Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия
Мазгалов в.гр.дело №1676 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С
решение №271329 от 11.11.2019г., постановено по гр.дело №83705/2017г. по описа
на СРС, ГО, 68 с-в, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от Е.И.К.
с ЕГН********** срещу З."Л.И."АД с ЕИК****** иск с правно основание чл.394 КЗ вр.чл.405,ал.1 КЗ за сумата от 1840,08лв.- застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско", по щета №0000- 1301-17-203872, за претърпени имуществени
вреди в резултат на настъпило на
03.05.2017г. в гр.София застрахователно събитие - увреждане от злоумишлени
действия на трети лица, на застрахован автомобил "Субару Легаси” с ДК№******,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на събитието до окончателното
плащане. Ищцата е осъдена да заплати на ответника общо 100 лева разноски по
производството.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ищцата Е.И.К.. Жалбоподателката поддържа, че са налице всички
необходими предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение в случая.
Твърди, че застрахователят може да откаже да изрлати обезщетение само в
предвидените в закона случаи, включително при неизпълнение на задълженията на
застрахования, но само ако това неизпълнение е значително с оглед интереса на
застрахователя или е довело до настъпването на застрахователното събитие. Моли
решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен изцяло. Претендира разноски.
С
подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като
неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на обжалваното
решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението
е неправилно по следните съображения:
Предявеният
иск е с правно основание чл.394 вр.чл.405,ал.1 КЗ.
Между
страните не се спори относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищцата в качеството но застрахован и ответника като
застраховател по застраховка "Каско”- полица №93001610056784/14.07.2016г.
с обект лек автомобил "Субару Легаси” с ДК№******, за застрахователната
сума в размер на 13000лв. Безспорно е и заплащането на застрахователната премия
по полицата.
Не
се спори между страните и относно факта на подаване на 04.05.2017г. на уведомление до ответното застрахователно
дружество за настъпило на 03.05.2017г. застрахователно събитие, съгласно което на последната дата съпругът на ищцата
установил при оглед на паркирания автомобил изброените в уведомлението
увреждания.
С
писмо №6451/17.07.2017г. ответникът отказал плащане на обезщетение поради
„непредставяне на официален документ, удостоверяващ настъпването на
застрахователното събитие, издаден от съответните органи” съгласно т.28 вр.
т.29.5 от Общите условия за сключване на процесната застраховка, както и защото
уврежданията по автомобила не са вследствие на едно събитие , а са съвкупност
от много събития, неясни по време, механизъм и място на настъпването им.
С
молба от 03.10.2017г. ищцата поискала преразглеждане на становището на
застрахователя, като представила удостоверение от 25.09.2017г. на началника на
сектор „ОП” при 03 РУ-СДВР, съгласно което на 03.05.2017г. А.И.Д.е установил ,
че на паркирания от него автомобил "Субару Легаси” с ДК№****** са нанесени
изброените щети, като по случая е заведена преписка №227000-6799/18.09.2017г.
по описа на 03 РУ-СДВР.
Ответникът
повторно е отказал плащане на обезщетение с представеното по делото писмо
изх.№10859/ 09.11.2017г., с идентични мотиви.
Съгласно
заключението на изслушаната СТЕ от техническа гледна точка нанесените щети на
процесния автомобил е възможно да бъдат получени от злоумишлени действия на
трети лица, а стойността на щетите е 1840,08 лева.
За
да отхвърли изцяло предявения иск първостепенният съд е приел, че ищцата като
застрахована не е изпълнила задълженията си по чл.14.10 от Общите условия, а
именно- да регистрира незабавно събитието пред полицейските органи и да изиска
от тях веднага удостоверителни документи, а е сторила това с 4-месечно
закъснение и едва след постановения от застрахователя отказ за плащане на
застрахователното обезщетение, което е освободило застрахователя от
задължението му за плащане на застрахователно обезщетение и същият правилно е
упражнил правото си по т.15 от Общите условия да откаже плащане на
обезщетението. Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Съгласно
трайната съдебна практика на ВКС (решение
№ 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение №
105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение №
86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., решение №
140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о., и др.), не всяко
задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане
на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие
с нормата чл.408, ал.1 т.3 КЗ и да обоснове отказ единствено на основание факта
на неизпълнението му от страна на застрахования. За да бъде отказано от
застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание горепосочената
разпоредба, е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: 1)
неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2) неизпълнението на
задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е
предвидено в закон или в застрахователния договор и 4)настъпването на
застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение.
Тоест, между неизпълнението на задължението по застрахователния договор (което
е значително с оглед интереса на застрахователя) и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Само
неизпълнението на задължение, което по
своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица
настъпването на застрахователното събитие, респективно- увеличаване на
размера или разширяване обхвата на вредите, или се явява препятстващо
доказването им, може да обуслови отказ за плащане на застрахователно
обезщетение. Тежестта за доказване както на неизпълнението, така и на причинната
връзка между неизпълнението и настъпилото застрахователно събитие, респективно-
увеличаването на вредите, се носи от застрахователя. В случая такова доказване
от ответника не е проведено. Установено е само неизпълнението на задължението
за уведомяване на полицейските органи, но не и причинно- следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или евентуално увеличаване на вредите.
следователно възражението на ответника е недоказано.
С
настъпването на застрахователното събитие застрахователят дължи заплащането на
застрахователно обезщетение в уговорения размер- действителния размер на
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, който съгласно приетата
по делото и неоспорена от страните САТЕ, е в размер на 1840,08 лева и не
надхвърля размера на застрахователната сума, която в настоящия случай, съгласно
представената по делото и описана по-горе застрахователна полица, е в размер на
13000 лв.
Поради
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния претендиран размер.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде уважена, решението на СРС– отменено, а
вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора жалбоподателят има право на всички
направени по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 2561,80
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,
ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №271329 от
11.11.2019г., постановено по гр.дело №83705/2017г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в,
е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от Е.И.К. с ЕГН**********
срещу З."Л.И."АД с ЕИК****** иск с правно основание чл.394 КЗ
вр.чл.405,ал.1 КЗ за сумата от 1840,08лв.- застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско", по щета №0000- 1301-17-203872, за претърпени
имуществени вреди в резултат на настъпило на 03.05.2017г. в гр.София
застрахователно събитие - увреждане от злоумишлени действия на трети лица, на
застрахован автомобил "Субару Легаси” с ДК№******, ведно със законната
лихва от датата на настъпване на събитието до окончателното плащане, както и в
частта за разноските, вместо което
постановява:
ОСЪЖДА З."Л.И."АД
с ЕИК****** да заплати на Е.И.К. с ЕГН**********, на основание чл.394 КЗ
вр.чл.405,ал.1 КЗ, сумата от 1840,08лв (хиляда
осемстотин и четиридесет лева и 08 стотинки)- застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско", по щета №0000- 1301-17-203872, за претърпени
имуществени вреди в резултат на настъпило на 03.05.2017г. в гр.София
застрахователно събитие - увреждане от злоумишлени действия на трети лица, на
застрахован автомобил "Субару Легаси” с ДК№******, ведно със законната
лихва от 03.05.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З."Л.И."АД с ЕИК****** да заплати на Е.И.К.
с ЕГН**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2561,80 лева (две
хиляди петстотин шедстдесет и един лева и 80 стотинки)- разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/