Решение по дело №11856/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

 

гр.Варна, 19.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 21.09.2021 год. в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при секретаря М. Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11856/2020 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№267358/23.09.2020г., подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** чрез адвокатско съдружие „****“, представлявано от адвокат ****, против Ф.Л.Ф., ЕГН ********** и М.Л.Ф. ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено че:

1/ М.Л.Ф., ЕГН ********** Адрес: *** дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 2088,73 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева и 73/стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен между наследодателя й ****Ф., ЕГН ********** и „Ю.Б."АД (с предишно наименование „****" АД , а преди това „****"АД, която е правоприемник на „****" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.) договор за кредитна карта от 26.08.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 368,53 лв. /триста шестдесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 21.07.2017 г., сумата 205,85 лв. /двеста и пет лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 28.11.2014 г. – 24.02.2020 г., сумата от 803,80 лв./осемстотин и три лева и 80 стотинки/, представляваща такси за периода от 28.11.2014г. – 24.02.2020г., както и сумата 321,77 лв. /триста двадесет и един лев и 77 стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

2/ Ф.Л.Ф., ЕГН ********** Адрес: *** дължи на  „Ю.Б.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 2088,73 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева и 73/стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен между наследодателя му ****Ф., ЕГН ********** и „Ю.Б."АД (с предишно наименование „****" АД , а преди това „****"АД, която е правоприемник на „****" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.) договор за кредитна карта от 26.08.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 368,53 лв. /триста шестдесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 21.07.2017 г., сумата 205,85 лв. /двеста и пет лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 28.11.2014 г. – 24.02.2020 г., сумата от 803,80 лв./осемстотин и три лева и 80 стотинки/, представляваща такси за периода от 28.11.2014г. – 24.02.2020г., както и сумата 321,77 лв. /триста двадесет и един лев и 77 стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 04.08.2003г. ****Ф., ЕГН ********** е подала заявление за издаване на кредитна карта по предварително утвърден образец до „Ю.Б." АД, с който обективира воля да сключване на договор за издаване на кредитна карта, като изявлението е прието на 26.08.2003г., от която дата възниква договорното отношение между картоиздателя /"Ю.Б." АД/ и картодържателя. Твърди се, че по своята същност съглашението за издаване на кредитна карта е договор по общи условия, с които заявителят декларира, че се е запознал и приел, и което представлява писмено потвърждение по смисъла на чл. 16 от ЗЗД, а характерно за този вид кредитиране е, че кредиторът осигурява поддържането на определен кредитен лимит по сметка, чийто титуляр е кредитираният, който избира кога и как да ползва заема. В случай, че не заплати изцяло задължението си в рамките на едномесечния период, то върху ползваната сума започва да се начислява възнаградителна лихва в размер на 18,5 % на годишна база. Твърди се, че поддържането на картата също е свързано с разноски, които са за сметка на картодържателя, като след погасяване на част или на цялата главница същата става достъпна за ново финансиране.

Твърди се, че в случая заемополучателят преустановява обслужването на дълга, като броят на пропуснатите плащания по месечни извлечения, които не са издължени или са частично погасени преди настъпване на предсрочната изискуемост е 63, а общият размер на просрочената сума преди настъпване на предсрочната изискуемост е 4914,53лв. Твърди се, че това обстоятелство дава право на ищцовата банка да прекрати договора на основание чл. 15 във вр. чл. 15.1., бук. "а" от ОУ, като уведомления за предсрочна изискуемост са изпратени до законните наследниците на починалия междувременно кредитополучател - синът й отв.Ф.Л.Ф., ЕГН ********** и дъщеря й - отв. М.Л.Ф. ЕГН **********, връчени на същите на 21.07.2017г.

Ищецът приема, че именно двамата ответници са пасивно легитимирани страни по делото, тъй като са преки низходящи наследници от първи ред на кредитополучателя и следва да отговарят за нейните задължения. Приема, че доколкото липсват данни за изричен отказ от наследство и подобен не е вписан в особената книга към районния съд, то именно ответниците следва да отговарят за задължението на наследодателя си.

Ищецът твърди, че ответниците следва да отговарят разделно за задълженията на наследодателя си, а именно за всеки от тях следните задължения: 2088,73 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева и 73/стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен между наследодателя ****Ф., ЕГН ********** и „Ю.Б."АД (с предишно наименование „****" АД , а преди това „****"АД, която е правоприемник на „****" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.) договор за кредитна карта от 26.08.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 368,53 лв. /триста шестдесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 21.07.2017 г., сумата 205,85 лв. /двеста и пет лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 28.11.2014 г. – 24.02.2020 г., сумата от 803,80 лв./осемстотин и три лева и 80 стотинки/, представляваща такси за периода от 28.11.2014г. – 24.02.2020г.

В условия на евентуалност предявяват против ответниците осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД. Моли в този случай, настоящата искова молба да бъде приета за уведомление за предсрочна изискуемост по отношение на непогасената част от задължениета на отв.Ф.Л.Ф., ЕГН ********** и М.Л.Ф. ЕГН **********.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на отв.Ф.Л.Ф., чрез назначения му особен представител, с който се приема исковата претенция за недопустима, недоказана и неоснователна. Изтъква се, че по делото не е представено удостоверение за наследници, което да удостоверява пасивната процесуална легитимация на ответника. На следващо място приема, че липсват доказателства ответникът да е приел наследството по един от начините посочени в чл.49 ЗН и чл.51 ЗН способи, съобразно трайно установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС по приложението на чл.61, ал.2 ЗН, според която, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството по един от начините посочени в чл.49 ЗН и чл.51 ЗН способи.

Оспорва се наличието на облигационно правоотношение на ищцовата банка с наследодателя на ответниците, както и относимостта на общите условия по отношение на нея, както и размера и дължимостта на претендираните суми. Оспорва се задължението и като погасено по давност. Оспорва се настъпване на предсрочна изискуемост спрямо ответника и представените за това доказателства - уведомление, доколкото липсват доказателства то да е достигнало изибщо до него, или това евентуално не е било сторено преди депозиране във ВРС на заявление за издаване на Заповед по чл.417 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на отв.М.Л.Ф., чрез назначения й особен представител, с която се приема исковата претенция за недопустима, недоказана и неоснователна. Оспорва се наличие на валидно облигационно отношение на майката на ответницата с ищцовата банка. Оспорва се твърдението за смърт на майката на ответницата, доколкото липсват доказателства за това, както и за качеството на ответницата на наследник, съответно на пасивно легитимирана страна по делото. Оспорва се моментът на настъпване на падежа на претендираните задължения и момента на прекратяване на договора. В случай на смърт на майката на ответницата се оспорва приемане на наследството й от страна на самата ответница.

В съдебно заседание ищецът, чрез писмена молба на процесуален представител, поддържа исковата претенция.

Ответникът Ф.Ф., чрез назначения му особен представител поддържа възраженията и отговора.

Ответникът М.Ф., чрез назначения й особен представител поддържа отговора, като изтъква, че предвид представените доказателства за отказ от наследство, следва исковата претенция против нея да бъде отхвърлена.

Съдът, въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът констатира допустимостта на предявените обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК - въз основа на издадена по ЧГД №3921/2020г. по описа на Районен съд - Варна заповед за незабавно изпълнение; при упражнено в срока по чл.415 ГПК право на кредитора за установяване на вземането по заявлението, за идентични на тези в заповедното производство искове по размер и основание.

