Решение по дело №1108/2013 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 605
Дата: 1 октомври 2013 г. (в сила от 26 октомври 2013 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева-Гургова
Дело: 20135320101108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2013 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                              Година 01.10.2013                           Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                                           втори граждански състав

На двадесет и шести септември                              две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: А.П.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1108 по описа за 2013 година

и за да се произнесе, взе предвид:      

            Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.143 ал.1 и чл.149  от СК.

Ищцата Д.И.И. ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на малолетните си деца И.П.Х. ЕГН ********** и Д.П.Х. ЕГН **********, и тримата от гр. Б., и тримата със съдебен адрес: гр. К., бул. ”О.”№ 22, ет.4, ап.27, в исковата си молба против П.Х.Х. ЕГН **********,***, молят съда, да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на синовете си, съответно в размер на 150.00 лева за И.Х. и в размер на 120.00 лева за Д.Х., считано от 01.08.2013г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното плащане, както и за период от една година преди предявяване на иска, т.е. от 01.08.2012г. до 01.08.2013г. в размер на 140.00 лева месечно за И.Х. и в размер на 110.00 лева месечно за Д.Х., ведно със законната лихва за забава до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответника по делото с отговора на исковата молба заявява, че исковете са допустими и частично основателни. Заявява, че съобразно финансовите си възможности не може да заплаща ежемесечна издръжка на децата в размер не повече от минимално определения такъв. Заявява, че през целия период, за който се търси издръжката не е работил и към настоящия момент няма никакъв източник на доходи, нито имущество.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

            Видно от представените заверено копие Удостоверение за раждане от *** г., издадено възоснова на Акт за раждане №1051 от 26.09.2003 г. и Удостоверение за раждане от *** г., издадено възоснова на Акт за раждане №500 от 28.11.2006 г.,  се установява, че ответника по делото е баща на двете  малнолетни деца И.П.Х. и Д.П.Х.. Представена е Служебна бележка от 12.07.2013 г., от която се установява, че малолетното дете  Д.П.Х. е посещавало детска градина, за което е заплащана такса средно в размер на 42,70 лева или общо 256,00 лева.  Представени са два броя Удостоворения съответно с №480/29.07.2013 г. и №481/29.07.2013 г. от СОУ”В.Л.” гр. К. за това, че и двете деца са записани в училището за учебната 2013/2014 г. Ищцата е представила Служебна бележка за дохода си, от която се установява, че същата получава среден месечен брутен доход в размер на 635,00 лева.

            Ответника представя Декларация, с която заявява, че не притежава недвижими имоти, парични средства, МПС, не работи и няма трудови доходи и други източници на доходи.

            От показанията на свидетеля С.С.С., живеещ на съпружески начала с ищцата по делото, се установява, че  същия познава ищцата и нейните деца от  2012 г. От шест месеца живее с тях и има преки впечатления. Твърди, че не познава лично ответника. Знаел, че с ищцата били разделени от м. август 2012 г. и от тогава бащата не е давал издръжка за децата си. Двете деца вече били ученици, малкия в първи клас а големия в четвърти клас. Преди това малкия ходел на детска градина за която ищцата плащала на месец 50 - 55 лева. Дала около 500 лева за да подготви двете деца за училище, за помагала, дрехи, екипи и маратонки. Отделно за двамата давала по 7 лева на ден за храна, 20 лева за охрана. В дома си ползвали интернет и кабелна телевизия, таксата за които била 30 лева. Малкият бил записан на компютри. Отоплявали се с дърва за които плащали по 70 лева на кубик отделно имали около 100 лева на месец за ток. Чувал, че ответника работел при някакъв човек м гр. Б., където живеел с баща си и братята си, на който гледал животните. Преди това работил в строителството.

            Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави  следните изводи от правна страна:

Съдът счита, че с оглед така изяснената фактическа обстановка са налице условията за присъждане на издръжка по смисъла на закона.

