М О Т И В И
към присъда по НОХД № 891/2018 г. по описа на
КРС
По
отношение на подсъдимия И.Т.Т., ЕГН ********** е повдигнато обвинение и е
внесен обвинителен акт за това, че в периода от 28.05.2018г. до 26.06.2018г. на
бензиностанция „А.“ на път ***К. – П., до гр.Б., обл.П., при условията на
продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи, а именно:
На
28.05.2018г. на бензиностанция „А.“ на път ***К.-П. до гр.Б., обл.П. е отнел чужди движими вещи –
пари на обща стойност 700,00лв. /седемстотин лева/, от владението на „А.-***“ ООД гр.С. с ЕИК **** без съгласие на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои;
на
19.06.2018г. на бензиностанция „А.“ на път ***К.-П. до гр.Б., обл.П. е отнел
чужди движими вещи – пари на обща стойност 42,00лв. /четиридесет и два лева/,
от владението на С.П.С., ЕГН: ********** ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
на
26.06.2018г. на бензиностанция „А.“ на път ***К.-П. до гр.Б., обл.П., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – взломяване
стъклото на задна дясна врата на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „190Е“ с
рег. №****е отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност 19,00лв.
/деветнадесет лева/, от владението на Н.П.Г., ЕГН: ********** ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и
кражбата е извършена повторно, като деецът е извършил престъплението, след като
е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – К. поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия Т. да бъде определено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което да
бъде редуцирано съобразно чл. 58а ал. 1 от НК и да се изтърпи ефективно.
Подсъдимият Т. се е признал за виновен по
обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае
да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е
обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимия ще се ползва при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява пред съда
съжаление и критичност, моли за по-ниско наказание от предложеното от прокурора.
Защитникът на подсъдимия пледира за
наказание към минимума, предвиден за престъплението.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373,
ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на
подсъдимия, дадени в съдебно заседание, обясненията му от досъдебното
производство, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК
протоколи за разпит на свидетелите С.К. Х., Н.П.Г., С.П.С. и Л.Д.М., протокол
за оглед на местопроизшествие от 26.06.2018г., ведно с албум за посетено
местопроизшествие, експертна справка, заключение на дактилоскопна експертиза, протокол
за доброволно предаване от 26.06.2018 г., справка АИС БДС, справка от база
данни КАТ, извлечение от Търговски регистър, справка за съдимост и
характеристична справка на подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият И.Т.Т.,
ЕГН **********
е роден на *** ***. ******
Бензиностанция
„А. ***“ в гр.Б. била стопанисвана от „А.2.“ ООД със седалище и адрес на
управление ***, чийто управител била св. С.К. Х.. Обектът се намирал
непосредствено на път ***К.-П. до гр. Б., обл. П.. Съгласно
издадена заповед от ръководството на дружеството, парични суми от оборота над
300 лева задължително се съхранявали в касата. Касата на бензиностанцията в гр.
Б. се намирала в странична пристройка, до основното помещение на сградата, като
за касата имала ключ единствено управителката. В нейно отсъствие дежурните
служители на смяна не можели да я отварят, а
набраните суми от оборота пускали през специално направен отвор,
придружени с бележка от коя смяна са – за улесняване на отчетността. До м. юни
2018г. не били възниквали каквито и да било проблеми във връзка с така
утвърдения начин на работа и отчетност.
На
28.05.2018г. на 24-часова смяна в бензиностанцията бил служителя С.П.С.. През
време на смяната, когато не зареждал автомобили на колонките, свидетелят
пребивавал в основното работно помещение
точно срещу тях – за по-добра видимост, като непрекъснато следял
движението. Вдясно от посоченото помещение била пристройката със сервизни
помещения – склад - сервизно помещение и тоалетна. Касата за оборота се
помещавала в друго помещение, в шкаф, като за въпросното помещение се
преминавало през складовата площ. На инкриминираната дата нямало много клиенти
в бензиностанцията и от започване на смяната си св. С. бил пуснал в касата
еднократно сума в размер на 500 лв. Около 17 часа обаче потокът от клиенти
чувствително се увеличил, респ. събрала се по-голяма сума, която свидетелят
преброил, отделил 700лв. за пускане в отвора на така описаната каса и оставил
сума от дребни банкноти и монети, за да обслужва преминаващите клиенти. Избрал
момент, в който на бензиностанцията нямало клиенти и тръгнал към сервизните
помещения, за да занесе парите в касата. В момент, когато се намирал в първото
сервизно помещение, което трябвало да премине, за да достигне до помещението с
касата, пред едната колонка спрял за зареждане автомобил. С. оставил
опакованите с ластик и бележка с името си банкноти с номинална стойност 700 лв.
в чекмеджето на намиращото се в това помещение бюро и излязъл, за да обслужи
клиентите. След тези клиенти пристигнали и други, като поради ангажираността
си, в продължение на почти час С. нямал възможност да се върне и довърши започнатото
– да премести парите в касата, каквото било задължението му.
Подсъдимият
Т. живеел в непосредствена близост до бензиностанцията, разположена на пътя К.-
П., до кв.С.. На неустановени дати през м. май 2018г. по време на смени на св. С.
се случвало да ходи при него и да го моли за услуги – да зарежда телефона си,
тъй като в дома му нямало електричество – заради аварии и прекъсване на
захранването. С. му съдействал и разменял с него неангажиращи реплики. При тези
си посещения подсъдимият добил ясна представа както за разположението на
помещенията в бензиностанцията, така и за установения ред при зареждане на
автомобили и изобщо обслужването на бензиностанцията, включително и относно
обстоятелството, че обикновено работи един служител, който обслужва клиенти и
през това време няма видимост към останалите помещения. Така на инкриминираната
дата 28.05.2018 г. обвиняемият при преминаването си през района на
бензиностанцията забелязал, че свидетелят С. зарежда автомобили на колонките.
Възползвайки се от обстоятелството, че вниманието на служителя било изцяло
ангажирано с тази дейност, подсъдимият проникнал в пристройката, служеща за
склад, сервизни помещения и помещението, в което стояла касата през
незаключената врата. Огледал бързо помещението, преровил няколко шкафа и
чекмеджета и открил в чекмеджето на бюрото пачката банкноти, превързани с ластик, приготвени от
свидетеля С. за отчитане в касата с поставена на тях бележка с името и
номиналната им стойност. Бързо взел парите, пъхнал ги в джоба на панталона си и
излязъл от бензиностанцията, като С. го забелязал на монитора, но помислил, че
е клиент, който е ходил до тоалетната. По-късно в дома си подсъдимият преброил
парите, а впоследствие ги похарчил за храна и битови нужди.
След
като останал свободен за няколко минути и на бензиноколонките нямало автомобили
за зареждане, свидетелят С. решил да
отиде и прибере оставените в чекмеджето
на бюрото пари в касата, но не ги открил там. При преглед на записа от
охранителните камери установил, че от помещението излиза лице с нахлупена
качулка, но не успял да го разпознае.
Няколко
седмици след описаното деяние на 19.06.2018г. подсъдимият Т. решил отново да
опита да открадне нещо от бензиностанцията. През нощта на инкриминираната дата
се промъкнал до пристройката, долепена до основното помещение, в което стояли
при дежурство служителите и опитал да влезе, но поради извършената предишна
кражба, описана по-горе в настоящия акт, мерките за охрана били засилени и
вратата била заключена. Това обаче не разубедило подсъдимия. Той се насочил към
прозореца на помещението и опитал да го отвори чрез натиск. Прозорецът бил
повреден и не можел да се затваря добре, като при упражнения от подсъдимия натиск се отворил, а дръжката му паднала на
пода. Т. проникнал в помещението през така отворения прозорец и веднага се
насочил към чекмеджето на бюрото, откъдето при предходното си посещение бил
отнел сумата от 700 лв. Отворил чекмеджето, но в него нямало нищо, с оглед стриктните
инструкции за съхранение и отчитане на паричните средства, които
служителите спазвали. Подсъдимият
продължил да рови навсякъде и да търси пари. Намерил чантата с приготвена
закуска на свидетеля С., преобърнал я и захвърлил съдържанието й на пода под
бюрото. След това видял преметнато на облегалката на стол яке на този свидетел,
в чиито джоб били поставени лични документи и парична сума в размер на 42 лева
– лични средства на С.. Т. взел само парите, а документите и портмонето захвърлил,
след което излязъл по същия път – през прозореца на помещението. Впоследствие
похарчил парите за лични нужди. Малко по-късно на инкриминираната дата св.С.
решил да отиде до сервизните помещения и да отчете събраната сума от оборота на
бензиностанцията до момента. При отключването на входната врата към тези
помещения видял съборени на земята предмети – метла, книжа, дръжка от прозорец.
Погледнал към прозореца и видял, че е отворен, а по-късно разбрал, че същият не
е бил изправен и не се е затварял добре. При проверка на съдържанието на
джобовете на якето си установил , че липсва оставената там парична сума в
размер на 42 лв, а документите са разпилени.
Седмица
след описания случай - на 26.06.2018г. подсъдимият, след като похарчил така
отнетите пари, отново решил да открадне пари от бензиностанцията. Малко след
полунощ на посочената дата, когато почти нямало коли по пътя и на
бензиностанцията, и се промъкнал към вратата на пристройката, където бил влизал
предишните пъти. Този път установил че и вратата, и прозорецът, междувременно
ремонтиран, са заключени. Тогава се приближил към основното помещение, в което
в този момент се намирала дежурната на смяна служителка – пострадалата Н.Г..
Поради късния час и липсата на клиенти, тя била съединила два стола и на така
импровизираното легло спяла. Подсъдимият видял това и решил да провери дали от
паркирания в непосредствена близост автомобил, който свидетелката ползвала, ще
може да открадне нещо. От прозореца на автомобила марка „Мерцедес“ с рег. №*****се
виждала оставена на седалката дамска чанта, в която подсъдимият предположил, че
може да има пари и ценности. Опитал да отвори вратата или прозореца, но не
успял, тъй като били заключени. Ударил силно с юмрук малкото триъгълно стъкло
на задна дясна врата на автомобила и го
счупил. Докато надничал и опитвал да отвори врата или прозорец, се подпрял с
ръка на задното дясно стъкло на автомобила, от което впоследствие били иззети
ясни дактилоскопни следи. През така направения отвор се пресегнал и отворил
вратата, преровил чантата на Г. и намерил в портмонето й парична сума в размер
на 10 лева, която взел. Оставил документите и личните й вещи, захвърлил чантата
на предната дясна седалка, прибрал монети на обща стойност 9 лева, оставени
около скоростния лост на автомобила. Без да затваря вратата на автомобила Т.
бързо се отдалечил от бензиностанцията. Малко след 1 часа Г. се събудила от
шума на спряла пред бензиностанцията за зареждане кола. След като заредила
автомобила с гориво, решила да огледа наоколо и при приближаването си към
автомобила, който ползвала установила, че предната дясна врата е отворена, а от
чантата и около скоростния лост липсват оставените от нея пари на обща стойност
19 лева. Веднага се върнала в помещението и натиснала паник-бутон.
Пристигналият незабавно служител на охранителната фирма – св. Л.М.– я
посъветвал да уведоми органите на Районно Управление ***. На 26.06.2018г. в
Районно Управление *** било получено съобщение от свидетелката Н.Г. ***, че
около 01:00 часа на 26.06.2018г. било счупено стъклото на задна дясна врата на
ползвания от нея лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „190Е“ с рег.№ ****и са
откраднати нейни лични средства – пари
на обща стойност 19 лева.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира
за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на
досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4
от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени
изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно
свидетелските показания на свидетелите С.К. Х., Н.П.Г., С.П.С. и Л.Д.МV.
Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в
съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Между
тях не съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Съдът
възприема обясненията на подсъдимия от досъдебното производство като съответни на кредитираните от съдебния състав
доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на цялата
съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса.
Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните, така и писмени доказателства
- протокол за оглед на местопроизшествие от 26.06.2018г., ведно с албум за
посетено местопроизшествие, експертна справка,
протокол за доброволно предаване от 26.06.2018 г., справка АИС БДС,
справка от база данни КАТ, извлечение от Търговски регистър, справка за
съдимост и характеристична справка на подсъдимия, както и заключението на
изготвената от вещото лице К. дактилоскопна експертиза.
В рамките на събрания доказателствен материал не се
установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен
от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на
характеризиращите деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. Същият в периода от
28.05.2018г. до 26.06.2018г. на бензиностанция „А.“ на път ***К. – П., до гр.Б.,
обл.П., при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи,
а именно: На 28.05.2018г. на бензиностанция „А.“ на път ***К.-П. до гр.Б., обл.П.
е отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност 700,00лв. /седемстотин
лева/, от владението на „А.-***“ ООД гр.С.
с ЕИК **** без съгласие на
ръководството, с намерение
противозаконно да ги присвои; На 19.06.2018г. на бензиностанция „А.“ на път ***К.-П.
до гр.Б., обл.П. е отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност 42,00лв.
/четиридесет и два лева/, от владението на С.П.С., ЕГН: ********** ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; На 26.06.2018г. на
бензиностанция „А.“ на път ***К.-П. до гр.Б., обл.П., чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот – взломяване стъклото на задна дясна врата
на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „190Е“ с рег. №****е отнел чужди
движими вещи – пари на обща стойност 19,00лв. /деветнадесет лева/, от
владението на Н.П.Г., ЕГН: ********** ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и кражбата е извършена
повторно, като деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Подсъдимият е извършвал отнемане на вещи, пари
върху които е установил своя трайна фактическа власт, като е отнел възможността на владелеца да се ползва от
тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението и ги е похарчил за свои нужди.
Престъплението, извършено от подсъдимия, се
квалифицира по чл. 195, ал. 1 т. 7, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като го
е извършил, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление по НОХД № 655/2016г. по описа на РС К.. Предвид наличието на
повече от едно квалифициращи обстоятелства и повече деяния в рамките на
престъплението, съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93 т.
9 от НК.
Налице е квалификацията по т. 3 на чл. 195 ал. 1 от НК, предвид, че за извършването му подсъдимият е взломил преграда, здраво
направена на защита на имот – стъкло на автомобила на св. Г..
Осъществената престъпна дейност на подсъдимия се
квалифицира по чл. 26, ал. 1 от НК, като продължавана, тъй като подсъдимият е
извършил три отделни деяния, характеризиращи се самостоятелно по време, място,
обстановка. Те поотделно осъществяват състави на престъплението „кражба”. Във
времево отношение са извършени в непродължителен период едно след друго и при
еднородна обстановка – бензиностанция „А.“. За извършването им са взети три
отделни решения от подсъдимия, но при еднородна обстановка. Предвид това
последващото деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на
предшествуващото, а деятелността му се квалифицира като продължавано
престъпление при наличието на горепосочените предпоставки.
От субективна страна престъплението подсъдимият е
извършил умишлено със съзнавани и целени общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал, че движимите вещи, които отнема са чужди, че за
отнемането разрушава преграда, здраво направена за защита на имот, че вече е
осъждан за друго такова престъпление, предвиждал е, че ще прекъсне фактическата
власт върху тях на лицето, което е оправомощено да я упражнява и че ще
осъществи своя такава и е целял този резултат.
Предвид изложените съображения съдът призна
подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т. 7
във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК.
При индивидуализация наказанието на подсъдимия
съдът съобрази, че за престъплението по чл. 195, ал.1, т.3 и т. 7 във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, в което е обвинен предвиденото наказание е лишаване
от свобода от една до десет години.
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед
приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а
ал. 1, вр с чл. 54 ал. 1 от НК. При индивидуализация на наказанието като
смекчаващи обстоятелства съдът прецени признанието на вината още в хода на
досъдебното производство, съдействието за разкриване на обективната истина по
делото в досъдебното производство, изразената критичност, добросъвестното му
процесуално поведение, младата възраст. Същите съдът счита, че не са
многобройни или изключителни, а от друга страна се касае за продължавано
престъпление, при което законът принципно предполага и завишено наказание, а и се
касае за повече от едно квалифициращи обстоятелства. Затова съдът определи на
подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно една година лишаване от свобода. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК
следва да бъде извършено намаляване на наказанието с една трета или полученото
след редукцията наказание за подсъдимия
се явява осем месеца лишаване от свобода, на което именно съдът осъди
подсъдимия. Така определеното наказание на подсъдимия съдебният състав счита за
справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в
чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо
спрямо него към извършване на престъпни деяния
в бъдеще.
По отношение изтърпяването на така определеното
наказание съдебният състав е на становище, че следва да постанови реалното
изтърпяване за подсъдимия, доколкото същият е бил осъждан на лишаване от
свобода към момента на извършване на престъплението по НОХД № 655/2016г. по
описа на Районен съд К., като в рамките на изпитателния срок по това дело е
извършено процесното деяние.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС следва да
се определи първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия И.Т.Т. лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Тъй като съдебният състав констатира, че процесното
деяние, което е умишлено, е извършено в изпитателния срок на осъждането на
подсъдимия със споразумение № 107/30.09.2016г. по НОХД № 655/2016г. на Районен
съд гр. К., влязло в законна сила на 30.09.2016г., с което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е
отложено с тригодишен изпитателен срок, постанови на основание чл. 68 ал. 1 от НК да изтърпи последното изцяло и отделно от настоящото. Същото на основание на
чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС от ЗИНЗС следва да се изтърпи от Т. при първоначален общ режим, доколкото сборът на
процесното и отложеното наказание не надхвърля две години.
Съдът постанови вещественото доказателство – 1 бр.
ДВД диск, приложен по делото, след влизане на присъдата в законна сила, да бъде
унищожен като вещ без стойност.
Разноски по делото не са направени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.