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: Заявление за издаване на кредитна карта от 04.08.2003 г., лична карта №****, уведомление за предсрочна изискуемост до Ф.Ф. с нотариална заверка от 21.07.2017 г., протокол за извършени действия относно връчване на нотариална покана, уведомление за предсрочна изискуемост до М.Ф. с нотариална заверка от 21.07.2017 г., протокол за извършени действия относно връчване на нотариална покана, НА за покупко – продажба № 139 от 2015 г., схема на самостоятелен обект в сграда № ****г., справка от агенция по вписвания № 499187 от 29.04.2021 г. – пет листа, справка от агенция по вписвания № 499154 от 29.04.2021 г. – четири листа, справка от агенция по вписвания № 499179 от 29.04.2021 г.- пет листа, удостоверение за наследници изх.№ 701 от 25.05.2021 г., препис извлечение от акт за смърт ****г., постъпилото на 11.06.2021 г. писмо от Служба Архив при ВРС, удостоверение за вписан отказ от наследство по ч.гр.д.№ 3323/2015 г. от 26.03.2015 г. и определение от з.з. проведено на 25.03.2015 г. за вписване в особената книга водена при ВРС заявения отказ от наследство от М.Ф..

От приложените по делото Удостоверение за наследници изх.№ 701 от 25.05.2021 г. и препис извлечение от акт за смърт ****г. безспорно се установява, че на 10.03.2015г. кредотополучателят **** Ф. е починала и нейни наследници са ответниците в настоящото производство М.Ф.-дъщеря и Ф.Ф.-син.

Така очертания предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: наличието на претендираното облигационно правоотношение с ****Ф., факта на смъртта на кредотополучателя, обстоятелството, че ответниците са наследници на кредитополучателя и надлежно са приели наследството й, размера на вземането си по основание и размер, вкл. по отделните претендирани пера; да установи основанието за обявената предсрочна изискуемост на кредита както и датата и начина на обявяването й на длъжниците; да установи наличието на индивидуално договаряне клаузите на договора и допълнителните споразумения; съответствието на клаузите от договора и споразуменията към същия, с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В хода на съдеблното производство, след направено от особения представител на отв.М.Ф. възражение относно приемането от нейна страна на наследството от кредитополучателя, бе безспорно доказано от приложени писмено доказателство – Заявление за отказ от наследство и Удостоверение на ВРС, че ответницата изрично се е отказала от наследството на своята майка – **** Ф. на 25.03.2015г., надлежна вписано в особената книга, водена в съда, по ч.гр.дело №3323/2015г. на ВРС. Т.е. към момента на завеждане на исковата молба по настоящото производство, както и към момента на депозиране на Заявлението по ч.гр.дело №3921/2020г. на ВРС, поради което отв.М.Ф. не е пасивно легитимирана като страна в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая не са представени каквито и да е било доказателства, че ответничката е приела наследството на своя съпруг, нито изрично, нито с конклудентни действия, а напротив, налице са доказателства за изричен неин отказ от наследство. Поради това, същата не отговаря за задълженията, оставени като пасив в наследството на наследодателя.

Доколкото по делото са налице безспорни доказателства за конклудентно приемане от страна на отв.Ф.Ф. на наследството на своята майка, чрез извършено разпореждане с нейно имущество – апартамент, то същият е пасивно легитимиран като ответник по предявения иск.

Кредиторът основава вземането си по заявлението и по иска с обявен за предсрочно изискуем, сключен между „Ю.Б.“АД и като кредитополучател ****Ф., на 04.08.2003г. Заявление за издаване на кредитна карта №**********, прието от ищцовата банка на 26.08.2003г., от която дата възниква договорното отношение между картоиздателя /"Ю.Б." АД/ и картодържателя. Със същото картодържателят е декларирал, че е запознат и с ОУ. Отразено е, че първата транзакция е в размер на 340,23 лева плащане към Германос, 12 на брой вноски. На гърба на заявлението са отпечатани  общи условия. Съобразно ОУ на дружеството издател на картата, последната се ползва от картодържателя за разплащания в търговски обекти, транзакции чрез АТМ и теглене в брой в качеството на кредит. С чл. 9 дружеството се задължава да изпраща всеки месец извлечение на картодържателя за движението по сметката му, съдържащо всички извършени операции за предходния месец. В месечното извлечение се посочва съответно и срока за погасяване на съответното задължение.  В чл. 11 и чл. 12 е уговорена дължимостта на такси за обслужване на картата, както и дължимата лихва, за размера, на които отново дружеството поема задължение да уведомява картодържателя с месечното извлечение.

Доколкото ответниците не са оспорили автентичността на подписа на картодържател положен под заявление, то следва да се приеме, че същият е негов автор и съответно подписвайки го се е съгласил с издаване на въпросната кредитна карта. Ответниците обаче са възразили, че само по себе си посоченото заявление няма качеството на договор, доколкото не съдържа съществените елементи на такъв договор.

Независимо от това по делото от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса, не са посочени, нито представени доказателства както за съществените условия на договора (кредитен лимит, дата на падеж на задължението, срок на действие, дължими такси и възнаграждения на кредитора, др.под.), така и за извършените операции с картата (с оглед и посочените в чл.4-6 от ОУ условия), в т.ч. и за издаваните месечни извлечения, дължими за връчване на картодържателя (чл.9 от ОУ), извършени погашения от страна на ответника до твърдяната дата на спиране на плащанията 05.11.2014г. Доколкото е предявен иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение, то в тежест на ищеца бе да установи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задълженията на длъжника по договора са ликвидни и изискуеми. Със заявлението, с което е инициирано заповедното производство ищецът е поискал да се издаде заповед за изпълнение за цялата непогасена главница по кредита, посочена като глобална сума, и за дължимите лихви и такси, като е основал искането си на твърдение на настъпила предсрочна изискуемост на кредитния дълг. Предсрочната изискуемост на кредита е релевирана като основание за възникване на вземането и в исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК. В конкретния случай от страна на ищеца „Ю.Б.” АД се твърди, че с нарочно изявление е уведомил наследниците на длъжника за упражненото от него потестативно право по чл.15.1, б.“а“ от ОУ да обяви цялото задължение за изцяло и предсрочно изискуемо, с издадено месечно извлечение. От представените доказателства се установява, че с уведомление от 16.06.2017г. ответниците са били уведомени, че като наследници на кредитополучателя имат неплатени задължения към ищеца в общ размевр от 5449,20 лева, от които 4298,47лв.-главница и 1150,73 лева – договорна лихва, задължението по договора се обявява за изцяло и незабавно предсрочно изискуемо. От приложените по делото доказателства се установява, че Уведомленията за предсрочно изискуемост не са били връчени на ответниците, като е била приложена процедурата по чл.47, ал.5 ГПК. Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и с Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаването от длъжника на изявлението на банката за обявяване на кредитния дълг за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Съдът приема, че ищецът надлежно е упражнил задължението си обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В същото време от представените по делото доказателства не се установява, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на договор за кредитна карта. По делото е представено единствено заявление за издаване на кредитна карта от насделододателя на ответниците - ****Ф. ответника от 04.08.2003г. В заявлението липсва уточнение какъв вид кредитна карта се иска да бъде издадена. Изрично кредитоискателя е дакларирала, че е запозната с Общите условия, съгласно които BRS има право да отхвърли заявлението й, без да посочи причини за това. Липсват доказателства кредитоискателя да е била уведомена, че Заявлението й е прието/отхвърлено. Липсват доказателства, че изобщо е издадена кредитна карта, както и че такава е била издадена и предоставена именно на кредитоискателя. Липсват доказателства коя е банковата сметка, по която са извършвани евентуални разплащания във връзка с кредитната карта, както и че титуляр на тази сметка е кредитоискателя и в коя банка е открита. В това заявление липсва и посочване общия размер на предоставения кредитен лимит в полза на ответника. Посочен е единствено размер на първата транзакция – 340,23лв.

По делото липсва писмен и твърдян от ищеца договор за издаване на кредитна карта "****" от 26.08.2003г. с картовото предприятие „БЪЛГЕРИЪН РИТЕИЛ СЪРВИСИЗ" АД и ответника. Съгласно нормите на чл. 4 от Закона за потребителския кредит /от 2006г., отм./, които са приложими и към договорите за кредитни карти, което е вид заем под формата на предоставен лимит, договорът за потребителски кредит по дефиниция е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Нормата на чл.6 предписва, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора. По делото няма годни доказателства за съдържанието на сключен договор за кредитна карта от този вид между настоящите страни.

Няма и доказателства за сключен договор между страните, в който да е уговорен конкретен размер на предоставен на ответника кредитен лимит.

По делото са приложени на общите условия за издаване и използване на кредитни карти "****", същите обаче не са подписани от ответника и не е ясно към коя дата са били валидни тези общи условия, и дали са действащи към датата на подписване на заявлението.

След като не е удостоверено така приложените ОУ да са тези, с което по заявлението от 04.08.2003г. ответникът е декларирал че е запознат, както и след като не е удостоверено те да са приети от ответника, то същият не може да бъде обвързан с посочените в тях като вид и размер такси за одобряване, за ползване и обслужване на кредит,  такси за просрочено плащане, лихви и пр.

Предвид така установеното се извежда извода, че предявения в хипотезата на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съдът при изложеното, дължи произнасяне по предявения осъдителен иск, в условията на евентуалност спрямо иска по чл.422 от ГПК.

Претенцията по този иск е за осъждане на Ф.Л.Ф., ЕГН **********, да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 2088,73 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева и 73/стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен между наследодателя му ****Ф., ЕГН ********** и „Ю.Б."АД (с предишно наименование „****" АД, а преди това „****"АД, която е правоприемник на „****" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.) договор за кредитна карта от 26.08.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 368,53 лв. /триста шестдесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 21.07.2017 г., сумата 205,85 лв. /двеста и пет лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 28.11.2014 г. – 24.02.2020 г., сумата от 803,80 лв./осемстотин и три лева и 80 стотинки/, представляваща такси за периода от 28.11.2014г. – 24.02.2020г.

По тази претенция съдът намира следното:

Съдът по-горе коментира, че от представените по делото доказателства не се установява, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на договор за кредитна карта.

Прието заключение по съдебно счетоводната експертиза, назначена по настоящото дело, е извършено въз основа на  предоставена от ищеца таблица за транзакциите, извършени с кредитна карта "****" №********** за периода 26.08.2003г. – 17.05.2021г., като в тази справка се сочи от вещото лице, че е видно че на ответника е предоставен кредит, но няма данни какъв е размера на този кредит. Посочено от вещото лице е единствено, че общо останалите непогасени задължения по договора са в размер на 4177,46 лева главница, сумата от 737,07 лева – възнаградителна лихва, сумата от 411,71 лева – лихва за просрочие, сумата от 121,01 лева - такси и 1486,60 лева – съдебни разноски. Последното плащане извършено от кредитополучателя /праводател на ответниците/ е станало на 31.10.2014г. и е в размер на сумата от 260лева. След тази дата погашения няма. В същото време не може да бъде установено, по какъв начин банката-ищец е формирала и на какво основание търсените от ответника суми като главница, лихви, такси. Предвид горното съдът намира, че предявения осъдителен иск подлежи на отхвърляне.

