№ 62552
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20231110169515 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 364647/19.12..2023 г., подадено от [фирма] за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. С. В. за следните суми: 69,90
лв., представляваща цена на предоставени електронни съобщителни услуги по договор
№*** и партида № **, услуга *** за периода 07.10.2020 г. – 06.02.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 19.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 20,05 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатени електронни услуги за
периода от 26.11.2020 г. до 02.11.2023 г., 49,48 лева, представляваща неустойки в размер на
3 стандартни месечни такси, 13,47 лева, представляваща мораторна лихва върху неустойката
от 49,48 лв. за периода от 07.03.2021 г. до 02.11.2023 г., 93,30 лева – неустойки,
представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса, 25, 14 лева,
представляваща мораторна лихва върху неустойката от 93, 30 лв. за периода от 07.03.2021 г.
до 02.11.2023 г., 11, 63 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 07.12.2020 г.
до 06.01.2021 г. и 3, 26 лв. – мораторна лихва върху тази сума.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главници, неустойка
и мораторна лихва и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите: 11, 63 лв. – такса за
събиране на дължими суми за периода от 07.12.2020 г. до 06.01.2021 г. и 3, 26 лв. –
мораторна лихва върху тази сума.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителя да основава
вземанията си на различни точки от Общите си условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно – неплащане на
договорни задължения в срок и претендирането им.
Отделно от това в хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде
1
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формират
въпросната „такса“ и защо се предявяват в такъв размер. Всъщност се оказва, че не става
въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи или услуга, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата, респ. неизпълнението. Въобще не става ясно и какво представлява таксата
повторно включване за каква услуга се дължи, какво е извършено и във връзка с коя услуга,
за да бъде начислена.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № № 364647/19.12..2023 г.., подадено от [фирма], ЕИК
*** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. С. В. за сумите, както
следва: 11, 63 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 07.12.2020 г. до
06.01.2021 г. и 3, 26 лв. – мораторна лихва върху тази сума.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2