Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 29.03.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
С. ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Христина Боровинова и с участието на прокурора от СОП Таня К., като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНАД № 51 по описа за 2021 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД,
на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2
от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 22.12.2020 г., постановено по НАХД № 7/2020 г. по описа на РС И..
ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК обвиняемата Г.С.К., с ЕГН **********, родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, за невиновна в това на 07.04.2017 г. около 14.30 часа в гр. К., обл. С., на паркинг пред магазин „Кеш“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Т.", модел „А.“ с рег. № СА **** ХА, при движение на заден ход да е нарушила правилата за движение по пътищата съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: ал. 1 „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, ал. 2 „по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и чл. 116 от ЗДвП : „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към…престарелите хора“, като по непредпазливост да е причинила на Н. П. М.– 81 годишна, средна телесна повреда – трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок от повече от 30 дни, изразяваща се в счупване на външния глезен на левия крак, с разместване на фрагментите, което е лекувано по оперативен път – наместване и фиксация с плака и нитове, като деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата –
като я оправдава по обвинението в престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. А, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………
Мотиви към Решение от 29.03.2021 г., постановено по ВНАД № 51/2021 г. по описа на С. окръжен съд
Производството пред СОС е образувано по депозирана от защитника на обвиняемата Г.С.К. – адв. Б.Х. от БлАК, жалба срещу решението по НАХД № 7/2020 г. по описа на РС И.. С решението обвиняемата е призната за виновна в това, че на 07.04.2017 г. около 14.30 часа в гр. К., обл. С., на паркинг пред магазин „Кеш“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Т.", модел „А.“ с рег. № СА **** ХА, при движение на заден ход е нарушила правилата за движение по пътищата съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: ал. 1 „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, ал. 2 „по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и чл. 116 от ЗДвП : „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към…престарелите хора“, като по непредпазливост е причинила на Н. П. М.– 81 годишна, средна телесна повреда – трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок от повече от 30 дни, изразяваща се в счупване на външния глезен на левия крак, с разместване на фрагментите, което е лекувано по оперативен път – наместване и фиксация с плака и нитове, като деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. А, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. При наличието на предпоставките по чл. 78а от НК съдът освободил обвиняемата от наказателна отговорност, като ѝ наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Сочи се от защитника във въззивната жалба, че доказателствата по делото не установяват виновно поведение от страна на К., а цялото обвинение се гради на показанията на пострадалата. В жалбата се прави коментар на заявеното от вещите лица по допуснатата от съда комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на пострадалата, а именно, че тя надгражда собствените си възприятия вследствие разказаното от други лица. Подчертава се, че няма свидетели и налични записи от видеонаблюдение от паркинга на магазина, а от експертизата се установява, че поради височината на МПС няма как пострадалата да получи нараняване в глезена.
В допълнение към въззивната жалба след изготвяне на мотивите към решението се поддържа, че от събраните доказателства обвинението не се доказва по безспорен и категоричен начин. Сочи се, че обсъдената от първоинстанционния съд доказателствена съвкупност и позоваването на съда на показанията на заинтересовано лице, каквото е пострадалата, е неправилно. Изтъква се от защитника, че осъдителната присъда не може да почива на предположения, а показанията на свидетелите сочат и на друга обективна възможност за причиняване на средна телесна повреда на пострадалата – самонараняване.
Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение и признаване на обвиняемата за невиновна по обвинението.
В съдебното
заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника адв. Х., с
изложените в нея доводи. Набляга
се на обстоятелството, че от самото начало обвиняемата не е имала съзнание за
осъществен контакт между нейния автомобил и пострадалата, поради което
твърдението на прокурора, че тя се е опитала да прикрие престъплението не
отговаря на обективната действителност. Подчертава се, че вещите лица не са
успели да дадат категоричен отговор на въпроса има или няма осъществен контакт
и следователно обвинителната теза на държавното обвинение е останала
неподкрепена от доказателствата. Сочи се, че поверениците на пострадалата по
всякакъв начин са се опитали пред първостепенния съд да осуетят изследването на
свидетелската годност пострадалата. Проведеното в крайна сметка изследване е
установило начална деменция и надграждане на възприятията, с посредничеството
на други лица. Обръща се
внимание, че експертните заключения са дадени под условие и вещите лица са
категорични, че не могат да дадат отговор на въпроса имало ли е или не контакт
между автомобила и пострадалата.
Обвиняемата К. не се явява пред
въззивния съд, като е редовно призована за съдебното заседание.
Прокурор К. от
СОП заема становище за несонователност на жалбата. Сочи се, че според
изслушаната в хода на въззивното съдебно следствие СМЕ морфологията на фрактурата говори за нискоенергийна травма, а всички
други събрани доказателства са в синхрон и еднопосочно сочат за категорични
данни за реализиран контакт между лекия автомобил и пострадалата. Счита се, че
при бавното потегляне на автомобила на заден ход е настъпило нискоенергийно
съприкосновение и пострадалата е била бутната леко, стъпила е накриво и по този
начин е реализирано травматичното увреждане. Твърди се, че няма основания да не
се кредитират показанията на пострадалата, която непосредствено след инцидента
е споделила за случилото се. Сочи се, че обвиняемата веднага се е притекла на
помощ на пострадалата и я е завела в лечебно заведение, но тъй като не е
сигнализирала органите на КАТ, е налице опит
за укриване на осъщественото от нея деяние. Иска се да бъде потвърдано
решението на първоинстанционния съд.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото, съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и събраните в хода на въззивното следствие доказателства, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
В РС И. от РП И. е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от НК на Г.С.К., за това, че на 07.04.2017 г. около 14.30 часа в гр. К., обл. С., на паркинг пред магазин „Кеш“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Т.", модел „А.“ с рег. № СА **** ХА, при движение на заден ход е нарушила правилата за движение по пътищата съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: ал. 1 „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, ал. 2 „по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и чл. 116 от ЗДвП : „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към…престарелите хора“, като по непредпазливост е причинила на Н. П. М.– 81 годишна, средна телесна повреда – трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок от повече от 30 дни, изразяваща се в счупване на външния глезен на левия крак, с разместване на фрагментите, което е лекувано по оперативен път – наместване и фиксация с плака и нитове, като деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. А, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция намира за установена следната фактическа обстановка:
На 07.04.2017 г. следобед 81-годишната Н. М. от гр. С., пристигнала с влак в гр. К. и се придвижила пеш до автогарата, откъдето следвало да вземе автобус за с. К., което било крайната цел на пътуването ѝ.
Около 14.30 часа обвиняемата Г.К. паркирала служебния си автомобил „Т. А.“ с рег. № СА **** ХА на паркинга на автогарата в с. К., пред магазин за хранителни стоки „Кеш“ и отишла до близкия банков клон. След няколко минути обвиняемата се върнала до автомобила, качила се в него и привела двигателя в работен режим. Тя погледнала в огледалата на автомобила и когато не видяла в тях наблизо да има пешеходци или други автомобили, потеглила бавно на заден ход, за да напусне мястото на паркиране.
В района на автогарата по това време се намирали и свидетелите Н. Г. и Ц. П., служители на ОДМВР С.. Свидетелят Г. спрял служебния автомобил в близост до магазина, слязъл и направил покупка, а свидетелят П. останал в автомобила. След покупката до свидетеля Г. се приближила свидетелката М. и му казала, че обвиняемата я е бутнала с автомобила си. Свидетелят Г. разгледал автомобила на обвиняемата и не видял следи от съприкосновение, а самата М. стояла права и по нея нямало следи от травми. Георгиев попитал намиращите се в близост няколко жени дали са видели какво се е случило, но всички отрекли. Тогава свидетелят посъветвал М. и К. да се обадят на тел. 112, ако имат някакви претенции една към друга, след което отишъл при колегата си в служебния автомобил и му споделил за спора между жените и какво ги е посъветвал. След това двамата полицейски служители напуснали района на автогарата.
Тъй като свидетелката М. се оплакала от болки в глезена на левия си крак, обвиняемата К. я откарала с лекия автомобил до ФСМП К. за преглед. Там не намерили никого, след което обвиняемата откарала пострадалата до къщата ѝ в с. К. и я оставила там, като обещала, че ще се върне по-късно.
Тъй като болката в крака ѝ се усилила, по-късно през деня свидетелката М. отишла до близкия магазин с идеята да потърси помощ. Там тя срещнала свидетелките Е. М., Т. Н. и Й. О., на които споделила, че я е бутнал автомобил на автогарата и левият крак много я боли.
Междувременно обвиняемата К. се обадила по телефона на братовчедка си – свидетелката М. Н., която също живеела в с. К., и я помолила за съдействие, за да намери Н. М.. Свидетелката М. Н. се сетила къде живее М. и заедно с обвиняемата отишла с автомобила на последната до дома й. Свидетелката Г. З. – съседка на М., им казала, че последната вероятно е в близкия магазин и двете действително намерили там М.. Обвиняемата настояла да откара М. на преглед във ФСМП И. и когато тя се съгласила, трите отишли с управлявания от обвиняемата автомобил дотам.
Свидетелят К. Х. А. А., който по това време работел като хирург в болничното заведение, установил счупване на малкия пищял малко над глезена на левия крак, предписал обезболяващи и обездвижил крака с гипсова лонгета.
Братовчедките откарали М. обратно в дома ѝ в с. К. и предложили да се обади на роднините си, но М. отказала, защото не искала да ги притеснява. На следващия ден, тъй като кракът продължавал да я боли, М. се обадила по телефона на дъщеря си и на 09.04.2017 г. била транспортирана до УМБАЛСМ „П.“, където извършените повторни изследвания установили счупване в областта на лявата глезенна става, с минимално разместване на фрагментите и била извършена оперативна интервенция на травмата. Пострадалата била изписана от болничното заведение на 15.04.2017 г.
Установява се от заключението на КСМАТЕ и тройна СМАТЕ, че на Н. М. е причинено счупване на външния глезен на левия крак, с разместване на фрагментите, което е лекувано по оперативен път – наместване и фиксация с плака и винтове. Счупването е имало за последица трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, за повече от 30 дни. При благоприятно протичане на оздравителния период затрудняването на движенията е било налице около 3-4 месеца. Описаното счупване е получено при фиксирано стъпало форсирано огъване или завъртане на подбедрицата навътре, т. нар. стъпване накриво. Липсата на данни за други наранявания по тялото на пострадалата и липсата на обективни данни по делото за следи от удар по автомобила според експертите не позволяват еднозначен и категоричен отговор на въпроса има или няма удар между тялото на пострадалата и задната част на автомобила, респ. в резултат на какво точно е получено счупването на външния глезен. Това е така, тъй като условия за счупването по описания механизъм могат да се създадат както при удар от автомобила по част от тялото с извеждане от равновесие и причиняване на счупването, така и при липса на придадена външна кинетична енергия на тялото на пострадалата и спонтанно залитане. Според вещите лица по съдебномедицински и технически път не е възможно да се даде заключение дали пострадалата М. вярно е възприела и обективно пресъздала конкретната фактическа обстановка - т.е. реализиран ли е контакт от елемент на конструкцията на автомобила върху тялото на пострадалата с извеждане от равновесие и настъпилата травма, или е налице липса на такъв контакт, спонтанно залитане и стъпване накриво, както и моментът на получаване на тази травма. Изходните данни за мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно експертите са извели от данните от протокола за оглед от 10.08.2017 г. и резултатите от извършения на 16.11.2017 г. следствен експеримент с участието на Н. М.. Вещите лица са достигнали до извода, че ориентировъчно за място на удара може да бъде прието мястото, намиращо се на около 3 метра зад задната част на паркирания лек автомобил и посочено на сн. 1 и 3 от фотоалбума към протокола за следствен експеримент. Опасната зона за спиране на автомобила е определена на 2.08 метра; посочено е, че водачката на автомобила е имала реална възможност да възприеме наличието на пешеходката още при потегляне от място на заден ход – имала е директна видимост към нея; както и че ПТП за водачката е било предотвратимо, ако е била внимателна и предпазлива към пешеходците и в частност към престарелите хора.
Заключението
на СМЕ по писмени данни, изготвено от вещи лица съдебен лекар Н. и ортопед –
травматолог К. и приобщено в хода на съдебното следствие пред СОС, установява,
че при Н. М. е налице счупване в областта на лявата глезенна става, засягаща и
двете кости на подбедрицата – тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял) с минимално
разместване на фрагментите и липса на засягане стабилността на самата глезенна
става. Механизмът на фрактурата е определен като реализиран при еверзия
(извъртане) на ходилото навън и едновременно супиниране (обръщане) на самата
глезенна става навътре. Тези движения могат да възникнат под действие на сили
върху дисталната (долна) трета на подбедрицата в посока на постеролатерално
(задно-външно) към антеромедиално (предно-вътрешно), което се получава по два
начина – индиректно при стъпване накриво или директно при удар в посочената
посока от твърд и тъп предмет с голяма контактна площ. Морфологията на
фрактурата в случая говори за нискоенергийна травма с много малък интензитет на
кинетичната енергия на травматичния агент, което почти сигурно отхвърля
възможността за получаване на счупването при директен удар от лек автомобил,
тъй като тогава дислокацията на фрагментите би била много по-голяма и ясно
изразена. Най-вероятният механизъм в случая според експертите е стъпване
накриво, което се е реализирало при загуба на равновесие от страна на
пострадалата. Развитието на травмата отговаря на събраните по делото
доказателства, касателно извършените на пострадалата прегледи. В заседанието
пред въззивния съд вещите лица поддържат заключението си и поясняват, че не може
да бъде установено дали лицето
възприемайки движението на автомобила назад, е направило крачка назад с
усукване и падане - т. е. е налице самостоятелно падане, без да има контакт с
автомобила, или има контакт с автомобила точно в процеса на спиране. Според
експертите с оглед напредналата възраст на пострадалата, в конкретния случай
правилно е избран оперативен подход на лечение, тъй като поставянето на
импланти гарантира, че фрактурата е по-малко вероятно да се размести вторично.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е допусната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Н. М.. В заключението си вещите лица П. и Д. констатират намалени психични функции и променени психични процеси, характерни за възрастта ѝ. Пред съда експертите поясняват, че М. е с начална деменция и при нея е налице известна сугестия (внушаване) във връзка със случая, като тя се притеснява от дъщерите си и техните реакции и надгражда собствените си възприятия с разказаното от други лица. Експертите заявяват, че според тях пострадалата не е била убедена към датата на инцидента как точно стоят нещата – имала е травма, а след това се е доубедила, че всъщност е бутната от лекия автомобил.
Тази фактическа обстановка, частично съвпадаща с възприетата от първоинстанционния съд, настоящата инстанция изведе от гласните и писмени доказателства, взаимно и логично подкрепящи се относно приетото по-горе, както и от заключенията на обсъдените по-горе експертизи.
При така изложеното, този състав на С. окръжен съд не намери за доказано обвиняемата К. при управление на лекия автомобил да е извършила вмененото ѝ нарушение на разпоредби на ЗДвП, което от своя страна да е довело до телесното увреждане на пострадалата М.. В конкретния случай липсват други доказателствени източници, освен показанията на пострадалата, които да са в подкрепа на обвинителната теза. Не са установени очевидци на случилото се. Разпитаният полицейски служител Г. твърди, че на автогарата е разгледал автомобила на обвиняемата и не е видял каквито и да било следи от съприкосновение по него. Свидетелките М., Н. и О. от своя страна разказват пред съда съобщеното им от самата пострадала за случая, поради което показанията им на практика не допринасят за установяване на обективната истина по делото. Самата пострадала не е сигурна на кое място се е намирала в момента, когато твърди да е ударена от автомобила („…бях на тротоара. Не мога да разбера, нямаше тротоар. Бях на самата пътечка, където минават пешеходците“). Пострадалата М. сочи и че е била ударена от автомобила в долната част на левия крак – което е опровергано от вещите лица с медицински специалности, според които възможността за получаване на счупването при директен удар от лек автомобил е напълно отхвърлена, тъй като тогава дислокацията на фрагментите би била много по-голяма и ясно изразена.
При вземане на решението си настоящият съдебен състав анализира и експертното становище, изразено от вещите лица по допуснатата съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Н. М.. Именно това становище, отнесено към несъответствията в показанията на пострадалата пред първоинстанционния съд с фактите по делото (че след удара е паднала под автомобила на обвиняемата и била вдигната от неустановени лица – докато непосредствено след инцидента от полицейските служители не са установени очевидци; че в болницата в град И. е била направена ренгенография на крака ѝ, но „снимката“ не се появила и всичко било тайно – докато по делото е налице диск със запис на изследването; и че автомобилът е бил паркиран на автобусна спирка, на която тогава нямало магазин – докато останалите доказателства установяват, че автомобилът е бил паркиран пред магазин за хранителни стоки), дава основание на съда да не кредитира с доверие заявеното от пострадалата, че травмата на крака ѝ е причинена именно поради реализирано ПТП с автомобила на обвиняемата К..
Заключението на вещите лица по СМЕ допуска обективната възможност травмата на пострадалата Н. М. да е причинена от стъпване накриво, което се е реализирало при загуба на равновесие от страна на пострадалата. Вещите лица не са успели да дадат категоричен отговор на въпроса има или няма осъществен контакт и следователно обвинителната теза на държавното обвинение е останала неподкрепена от доказателствата.
В същия смисъл е и заключението на експертите по КСМАТЕ и тройна СМАТЕ, според които условия за счупването по описания механизъм могат да се създадат както при удар от автомобила по част от тялото с извеждане от равновесие и причиняване на счупването, така и при спонтанно залитане. Според същите експерти по съдебномедицински и технически път не е възможно да се даде заключение реализиран ли е контакт от елемент на конструкцията на автомобила върху тялото на пострадалата с извеждане от равновесие и настъпилата травма, или липсва такъв контакт и травмата е причинена от спонтанно залитане и стъпване накриво на пострадалата М..
При така изложеното, направеният от първонистанционният съд извод за виновността на обвиняемата К. в престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност, не почива на обективните данни по делото.
С тези аргументи настоящата инстанция отмени решението на РС И. и призна обвиняемата Г.К. за невинна в извършването на посоченото престъпление.
При тези изводи на съда осъществените в хода на наказателното производство разноски остават за сметка на държавата.
По изложените
мотиви С. окръжен съд постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:…………….