Сътът дължи произнасяне и по направеното в евентуалност възражение за погасителна давност. Възражението е релевирано в преклузивния срок по чл. 131 ГПК. Разгледано по същество, то е основателно. Давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. При облигационните правоотношения, като настоящото правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискумостта на вземането в случая е предвидена в ОУ на сключения между страните договор и в частност чл. 9 и 10 ОУ. Уговорено е, че размерът на задължението се уточнява с месечното извлечение, в което се посочва и срок за неговото плащане. Ако плащането се извърши в така уговорения срок, отпада дължимостта на възнаградителната лихва. Следователно, с изтичане на предоставения от кредитора срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава, а оттам и вземането става търсимо за плащане и поради това изискуемо. Страните не спорят, че последното плащане по кредитната карта от страна на кредотополучателя е извършено на 31.10.2014г. Макар и ищецът да не е представил по делото нито едно извлечение, което да е било надлежно изпратено и получена от кредитополучателя на заявения служебен адрес съдът приема, че до тази дата извлечения са били изпращани, поради което наследодателя на ответниците и заплащала пълния размер на погасителни вноски. Самият ищец твърди, че след 31.10.2014г. липсват плащания, т.е. съгласно прилаганите от самия него Общи условия е следва да бъде извършено плащане от картодържателя, но в самото заявление за издаване на кредитна карта липсва дата на падеж на задължението. Съгласно заключението на вещото лице, падежните дати за заплащане на дължимите месечни  погасителни вноски е 25-то число на съответния месец. Съдът приема, че след 25.11.2014г. – датата на първата неплатена от кредитополучателя месечна погасителна вноска, той е изпаднал в забава и плащането е станало изискуемо. Следователно, считано от 26.11.2014г. е започнал да тече 5г. давностен срок, в който кредиторът е имал на разположение успешно да събере вземането си, без да рискува да му се протипопостави правопогасяващо възражение за давност. Не може да бъде споделено становището, че давностният срок е започнал да тече считано от получаване изявлението на кредитора за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем касае вземания, чийто падеж още не е настъпил. В случая стана ясно, че това не е така. Липсва и плащане, което да обуслови извод за признание на дълга, а оттам за прекъсване на погасителната давност след 26.11.2014г. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано едва на 01.04.2020г., към която дата петгодишния давностен срок се явява изтекъл като започнал да тече на 26.11.2014г. Доколкото вземането за главница е погасено по давност, такова се явява и вземането за възнаградителна лихва.

В заключение, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход от спора, на ищецът не се следват разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** чрез адвокатско съдружие „****“, представлявано от адвокат ****, против М.Л.Ф. ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено че М.Л.Ф., ЕГН ********** Адрес: *** дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 2088,73 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева и 73/стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен между наследодателя й ****Ф., ЕГН ********** и „Ю.Б."АД (с предишно наименование „****" АД , а преди това „****"АД, която е правоприемник на „****" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.) договор за кредитна карта от 26.08.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 368,53 лв. /триста шестдесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 21.07.2017 г., сумата 205,85 лв. /двеста и пет лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 28.11.2014 г. – 24.02.2020 г., сумата от 803,80 лв./осемстотин и три лева и 80 стотинки/, представляваща такси за периода от 28.11.2014г. – 24.02.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1680/16.04.2020г. по ч.гр.д. №3921/2020г. по описа на ВРС като НЕДОПУСТИМ поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** чрез адвокатско съдружие „****“, представлявано от адвокат ****, против Ф.Л.Ф., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответника Ф.Л.Ф., ЕГН ********** Адрес: *** дължи на  „Ю.Б.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 2088,73 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева и 73/стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен между наследодателя му ****Ф., ЕГН ********** и „Ю.Б."АД (с предишно наименование „****" АД , а преди това „****"АД, която е правоприемник на „****" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.) договор за кредитна карта от 26.08.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 368,53 лв. /триста шестдесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 21.07.2017 г., сумата 205,85 лв. /двеста и пет лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 28.11.2014 г. – 24.02.2020 г., сумата от 803,80 лв./осемстотин и три лева и 80 стотинки/, представляваща такси за периода от 28.11.2014г. – 24.02.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1680/16.04.2020г. по ч.гр.д. №3921/2020г. по описа на ВРС, като неоснователен и погасен по давност, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, от „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** чрез адвокатско съдружие „****“, представлявано от адвокат ****, против Ф.Л.Ф., ЕГН **********, за осъждане на ответника Ф.Л.Ф., ЕГН ********** Адрес: *** да заплати на  „Ю.Б.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 2088,73 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева и 73/стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен между наследодателя му ****Ф., ЕГН ********** и „Ю.Б."АД (с предишно наименование „****" АД , а преди това „****"АД, която е правоприемник на „****" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.) договор за кредитна карта от 26.08.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 368,53 лв. /триста шестдесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 21.07.2017 г., сумата 205,85 лв. /двеста и пет лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 28.11.2014 г. – 24.02.2020 г., сумата от 803,80 лв./осемстотин и три лева и 80 стотинки/, представляваща такси за периода от 28.11.2014г. – 24.02.2020г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: