Определение по дело №2322/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260839
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20202100502322
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № ІІ-260839

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на първи юни

през две хиляди двадесет и първа година                                            в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                            Елеонора Кралева                                                                                 

при секретаря                                                               и в присъствието на прокурора                                                   като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                  частно гражданско дело  № 2322  по описа

за   2020   година.

                   Производството по делото е образувано по повод депозирано Възражение от страна на „Би Ай Ес Ко“ ЕООД със седалище гр. Бургас, представлявано от Управителя Бисер Николов Ялъмов, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 104, партер – адвокат Красен Кръстев, в което се посочва, че постановената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК от 29.01.2020г. не е връчена по надлежния ред. В депозираното възражение се посочва, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, тъй като към датата на която е изтекъл срокът за получаването й – 17.05.2020г., тя вече се е намирала в Община Приморско. Посочва се, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, тъй като Управителят на дружеството – длъжник притежава апартамент в С.и зимните месеци често го ползва, а поради усложнената обстановка през 2020г. е останал в апартамента си в С.и е успял да се прибере в България едва на 24.06.2020г. С депозираното възражение се претендира съдът да го приеме за допустимо и основателно и делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

                   Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   По делото пред Районен съд - Бургас е депозирано заявление от „Комерсиал Фууд“ ООД със седалище гр. Ямбол, с което претендира да бъде постановена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по силата на която да бъде разпоредено длъжникът „Би Ай Ес Ко“ ЕООД със седалище гр. Бургас да заплати на заявителя сума в размер на 1 258, 43 лева, представляваща главница и сума в размер на 188, 07 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

                   С Определение № 11045 от 30.12.2019г., постановено по частно гр. дело № 10777/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Царево.

                   Със Заповед № 11 от 29.01.2020г. за изпълнение на парично задължение, постановена по частно гр. дело № 35/2020г. по описа на Районен съд – Царево е разпоредено длъжникът „Би Ай Ес Ко“ ЕООД със седалище гр. Приморско да заплати на „Комерсиал Фууд“ ООД сума в размер на 1 258, 43 лева, представляваща главница по фактури, ведно със лихва за забава за периода от 18.06.2018г. до 27.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението в съда – 27.01.2020г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 150, 17 лева.

                   На основание чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.

                   Видно от представеното частно гр. дело № 35/2020г. по описа на Районен съд – Царево до ответното дружество е изпратено Съобщение с приложена Заповед за изпълнение № 11 от 29.01.2020г., постановена по частно гр. дело № 35/2020г. по описа на Районен съд – Царево, която е върната с отбелязване, че адресът е посетен на 13.02.2020г., на 23.02.2020г. и на 03.03.2020г. (официален празник и почивен ден), но адресатът не е бил намерен. В съобщението е направено отбелязване, че на адреса се намира хотел, който работи само през лятото. Видно и от представеното Уведомление – на 03.03.2020г. – на входната врата на адреса е залепено Уведомление с указание за адресата, че в двуседмичен срок от 03.03.2020г. следва да се яви в канцеларията на Община Приморско за получаване на съобщение по частно гр. дело № 35/2020г. по описа на Районен съд – Царево. С Разпореждане № 296 от 13.04.2020г., постановено по частно гр. дело № 35/2020г. по описа на Районен съд – Царево, съдът е приел, че на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК съобщението следва да се счита приложено към делото и да се счита за редовно връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията.

                   С Разпореждане № 529 от 10.07.2020г., постановено по частно гр. дело № 35/2020г. по описа на Районен съд – Царево е постановено да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила Заповед по чл. 410 от ГПК, издадена по настоящото дело.

                   На основание чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. На основание ал. 4 от цитираната разпоредба когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, като второ уведомление не се залепва.

                   На основание чл. 47, ал. 2 от ГПК в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

                   По делото не се спори, че адресът на управление на дружеството е същият адрес, на който съдът е изпратил съобщение за постановената Заповед № 11 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 35/2020г. по описа на Районен съд – Царево, а именно – гр. Приморско, ул. „Лотос“ № 9 – хотел Ориос. По делото се установява, че връчителят не е имал достъп до хотела, за да връчи съобщението в канцеларията на дружеството и на 03.03.2020г. е залепил уведомление за съобщение, което следва да бъде връчено на дружеството с посочване, че книжата по делото в двуседмичен срок от датата на залепване на уведомлението са в канцеларията на Община Приморско.

                   В този смисъл, настоящата инстанция намира, че законосъобразно връчителят след като не е намерил достъп до канцеларията на юридическото лице е залепил уведомление с указание, че книжата, които следва да бъдат връчени се намират на разположение в канцеларията на Община Приморско за двуседмичен срок от датата на залепване на уведомлението, а именно – за периода от 04.03.2020г. до 17.03.2020г.

                   На основание чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците за срока от 13 март 2020г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производства и делата съгласно приложение на закона.

                   На основание § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (Обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г. – в сила от 14.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закона в „Държавен вестник“.

                   При това положение е безспорно, че за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. са спрели да текат процесуалните срокове. При това положение – действително следва да се приеме, че срокът за получаване на книжата от страна на дружеството е започнал да дете от 04.03.2020г. и след като са изминали девет дни срокът е спрял е да тече за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., след което е продължил да тече за още 5 дни след 21.05.2020г. – тоест – до 25.05.2020г. При това положение, настоящият състав намира, че след 25.05.2020г. е изтекъл започналия да тече на 04.03.2020г. срок за получаване на книжата от страна на дружеството – „Би Ай Ес Ко“ ЕООД и от този момент следва да се приеме, че Заповед № 11 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена на 29.01.2020г. по частно гр. дело № 35/2020г. по описа на Районен съд – Царево е връчена надлежно на дружеството – длъжник - „Би Ай Ес Ко“ ЕООД. С Разпореждане № 529 от 10.07.2020г., постановено по частно гр. дело № 35/2020г. по описа на Районен съд – Царево е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

                   Дори и да се приеме, че постановеното Разпореждане № 296 от 13.04.2020г. е неправилно, то същото не е произвело ефект, тъй като съдът е постановил издаването на изпълнителен лист едва на 10.07.2020г., а към този момент е безспорно, че на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК е следвало да се приеме, че постановената заповед за изпълнение е връчена на дружеството.

                   По делото е неоснователно възражението, изложено в депозираното възражение по чл. 423 от ГПК, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, тъй като е налице отбелязване от страна на връчителя, че адресът на управление на дружеството е посетен три пъти, като последния път – 03.03.2020г. денят е почивен, тъй като това е официален празник за Република България. При положение, че външната врата на хотела е заключена (както се признава и в самото възражение), то е безспорно, че връчителят не е успял да намери достъп до канцеларията на дружеството. По делото няма данни на адреса да се намира пощенска кутия на дружеството, за да се приеме, че връчителят е следвало да постави уведомление и в пощенската кутия.

                   Следва да се отбележи и обстоятелството, че съдът не е имал задължение да уведомява страната за спиране на процесуалните срокове, тъй като тази норма е приета със закон, който е обнародван в Държавен вестник и по този начин е станала достояние до всички правни субекти.

                   Не са основателни и възраженията на дружеството, че Управителят не е могъл да подаде своето възражение, тъй като е пребивавал в Република С., тъй като е безспорно, че се касае за действие, което не изисква лично действие от страна на Управителя, а това е действие, за което би могло да се упълномощи и процесуален представител.

                   Мотивиран от изложеното, БОС намира, че съдът е изпълнил своите задължения и постановената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена надлежно на длъжника. В тази връзка, съдът намира, че депозираното възражение е неоснователно и не следва да бъде прието.

                   Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Би Ай Ес Ко“ ЕООД със седалище гр. Приморско, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Приморско, ул. „Лотос“ № 9, хотел Ориос, представлявано от Бисер Николов Ялъмов да бъде прието възражение, депозирано от страна на дружеството против Заповед № 11/29.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 35/2020г. по описа на Районен съд – Царево, по силата на която е разпоредено длъжникът „Би Ай Ес Ко“ ЕООД със седалище гр. Приморско да заплати на „Комерсиал Фууд“ ООД със седалище гр. Ямбол, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Златен рог“ № 18, вх. Д, ет. 4, ап. 105, представлявано от Иван Георгиев Добрев сума в размер от 1 258, 43 лева, представляваща главница по фактури, лихва за забава в размер на 188, 07 лева за периода от 18.06.2018г. до 27.12.2019г. и законна лихва от датата на подаването в съда – 27.01.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 150, 17 лева, представляваща направените по делото разноски.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                  

    

  

                                                      

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                           2.