Решение по дело №1236/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260046/30.09.                           Година 2020                                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                                                                   Втори наказателен състав

На двадесет и трети септември                                                                            Година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                        Председател: Петя  Котева

Секретар: Даниела Благоева

 

като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01236  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3492148 на ОД на МВР Перник, с който на К.И.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят К.И.К. моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от адв. Я.С.от АК Перник, която поддържа направените в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неточно и непълно описание на нарушението и допуснато несъответствие между мястото на неговото извършване с приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП, което е довело до незаконосъобразност на процесния фиш. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното писмо е направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН  за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 29.03.2020 г. в 11:45 часа на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция „NPS” преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София товарен автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № ********със скорост от 93 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания в периода от 10:30 часа до 12:30 часа  видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител И.И. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 01.04.2020 г. с рег. № 1158р-2748.

При направена справка по регистрация на моторни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „Уникредит Лизинг” АД, а като ползвател на същия е посочен К.И.К., ЕГН **********, срещу който  е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 90 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 30 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. К.К. не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Приложената  справка по регистрацията на моторни превозни средства доказват, че процесния лек автомобил е собственост на „Уникредит Лизинг” АД, а като ползвател на същия е вписан К.И.К., ЕГН **********,  което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0217587 установяваща, че на 29.03.2020 г. в 11:45 часа автомобил с рег. № ********е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс  от ± 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен както в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокол № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г.  на Българския институт по метрология за последващата й проверка, при която е установено съответствие с техническите изисквания. Към доказателствения материал са приобщени протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е  вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, писмо  изх. № 11-00-203 от 06.08.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 81+400 на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 с цифрово означение 60 км/ч, монтиран  при км 79+750 в посока към гр. София.

От правна страна:

От приложената справка за собствеността на товарен автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № ********е видно, че същият е собственост на „Уникредит Лизинг” АД. Не се спори, че собственикът по занятие е лизингодател, който предоставя на лизинг автомобили. Същият се е възползвал от предоставената му правна възможност в чл.4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на автомобила е посочил физическото лице, което използва превозното средство по силата на договор за лизинг, а именно К.И.К., ЕГН **********. Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП е категорична, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното от него нарушение, т.е. отговорността за такова нарушение може да бъде ангажирана или на собственика или на този, на когото е предоставен автомобила. Съдът прие за безспорно установено, че въпросния автомобил е предоставен на лизинг на жалбоподателя, поради което и при неговата регистрацията е направено вписването в централна база–КАТ, че ползвател на същия е посоченото физическо лице, поради което и правилно процедурата е била насочена срещу лизингополучателя, на когото въпросното превозно средство е предоставено за ползване на валидно правно основание. Ето защо и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. От страна на К.И.К. не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.

По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство  № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от  Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” към Българския институт по метрология, удостоверяващ последваща проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията.

Предвид изложеното съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред.

По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема  само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор, поради което и изложените съображения в жалбата, че нарушението е установено и заснето с техническо средство, което не е автоматизирано са некоректни.

На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0217587, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин. Същевременно пресечната точка от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката е именно на този с рег. №  РК 3326 ВН, поради което и съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ негова е измерената скорост.

За използване на  системата за видеоконтрол на процесното място, за което е издаден обжалвания ЕФ по административнонаказателната преписка е представен  протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй като в неговото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е било извършено заснемането, т.е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което и декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.

Настоящият състав намира, че са основателни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението и съответната нарушена правна норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма. Съображенията са следните:

На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени  в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено нарушението е записано следното: Общ. Перник ПП І-6 км 81+400, бензиностанция „NPS ” при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 за извън населено място. Съдът не може да приеме за установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била измерена в извън населено място, което е обективен елемент на нарушението, тъй като от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо  изх. № 11-00-203 от 06.08.2020 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената  към него схема за организация на движението в процесния участък, се установява, че посочения  км 81+400 на ПП І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник.

На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или извън населено място, което е и задължителен обективен елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което при констатираната  липса на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си.

Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното  в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението- км 81+400 на ПП І-6, намиращ се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л. 36 договор за правна защита и съдействие от 23.07.2020 г. се установява, че жалбоподателят К.И.К. е възложил на адвокат Я.С.от АК Перник оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което изключва необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на въззиваемата страна на прекомерност, съдът намери за неоснователно. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на К.И.К., ЕГН **********.

Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  електронен фиш серия К, № 3492148 на ОД на МВР Перник, с който на К.И.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на К.И.К., ЕГН ********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

 ИЕ