Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 13.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при сеК.ря Поля Видолова и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№107 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

ЗАКОН за горите

 

 

 

 

Чл. 273. (1) Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предоставя със заповед дървесината и недървесните горски продукти, добити от горски територии - държавна собственост, предмет на нарушение, отнети в полза на държавата, на:

1. съответното държавно предприятие по чл. 163 - за горските територии - държавна собственост, предоставени му за управление;

2. съответното учебно-опитно горско стопанство - за горските територии - държавна собственост, предоставени му за управление.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Вещите, отнети в полза на държавата, с изключение на вещите по ал. 2, се продават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост. За разпореждането с тези вещи не се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Закона за Националната агенция за приходите.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината и недървесните горски продукти - предмет на нарушението, както и животните - средство на нарушението, иззети и задържани с актовете за установяване на административни нарушения или с констативни протоколи, могат да се продават по реда на ал. 3 преди приключване на административнонаказателното производство.

(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Вещите, отнети в полза на държавата, с изключение на вещите по ал. 2, могат да се предоставят безвъзмездно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите на нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, а когато вещите са отнети с наказателно постановление, издадено от кмет на община, те могат да бъдат предоставени безвъзмездно на съответната община.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Отнетите в полза на държавата вещи, които са негодни за употреба, се унищожават от регионалните дирекции по горите.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Средствата от продажбата на вещите по ал. 4, получени след приспадане на всички разходи по тяхното задържане и продажба, се депозират в банкова сметка на съответната регионална дирекция по горите:

1. до приключване на административната преписка с влязъл в сила акт на компетентен орган;

2. до изтичане на една година от датата на констатиране на административното нарушение - когато в този срок нарушителят не е установен.

(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За времето, през което средствата по ал. 7 са депозирани в банковата сметка на съответната регионална дирекция по горите, не се дължат лихви.

(9) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Средствата от продажбата на вещите по ал. 2, получени след приспадане на всички разходи по тяхното задържане и продажба, се депозират в банкова сметка на:

1. съответното държавно предприятие по чл. 163 - за дървесината и недървесните горски продукти от горските територии - държавна собственост, предоставени му за управление;

2. съответното учебно-опитно горско стопанство - за дървесината и недървесните горски продукти от горските територии - държавна собственост, предоставени му за управление.

(10) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Иззетите и задържани оръжия, боеприпаси и взривни вещества се предават в срок до 24 часа на поделенията на Министерството на вътрешните работи.

(11) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Дървен материал и изделия от дървен материал, отнети в полза на държавата за нарушение на Регламент (ЕС) № 995/2010, се предоставят от Изпълнителната агенция по горите за ползване за цели от обществен интерес по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.

 

 

 

 

Същото е образувано по жалба на К.Н.Н., ЕГН********** *** против Наказателно постановление №1732/03.05.2019г., издадено от директор на Регионална дирекция по горите – ЛОВЕЧ, с което на Н. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100,00 лв. (Сто и осемдесет лева) на основание чл. 266, ал.1, предложение четвърто от ЗГ във връзка с чл.213, ал.1, предложение четвърто, т.1 от същия закон; ГЛОБА в размер на 100,00 лв. (Сто и осемдесет лева) на основание чл. 266, ал.1, предложение четвърто от ЗГ във връзка с чл.213, ал.1, предложение четвърто, т.2 от същия закон; на основание чл.21 от ЗАНН във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ са били отнети 0,50 пр.м³ дърва за огрев от гледичия с пазарна стойност 30лв. и на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ е бил отнет лек автомобил „***“, червен на цвят с ДК№*** с пазарна стойност 700лв. за това, че на 05.12.2018г. в 15,45ч. по шосето след моста на с.К., общ.ГУЛЯНЦИ извършил транспорт на 0,50 пр.м³ гледичиеви дърва за огрев без писмено позволително и без да са маркирани с контролна горска марка – нарушение по  чл.213, ал.1, предложение 4, т.1 и т.2 от Закона за горите.

В жалбата се оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление от процесуална страна, както и материалноправната му такава, като се твърди, че нарушението не е извършено, респ. че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно. В съдебните прения, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа наведените доводи за незаконосъобразност, доразвива същите и пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемата страна РДГ-Ловеч не е изпратила представител и не е взела становище.

НРП е била редовно призована, но не е изпратила представител и не е взела становище.

Никополският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 05.12.2018г. свидетелят К. – горски надзирател при ДГС – гр.Никопол, получил анонимен сигнал за това, че се извършва сеч в гората над с.К., общ.ГУЛЯНЦИ посока с.КОМАРЕВО, общ.Д.МИТРОПОЛИЯ. Терените в тази част били държавни, а в конкретния случай терена, за който се съобщавало в сигнала бил на «Напоителни системи». К. и свидетеля Г., също горски надзирател при ДГС-Никопол тръгнали от с.Брест, общ.Гулянци със служебен автомобил и след около десет минути стигнали на моста за с.К.. След около две минути от тяхното пристигане на място, от гората излязъл червен автомобил «***», който бил спрян от свидетелите за проверка. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят е водач на автомобила, а до него се возел неговият брат. Установено било също така, че в автомобила се превозвали дърва от един и същи вид – гледичия, които били нарязани на метровки, с пресен срез от двете страни. На място дървата били измерени с рулетка, при което било установено, че са 0,50 пр.м³. Не бил открит бензинов моторен трион. В хода на проверката от жалбоподателя не били представени документи за издаден превозен билет, нито дървата били маркирани с КГМ. Тъй като жалбоподателят твърдял, че не е рязал дървата и намерил същите отрязани в гората, свидетелят Г. ходил с него на място и от жалбоподателя му било показано откъде ги е взел. На показаното от жалбоподателя място се намирали още три-четири метровки от същия вид дърва. На място от К. първоначално бил съставен констативен протокол, а след това и АУАН. Жалбоподателят присъствал при съставянето на акта, бил запознат с неговото съдържание, подписал АУАН, не изложил възражения, връчен му бил екземпляр от АУАН и той го взел. След това жалбоподателят, заедно с управлявания от него автомобил и дървата, придружил двамата свидетели до м.»Разсадника» в гр.Гулянци, където се съхранявали отнетите вещи, оставил на съхранение автомобила и дървата, за което била съставена разписка серия Б02К №030575/05.12.2018г., след което за тях дошъл друг автомобил, с който те се прибрали.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на Н. не било депозирано възражение.

Въз основа на събраните по преписката материали, отказ от страна на НРП да се образува досъдебно производство, преценка за наличие хипотезите на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, АНО приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1, предложение четвърто от ЗГ ангажирал административно-наказателната отговорност на Н. за нарушение по  чл.213, ал.1, предложение четвърто, т.1 от ЗГ и за нарушение по чл.213, ал.1, предложение четвърто, т.2 от ЗГ, като му наложил наказания глоби от по 100лв. за всяко от тях.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: разрешително №12/03.12.2018г. и приходна квитанция №0003462/03.12.2018г. на кметство с.К. в оригинал НП №1732/03.05.2019г. на РДГ-Ловеч; Постановление за отказ да се образува ДП от 28.03.2019г. на НРП; писмо изх.№РДГ08-2992/18.12.2018г. на РДГ-Ловеч;  АУАН №1732/17.12.2018г.; разписка серия Б02К №030575 за отговорно пазене на ДАГ; Констативен протокол серия Б02Л №003973/05.12.2018г.; Заповед на МЗХ от 2011г.; справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 20.05.2019г. на жалбоподателя; справка за осигуряване на жалбоподателя към КСО за периода 01.01.2019г.31.05.2019г.; справка за съдимост; справка от РП-Никопол вх.№1272/2019г. за образувани преписки срещу жалбоподателя; удостоверение за декларирани данни изх.№**********/28.05.2019г. на общ.Гулянци; справка за собственост на МПС л.а. „***“ с рег.№***; Писмо от РДГ-Ловеч вх.№1405/2019г. за съставени АУАН и издадени НП спрямо жалбоподателя.

Показанията на разпитаните свидетели К. и Г., съда кредитира изцяло и ги обсъжда с другите събрани по делото доказателства, защото същите са логични, последователни, кореспондират помежду си и с доказателствата по делото, като допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

От правна страна:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и сами по себе си опорочаващи законосъобразността на обжалвания акт.

Съображенията са следните:

Настоящото административно-наказателно производство е образувано срещу К.Н. за това, че транспортира 0,50 пр.м³ гледичиеви дърва за огрев без писмено позволително и без да са маркирани с контролна горска марка. Това деяние е квалифицирано като нарушение по чл.213, т.1 и чл.213, т.2 от Закона за горите. Санкция за него е предвидена в разпоредбата на чл. 266 от ЗГ, според която се наказва лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

В конкретния случай, фактите в АУАН и в наказателното постановление са възпроизведени по идентичен начин, но същевременно с наказателното постановление, на едно и също правно основание – чл. 266, ал.1, предложение четвърто от ЗГ, отговорността на Н. е ангажирана за две отделни нарушения – за транспортиране на дървесина без превозен билет и за липса на контролна горска марка, за които са му наложени глоби от по 100лв. за всяко от тях.

Настоящият съдебен състав счита, че това е направено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност субект, тъй като разбирането, че в случая се касае за две отделни деяния е напълно погрешно. В действителност е било извършено и констатирано едно единствено такова, проявило се в транспортиране на дървесина в нарушение изискванията на Закона за горите (поради немаркирането й по реда предвиден в закона и липсата на превозен билет), осъществяващо състава на чл.266, ал.1 вр. чл.213, ал.1, предложение 4, т.1 и 2 от ЗГ. Видно от диспозитива на издаденото наказателно постановление обаче, АНО е наложил две отделни наказания. Явно е, че според него липсата на всеки от двата документа, удостоверяващи законния произход на дървесината, обосновава поотделно ангажиране отговорността на този, който я транспортира. Това становище е незаконосъобразно, тъй като евентуално извършеното нарушение в случая е едно – транспортиране на дървесина в нарушение на закона.

В тази връзка, следва да се има предвид, че към дейностите по поставяне на контролна горска марка и издаване на превозен билет нарушителят няма никакво отношение, тъй като право да притежават и да използват контролна горска марка имат лицата, упражняващи лесовъдска практика и вписани в регистъра по чл.235 от ЗГ, а издаването на превозен билет е в правомощията на съответните длъжностни лица, очертани в нормата на чл.211, ал.2 от същия закон. В този смисъл, независимо дали транспортира дървесина в нарушение на едно или на повече от изискванията по чл.213 от ЗГ установени за доказване на законен произход, субектът осъществява един състав на административно нарушение, като горното има значение единствено относно индивидуализацията на наказанието, което следва да понесе. В случая деянието е едно единствено и се е изразило в транспортиране на немаркирана и непридружена с превозен билет дървесина.

Отделно от горното следва да се посочи, че съда споделя аргументите на защитата на жалбоподателя, че АНО не е установил произхода на дървата, а именно дали те са от територията на селото или извън територията на селото в горска територия, за които дърва обаче е ангажирана отговорността на Н., но в хода на съдебното следствие се представиха от защитника му разрешително №12/03.12.2018г. издадено от кмета на с.К., общ.ГУЛЯНЦИ и приходна квитанция №0003462/03.12.2018г. В тази връзка се налага извода, че актосъставителя съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ не е компетентен да състави АУАН, а в тежест на АНО е да докаже неговата компетентност.

На следващо място АНО с оглед разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН не е извършил разследване на спорните обстоятелства, а именно да събере доказателства относно собствеността на лекия автомобил, както и доказателства със или без знанието и съгласието на собственика е използван същия, което е в противоречие с разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ. Тежестта на доказване в административно-наказателния процес е за АНО и същият е длъжен, както да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение, така и да представи доказателства за тях. Не е съобразена и разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН, според която отнемането на вещи не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Не е ясно от къде АНО и по какъв начин е установил вписаната в НП пазарна стойност на лекия автомобил в размер на 700лв. Предвиденото ограничение е в съответствие и с принципа за съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение. Ето защо несъобразяването на АНО с разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН само по себе си представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Доказателства, че стойността на отнетото МПС съответства на характера и тежестта на извършеното административно нарушение нито в производството пред АНО, нито на съдебното следствие са представени от АНО.

Вярно е, че разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ изрично предвижда, че се отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, независимо чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. В настоящия случай не е установен от АНО, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя. Този факт е изследван на съдебното следствие от съда. По отношение стойността на лекия автомобил може да се направи извода, че сумата която е посочена е около двадесет и четири пъти по-голяма от стойността на дървата, което е аргумент, че не следва да се приемат изводите на АНО, че нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ е специална по отношение на чл.20, ал.4 от ЗАНН. След като ЗГ не предвижда критерии стойност на вещите, следва да намери приложение разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН.

В заключение съдът споделя доводите на защитата на жалбоподателя и  относно съразмерността на тежестта на наказанията, във връзка с която следва да се има предвид и чл.49 ал.3 от Хартата на основните права на ЕС в сила от 01.12.2009г., в който се сочи, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, т.е. несъмнено размерът на отнетото в полза на държавата за извършено административно нарушение, трябва да е съразмерно на вида, тежестта и продължителността на нарушението.

Изложените съображения обосновават извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и обосновават отмяната му във всички части.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1732/03.05.2019г., издадено от директор на Регионална дирекция по горите – ЛОВЕЧ, с което на К.Н.Н., ЕГН********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100,00 лв. (Сто и осемдесет лева) на основание чл. 266, ал.1, предложение четвърто от ЗГ във връзка с чл.213, ал.1, предложение четвърто, т.1 от същия закон и ГЛОБА в размер на 100,00 лв. (Сто и осемдесет лева) на основание чл.266, ал.1, предложение четвърто от ЗГ във връзка с чл.213, ал.1, предложение четвърто, т.2 от същия закон.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1732/03.05.2019г., издадено от директор на Регионална дирекция по горите – ЛОВЕЧ, с което на К.Н.Н., ЕГН********** *** на основание чл.21 от ЗАНН във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ са били отнети 0,50 пр.м³ дърва за огрев от гледичия с пазарна стойност 30лв. и на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ е бил отнет лек автомобил „***“, червен на цвят с ДК№*** с пазарна стойност 700лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: