Р Е Ш Е Н И Е
№ 963/2.12.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Красимир Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Живко Пенев,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 1126 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пазарджик против Решение № 260003/24.08.2020 г.
постановено по АНД № 317/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 13-001848/29,01,2020
на директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на
„Каракаш Юзгюр“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: област
Пловдив, община Асеновград, гр. А..., ул. „Б.. Д..“ №.. на основание чл.416,
ал.5 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1
от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на закона, обосноваващи, че съдебното решение не отговаря
на изискванията за законосъобразност, правилност и обоснованост. Иска се отмяна
на решението, като се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление като
законосъобразно. Излагат се доводи в тази насока.
Ответникът,
чрез процесуален представител, застъпва устно в съдебно заседание и в писмено становище,
че касационната жалба е неоснователна, като моли да бъде оставено в сила
обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик следва да бъде
оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания,
прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция, извън изводите, касаещи датата на нарушението –
05.05.2019 г., която според настоящия състав е правилно посочена.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е възприел
следната фактическата обстановка по делото:
На
22.03.2019 г. служители на ДИТ „Пазарджик“ извършили проверка в дружеството „Каракаш
Юзгюр“ ЕООД относно спазване на трудовото законодателство и изискванията за
безопасни и здравословни условия на труд. По време на тази проверка присъствал
управителят и инспекторите му разяснили как и къде следва да бъдат поставени
липсващите тогава постоянни знаци за безопасност и здраве при работа на неавтоматичните
пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене - чрез залепване до тях на специално
изработени стикери, които съдържали съответната информация. В резултат на
проверката бил съставен Констативен протокол ПР 1909365/28.03.2019г., в който
били отразени констатациите от нея и издадени задължителни предписания. Това по
т. 7 било със срок за изпълнение до 02.05.2019 г. и съдържало задължение: „Да
се обозначат с установените постоянни знаци за безопасност и здраве при работа
неавтоматичните пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене на
основание чл. 225, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване (обн., ДВ, бр. 88/ от 08.10.1999) ". На
18.09.2019 г. в обекта отново посетили инспектори на ДИТ Пазарджик с цел да се
провери дали са изпълнени дадените предписания с посочения горе КП. Установили при обхода, че отново липсват
постоянни знаци за безопасност и здраве при работа неавтоматичните
пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене, тоест не било изпълнено
предписанието по т.7 от КП от 28.03.2019 г. Поради бил съставен АУАН по чл.
415, ал.1 от КТ вр. чл. 255, ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работно оборудване. Актът бил надлежно предявен и с
връчен препис срещу подпис, а въз основа на него - издадено процесното НП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел, че
актът и НП нямат съдържание, което позволява в необходимия обем и яснота да се
възприемат вменените обстоятелства по административно-наказателното обвинение.
При посочване на обстоятелствата по извършване на нарушението контролните
органи са посочили само, че не е изпълнено предписание по т. 7 от КП ПР
1909365/28.03.2019 г. , а именно: „Да се обозначат с установените постоянни
знаци за безопасност и здраве при работа неавтоматичните пожаротехнически
средства за първоначално пожарогасене на основание чл. 225, ал. 3 от Наредба №
7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване
(обн., ДВ, бр. 88/ от 08.10.1999) ". Така нормата на чл. 225, ал.3 от Наредба
7/99г. правилно е посочена, тъй като тя съдържа конкретното изискване за
постоянните знаци. Тази норма обаче е в систематиката на ал. 1-4 на чл. 225 от
Наредбата, като последната - ал. 4 установява, че „изискванията по ал. 3 се
изпълняват в съответствие в тези на Наредба Із-2377/200г.“( впоследствие
отменена с действащата след нея Наредба 8121з-647/01.10.2014 за правилата и
нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите). Това препращане е съвсем необходимо, тъй като
от съдържанието на чл.225, ал. 3 от Наредба 7/99 г. въобще не става ясно какви
по своята същност са тези „постоянни знаци“ и къде се поставят. Изискването на
чл. 225, ал.3 е пряко обвързано с разпоредби на Наредба 8121з-647/01.10.2014,
които го правят изпълнимо, тъй като установяват начина и средствата за
изпълнението му. Конкретното
изискване по този подзаконов нормативен
акт е в чл. 23, ал.4 вр. ал.1 , която норма препраща към друг подзаконов
нормативен акт Наредба РД -07/8 от 2008 за
минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве
при работа. От чл. 1 , чл. 4 и чл. 9 на Наредба РД -07/8 от 2008 става ясно, че
има „постоянните знаци“ са три вида и техният вид, форма и цвят е по утвърден
образец на приложение 1 и 2 , като в последното са представени и конкретните
изображения на тези знаци. Правилно районният съд е приел, че даденото
предписание е влязло в сила като необжалвано, но от описанието на нарушението в
АУАН и НП остава неясно какви са били тези постоянни знаци, които са липсвали,
как и къде е следвало да се поставят. Ясно е, че при липса на подобна
информация няма как да се осъществи контрол за това дали правилно е ангажирана
отговорността при неизпълнение на предписаното. Липсата на достатъчно ясни
обстоятелства по извършване на нарушението и липсата на съответната правилна и
пълна квалификация ограничава не само реализирането на правото на защита на
наказаното лице, но и възможността за осъществяване на съдебен контрол.
В
тази връзка в проведеното съдебно производство са събрани писмени и гласни
доказателства. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един
от доводите на страните. При постановяване на решението си първоинстанционният
съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че в крайна сметка в
акта и в НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което НП следвало да бъде отменено. Тези правни изводи изцяло се споделят от
настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни. Както се посочи по-горе,
настоящата инстанция не споделя само изводите на РС, касаещи датата на
нарушението – 05.05.2019 г., която според настоящия състав е правилно посочена.
След като е дадено предписание със срок за изпълнение, нарушението е извършено към
момента на изтичането на този срок, без значение, че е констатирано едва по-късно,
тъй като е налице бездействие. Доводите на РС, че се касае до липса на стикери,
които са лепящи се, поради което да е имало възможност да са били поставени и
да са паднали/премахнати към датата на проверката, може и да са житейски
издържани, но не намират опора в данните по делото, тъй като в него дори
липсват твърдения в тази насока от страните.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. В конкретния случай обаче и в акта, и в
наказателното постановление не са посочени в пълен обем фактическите
обстоятелства, при които е ангажирана отговорността на наказаното лице. Районният
съд е отговорил подробно на всички възражения в тази насока. В касационната
жалба не се навеждат доводи, които да водят до промяна на тези изводи.
Като
е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
В
касационното производство е направено искане за заплащане на разноски в полза
на ответната страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено
съгласно изхода на делото, като се осъди касаторът да заплати сумата в размер
на 400 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени и доказателства
за заплащането му – договор за правна защита и съдействие.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, ХІІ съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260003/24.08.2020 г. постановено по АНД № 317/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София
да заплати на „Каракаш Юзгюр“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: област Пловдив, община Асеновград, гр. А..., ул. „Б. Д.“ № .. сторените
по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П8