№ 9986
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110137326 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422, ал.1 ГПК ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. П. против В. М. Т., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 45, ал. 1, във
вр. чл. 52 от ЗЗД за сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от разпространена обида и клевета на
26.02.2024 г., чрез коментар на В. Т. от своя личен профил „Vessislava Tancheva“под пост в
личния профил на ищеца в интернет платформа "Фейсбук" със следното съдържание:
„Моралното ти падение на нисш духом четерихилядник е сравнимо само с религиозното
обожание, което п.офилите масово храните към смъртта и към вмирисаното на кръв
кремълско джудже. Но теб поне те разбирам – бездарието все с нещо трябва да се
изхранва.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
искова молба – 01.03.2024 г. до окончателното й изплащане, за което сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.03.2024 г. по ч.гр.д. № 120803/2024 г. на СРС, 70 състав.
Ищецът С. Н. П. твърди, че с ответника В. М. Т. са имали през годините опосредени
случайни срещи, без това да e било свързано с приятелство или добро познанство. Били
приятели в социалната мрежа "Фейсбук", но реални отношения на комуникация нямали.
Ищецът имал профил във "Фейсбук" с наименование „Stepan Pоlyakov“ и публикувал от
него на 25.02.2024 г. публичен пост със следното съдържание: „Майка му на Н.. прибира
студеното тяло на сина си от С. Ю. прегръща друго тяло. На топло в 5 – звезден западен
хотел.“ На 26.02.2024 г. В. Т. от своя личен профил „Vessislava Tancheva“ в социалната мрежа
"Фейсбук" направила коментар под поста на П. със следното съдържание: „Моралното ти
падение на нисш духом четерихилядник е сравнимо само с религиозното обожание, което
п.офилите масово храните към смъртта и към вмирисаното на кръв кремълско джудже. Но
теб поне те разбирам – бездарието все с нещо трябва да се изхранва.“. Посочва, че
ответникът Т. е влязла в профила на П. или е видяла поста на ищеца на своята текуща стена
на общите публикации, прочела я и я е възприела като смисъл, съдържание и текст, след
което съзнателно е отговорила на същия, без поста да бъде редактиран. Твърди, че обидни са
1
епитетите в израза „Моралното ти падение на нисш духом четерихилядник“, а публична
клевета, съдържаща обидни елементи се съдържала в израза „бездарието все с нещо трябва
да се изхранва.“. Ищецът бил публична фигура, известен в страната и по света режисьор,
чието име било изграждано в продължение на десетилетия, известен с множеството си
документални филми по сериозни исторически и значими социални и обществени събития,
син на известния български режисьор Николай П.. Вулгарната публична публикация на
ответника Т., засегнала ищеца като му причинила трайна душевна болка и го докарала до
постоянна депресия и незаинтересованост към нормалните ежедневни процеси.
Неимуществените вреди се изразявали в трайно безсъние, мигрена и сърдечна болка, срам,
трайна душевна болка и душевно страдание, депресия. Противоправността на поведението
на ответника се изразявала в това, че е направил пост под публична публикация, съдържащ
неистина за заявителя и обидни епитети. При тези твърдения моли да му бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на искова молба – 01.03.2024 г. до
окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба са изложени твърдения за нередовност на исковата
молба, поради неизпълнение на указанията на съда дадени с Разпореждане №
90277/24.06.2024 г. по гр.д. № 37326/24 г. на СРС и се моли исковата молба да бъде върната,
а производството по делото прекратено. В случай, че съдът приеме исковата молба за
редовна, излага аргументи за неоснователност на иска. Оспорва В. М. Т. да е извършила от
обективна страна твърдяното противоправно деяние. Позовава се на чл.39, ал.1 от
Конституцията, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово.
От съдържанието на използваните думи, ставало ясно, че авторът им изразява лична
позиция, мнение в допустимите от закона граници, поради което липсвала противоправност
на деянието. Подобно отношение под постовете на С. П. изразили и много други хора,
провокирани от циничната му позиция към агресията на П. в У., към смъртта на
опозиционера на авторитарния режим на П.А. Н.. и др. Оспорва и размера на претенцията
като явно несправедлива. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
За сумата от 8000 лева, представляваща главница за причинени вреди от деликт,
ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, ищецът е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е уважено
и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2024 г.
по ч.гр.д. № 12803 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 70 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради което е предявен
настоящият иск от ищеца.
По иска с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 45, ал. 1, във вр.
чл. 52 от ЗЗД:
Деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД възниква по силата на закона, а нейното
основание и граници са установени в императивни материални разпоредби. Те обслужват не
само частния интерес на страните по делото, но и законността, разбирана като задължение
на всички правни субекти да спазват онези изисквания на закона, които са в интерес на
цялото общество, включително и основния принцип в правото да не се вреди другиму.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда
на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с правна квалификация чл. 45, ал. 1, във вр.
чл. 52 от ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че деянието –
публикуването в публичното пространство в интернет платформа "Фейсбук" на коментар на
В. Т. от нейния личен профил „Vessislava Tancheva“ под пост в личния профил на ищеца със
следното съдържание: „Моралното ти падение на нисш духом четерихилядник е сравнимо
2
само с религиозното обожание, което п.офилите масово храните към смъртта и към
вмирисаното на кръв кремълско джудже. Но теб поне те разбирам – бездарието все с нещо
трябва да се изхранва.“, датата на публикуване на поста и датата на узнаването за това;
претърпените от ищеца неимуществени вреди според твърденията в исковата молба;
наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите; противоправност на
деянието, както и извършването му от ответницата.
По делото е отделено за безспорно между страните, че ищецът чрез своя профил във
"Фейсбук" с наименование „Stepan Pоlyakov“ на 25.02.2024 г. е публикувал публичен пост на
стената си със следното съдържание: „Майка му на Н.. прибира студеното тяло на сина си от
С. Ю. прегръща друго тяло. На топло в 5 – звезден западен хотел.“
В епохата на "интернет", чрез който се осъществява достъп до уебсайтове, блогове,
лични постове във фейсбук и другите социални мрежи, физическите лица много лесно могат
да разпространяват информация, засягаща всяко друго лице. По този начин се увеличават и
възможностите за нарушаване правата на личността чрез публикации в Интернет. Ето защо
при такова нарушаване на права, когато са увредени интересите на физическо лице, може да
се търси съдебна защита и обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл и съдът
приема, че поначало е възможно едно физическо лице да претърпи неимуществени вреди в
резултат на изнесени данни/информация за него в дадено публицистично издание, в това
число вестник, списание, а в наши дни и в утвърдилите се в онлайн реалността медии като
Facebook, Instagram и др.
Първият спорен въпрос е досежно авторството на публикацията под поста на Стефан
П. от профила „Vessislava Tancheva“ във Facebook.
За установяване на първата материално-правна предпоставка от която ищецът извежда
претендираните си права, че е публикуван в публичното пространство в интернет платформа
"Фейсбук" на коментар на В. Т. от нейния личен профил „Vessislava Tancheva“ под пост в
личния профил на ищеца, по делото са приети писмени доказателства. В открито съдебно
заседание от 25.03.2025 г. процесуалният представител на ответника по реда на чл.146, ал.1,
т.3 във вр. чл.145, ал.2 от ГПК е направил изявление, че коментарът под процесната
публикация е от профила на В. Т. във "Фейсбук". Доколкото по делото не се твърди и
установява ответницата да е предоставила достъп до личния си профил във Фейсбук на трето
лице, нито такъв достъп до профила да е бил осъществен от трето за спора лице без знанието
и съгласието на ответницата, нито се твърди и установява процесната публикация да се е
появила в резултат на други обстоятелства, стоящи извън волята на В. Т., съдът приема, че
именно ответницата е автор на коментара под поста на ищеца.
Независимо от изложеното, следва да се има предвид, че представените от ищеца
извадки от платформата Фейсбук, с посочен абонат /потребител/ на този профил,
представляват възпроизведени на хартиен носител електронни изявления по смисъла на чл.
2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Електронното
изявление, доколкото е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, които дава
възможност да бъде възпроизвеждано, е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ. Този писмен документ има за свои автор лице, което се е обозначило с
псевдоним. Електронният документ е записаното върху електронен носител електронно
изявление, а последното е словесно такова, което може да съдържа и несловесна информация
3
(чл. 2 и 3 от ЗЕДЕП). Всеки от процесните електронни изявления/документи, представени на
хартиен носител, е подписан от ответника с обикновен електронен подпис, който в случая
представлява информацията в електронна форма за неговите име и фамилия
/потребителското име във фейсбук /, които са добавени и логически свързани с всеки от тези
документи за установяване на авторството им (чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП). По тези съображения
следва да се приеме, че процесния електронен документ е подписан с обикновен електронен
подпис на ответника, който сочи, че техен автор и титуляр е именно последният (чл. 4 от
ЗЕДЕП). При оспорване на авторството на тези електронни документи, доказателствената
тежест да установи по реда на пълното и главно доказване, че същите не представляват
негово волеизявление, се носи от оспорващия – в случая от ответника. И това е така, тъй
като електронните документи от външна страна съдържат обикновен електронен подпис,
сочещ него за техен автор и титуляр по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕП, а ответникът не е
представил и по делото няма доказателства за неавтентичността им (чл. 193, ал. 3 ГПК). В
случая обаче ответницата не е оспорило в преклузивния срок авторството на тези
електронни документи. Представените от ищеца електронни документи са възпроизведени
на хартиен носител като препис, т. е. те са разпечатка. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1,
изр. 1-во ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен
от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание /в посочения смисъл - решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. №
2040/2014 г. на ВКС, IV ГО, определение № 838 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/2016 г. на
ВКС, IV ГО.
По изложените съображения следва да се приеме, че по делото е установено, че
процесната публикация със соченото в исковата молба съдържание, е направена от
ответницата от личния й профил в социалната мрежа "Фейсбук".
По отношение на останалите предпоставки за уважаване на предявения иск -
противоправно деяние, претърпени неимуществени вреди, както и причинна връзка между
деянието и вредите по делото са събрани писмени и гласни доказателствени средства.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия състав трябва да се
докажат от претендиращия обезщетението съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства от ответника за оборване на законовата презумпция.
От показанията на свидетелката Д.Т. се установява, че познава ищеца от около три
години, като от две години и половина работят заедно. Ищецът бил документалист, а
свидетелката му помагала. Когато се случила публикацията, тя била с него на монтаж и
видяла как реагирал. Публикацията на С. била отражение на събитията по това време и
4
неговото мнение за конкретен случай. Не познавала ответницата и не я била виждала, но
мисли, че с ищеца са се виждали. Коментарът на ответницата звучал много грозно и обидно,
засегнала го лично, тъй като бил обвинен, че е четирихилядник и че така си изкарва
прехраната. За него това бил удар, защото това не било вярно и тя знаела как му се
финансира проекта. Нямал чуждо финансиране и той от никъде нищо не бил получавал. С.
бил внук на дядо си С. П., белогвардеец избягал по време на революцията и правнук на
Х.И.Г., съратник на Л.. Не и било известно да има някакви политически пристрастия към П.,
нито да има източници на доходи свързани с руски проекти. След коментара изпаднал в
творческа депресия, не можел да довърши сценария и много негови приятели се отдръпнали
от него.
От показанията на свидетелката Й.П. се установява, че познава ищеца П. от около две
години. Запознала ги обща приятелка и колежка на С. от киното по повод оказване на
помощ на котета, чиято майка била починала. Свидетелката била член на неправителствена
организация за помощ на бездомни животни и се занимала от години с това – кастрирала и
лекувала бездомни котки в гр. С.. Спомня си, че С. имал публикация по повод смъртта на
руския дисидент Н.. и под публикацията му имало коментар на госпожа Т., която нарекла
ищеца „четирихилядник“, което било нашумяло наскоро от госпожа Б.. Била коментирала, че
С. е жаден за кръв като кремълското джудже или нещо подобно. Всички негови приятели
били възмутени от коментара и настоявали за морално възмездие, защото той бил много
чувствителен човек. С. бил опозиция на всичко и нямал политически пристрастия,
критикувал П., както европейски, така и български политици. След този коментар, С.
загубил много приятели във Фейсбук и му се отразило като човек и личност. Нямала
впечетления от работата му, тъй като била в друга сфера, но много неща се насложили, тъй
като дъщеря му била тежко болна и всяко нещо допринесло за психическото му състояние.
От показанията на свидетеля В.К. се установява, че познава ответницата от 2021 г.
като член на БОЕЦ заедно с Т.. Били приятели и във Фейсбук, където когато твой приятел
коментира пост на трети човек, той ставал видим и за приятелите на коментиращия и така
видял поста за смъртта на Н.., който го възмутил тъй като ставало въпрос за насилствена
смърт на човек в XXI век. Не бил коментирал под постовете на П., макар, че били публични,
т.е. отворени за коментар от всеки. Посочва, че Фейсбук позволява ограничаване на
постовете под коментарите и видимостта им, респ. кой може да ги вижда и да ги коментира.
Посочва, че ако господин П. е толкова чувствителен е можело да затвори балона, за лицата,
които могат да коментират в разрез с неговите възгледи. Коментарите под публикацията
били множество и най-различни, като част от коментарите били изтрити. След поста на П.
свидетелят проявил интерес към документалните филми на ищеца, но не успял да гледа
повече от 5 -7 минути, тъй като не били особено гледаеми. На него лично не му харесвали.
