Р Е Ш Е Н И Е
№20
от 12.01.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесети декември,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа дело № 912/2022
г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на М.С.А. срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1970-000081/2022 г. от
13.09.2022 г. на младши експерт в Районно управление /РУ/ – Хасково, Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково.
Излага
съображения за незаконосъобразност на акта. Заповедта била издадена в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/, издадено от Обединеното
кралство, с валидност до 23.11.2025 г. Поради това същият не бил извършил
нарушението на чл. 150а ЗДвП, за което му бил съставен акт – предпоставка за
издаването на заповедта на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Моли
заповедта да бъде отменена. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят М.С.А.,
редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Акцентира, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.
Моли актът да бъде отменен. Претендира разноски.
Ответникът
– П. С. Б., младши експерт в РУ – Хасково, ОД на МВР - Хасково, редовно уведомен,
не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административен съд –
Хасково, след като се запозна с твърденията на жалбоподателя и приложените по
делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
13.09.2022 г. П. С. Б., младши експерт в РУ – Хасково, ОД на МВР - Хасково, е
съставил АУАН бл. № 082528 на лицето М.С.А.
за това, че последният е управлявал собственото си МПС „Фолксваген“ с рег. № *****КТ,
като при проверка не е представил валидно СУМПС, каквото „никога не е имал“ –
нарушение на чл. 150 ЗДвП /л. 18/.
На
13.09.2022 г. П. С. Б., младши експерт в РУ – Хасково, ОД на МВР - Хасково, е
издал Заповед № 22-1970-000081/2022 г., с която налага на М.С.А. принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ ЗДвП – временно прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.
Отнети са свидетелство за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели с
рег. № *****КТ.
Заповедта
е връчена лично на адресата й на 13.09.2022 г.
Административен съд –
Хасково въз основа на установената фактическа обстановка формира следните
правни изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга
неблагоприятно и подлежи на оспорване.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, съгласно чл. 172,
ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 2а от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на
определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл.
171, т. 2а ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция
на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да
издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни
лица. Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от
ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. За да е
валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена форма. В този
смисъл са мотивите в Решение № 946 от 28.01.2016 г. по адм. д. № 3602/2015 г.
на ВАС, VII отд.
По делото са представени писмо от началника на РУ – Хасково от
27.09.2022 г. и служебна бележка от 26.09.2022 г. /л. 16 и л. 21 /, видно от които
младши експерт
П. С. Б. е служител на длъжност „младши полицейски инспектор“ в група
„Териториална полиция“ в РУ – Хасково. В изпълнение на протоколно определение
от проведено на 15.11.2022 г. открито съдебно заседание Началникът на РУ –
Хасково посочва, че в РУ – Хасково, сектор „Охранителна полиция“ има три групи
- група „Териториална полиция“, група „Охрана на обществения ред“ и група
„Общинска полиция“, като младши експерт П. С. Б. бил оправомощен да прилага ПАМ
от вида на процесната съгласно т. 10 от Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД
Директор на ОД на МВР – Хасково /л. 48/. В изпълнение на разпореждане от
закрито съдебно заседание на 01.12.2022 г. Директорът на ОД на МВР – Хасково
представя извадка от Заповед № 8121К-553/24.02.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи, с която се утвърждава щатът на ОД на МВР – Хасково и видно
от която в РУ – Хасково в сектор „Охранителна полиция“ има две групи - група
„Териториална полиция“ и група „Охрана на обществения ред /л. 55-57/. Видно от
тази заповед в група „Териториална полиция“ има длъжностите – „началник на
група“, „полицейски инспектор“ VI-V степен и „младши
полицейски инспектор“ със специфично наименование на длъжността „младши
експерт“ /държавни служители със средно образование/. Със Заповед №
1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково /л. 19/ са
изброени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната - чл.
172, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, в зависимост от
длъжността, която заемат, като видно от т. 10 компетентни са държавните
служители от звената „Териториална полиция“ при сектори/групи „Охранителна
полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т.
1 ЗМВР.
Издателят на оспорения в настоящото производство акт младши експерт П. С.
Б. заема длъжността „младши
полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ в РУ – Хасково /Заповед № 8121з-140 от
24 януари 2017 г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР - т. 9 от Приложение № 2, Б.
Държавни служители със средно образование/. Не е налице основание за
прогласяване на нищожността на оспорената заповед съгласно чл. 168, ал. 1 и ал.
