Решение по дело №350/2024 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1925
Дата: 7 юни 2024 г. (в сила от 7 юни 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247060700350
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1925

Велико Търново, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
   

При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20247060700350 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. С. Х., с адрес [населено място], общ. Елена, [улица], чрез адв. В. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000254/10.04.2024 г., издадена от началник група към ОД на МВР – В. Търново, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че на 10.04.2024 е регистрирал в КАТ – В. Търново закупения от него лек автомобил, при което бил извършен пълен технически преглед на автомобила от служители на ОДМВР – В. Търново. След приключване на процедурата по регистрация жалбоподателят напуснал пределите на КАТ – В. Търново, при което почти веднага бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“, вследствие на което била издадена обжалваната заповед. Незабавно след това Х. посетил отново КАТ – В. Търново, където бил извършен нов преглед на автомобила от служителите, които не констатирали никакви неизправности и заявили, че всичко било наред. Твърди, че неизправност е липсвало и не е констатирано нарушение на нормативната уредба. Според жалбоподателя в заповедта липсва описание на обстоятелствата, които да конкретизират проявлението на дефиницията за „значителна неизправност“. По тези мотиви, доразвити в съдебно заседание от процесуалния му представител се иска от съда да отмени процесната заповед. Претендира направените разноски, както и присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 32 от ЗА.

Ответникът по жалбата - началник група към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.04.2024 г. А. С. Х. закупил лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. № [рег. номер]. На 10.04.2024 г. Х. посетил сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР В. Търново за извършване на промяна в регистрацията на МПС. Противно на твърденията на жалбоподателя, в това производство не е извършван пълен технически преглед на автомобила /какъвто се прави при първоначална регистрация/, а превозното средство е представено за идентификация съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните преводни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В резултат на това било издадено свидетелство за регистрация на МПС.

След като напуснал района на сектор „Пътна полиция“ с автомобила, в 10:55 на 10.04.2024 г. в гр. В. Търново, на ул. „Беляковско шосе“ до номер 6 в посока КПП-изток на Национален военен университет, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“. Проверяващите органи установили, че управляваното от Х. МПС се движи със значителна техническа неизправност в шумозаглушителното устройство, а водачът по време на движение не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН № GA1163341/10.04.2024 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство.

При тази фактическа обстановка от началник група към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000254/10.04.2024 г., с която за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност и на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП на А. С. Х. е наложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Същата е връчена на жалбоподателя на 10.04.2024 г. Недоволен от нея, Х. я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 12.04.2024 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

След връчване на заповедта на 10.04.2024 г. жалбоподателят е подал заявление за пускане в движение на горепосочения лек автомобил, като е представил същия за преглед в техническия пункт на сектор „Пътна полиция“. Съгласно протокол за преглед за техническа изправност на ППС № 241275002773 от 10.04.2024 г. превозното средство е изправно. Според представената от ответника справка на 10.04.2024 г. в 14:55 ч. превозното средство е пуснато в движение.

В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.3 от заповедта са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР В. Търново - за цялата територия, обслужвана от ОДМВР В. Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с нея резултат.

В производството по издаване на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение и на приложимия материален закон.

Съгласно чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство: до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС с неизправно шумозаглушително устройство. Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Шофирането на технически неизправно МПС създава непосредствена опасност за участниците в движението и съставлява основание по смисъла на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на предвиденото в закона ограничение на правото на собственика под формата на ПАМ да го ползва по предназначение до отстраняване на неизправността. Една от хипотезите за временно спиране от движение на технически неизправно МПС е, когато излъчваният шум е над установените норми.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б“ от ППЗДвП превишението на нормите за шум е една от изрично посочените повреди или неизправности, при наличието на които МПС се считат за технически неизправни – когато нивото на шум не съответства на предписаните нормативни стойности.

Същото разрешение е дадено и в т. 8.1.1., б. „а“ на Приложение № 5, част I от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, приложима на основание чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, според която, когато нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, е налице техническа неизправност. В бележките към Приложение № 5 е пояснено, че под "изисквания" се имат предвид изискванията за одобряване на типа към датата на одобряване, първа регистрация или пускане в употреба за първи път, както и задълженията за преоборудване или на националното законодателство на държавата на регистрация. Тези причини за неизправност са приложими, само когато е проверено съответствието с изискванията. В т. 1 "Общи положения" на част I от Приложение № 5 е указано, че проверката на системите и компонентите на превозните средства и оценката на неизправностите се извършва в съответствие с посочените от производителя критерии и стойности от измерванията, а когато липсват данни от производителя - критериите и стойностите от измерванията и проверките трябва да са в съответствие с посочените в таблицата.

Превишението на допустимите норми за шум се квалифицира от проверяващите като "значителна неизправност". Според легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Методът за установяване на високите нива на шум съгласно Приложение № 5 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е чрез субективната оценка на проверяващия. Ако има съмнения дали нивото на шума е на границата на допустимото, е предвидена възможност за извършване на замерване чрез използване на шумомер.

От анализа на нормативната уредба следва изводът, че за да е налице значителна неизправност по смисъла на Приложение № 5, част І, т. 8.1.1., б. „а“ от Наредбата, във връзка с чл. 10, т. 10, б. „б“ от ППЗДвП и § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, която да послужи като фактическо основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, трябва да е установено не просто високо ниво на звука, а превишение на шума над допустимите стойности съгласно изискванията. Приложимите в този случай изисквания са техническите изисквания за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на нивото на шума. Административният орган е бил длъжен да извърши справка за предвидените за съответния вид МПС нива и да установи дали конкретното ППС е превишавало тези норми за шум към момента на извършване на проверката, за да приеме, че е налице значителна неизправност, налагаща временното му спиране от движение.

В случая такива констатации не се съдържат нито в АУАН, нито в оспорваната заповед. В хода на съдебното производство също не са събрани доказателства, които да сочат несъответствие с допустимите граници на шум. Вярно е, че Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС в т. 8.1.1., б. "а", част І на Приложение № 5 позволява нивото на излъчвания шум да се определи посредством субективната оценка на проверяващия, без да изключва извършване на проверка за съответствието на произвеждания звук с предписаните изисквания. Този факт няма как да бъде установен само при една физическа проверка, дори слуховото възприятие на контролните органи да им дава индикации, че шумът не е в нормите. Минималните изисквания относно съдържанието и препоръчителните методи на проверка указват, че при колебания относно нивото на звука може да се извърши измерване на шума, излъчван от неподвижно превозно средство, като се използва шумомер (чл. 40, ал. 5 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС). Именно такава проверка е следвало да бъде извършена, за да се убеди проверяващият орган, че нивото на шума е над граничните стойности според данните от регистрационния талон на автомобила.

В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган не е установил нито каква е нормата на шум, която е превишена, нито с колко е превишението, за да може да се прецени дали в действителност е налице техническа неизправност на шумозаглушителната уредба на автомобила, а същевременно именно от актосъставителя се твърди, че такава е липсвала.

Нещо повече, в случая още на същия ден, няколко часа след налагането на ПАМ автомобилът на жалбоподателя е преминал успешно технически преглед при служители на ответника, със заключение, че е изправен и е пуснат в движение. Същевременно от ответника не са ангажирани доказателства, че е имало някаква интервенция или действия по отстраняване на неизправност на автомобила през този период от време. От това може да се направи извод, че техническа неизправност изначално не е имало и процесната заповед е издадена без основание.

Безспорно прилагането на принудителна административна мярка изисква своевременност и бързина, но това не трябва да става за сметка на принципа на истинност по чл. 7 от АПК. Административният орган е следвало да изясни пълно, всестранно и обективно, с всички възможни от закона доказателствени средства правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Това не е сторено, с оглед на което е допуснато издаването на заповед по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. След като фактическото основание за издаване на обжалваната заповед не е доказано по предвидения от законодателя ред, то тя е постановена в нарушение на материалния закон и следва да се отмени като неправилна и незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски в размер на 10 лв. платена държавна такса. Основателна е и претенцията на адвокат В. Д. като пълномощник на жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). В приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.04.2024 г. е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ОД на МВР В. Търново следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000254/10.04.2024 г., издадена от началник група към ОД на МВР – В. Търново, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Велико Търново да заплати на А. С. Х. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Елена, [улица], разноски за държавна такса в размер на 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Велико Търново да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат В. Д. Д., вписан в АК – Велико Търново с личен номер **********, със служебен адрес в ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

Съдия: