РЕШЕНИЕ
№ 13687
гр. ****, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20241110171196 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът *** е предявил срещу ответника ***, осъдителен иск с правно основание чл.
411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 608,12
лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско +“ по преписка по щета № ***, и направени ликвидационни разноски от 15 лева за
нанесени вреди на МПС – лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, вследствие на ПТП,
станало на 25.09.2023 г., около 19.00 часа в гр. **** на ул. „***“, в района на изхода на
трамвайния тунел под НДК по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“ с рег. №
****, който отнел предимство и реализирал ПТП със застрахования при ищеца лек
автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 29.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
+“ настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при управление на лек автомобил
марка „***“, застрахован при ответното дружество, водачът му не е спазил пътния знак за
указване на предимство в полза на движещото се по ул. „***“ МПС марка „***“,
застраховано по застраховка „Каско +“ при ищеца, от което е последвал удар, при който били
причинени щети – удар на заден ляв калник и задна броня. Твърди, че щетите са на стойност
593,12 лева, като поддържа, че с ликвидационен акт от 22.03.2024 г. ищецът е одобрил
1
изплащането на сумата на сервиза, извършил ремонта, и е направил ликвидационни
разноски по щетата в размер на 15,00 лева. Твърди, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква
регресно вземане за платеното обезщетение и разноските за определянето му. Ищецът
твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но ответникът е
отказал изрично да го направи. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати
описаната сума ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък
по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
причинната връзка и виновното поведение на водача на застрахования при него лек
автомобил. Оспорва предявения иск по размер. Прави искане предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за
разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 608,12 лева, от които 593,12 лева,
представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“
по преписка по щета № ***, и направени ликвидационни разноски от 15 лева за нанесени
вреди на МПС – лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, вследствие на ПТП, станало на
25.09.2023 г., около 19.00 часа в гр. **** на ул. „***“, в района на изхода на трамвайния
тунел под НДК по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско
отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“ с рег. № ****, който е
отнел предимство и реализирал ПТП със застрахования при ищеца лек автомобил, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
29.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
2
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 14.04.2025 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „***“, е бил
застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско +“, лекият автомобил
марка „***“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ищецът е одобрил плащане на сервиза извършил ремонта
на сумата в размер на 593,12 лева с ликвидационен акт, която сума е платена, че ищецът е
предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното
дружество, но то е отказало да заплати обезщетение с уведомително писмо от 15.07.2024 г.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й.,
от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи, и след анализ на
показанията на разпитаните свидетели – водачите на двата леки автомобила, преценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява следният механизъм на ПТП: на
25.09.2023 г., около 19.00 часа в гр. **** на бул. „***“, в района на изхода на трамвайния
тунел под НДК, водачът на лек автомобил „***“ се движел по бул. „***“ с посока към бул.
„Черни връх“. По същото време в същата посока, от лявата страна, по бул. „Г***“ с посока
от бул. „***“ към бул. „България“ се движел водачът на лек автомобил марка „***“, който
предприел маневра за отклонение в дясно и престрояване в дясната лента за движение по
бул. „***“, като не пропуснал попътно движещия в лентата лек автомобил марка „***“
вследствие на което реализирал удар с него. Ударът за водача на лекия автомобил марка
„***“ е в заден ляв калник и броня.
Съдът не възприема показанията на разпитания по делото свидетел Р. Т., водач на
застрахования при ответника автомобил марка „***“, в частта с която заявява, че не е
участвал в ПТП на посоченото място, тъй като същите пряко противоречат на установеното
по делото и писмените доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, подписан
от лицето, автентичността на който не е оборена в процеса.
Чрез протокол за ПТП на лист 14, показанията на разпитания свидетел Р. Х.
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, констатациите на САТЕ за механизма и
мястото на удара, се установява, че водачът на лекия автомобил марка „***“ с поведението
си е станал причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Според чл. 25, ал. 2 от ЗДвП при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
3
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се
намира в дясната пътна лента. Водачът на процесното МПС „***“ преди да предприеме
маневрата „навлизане в съседната пътна лента“ не се е съобразил с положението, посоката и
скорост на движение на другият автомобил, каквото задължение има с оглед общите
разпоредби на ЗДвП.
С оглед изложеното, поведението на застрахования при ответника водач е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 от
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45
от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил
„***“ по отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
Въз основа на уведомление на водач на „***“ до ищеца е образувана преписка по
щета № ***, изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на автосервиз. За
извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по щета и
сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по сметка на автосервиза с
платежно нареждане за кредитен превод, което обстоятелство не е спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда
в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за
ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна,
поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото
лице срещу причинителя на вредата.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 14.04.2025 г., в което е
обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено
като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за лекия
автомобил марка „***“, с рег. № ****, поради което отговоря за възстановяване на
настъпилите вреди.
В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както
и от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени
на застрахования при ищеца лек автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой
от детайлите да е бил увреден в следствие на въздействия извън ПТП. Според заключението
на вещото лице, на което дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, увредени
вследствие на ПТП по лекия автомобил „***“ са заден ляв калник и броня, както всички
вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според заключението
4
стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер
на 632,08 лева, която надвишава платената сума от 593,12 лева която ведно с
ликвидационните разноски в размер на 15 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл.
411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разноски за определяне на щетата, както съдът приема, че сумата от 15 лева е обичаен
размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер – 608,12 лева, която се дължи
на ищеца.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му –
29.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева (лист 7 по делото),
400 лева – депозит за вещо лице (л. 66 по делото), 50 лева – депозит за призоваване на
свидетел (л. 66 по делото). Същият е заявил и претенция за разход за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, заплатени по банкова сметка (лист 10) съгласно
представена фактура № 2380 от 18.11.2024 г. и извлечение от електронно банкиране,
доказателствената стойност на които не е оспорена от ответната страна.
Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 980 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****7,
да заплати ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ***, на основание
чл. 411 от КЗ, сумата от 608,12 лева, представляваща сбор от 593,12 лева изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по преписка по щета № ***, и
направени ликвидационни разноски от 15 лева, за нанесени вреди на МПС – лек автомобил
марка „***“, с рег. № ***, вследствие на ПТП, станало на 25.09.2023 г., около 19.00 часа в гр.
**** на ул. „***“, в района на изхода на трамвайния тунел под НДК по вина на застрахован
при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек
автомобил марка „***“ с рег. № ****, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 29.11.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „***, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ***, да
заплати ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. ****, бул. *****, на
5
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 980 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6