Р Е Ш Е
Н И Е № 1125
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, след
публично съдебно заседание на
седемнадесети септември 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя,
въззивно гр. дело № 1061 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД чрез пълномощник юриск. С., с което се обжалва решение от 7.03.2019 г.,
постановено по гр. дело № 10563/2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив, V
гр. с., с което в производство по предявени субективно съединени искове с
правно основание чл. 405 от КЗ ответното дружество „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е осъдено да
заплати на първия ищец А.П.П., сумата от 4654,50 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователна полица № *** от
18.01.2018г. за отмяна на пътуване, ведно със сторените разноски; както и е осъдено дружеството ЗАД „АРМЕЕЦ“,
да заплати на втория ищец У.Й.Б., сумата от 4684,50 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователна полица № *** от
18.01.2018 г., за отмяна на пътуване, ведно със сторените разноски.
Изразяват се подробни оплаквания във въззивната жалба, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че същото е необосновано, като основният довод, сочен от жалбоподателя е, че изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на Застрахователя по застраховка „Отмяна на пътуване“ е неправилен. Сочи се, че настъпилото събитие, не представлява покрит риск по процесната застраховка. В тази насока, се сочи разпоредбата на т. 12.10 от Раздел V „Изключени рискове“ на приетите от застрахования Общи условия, при които е сключен застрахователният договор, като се сочи, че между страните било изрично договорено, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение или сума и не възстановява разходите на застрахования за предшестващо или хронично заболяване, освен в случаите на неочаквано влошаване на здравословното състояние, т.е. не може да се ангажира отговорността му за изплащане на застрахователно обезщетение или сума, както и за възстановяване на разходи. Сочи се и, че в изготвената и приета по делото съдебно медицинска експертиза вещото лице е дало заключение, че лицето А.П.П. е страдал от „бъбречно каменна болест; бъбречна колика вдясно с наличие на конкремент в десния уретер“. Сочи се, че диагнозата се потвърждава и от представената по делото медицинска документация, както и, че нефролитиазата е хронично тежко заболяване, протичащо в пикочно-половата система, характеризираща се с образуване на конкременти /твърди частици/ в бъбречното легенче или пикочния мехур, тежко заболяване като се описва клиничната картина на това заболяване. Обяснява се и причината за силната болка, която е изпитвал ищецът. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението си, че се касае за остро /акутно заболяване, като в тази насока се заявява, че независимо от факта, че в периода на обостряне заболяването протича остро, нефролитиазата/бъбречно каменна-болест е вид хронично заболяване, а съдът не бил направил разграничение между вида заболяване и проявлението на клиничната картина на същото. Поради което съдът е достигнал до погрешен извод относно вида на заболяването, а от там и до приложението на различна хипотеза на покрит по полицата лист.
В тази насока се сочи, че според уговореното в Общите условия „Отмяна на пътуване“ се има предвид отмяна преди отпътуване или пропуснато пътуване, поради медицински или немедицински причини, които не зависят от волята на застрахования и са непредвидими към момента на сключване на застрахования, негов близък роднина или бизнес партньор, както и неочаквано влошаване на хронично заболяване на застрахования, единствено при наложила се хоспитализация, медицинските показатели по повод на което са противопоказни за започване или продължаване на пътуването. Твърди се, че видно от приложените към исковата молба документи, както и от събраните свидетелски показания било установено, че ищецът не е бил хоспитализиран, а лечението било проведено в домашни условия. В тази насока се заявява, че неправилно първоинстанционният съд е уважил и иска на втория ищец У.Й.Б., като е посочено, че съгласно т. 53.7.3 от Общите условия на застраховка „Отмяна на пътуване“, влошаване на предшестващо и хронично заболяване към датата на сключване на застраховката и по време на действие на застраховката на бизнес партньор или на близък роднина на застрахования, както и от необходимостта от грижи за близък роднина, не се счита за застрахователно събитие и не е покрито по застраховката. С оглед наличието на изрично изключен риск, съгласно сключения застрахователен договор, застрахователят правилно и законосъобразно е отказал претенцията на ищците за възстановяване на претърпени финансови загуби, на основание уговореното в Общите условия, поради което предявените искове са изцяло неоснователни.
Моли се решението на районния съд да бъде отменено, и да се разгледа спора по същество и се постанови друго решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу ответното застрахователно дружество искове, ведно с всички законни последици. Претендират се направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Доказателствени искания не се сочат.
С писмен отговор на въззивна жалба от страна на адв. Б., представляваща двамата ищци А.П. и У.Б., настоящи въззиваеми, се взема становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, като подробно по същество са разгледани оплакванията във въззивна жалба и са направени насрещни доводи от страна на въззиваемите. Моли се да бъде потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за настоящото производство и адвокатско възнаграждение. Доказателствени искания не се сочат.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което изцяло се уважават предявените при условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 405 от КЗ, районният съд приема, че за здравословното състояние на ищеца А.П. – остра бъбречна колика не е било препоръчително да отпътува за чужбина и то е станало причина ищците да не заминат на плануваното пътуване, с оглед да не се застрашава здравето на А.П.. Вторият ищец У.Й.Б., като негов близък роднина по смисъла на ОУ към сключената застраховка, е решил да не предприема сам пътуването, доколкото то е било планувано съвместно от двамата. При което и съдът приема, че е налице причинно следствена връзка между претърпените имуществени вреди,/заплащане на общата сума за организирано пътуване/, и застрахователното събитие - остро и новопоявило се в срока на застраховката заболяване по смисъла на т.53.7 във връзка с т.53.22 от ОУ към застраховка „Отмяна на пътуване“.
Въззивният съд приема за правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно, установени с допустими доказателства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
Между страните са сключени, съответно, два броя застрахователни
договори:
А.П., в качеството на застрахован, е сключил със ЗАД „Армеец“
застрахователен договор „Отмяна на пътуване“, обективиран в застрахователна
полица № *** от 18.01.2018 г., като покрит риск по тази застраховка са
разходите за отмяна на пътуването, а общата застрахователна сума е 4654,50 лв.
Застрахователното обезщетение обхваща невъзстановимите извършени разходи до
размера на договорения лимит, като срокът на действие на застрахователното
покритие е 53 дни от 18.01.2018 г. до 24,00 ч. на 11.03.2018г. Уговорената
застрахователна премия е заплатена от А.П. при сключването на договора.
В качеството си на застрахован и другият ищец У.Б. е сключил договор за застраховка „Отмяна на пътуване“, обективиран в застрахователна полица № *** от 18.01.2018 г. за застрахователна сума в размер 4684,50 лв., с аналогични условия по застраховката на тези по застраховката, сключена от А.П.. Застрахователната премия по тази застраховка, също, е платена при сключване на договора. По силата на всеки един от двата застрахователни договори по застраховка „Отмяна на пътуване“ със застраховани лица, съответно, А.П.П., с ЕГН ********** и У.Й.Б., с личен номер на чужденец: **********,***, застрахователят ЗАД „Армеец“ приема да обезщети застрахованите лица при настъпване на застрахователно събитие в рамките на срока на застраховката, до размера на договорените обезщетения.
Не е спорно, че А.П.П. е сключил с туроператор Глобал Травел БГ ЕООД Договор № 100/18.01.2018 г. за организирано туристическо пътуване с пътуващи А.П. и У.Б., настаняване в хотел на Сейшелските острови, Махе с дата на отпътуване – 02.03.2018 г. и дата на настаняване в хотела 03.03.2018 г.,уговорена дата на връщане на 10.03.2018 г., като общата цена на пътуването за двамата пътуващи е 9369 лв., като сумата е заплатена от А.П. с дебитна карта на 18.01.2018 г., за което е издаден фискален бон.
Не е спорно и че един ден преди определената за отпътуване дата, на 01.03.2018 г. А.П. получава болки в кръста, вдига температура 38 градуса, често уринира, което е придружено с болки и парене, като по това време ищецът е при родителите си в гр. В.. След преглед от личния му лекар на същия ден е констатирано, че лицето страда от бъбречна колика и е насочен за хоспитализация. Извършена е обзорна рентгенография на корем в ДКЦ 1 В. ООД, от която се открива конкремент на входа на десен уретер в пикочен мехур с размери 8 мм, наличие на чашкови конкременти в ляв бъбрек с размери – 6 и 7 мм. Направени са изследвания на урина и кръв, като лекарите са обяснили, че лечението може да се проведе в болница или в домашни условия, но е противопоказно и не следва да се пътува. Заради здравословното състояние на А.П. пътуването е отменено, както и на У.Б., тъй като двамата са сключили един договор с туроператора.
Не е спорно и че съгласно/т.5.2,т.4.2.4/ от Общите условия към Договор за организирано туристическо пътуване и при анулиране на пътуването поради болест или други причини, свързани с потребителя, той губи платените на туропертора суми, включително, и платените суми за закупени самолети; като в случая платените предварително суми възлизат на 9 369 лв.
Спорен е останал въпросът, въведен и в оплакванията във въззивната жалба на ответното дружество, относно характерът на настъпилото събитие,съответно, дали същото представлява покрит риск от процесната застраховка – Отмяна на пътуване/код 153/, при наличието на който застрахователното обезщетение, платимо от ответното дружество, покрива разходите за отмяна на пътуването, респективно, невъзстановимите извършени разходи, до размера на договорения лимит. Размерите на договорения лимит, съответно 4654.5 лева в застрахователна полица № *** от 18.01.2018г. относно застраховано лице А.П.П., както и 4684.5 лева в застрахователна полица № *** от 18.01.2018г. относно застраховано лице У.Й. Б., не са спорни по делото.
От приложени по делото писмени доказателства, безспорно, се установява, че първата дата, на която се констатира процесното заболяване на А.П. е 01.03.2018г.
В тази насока, неоспорени по делото, са приложени, писмени доказателства, съответно: Амбулаторен лист № 001175 от 01.03.2018 г., 10.30 ч., издаден от д-р И. К., гр. В., ул. *** се установява, че лицето е отишло за извършване на амбулаторен първичен преглед. Медицинско удостоверение от 01.03.2018 г. на „АПМП – ГП Медик 2000“ ООД, гр. В., бул. „Съединение“ № 49, с което се установява, че А.П.П., на 29 г. боледува от бъбречна колика, протрахирано протичане и е провеждано домашно амбулаторно лечение на 1,2 и 3 март 2018г. Резултати от изследвания в „ДКЦ 1 В.‘ ЕООД с дата на издаване и обработване – 01.03.2018 г. за пациента А.П.П. за обзорна рентгенография на корем, в които е посочено: УЗД на коремни органи; черен дроб със запазени размери и ехогенност на паренхима, при липсващи огнищни изменения и данни за холостаза. Жлъчен мехур, панкреас и далак-б.о. Бъбреци със запазени размери и ехогенност на паренхима, при липсващи данни за уростаза в ляво. Десен бъбрек – разширен пиелон и начална част на десен уретер в пикочен мехур с размери – 8мм. Наличие на чашкови конкременти в ляв бъбрек с размери – 6 и 7 мм. Пикочен мехур и простатна жлеза – б.о. Изследване на урина на А. П. П. от 02.03.2018 г. при „МБАЛ – В.“ ЕООД; изследване на кръв-морфологично на А. П. П. от 02.03.2018 г.; снимки от ехограф на А. П. П.; рецепти за изписани лекарства на А.П. от д-р И. К.. Медицинското досие на А.П.П., ЕГН: ********** от НЗОК, в което се съдържа информация за извършените медицински прегледи от общопрактикуващ лекар и специалисти и извършените медико-диагностични дейности на това лице за периода от 01.01.2013 г. до 31.10.2018г.; от същото се установява, че в масивите на НЗОК няма данни за хоспитализация и предписани и отпуснати лекарствени продукти, заплащани от НЗОК; като единствената регистрирана бъбречна колика е от дата 01.03.2018 г., като липсват данни преди този момент А.П. да е имал същата или сходна диагноза.
За състоянието на А.П. са разпитани и свидетели по делото, от чиито показания се потвърждава, че същият поради остра бъбречна криза от 01.03.2018г. се е наложило да отмени пътуването си до Сейшелите, на което щял да пътува заедно с У. Б., лицето с когото живеели заедно.
От съдебно – медицинска експертиза, вещото лице по която е дало неоспорено от страните заключение, е видно, че от представените по делото медицински документи на лицето А.П.П. се установява, че същият към 01.03.2018 г. е страдал от: Дг. Бъбречно каменна болест; Бъбречна колика вдясно с наличие на конкремент в десния уретер. Десностранна хидронефроза. Конкременти в ляв бъбрек. Вещото лице е посочило, че заболяването протича с много силни болки, общо неразположение, понякога фебрилитет, като заболяването е остро. В периода на обостряне вещото лице посочва, че пътуване не е препоръчително. Пред първоинстанционния съд, вещото лице И. Ф. заявява, че здравословното състояние на А.П. за периода 2013 г. – 01.03.2018 г. след преценка на документите от НЗОК е било добро. Има данни за увреждане на прешлени и дискове, което не е свързано с бъбречна патология. През 2016 г. има бронхит, което е нормално като вирусна инфекция. Честотата на прегледи и заболявания не е повече от веднъж в годината. Пациентът е бил в добро здравословно състояние през посочения от ответника период. Според вещото лице бъбречната колика настъпила на първи март е остра, като по принцип бъбречната колика може да мине в амбулаторни условия, ако е по-силна, но може да се лекува и стационарно, както е в случая. След предявяване от съда на лист 21 по делото на ВЛ, същото посочва, че според този амбулаторен лист лицето се насочва за хоспитализация, но в случая е било в стационарни условия. Сочи, че коликата е състояние, което може да мине в рамките на няколко часа, може да има болка, като за няколко часа да се елиминира причинителя, но понякога може да продължи и седмица. Не е препоръчително при тази ситуация пътуването, но няма и категорична забрана. Въпрос е на субективно усещане на лицето. По принцип, след като се пътува в чужбина и там би могло да се получи отново силна болка, не е препоръчително да се пътува.
Предвид изложените обстоятелства и въззивният съд намира, че процесното заболяване на ищеца П.“Бъбречно каменна болест“, макар и по характер „остро“ и „с хронично протичане и внезапно обостряне“, след като се проявява за А.П. за първи път на дата 01.03.3028г., за което обстоятелство сочат всички събрани по делото доказателства, то следва да се приеме за остро и невопоявило се в срока на застраховката заболяване по смисъла на т.53.7 във връзка с т.53.52 от ОУ към застраховка „Отмяна на пътуване“.
При което и въззивният съд намира, че са налице предпоставките на т.39.2 от раздел ХІ от ОУ на застраховка „Отмяна на пътуване“/код 153/, съгласно които застрахователят възстановява на застрахованото лице, претърпяло финансови загуби, представляващи невъзстановими разходи до размера на договерния лимит, заплатени предварително във връзка с пътуване, които не могат да бъдат възстановени от страна на туроператора. В случая, застрахователното обезщетение дължимо на ищеца А.П. е в размер на сумата от 4654,50 лв., дължимо по застрахователна полица № *** от 18.01.2018 г. за отмяна на пътуване на А.П., поради което и правилно искът е уважен за сумата от 4654,50 лв.
Предвид на гореизложеното, уважаването на иска предявен от А.П., води и до приемане за основателен, предвид т.41 от раздел ІХ на горецитирани ОУ, и предявеният иск от У.Й. Б.. След като, вече, се прие от съда, че е налице настъпило покрито по условията на застраховката “отмяна на пътуване“ събитие, дори и само за един застрахован, в случая- А.П., то застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение и на неговия близък роднина, също, застрахован, в случая-У.Й. Б.. В случая, застрахователното обезщетение дължимо на ищеца У.Й. Б. е в размер на сумата от 4684,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователна полица № *** от 18.01.2018 г. на У.Б., поради което и правилно искът е уважен за сумата от 4684,50 лв.
Поради горепосоченото въззивният съд намира за изцяло неоснователни оплакванията във въззивната жалба. В тази насока, процесното заболяване на ищеца П., за първи път проявило се и е констатирано на 01.03.2018г., не се явява предшестващо сключването на процесните договори заболяване, или да е такова с проявил се характер хронично заболяване, преди сключване на договорите с тур оператора, както и на застрахователните договори с ответното дружество, поради което не попада в раздел V т.12.10. в „изключени рискове“ в приетите ОУ. Смисълът на изключване на определени рискове от застрахователни обезщетения е в евентуалната недобросъвестност на клиентите, застраховани лица, която би била налице, ако за последните е било ясно за наличността на определени заболявания, преди сключване на договорите, а такава недобросъвестност относно застрахованите лица, /ищци по предявените искове/, в случая, не е констатирано да е налице.
Предвид което решението на районния съд, с което се уважават предявените искове, като обосновано и правилно, следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици, в т.ч. присъдени разноски с оглед изхода от спора.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК на въззиваемите следва да се присъдят направените по въззивното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение, платими от жалбоподателя. В случая, са представени два договора за правна помощ и съдействие за всеки един от двамата въззиваеми, по които е било договорено и съответно заплатено по 600 лева, адвокатско възнаграждение, от всеки един от тях. Въззивният съд намира, че размерите на тези адвокатски възнаграждения са в рамките на минималните такива съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; при което е неоснователно възражението за прекомерност по чл.78 ал. 5 от ГПК.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 07.03.2019г. Решение № 915 на Пловдивския районен съд, V гр. състав, по гражданско дело № 10563 по описа на съда за 2018 година, с което ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на А.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 4654,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователна полица № *** от 18.01.2018 г. за отмяна на пътуване; ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на У.Й.Б., с личен номер на чужденец ********** сумата от 4684,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователна полица № *** от 18.01.2018 г. за отмяна на пътуване; както и ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на А.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от сумата от 886,18 лв. – представляваща разноски, от които сумата от 186,18 лв. - представляваща платена по сметка на Районен съд – Пловдив държавна такса, сумата от 600,00 лв. - представляваща платено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие и сумата от 100,00 лв. - представляваща разноски за заплатен депозит за вещо лице; и ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на У.Й.Б., с личен номер на чужденец ********** сумата от 787,38 лв. – представляваща разноски, от които сумата от 187,38 лв. – представляваща платена по сметка на Районен съд – Пловдив държавна такса, както и сумата от 600 лв. – представляваща платено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на А.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 600 /шестстотин/ лева, направени деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на У.Й.Б., с личен номер на чужденец **********, сумата от 600 /шестстотин/ лева, направени деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/