Решение по дело №68/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260005
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20205640700068
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260005

19.05.2022 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                     Трети граждански  състав

на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година

в публичното заседание в следния състав:

                                               Съдия : Нели Иванова      

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

административно дело № 68 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.

Образувано е по подадената жалба от Я.С.Я. с ЕГН:********** ***, против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за местност „Халилово“ в гр.Хасково, Община Хасково, като се иска обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща поземлен имот 77195.733.229 по КК на гр.Хасково, с площ от 1392кв.м., при граници : поземлени имоти с идентификатори 77195.733.245; 77195.733.230; 77195.733.510 и 77195.733.630.

Жалбоподателят твърди, че закупил имота от Д. М.И., Х. Д. Г.и С. М. Д. с нотариален акт №174, том VII, н.д.№3061/1996г. на нотариус при РС-Хасково, а продавачите притежавали по наследство имота от М.И. Георгиев, собственик по давност, което било видно от нотариален акт №64, том IV, н.д.№1198/1978г. на районен съдия при ХРС. Включването на собствения на жалбоподателя ПИ 77195.733.229 в ПНИ определяло правния му интерес от обжалване на влязлата в сила заповед №ДС-28-1/11.06.2019г., издадена от Областния управител на Област Хасково, като нищожна в частта на имота, тъй като същият не бил от категорията имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този имот не бил земеделска земя и никога не бил предоставян на граждани по силата на актове, визирани в §4 – на Президиума на НС, на Държавния съвет и на Министерския съвет, с оглед на което липсвало законово основание за включването му в плана на новообразуваните имоти. В тази част заповедта на областния управител била нищожна, издадена при липса на предмет и на законови основания за издаването й.

Съгласно чл.18 ал.1 т.3 от ППЗСПЗЗ, кметът на общината в срок от 6 месеца от влизане в сила на ЗСПЗЗ предоставя на общинската служба по земеделие наличните данни за настъпили изменения в земеделските земи по землища, които включват земи предоставени за ползване на основание на нормативните актове, посочени в §4 от ПЗРЗСПЗЗ.

Съгласно чл.18 ал.1 т.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, границите върху които собствеността се възстановява по реда на §4 от ПЗРЗСПЗЗ се утвърждават с решение на Общинската служба по земеделие и се отразяват върху изходната картна основа.

Ето защо, жалбоподателят твърди, че след като собствения му имот никога не е бил предоставен за ползване по силата на актовете, визирани в §4 от ПЗРЗСПЗЗ, бил включен в ПНИ при съществено и грубо нарушение на действащите законови норми, което водило до нищожност на заповедта на областния управител в обжалваната част.

Заповедта на областния управител в обжалваната част се явявала нищожна поради липса на предмет. Имотът бил в строителните граници на гр.Хасково, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково. Имотът нямал характер на земеделска земя по смисъла на §4 от ПЗРЗСПЗЗ, поради което обжалваната заповед на областния управител в тази част била нищожна поради липса на предмет.

Грубо нарушение на материалноправната предпоставка на §4б ал.1 изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ – в ПНИ да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване по силата на визираните в §4 ал.1 актове. Този извод се налагал от разпоредбата на §4к ал.7, която препращала към §4, свързан с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. Имотът не представлявал незастроена земеделска земя, а бил включен в строителните граници на гр.Хасково. В него била построена жилищна сграда.

С оглед изложеното следвало да се приложи разпоредбата на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, вр.чл.28а ал.2 от ППЗСПЗЗ, според която бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на §1 от ДР на ППЗСПЗЗ, имали право на обезщетение по реда на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че не е налице идентичност между собствения на жалбоподателя имот и притежаваната от наследниците на М.И. П.земеделска земя, възстановена им с решение №36-51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №50015/04.09.1991г. по чл.11 от ЗСПЗЗ. Предвид гореизложеното се иска прогласяване на нищожността на заповедта на областния управител в частта, касаеща имота на жалбоподателя с идентификатор 77195.733.229 по КК на гр.Хасково и присъждане на направените в настоящото производство разноски.  

Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по подадената срещу негова заповед жалба.

Заинтересованите страни И.М.И., Б.Н.М. и Л.В.М. не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед на Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител в горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ бр.51 от 28.06.2019г.

Като доказателства по делото са приети нотариален акт №64 от 13.11.1978г. на ХРС, с който е признат М.И. Г.за собственик по давностно владение на следния непокрит недвижим имот, а именно 500кв.м. лозе и 700кв.м. празно място,находящи се в местността “Халилово“, землището на гр.Хасково, при граници : Н.И. И., П. Т.и от две страни път. По силата на нотариален акт №174 от 19.07.1996г. на нотариус при ХРС Д. М.И. от свое име и за своя сметка и от името и за сметка на упълномощилите го Х. Д. Г.и С. М. Д. продават съсобствения си наследствен имот на Я.С.Я., а именно 1200кв.м. нива, от които 500кв.м. – лозе и 700кв.м. – празно място, находяща се в местността “Старите лозя“ /с предишно наименование Халилово/, Хасковско землище, заснето по кадастъра на района като имот с №229, при граници : Н.И. И., П. Т.и от две страни път.

Със заповед №2227/13.12.2019г. на кмета на Община Хасково, на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за м.“Халилово“, Хасковско землище, одобрен със заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №50015/04.09.1991г. по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4031/05.12.2019г. е наредено възстановяване правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на М.И. П.върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково с идентификатор 77195.733.229, м.“Халилово“, Хасковско землище, с площ 1392кв.м. В заповедта е посочено, че няма ограничения на собствеността. Представена е също така описаната в заповедта на кмета скица №4031/05.12.2019г. 

Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК представи в настоящото производство и цялата преписка по издаването на обжалваната заповед.  

По делото е приложена изпратената от ОСЗ-Хасково преписка по заявление с вх.№50015/04.09.1991г. на наследниците на М.И. П..

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че местност „Халилово юг“ не представлява селищно образувание. При извършените справки в Община Хасково вещото лице не установява наличие на данни процесния имот ПИ 77195.733.229 с площ от 1392кв.м., находящ се в м.“Халилово“, заснет по кадастъра на района от 1988г. с №229, да е бил даден за ползване на основание актовете по §4 ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. Експертизата установява от графичната информация в помощния план и регистъра към него, че са използвани данните от кадастралния план, одобрен през 1988г. С решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково е одобрен околовръстния полигон за земите по §4 ал.3 от ЗСПЗЗ на жилищните районе и местност Халилово. Вещото лице сочи, че към решението има графична част, на която са маркирани отделните жилищни райони и местност Халилово. От схемата се виждало, че процесния имот попада в маркирането за местност Халилово. Експертизата сочи, че в анкетните карти няма данни за извършена анкета по заявление 50015/04.09.1991г., което не означавало, че не е имало други данни, по които да се определи местоположението на имота. Обикновено местоположението на имотите на бившите собственици се определяло по разкази /анкетиране/ на възрастни хора, които имат спомени кой имот къде е бил. Според вещото лице, не може да се говори за писмени доказателства за местоположението, като се има предвид, че кадастралната основа за района е от края на осемдесетте години на миналия век. Експертизата сочи, че процесния имот попада върху част от възстановения по заявление вх.№50015/04.09.1991г. с решение №36-51/01.04.1998г. на ПК-Хасково. В одобрената към момента кадастрална карта и кадастрални регистри процесния имот бил отразен като поземлен имот 77195.733.229. За имота нямало одобрени подробни устройствени планове.  В конкретния случай помощния план съдържал информация за предоставени за ползване имоти и имотите на бивши собственици и на негова база бил изработен плана на новообразуваните имоти. По отношение на процесния имот можело да се каже, че е част от разработените помощен план и план на новообразуваните имоти, за териториите по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Вещото лице твърди, че процесният имот попада в територията, за която са разработени помощния план и ПНИ. От решение №36-51/01.04.1998г. на ПК-Хасково било видно, че поне част от местност Халилово попада в територия по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Експертизата сочи, че с решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково е одобрен околовръстния полигон за земите по §4 ал.3 от ЗСПЗЗ на жилищните районе и местност Халилово. Към решението имало графична част, на която са маркирани отделните жилищни райони и местност Халилово. От схемата се виждало, че процесния имот попада в маркирането за местност Халилово.       

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорването, с оглед твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт се нарушават техни права и законни интереси. В случая жалбоподателят твърди наличието на основания, обуславящи обявяването на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната жалба за допустима.

Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото производство се явява неоснователна. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила съответните критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един порок води до нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.

В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Но в настоящия случай атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

По отношение на формата като основание за нищожност на административния акт порокът следва да е до толкова сериозен, че практически да води до липса на форма и съответно в този случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидното действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото производство заповед е в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се приеме на това основание административния акт за нищожен.

Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също в случай, че водят до липса на волеизявление. Приема се, че нарушението на административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. По делото липсва данни, от които да следва извод, че при издаването на обжалваната заповед са допуснати толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Наведените от жалбоподателя доводи сочат на съществуващи противоречия на атакувания административен акт с материалноправни разпоредби, но същите изцяло касаят законосъобразността на заповедта на Областния управител, а не нейната нищожност. Доколкото обаче в случая не е спазен срока за обжалване на заповедта като незаконосъобразна, съдът не може да разглежда подобни хипотези.

Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на незаконосъобразност и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Всички наведени от жалбоподателя доводи в настоящото производство не сочат на основания за прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а евентуално биха могли да обосноват неговата незаконосъобразност. Съдът обаче не може да разглежда законосъобразността на заповедта на областния управител по подадената от Я.С.Я. жалба в настоящото производство, тъй като същата е депозирана след изтичане на сроковете за нейното обжалване.

Не на последно място следва да се има предвид, че твърденията на жалбоподателя, че притежава правото на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.733.229 по КК на гр.Хасково, поради което административният орган без наличие на законово основание е включил същия в плана на новообразуваните имоти, поради което липсва предмет и законово основание за издаване на атакуваната заповед в частта, касаеща поземления имот, сочат на наличието на спор за материално право. В административното производство не може нито да се разгледа, нито да се разреши такъв спор за материално право, поради което страните следва да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск. 

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

        

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Я.С.Я. с ЕГН:********** ***, против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за местност „Халилово“ в гр.Хасково, Община Хасково, за обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща поземлен имот 77195.733.229 по КК на гр.Хасково, с площ от 1392кв.м., при граници : поземлени имоти с идентификатори 77195.733.245; 77195.733.230; 77195.733.510 и 77195.733.630, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково в 14-дневен срок от връчването му.

 

 

                                  СЪДИЯ :/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.