Установи се по делото от свидетелските показания,  че майката работи и получава среден месечен брутен доход около 600 лева, който обаче не е достатъчен за издръжката на нея и двете деца. Децата са на възраст когато ходят училище и съответно нуждата от средства се увеличава.

Съгласно чл.142 ал.2 от СК минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, който към настоящия момент е 72,50 лева.

При съблюдаване изискванията на чл. 143 от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка и предвид горепосочения нормативно определен минимум на размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на детето И.П.Х. ежемесечно са необходими поне 180 лева, от които бащата да поеме 130,00 лева, а за детето Д.П.Х. поне 150,00 лева,  от които бащата да поеме 110,00 лева,  с оглед финансово му състояние, а майката останалите средства, ведно с грижите по непосредственото отглеждане и възпитание.

В частта до пълния претендиран размер  на издръжката – 150,00 лева за едното дете и 120,00 лева за другото, съдът следва да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Издръжката следва да се присъди от 01.08.2013 г. – датата на подаване на исковата молба,  до настъпване на законно основание за нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.

По отношение на иска за издръжка за минало време по чл.149 от СК, по делото с исковата молба се твърди фактическа раздяла от около година. Съдът е склонен да даде вяра на показанията на свидетеля С.С., според който заяви в съдебно заседание, че фактическата раздяла е настъпила през м. август 2012 г., което обстоятелство не беше оспорено от ответника.

Установи се, че през този период децата са живяли единствено и само при майката, която е полагала грижите за тях. Не се установи ответника да е изплащал издръжка за минал период от време. С оглед настъпилата фактическа раздяла, съдът намира, че следва да уважи предявения иск и следва да присъди издръжка за периода от 01.08.2012 г. до 01.08.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска. Относно размера на същата, съдът счита че следва да бъде определена в размерите на текущата такава, като ответникът отново следва да заплати по 130,00 лева за детето И.П.Х. и по 110,00 лева за детето Д.П.Х..

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Следва да се осъди ответника да заплати по сметка на КРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 345,60 лева.                 

Ищцата е претендирала заплащането на направени по делото разноски, поради което на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати направените по делото разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 88,89 лева, съразмерно с уважената част от иска.  

            Водим от горното  съдът

  

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, П.Х.Х. ЕГН **********,***, да заплаща на Д.И.И. ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на малолетните си деца И.П.Х. ЕГН ********** и Д.П.Х. ЕГН **********, и тримата от гр. Б., и тримата със съдебен адрес: гр. К., бул. ”О.”№ 22, ет.4, ап.27, издръжка в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева месечно за детето И.П.Х. и 110,00(сто и десет)лева месечно за детето Д.П.Х., считано от 01.08.2013 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като до пълната претендирана сума в размер на 150,00 лева за едното дете и 120,00 лева за другото дете, съдът ОТХВЪРЛЯ предявените искове като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК, П.Х.Х. ЕГН **********,***, да заплати на Д.И.И. ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на малолетните си деца И.П.Х. ЕГН ********** и Д.П.Х. ЕГН **********, и тримата от гр. Б., и тримата със съдебен адрес: гр. К., бул. ”О.”№ 22, ет.4, ап.27, издръжка за периода 01.08.2012 г. до 01.08.2013 г., в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева месечно за детето И.П.Х. и 110,00(сто и десет)лева месечно за детето Д.П.Х., като до пълната претендирана сума в размер на 140,00 лева за детето И.П.Х., съдът ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П.Х.Х. ЕГН **********,***, да заплати на Д.И.И. ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на малолетните си деца И.П.Х. ЕГН ********** и Д.П.Х. ЕГН **********, и тримата от гр. Б., и тримата със съдебен адрес: гр. К., бул. ”О.”№ 22, ет.4, ап.27, сумата от 88,89 (осемдесет и осем лева и 89 ст.) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА П.Х.Х. ЕГН **********,***, да заплати по сметка  на Районен съд – К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 345,60 (триста четиридесет и пет лева и 60 ст. )лева.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от 11.10.2012 г.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

А.П.