2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
На второ място, съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, сред които посочените в т. 2а, б. „а“ ЗДвП -
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Разпоредбата
предвижда за собственика или за лицето, което е управлявало МПС да са налице
следните обстоятелства, алтернативно изброени – 1. не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство; 2. лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред; 3. свидетелството му за управление
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. Тези изисквания се извеждат изцяло от
изискванията за „правоспособност на водачите на МПС“, въведени с разпоредбата
на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Тази разпоредба не е посочена като нарушена в
съставения акт за установяване на административно нарушение и в оспорената в
настоящото съдебно производство заповед. Посочена е разпоредбата на чл. 150 ЗДвП, съгласно която „всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач“. Органът е приравнил липсата на СУМПС с липсата на
правоспособност на водача на МПС, като е подвел установените от него факти –
„лицето не притежава валидно свидетелство за управление на МПС“ под нормата на
чл. 150 ЗДвП вместо приложимата в конкретния случай по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Не
е спорно, че жалбоподателят М.С.А. е правоспособен
водач. Спорно е обстоятелството – притежава ли същият свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство по аргумент от чл. 171, т. 2а, б. „а“ във връзка с
чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, доколкото се установи по делото, че не притежава СУМПС,
издадено от компетентен орган в Република България, но притежава свидетелство
за управление на МПС за категория B и B1,
издадено от Обединеното кралство на 23.11.2020 г. и с валидност до 23.11.2025
г.
Съгласно чл. 161 ЗДвП „свидетелство за управление на МПС, издадено в
друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията,
за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква „а“ от него; 3. свидетелството е придружено от
легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и
отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по
пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария“. Съгласно чл. 162, ал. 1 ЗДвП /в
редакцията от ДВ, бр. 51 от 2007 г./ „българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната“.
От
тълкуването на двете разпоредби се обуславя изводът, че валидността на чуждестранното
национално свидетелство, когато не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се дерогира след
изтичане на тримесечния срок от датата на влизане на българския гражданин,
водач на МПС, в Република България. С изтичане на срока от три месеца, считано
от датата на влизане на българския гражданин на територията на страната, СУМПС,
издадено от Обединеното кралство, не съставлява валиден документ, удостоверяващ
правоспособност за управление на МПС на територията на Република България. Това не лишава
водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява
МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла
на националното законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в
хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП - с чуждестранно СУМПС, след изтичане на
тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично на
управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
Ноторно
известно е обстоятелството, че на 31 януари 2020 г. в полунощ /централноевропейско
време/ влезе в сила Споразумението за оттегляне, въз основа на което Обединеното
кралство напусна Европейския съюз, като се е поставило началото на преходен
период до 31.12.2020 г. На М.С.А.,
български гражданин, е издадено от
Обединеното кралство, след 31.01.2020 г., но преди изтичане на преходния
период, свидетелство за управление на МПС от категорията на управляваното от
него МПС на територията на Република България, валидно към датата на издаване
на процесната ПАМ. Съгласно практиката на някои административни съдилища в
българското законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на
издадените от Обединеното кралство преди 31.12.2020 г. СУМПС, чийто срок все
още не е изтекъл, както е в конкретния случай.
От
друга страна, по сходни казуси контролните органи са изисквали справки за
пътуванията на лицата извън Република България. По настоящото дело обаче
липсват данни на коя дата жалбоподателят е влязъл в страната, за да бъде
изчислен тримесечният срок по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, съответно да се формира
извод дали проверката, извършена на М.С.А.
от орган на МВР, попада в този тримесечен срок или не. В тежест на ответника
е да установи фактическите основания, които са го мотивирали при постановяване
на акта, като е следвало да изиска и приобщи по преписката доказателства за датата
на влизането на жалбоподателя на територията на Република България. Като не го
е сторил, е издал акт при неизяснена фактическа обстановка /чл. 59, ал. 2, т. 4
и т. 5 АПК/, при допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които
ограничават правото на защита на жалбоподателя, в противоречие с материалния
закон и неговата цел,
поради което и доколкото съдът е длъжен да обсъди не само основанията, посочени
от оспорващия, а и служебно всички основания по чл. 146 АПК, се формира извод,
че заповедта, с която е наложена ПАМ, следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ
размер от 160 /сто и шестдесет/ лева - държавна такса /л. 10/ и адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платено в брой /л. 8/.
Въз основа на горното, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК
и чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗДвП Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1970-000081/2022 г. от
13.09.2022 г. на младши експерт в Районно управление – Хасково, Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с
адрес – гр. Хасково, да заплати на М.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. Съдия: