Разпореждане по дело №566/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.435, ал.2 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Н. Е. К.” Е., Г., чрез представител по пълномощие, в качеството на длъжник по изпълнително дело № *0072 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, против отказа на частния съдебен изпълнител да намали размера на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради прекомерност, както и срещу отказа на частния съдебен изпълнител да редуцира дължимите такси, имайки предвид направените в срока за доброволно изпълнение плащания. В жалбата се изтъква, че 03.02.2015 г. при проверка в електронната страница на Кърджалийския административен съд се установило, че с постановено решение по адм. дело 128/2014 г. дружеството било осъдено да заплати разноски на взискателя по изпълнителното дело в размер на 800 лв. Твърди се, че на 04.02.2015 г. още преди образуване на изпълнителното дело по банковата сметка на взискателя В. била преведена тази сума от 800 лв. Жалбодателят твърди, че едва на 09.02.2015 г.получил покана за доброволно изпълнение, от която установил, че издаденият по делото изпълнителен лист бил за сумата от 805 лв. - 800 лв. - разноски по адм. дело 128/2014г. на КАС и 5 лв.- такса за издаване на изпълнителния лист. В рамките на същия ден длъжникът заплатил и това свое задължение от 5 лв. В жалбата се твърди, че в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 6736/04.02.2015 г, получена на 09.02.2015 г., било посочено, че „НЕК" Е. дължи сума в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение, както и разноски по делото и съответната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ. Жалбодателят твърди, че възразил в срок срещу така определените суми, като на 18.02.2015 г. получил отказ на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до съответния минимум и да редуцира дължимите разноски и такси по делото. В този смисъл излага съображения, че сумата от 700 лв., съставляваща адвокатски разноски по изпълнителното дело не се дължала, защото цялата дължима сума била заплатена в срока за доброволно изпълнение, както и защото по делото не било приложено доказателство, че реално е заплатено възнаграждението. Твърди се също, че сумата била неоправдано висока за извършването на изключително елементарно правно и фактическо действие –образуване на изпълнително производство.Жалбодателят изтъква и че не дължи и суми за разноски, защото в срока за доброволно изпълнение извършил плащането, а в този срок не били и предприемани принудителни действия. В този смисъл твърди, че недължи и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, защото ЧСИ не събрал сумите в резултат на предприети от него изпълнителни действия.Жалбодателят мотивира това си искане с ПМС № 215/24.07.2014 г. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ и да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение до предвидения минимален такъв, както и да бъде отменена като недължима изцяло или да бъде преизчислена пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата, взискател по изпълнителното дело Д. Д. В., чрез процесуален представител, е депозирала отговор, с който намира същата за неоснователна.

Частният съдебен изпълнител в изпълнение на задълженията си по чл.436, ал.3 от ГПК е изложил мотиви само относно отказа си да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Окръжният съд в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи следното :

По молба на взискателя Д. Д. В., депозирана чрез процесуален представител, придружена с изпълнителен лист, издаден по № 128/2014 г. по описа на Административен съд, гр. Кърджали, е образувано на 04.02.2014 г. изпълнително дело № 72/2014 г. по описа на ЧСИ Р.Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ. Длъжник по делото е жалбодателят „НЕК” Е., Г., а предмет на делото е събиране на парично вземане в размер на 805 лв., представляващо направени в административното производство разноски.

С връчена на длъжника на 09.02.2015 г. покана за доброволно изпълнение, дължимите в производството суми са били индивидуализирани като неолихвяема сума в размер на 805 лв., 171.70 лв. разноски по изпълнителното дело, такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 168.48 лв.,както и сумата в размер на 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

На 12.02.2015 г. длъжникът „НЕК” Е. е депозирал възражение с вх.№ 2468, с което е поискал от ЧСИ да намали размера на адвокатския хонорар по изпълнителното дело, поради прекомерност и да редуцира таксите по изпълнителното дело. ЧСИ с ненаименован акт с изх.№ 8951 от 17.02.2015 г., връчен на длъжника на 18.02.2015 г., е оставил искането без уважение.

От прочита на приложеното в копие изпълнително дело се установява, че по сметка на А. Димитрия В., на 04.02.2015 г. „НЕК” Е. е заплатило сумата в размер на 800 лв.-разноски по адм.д. № 128/2014 г. на КАС, а на 09.02.2015 г. сумата в размер на 5 лв., също за разноски по адм.д. № 128/2014 г. на КАС. Взискателят В. не спори, че сумите са били налични по нейната сметка на 05.02.2015г., респ. на 10.02.2015 г./месечен отчет на „СИБАНК” Е./

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище: Жалбата, стояща в основата на производството, съдът намира за допустима. И това е така, защото с постановения, макар и ненаименован акт ЧСИ се е произнесъл и изрично е оставил без уважение направено искане. Т.е. цитираният акт обективира отказ на ЧСИ, който подлежи на обжалване в настоящото производство. Жалбата е и депозирана в срок. С оглед допустимостта на жалбата, следва същата да бъде разгледана и по същество относно нейната основателност. В този смисъл в производството беше установено, че взискателят по изпълнителното дело е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като уговореното възнаграждение е в размер на 700 лв., платено в брой и същото е договорено за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство по изп.лист, издаден по адм.д.№ 122/2014 г.на Адм.съд, Г..

По смисъла на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на А.възнаграждения, и в частност по чл.10, т.1- възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а по чл.10, т.2 –възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело, следва да бъде в размер на 150 лв. / 1/2 от дължимото се по чл.7, ал.2, т.1 от наредбата/. Или казано с други думи адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнтелното дело възлиза на общата сумата от 350 лв. и този размер е дължим от длъжника по това изпълнително дело. За да достигне до този извод, съдът съобрази и т.3 на ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при искане за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За да изгради своите изводи съдът съобрази също, че изпълнението на цитираното от жалбодателя Постановление № 215/ 24.07.2014 г. е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.д. № 10545/ 2014 г. по описа на ВАС, и че към днешна дата това условие не се е сбъднало. Съдът съобрази и постановената по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, в частност решение № 640/ 04.10.2010 г., постановено по гр.д. № 920/2009 г. на ІV ГО на ГК на ВКС, съгласно което когато изпълнението се извършва от ЧСИ, длъжникът дължи такса и при извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, както и че таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, по общото правило на чл.79,ал.1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Тези констатации водят до извод, че такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи в настоящия казус, но тя определено се дължи в размер различен от определения по изпълнителното дело. Т.е. вместо определеният от ЧСИ размер от 168.18 лв., се дължи такса в размер на 134.88 лв., с включен ДДС.

Или казано в заключение, като е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до реално дължимия се размер, респективно да намали и дължимия размер на таксата по т.26 от тарифата, ЧСИ е извършил едно неправилно действие, постановил е един незаконосъобразен отказ. В този смисъл следва обжалваният отказ да бъде отменен, като бъде намален размерът на определения от ЧСИ адвокатски хонорар от 700 лв. на реално дължимите се 350 лв., а размерът на определената от ЧСИ такса по т.26 от тарифата от 168.18 лв., с ДДС, следва да бъде намален на реално дължимият се от 134.88 лв.,с ДДС. Прочие, с оглед изхода на делото дължи се на жалбодателя и присъждане на поисканите и направени разноски, а именно в размер на 175 лв.

Ето защо Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 на КЧСИ, обективиран в ненаименован акт с изх.№ 8951/ 17.02.2015 г. по изпълнително дело № *0072, да намали размера на договореното между взискателя и процесуалния му представител, съгласно договора за правна защита и съдействие от 04.02.2015 г., адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № *0072 по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 на КЧСИ, от общия размер от 700 лв. на действително дължимия размер от 350 лв.

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 на КЧСИ, обективиран в ненаименован акт с изх.№ 8951/ 17.02.2015 г. по изпълнително дело № *0072, да намали размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, дължима по изпълнително дело № *0072 по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 на КЧСИ, от общия размер от 168.48 лв., с ДДС, на действително дължимия размер от 134.88 лв.,с ДДС.

ОСЪЖДА Димитрия Д. В. от Г., ж.к.”В., Б. вх.”В”, А., с ЕГН *, да заплати на „НЕК” , със седалище и адрес на управление Г., У.Т. № 8, ЕИК *********, сумата в размер на 175 лв., съставляваща разноски в производството.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.