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. От значение за
прекъсване на давността било действието на взискателя /отправеното искане до съдебния
изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие. Т. е. и неуспешните изпълнителни
действия - действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника,
също представлявали предприемане на действия по принудително изпълнение, които
прекъсвали давността на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
С оглед практиката на ВКС, в настоящия случай давността била прекъсната
многократно с всяка молба, с която било поискано изпълнителното действие. Дали
поисканото изпълнително действие било предприето от съдебния изпълнител или не, било
без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността била свързана с
поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. В случая, след като
взискателят бил направил искане за конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител
не можел да откаже да изпълни същия.
С оглед на изложеното, ако искането от кредитора било направено своевременно, но
изпълнителното действие не било предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависела от волята на кредитора, давността се
считала прекъсната с искането.
За правилно изчисляване на установения давностен срок следвало да се има предвид
и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му.
С оглед на изложеното, счита, че до образуване на изпълнително дело № 711/2025 г.
по описа на ЧСИ Даниела Златева, давността била прекъсвана многократно и не било
налице погасяване на вземането по давност. По новообразуваното дело били предприети
също действия, прекъсващи давността.
В случай, че съдът приеме, че искът по чл. 439 от ГПК е допустим при невлязла в
сила заповед за изпълнение и разгледа възражението по чл. 414 от ГПК, моли да се има
предвид, че давността не е била изтекла, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от
ГПК /идентичен с последиците от иск по чл. 124 от ГПК/ искът за съществуване на
вземането се смятал предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Тъй като заявлението по чл. 417 от ГПК било подадено през 2011 г.,
то на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД от въпросната дата погасителната давност относно
вземането била прекъсната, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД била спряла да тече, като
към настоящия момент давността не била изтекла.
Ответникът прави възражение и за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Моли на основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските,
заплатени за адвокатски хонорар, при условие че се докаже заплащането им, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с постановките, възприети
и обективирани в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.
В проведените по делото съдебни заседания, ответникът, редовно призован, не се
явява лично. От тяхно име е депозирана писмена молба на 03.11.2025 г., в която молят да
бъде прекратено производството като недопустимо, а в случай, че бъдат приети за
4
допустими предявените искове, молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения изпълнителен лист от 13.10.2011 г., издаден по гр. дело №
3581/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че Р. К. Х., ЕГН ********** бил осъден да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, ЕИК ********* следните суми: 5 000.00 лв. –
главница за неизпълнение на непогасен изискуем банков кредит по Договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 14.02.2007 г. и Допълнително
споразумение за промяна на данни по карта от 26.09.2008 г.; 2 457.11 лв. – лихва за
просрочие и такса за закъснение за периода от 20.01.2010 г. до 11.10.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2011 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 515.92 лв. Изпълнителния лист е издаден въз основа
на депозирано заявление по чл. 417 от ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение №
2184/13.10.2011 г. по цитираното дело.
На 16.08.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД гр. София и „ОТП Факторинг България”
ЕАД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството
цесионер е придобило вземанията по посоченият изпълнителен лист.
По така издадения изпълнителен лист, първоначално, на 14.10.2016 г. е било
образувано изпълнително дело № 20168760401145 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег.
№ 876 на КЧСИ, въз основа на молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София срещу
ищеца Р. К. Х., като с молбата за образуване на изпълнително производство взискателят
„ОТП Факторинг България” ЕАД е поискал едновременно с връчването на заповедта за
изпълнение с покана за доброволно изпълнение извършване на принудителни действия -
запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, възбрана на имоти и запор на
МПС и опис на имущество. Със същата молба взискателят е възложил на изпълнителния
орган осъществяване на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Съдът констатира от
приложеното копие на изп. дело № 20168760401145 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег.
№ 876 на КЧСИ, че на 17.10.2016 г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника Х., която е била връчена на длъжника Х. чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 10.11.2016 г., на постоянния му адрес:
гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 14, вх. 4, ет. 5, ап. 85, като срокът по чл. 47, ал. 2 от ГПК е
изтекъл на 25.11.2016 г., като е извършена и справка за адрес на длъжника. С поканата за
доброволно изпълнение е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на
25.11.2016 г. На 02.10.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ извършването опис на
имущество на длъжника. Съдът констатира от приложеното копие на изп. дело №
20168760401145 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, че на 04.10.2018 г.
частният съдебен изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД гр.
София за изпълнение на наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки на
длъжника, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, като запора е наложен на 15.10.2018 г. На
04.10.2018 г. частният съдебен изпълнител отново е изпратил покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ до длъжника Х., която е била връчена на длъжника Х. чрез залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 24.10.2018 г., на постоянния му адрес: гр. Шумен, ул.
„Съединение“ № 14, вх. 4, ет. 5, ап. 85, като срокът по чл. 47, ал. 2 от ГПК е изтекъл на
11.11.2018 г. С цитираната покана уведомява длъжника, че насрочва опис на движими вещи,
находящи се на адреса на длъжника на 15.11.2018 г.
Тъй като посочените задължения не били платени, на 28.09.2018 г. между „ОТП
Факторинг България” ЕАД гр. София и „ЕОС Матрикс” ЕООД бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията
по посоченият изпълнителен лист, като частният съдебен изпълнител конституирал като
5
взискател „ЕОС Матрикс” ЕООД.
На 13.11.2018 г. ЧСИ е извършил справка за актуалното състояние на всички трудови
договори на длъжника. С постановление от 03.06.2021 г. частният съдебен изпълнител е
констатирал, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След това е пристъпено към вдигане на наложеният запор. На
04.02.2025 г. по делото е представена молба от процесуален представител на взискателя за
връщане на изпълнителния лист.
Съдът констатира от приложеното копие на изп. дело № 20258760400711 по описа на
по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, че срещу ищеца Р. К. Х. на
19.06.2025 г. било образувано ново изпълнително дело въз основа на молба от ответната
страна и описания по-горе изпълнителен лист. Със същата молба взискателят е възложил на
изпълнителния орган осъществяване на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, както и при
установени банкови сметки на длъжника да наложи запор. На 19.06.2018 г. ЧСИ е извършил
справки за адрес на длъжника, в НАП и в Регистъра на банковите сметки и сейфове. На
25.06.2025 г. взискателят е уведомил ЧСИ за актуалния размер на задължението длъжника
към дата 20.06.2025 г. Впоследствие, на 04.07.2025 г. частният съдебен изпълнител е
изпратил запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим банк“ АД,
„Изипей“ АД, „Банка ДСК“ АД за изпълнение на наложен запор върху вземания на
длъжника по банкови сметки на длъжника. На 04.07.2025 г. частният съдебен изпълнител е
изпратил покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника Х., която е била връчена на
длъжника Х. е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 07.07.2025 г., на постоянния му адрес: гр. Шумен, ул.
„Съединение“ № 14, вх. 4, ет. 5, ап. 85, като с цитираната покана уведомява длъжника, че е
наложен запор върху банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим
банк“ АД, „Изипей“ АД, „Банка ДСК“ АД. На 22.07.2025 г. частният съдебен изпълнител
отново е изпратил покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника Х., която е била
връчена на адв. Веселин Пенчев – пълномощник на длъжника Х. на 22.07.2025 г.
По посоченото изпълнителното производство, ищецът на 08.08.2025 г. е представил
обезпечителна заповед, издадена на основание чл. 389 от ГПК с Определение № 2301 от
06.08.2025 г., постановено по настоящото гр. дело № 2235/2025 г. по описа на ШРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Ищеца предявява три отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК, като твърди, че в полза на ответника няма подлежащо на принудително
изпълнение вземане за сумите в размер на 5 000 лева – просрочена главница за
неизпълнение на изискуем банков кредит по Договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит от 14.02.2007 г. и Допълнително споразумение за промяна на
данни по карта от 26.09.2008 г., 2 457.11 лв. – лихва за просрочие и такса за закъснение за
периода от 20.01.2010 г. до 11.10.2011 г. и законна лихва от 12.10.2011 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 515.92 лв., от които 150.37 лв. разноски за заплатена държавна
такса и 365.55 – юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е първоначално е
образувано изпълнително дело № 20168760401145 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег.
№ 876 на КЧСИ, като след прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
впоследствие е образувано ново изпълнително дело № 20258760400711 по описа на ЧСИ
Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност.
По допустимостта на исковете:
Предмет на делото са обективно съединени отрицателни установителни искове по чл.
439, ал. 1 от ГПК, според която разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение,
6
признато с изпълнително основание, което по действащия ГПК /чл. 404 от ГПК/ може да
бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или арбитражна спогодба, а ако това
предвижда правото на ЕС или международен договор – и чуждестранен несъдебен акт.
Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск,
обосноваващи правния интерес от него, са: 1. изпълнителното основание да е издадено и
влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2. принудителното изпълнение да е предстоящо
или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен
установителен, а осъдителен/; 3. искът да е основан на новонастъпили факти, които не са
преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат
възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание:
края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на
сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за
възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.
Иск по чл. 439 от ГПК е недопустим при всички невлезли в сила съдебни
изпълнителни основания. Това се отнася както за изпълнителни основания, които не са
предварително изпълняеми, така и за такива, които са предварително изпълняеми и въз
основа на тях е възможно да се проведе или се провежда принудително изпълнение. Такива
са всички съдебни актове, по които предварителното изпълнение е допуснато с нарочен
съдебен акт /по чл. 242 от ГПК или чл. 418 от ГПК/ или по силата на закона /осъдителните
въззивни решения/. Ако изпълнителното основание не е влязло в сила, то и възраженията
срещу вземането по него не могат да се основават на факти, настъпили след момента на
стабилитет на изпълнителното основание, което е основната отличителна черта на иска по
чл. 439 от ГПК. Защитата срещу невлязъл в сила съдебен акт следва да се осъществи по
предвидения в закона редовен способ и инстанционен ред, а не чрез иск по чл. 439 от ГПК.
Искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е специален отрицателен установителен иск, който
съобразно с чл. 439, ал. 2 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Доколкото тук основната част от сумите са по издаден въз основа на заповедно
производство изпълнителен лист, то следва да се приеме, че за да е допустима възможността
на лицето да защитава правата си с този иск обстоятелствата, на които се основава следва да
са настъпили след издаване на заповедта за изпълнение в заповедното производство. Тези
обстоятелства дават възможност иска по чл.439, ал.1 от ГПК да се разглежда като допустим
по посочения ред.
От материалите по делото се установи, че въз основа на издадения изпълнителен лист
по гр. дело № 3581/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен, по молба на взискателя от
14.10.2016 г. е било образувано изпълнително дело № 20168760401145 по описа на ЧСИ
Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ. По делото по несъмнен начин е установено, че ЧСИ
е връчил преписи от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, заедно с
други документи по изпълнителното дело на длъжника Р. Х. чрез залепване на уведомление
по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 10.11.2016 г., на постоянния му адрес: гр. Шумен, ул.
„Съединение“ № 14, вх. 4, ет. 5, ап. 85, като срокът по чл. 47, ал. 2 от ГПК е изтекъл на
25.11.2016 г. От тази дата следва да се брои срокът, в който същият е могъл да подаде
възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. В рамките на
преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК /в редакцията преди изменението,
обн. В ДВ бр. 100/20.12.2019 г./, ищецът не е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, нито е предявил преди изтичането на този срок отрицателен установителен иск
по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за несъществуване на процесните вземания, поради което с
изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, т. е. на 11.12.2016 г. е заповедта за
незабавно изпълнение е влязла в сила съобразно чл. 416, ал. 1 от ГПК /стара редакция/ и е
настъпило стабилизиране на постановената срещу длъжника заповед за незабавно
изпълнение, както и на издаденото въз основа на нея изпълнително основание. В т. см.
7
Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2108/2019 г. на IV г. о. на ВКС. Освен
това, следва да се посочи, че според трайно установената практика на ВКС /Определение №
956 от 22.12.2010 г. по ч. търг. дело № 886/2010 г. на ВКС, I т.о., Решение № 60172 от
14.04.2022 г. по т. дело № 9422/2020 г. на ВКС, I т.о., Решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр.
дело № 4063/2021 г. на ВКС III г. о. и др./ с влизането в сила на заповедта за изпълнение се
получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение,
поради което след влизането влизането в сила на заповедта за изпълнение, на разположение
на длъжника са само исковете по реда на чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, като в последният
случай искът на длъжника може /процесуално допустимо е/ да се основава на факти,
настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение, но не и на такива, които той е
могъл да релевира преди изтичането на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, както и
че след влизането в сила на заповедта за изпълнение тече петгодишната давност по чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД. Следователно предявените искове по чл. 439, ал. 1 от ГПК главница и лихва за
просрочие и такси за закъснения са допустими.
Същевременно обаче, съдът намира, че част от претенциите на ищеца, а именно за
установяване на недължимост на сумата от 515.92 лв., от които 150.37 лв. разноски за
заплатена държавна такса и 365.55 – юрисконсултско възнаграждение, присъдени в
заповедното производство е недопустим, поради което производството в тази част следва да
бъде прекратено. Както бе прието с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разноските в заповедното производство представляват
последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на
длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес
разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно
предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска.
Законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват
наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск
за разноските в заповедното производство. Предвид изложеното, претенцията за
недължимост на 515.92 лв. – разноски, присъдени заповедното производство, се явява
недопустима и в тази част производството следва да бъде прекратено.
По основателността на исковете:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, както бе посочено по-горе,
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно, такъв факт е
правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в закона срок.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен и безспорен начин, а и не се
спори между страните, че „Банка ДСК“ ЕАД гр. София се снабдило с изпълнителен лист
срещу ищеца, въз основа на издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК. Вземанията на дружеството се основавали на неизпълнени задължения по договор за
банков кредит.
Не се спори между страните също, че съгласно Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, подписан на 16.08.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, цедент и
„ОТП Факторинг България” ЕАД, цесионер, посоченото дружество - цесионер придобило
вземанията по посоченият изпълнителен лист. Също така не се спори между страните, че
впоследствие съгласно Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, подписан на 28.09.2018
г., сключен между „ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, цедент и „ЕОС Матрикс”
ЕООД, цесионер, ответното дружество - цесионер придобило вземанията по посоченият
изпълнителен лист.
Ето защо титуляр на вземането по изпълнителния лист понастоящем е ответника
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, което дружество има качеството взискател по изп. дело №
20258760400711 по описа на ЧСИ Д. Златева.
8
Доказа се, че през 2016 г. въз основа описания изпълнителен лист, било образувано
изп. дело № 20168760401145 по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ.
Доказа се също, че през 2025 г. въз основа описания изпълнителен лист, било образувано
ново изп. дело № 20258760400711 по описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. №
876 на КЧСИ. Ищеца, обосновавайки основателността на претенцията си, се позовава на
изтекла погасителна давност. Според приетото в т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. Давността се прекъсва от предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. Перемпцията е без правно значение за давността и когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото
искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело или не.
От изложената фактическа обстановка е видно, че последното валидно изпълнително
действие е било налагане на запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД със
съобщение изх. № 21197/04.10.2018 г. по описа на ЧСИ, като запорът е наложен от „Банка
ДСК“ ЕАД на 15.10.2018 г. Въпреки, че от положения от банката печат не става ясно дали
лицето действително е клиент на банка ДСК и има такава сметка към датата на получаване
на запориото съобщение в „Банка ДСК“ ЕАД или не, по делото се установява, че за период
по-голям от 5 години, следващ 15.10.2018 г. не са били поисквани, респективно извършвани
изпълнителни действия спрямо длъжника, до образуването на изп. дело № 20258760400711
по описа на ЧСИ Даниела Златева. Ето защо дори да се приеме, че на 15.10.2018 г. е бил
наложен запор, с който давността е прекъсната, то отново е налице период, по-голям от 5
години, в който не са били поисквани извършването на каквито и да било изпълнителни
действия, още по- малко пък те реално да са били осъществени. Последното е безспорно с
оглед преценката за настъпила погасителна давност на задължението.
Отделно от това, основателно е възражението, наведено в отговора на исковата молба
относно приложимостта на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените
давностно срокове, съгласно който /чл. 3, т. 2/ спират да текат давностните срокове за
периода от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение. Разпоредбата на чл. 3, т.
1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/ урежда спиране течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението, а съгласно чл. 3, т. 2 от същия закон спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. С оглед посочената норма и § 13 от ЗИД на 33 /обн. ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г., в
сила от 14.05.2020 г. /, посоченият срок не е текъл за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,
или 2 месеца и 7 дни, който също следва да се съобрази при изчисляване на давностния срок.
Следователно следва да се приеме, че последното изпълнително действие е било
налагането на запор на 15.10.2018 г. и като се отчете периода от 2 месеца и 7 дни, през който
давността е била спряна по силата на закон, в случая погасителната давност за вземането,
предмет на издадения в полза на ответника изпълнителен лист, започнала е изтекла на
22.12.2023 г.
Съобразно това, съдът намира, че възможността на „ЕОС Матрикс” ЕООД да събере
принудително вземанията си срещу Р. К. Х. по изпълнителния лист /за главница и лихви/ е
9
погасена по давност, поради което те са недължими от последният.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията е основателна, поради което
следва да бъде признато за установено, че Р. К. Х. няма подлежащо на принудително
изпълнение парично задължение към „ЕОС Матрикс” ЕООД за сумата в размер на 5000 лв.,
представляваща просрочена главница, за неизпълнение на изискуем банков кредит по
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 14.02.2007 г. и
Допълнително споразумение за промяна на данни по карта от 26.9.2008г. и сумата в размер
на 2 457.11 лв. - лихва за просрочие и такси за закъснение за периода от 20.01.2010 г. до
11.10.2011 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист на 13.10.2011 г. въз основа на
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 2184/13.10.2011 г. по гр. дело № 3581/2011 г. по
описа на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано изпълнително дело №
20258760400711 по описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ,
поради погасяване на вземанията по давност.
По разпределение на разноските по делото:
Страните, чрез процесуалните си представители са направили изрично искане съдът
да им присъди направените по делото разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски.
В случая единствените разноски, които следва да се присъдят на ищеца са адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. второ от ЗАдв. Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищеца
е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатила хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАдв. – оказване на безплатна правна помощ на
близък. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение. Процесуалният представител на ищеца е
поискал съдът да присъди адвокатско възнаграждение по този ред, което в конкретния
случай с оглед уважената цена на исковете следва да бъде изчислено съгласно чл. 2, ал. 5 и
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа,
възлиза на сумата в общ размер от 1345.71 лв. Размерът на възнаграждението при
разглеждания казус, съдът определя на сума от 675 лева, отчитайки действителната
фактическа и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на
ищеца действия по защитата в производството. При разглеждания казус се събраха
единствено писмени доказателства, поискани от ищеца с исковата молба, като не са
извършвани допълнителни действия по защитата на ищеца, представителят на ищеца се яви
при проведените две открити съдебни заседания, като представените писмени бележки не
съдържа допълнителни доводи по съществото на спора. Ето защо на адвокат адв. Веселин
Пенчев от ШАК следва да се присъди сума в размер на 675 лева - възнаграждение за
процесуално представителство, определено съразмерно уважената част от исковете.
Доколкото текстът на нормите на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение, определено от съда, то сумата
следва да се присъди не в полза на страната, а директно на нейния представител.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд - Шумен и сума в размер на 298.24 лева, представляваща
държавна такса за водене на делото.
С оглед изхода на спора ищецът дължи на ответното дружество направените по
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхрълената част от исковете. При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
10
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки
предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото производство в размер
на 200 лева. При преценка на същото съдът взе предвид, както фактическата и правна
сложност на делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в общ
размер на 12.94 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Р. К. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 14, бл. 1, вх. 4, ет. 5,
ап. 84, със съдебен адрес гр. Шумен, ул. „*** № 17, ет. 1, офис 2 чрез адв. Веселин Пенчев от
ШАК и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище: гр. София, район
„Младост“, ж. к. „***“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от
управителите Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, че Р. К. Х.,
ЕГН ********** няма подлежащо на принудително изпълнение парично задължение към
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ********* за сума в общ размер на 7 457.11 лева /седем
хиляди четиристотин петдесет и седем лева и единадесет стотинки, от която в размер на
5 000 лева – просрочена главница за неизпълнение на изискуем банков кредит по Договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 14.02.2007 г. и
Допълнително споразумение за промяна на данни по карта от 26.09.2008 г., 2 457.11 лв. –
лихва за просрочие и такса за закъснение за периода от 20.01.2010 г. до 11.10.2011 г., за които
вземания е издаден изпълнителен лист на 13.10.2011 г. въз основа на Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 2184/13.10.2011 г. по гр. дело № 3581/2011 г. по описа на
PC - Шумен и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 20258760400711 по
описа на по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на
вземанията по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2235/2025 г. по описа на ШРС, в
ЧАСТТА относно предявеният от Р. К. Х., ЕГН **********, иск по чл. 439 от ГПК, за
признаване за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата
в общ размер на 515.92 лева /петстотин и петнадесет лева и деветдесет и две стотинки –
разноски, присъдени в заповедното производство по гр. дело № 3581/2011 г. по описа на
Ройонен съд - Шумен, поради недопустимост.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Шумен, сума в размер на 298.24 лева /двеста
деветдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса за
водене на делото.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адв. Антоний
Димитров от САК, сумата в размер на 675.00 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/,
представляващи адвокатско възнаграждение за защита на ищеца по делото, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., съразмерно с уважената част от иска,
съгласно представен списък.
ОСЪЖДА Р. К. Х., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК
********* направените разноски в размер на 12.94 лв. /дванадесет лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решение с характера на определение, в частта на прекратяване за част от
11
предявените искове, подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд – Шумен,
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
12