Не му харесвал начина на поднасяне на материала и имало исторически неточности. В
коментара на госпожа Т. не ставало въпрос за пари, ставало въпрос, че е „четирихилядник“,
но значението на думата не било определено. „Четирихилядник“ се появило като название
на русофили, разпространяващи руска пропаганда в Интернет. Въвеждането на термина
станало от Л. Б., която била PR на Министерски съвет.
В пледоарията си по съществото на спора В. Т. посочва, че е формирала своето
мнение за П. в продължение на години, от една страна на база негови публикации във
Фейсбук и от друга страна, в резултат на творчеството му. Целият му профил, особено след
началото на войната в У. представлявал поменик на руски опорни точки една след друга,
част от която била и клеветата, че след смъртта на Н.., съпругата му е някъде другаде нов
приятел, което било част от руската пропаганда. Посочва, че възприема ищеца като част от
група, която с това се занима, а именно да разпространява руската пропаганда, без значение
5
дали това е платено, безплатно или по убеждение.
С оглед събраните по делото доказателства и за преценка във връзка с твърдението за
наличие на противоправност, гражданският съд следва да съобрази установеното в
националното право престъпление "клевета" - чл. 147 НК, което предвижда кое поведение
при изнасяне на фактически твърдения е неправомерно. Съгласно систематичното тълкуване
на двете алинеи на чл. 147 НК, "клевета" е такова поведение на едно лице, при което се
разгласяват на поне един човек, различен от наклеветеното лице, твърдения за това, че едно
лице е извършило престъпление, или пък за факти, които по друг начин увреждат доброто
има на това лице, и тези факти не са верни, не съответстват на обективната действително, на
това, което действително се е случило. Следователно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 147
НК установява забрана за излагане на неистински твърдения за факти. От друга страна за
разлика от наказателното право, за което е предвидено изчерпателно изброяване на всички
видове престъпления и неуредените като престъпления правонарушения не са обект на
наказателноправна регламентация - чл. 5, ал. 3 от Конституцията на Република България,
гражданскоправната уредба на непозволеното увреждане - чл. 45, ал. 1 ЗЗД въвежда
задължение за обезщетение на вреди от всяко противоправно поведение. Противоправно
поведение е увреждането на всяко защитено от правото благо. Такова благо е и защитата на
доброто име, за която чл. 32, изр. 2 Конституцията на Република България изрично урежда,
че поражда субективно право на защитата. Следователно на обезщетяване по реда на чл. 45
и сл. ЗЗД подлежат не само вредите от клевета, а и всяка друга форма на изразяване, която
уврежда доброто име на едно лице. Действително тази защита има своите граници,
доколкото увреждането на доброто име става чрез употреба на слово или мнение, а
свободното изразяване е правно благо, което само по себе си е предмет на конституционна -
чл. 39, ал. 1 КРБ и международноправна - чл. 10, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, защита. Следователно изводът на съда дали е налице
противоправно поведение при употреба или разпространение на слово следва да се основава
на преценка за баланса между посочените по-горе две основни права, на защита на доброто
име и на свободното изразяване на мнение.
В този смисъл се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в
константната си практика, обобщена в §§ 83 – 89 от решението си по делото Couderc et
Hachette Filipacchi Associйs с/у Франция /жалба 40454/07/. Поради това, за да установи дали
е налице противоправно поведение или защитена от правото на свободно изразяване реч,
съдът доколкото неговата дейност може да представлява намеса от страна на държавата в
свободното упражняване на последното право, следва да извърши преценка на две
обстоятелства: 1) дали използваните от ответника изразни средства попадат в обхвата на
правото на свободно изразяване на мнение - чл. 10, пар. 1 ЕКПЧ; 2) дали е оправдано
използването им в случай, в който може да се засегне доброто име на друго лице - чл. 10, ал.
2 ЕКПЧ. В своята практика ЕСПЧ е извел неизчерпателен списък на критерии, които следва
да се съблюдават от съдилищата при изследване на въпроса за баланса между свободата на
изразяване и правото на репутация и те са – естеството на изявлението – дали изразява
мнение по въпроси от обществен интерес, дали насърчава или оправдава омраза и насилие,
дали е налице фактическо основание; контекстът на намесата; степента, в която изявленията
са засегнали правото на репутация; тежест на намесата и др.
В тази връзка на първо място следва да се изясни обхватът на правото на свободно
изразяване по въпроса какви изявления и относно какви обстоятелства въобще подлежат на
защита като "изразено мнение". Съгласно практиката на Европейският съд по правата на
човека изразяването на мнение винаги се състои от две части – излагане на твърдения за
факти и оценъчно съждение, основано на тези факти (вж. § 46 от решението по дело Lingens
с/у А., жалба № 9815/82; § 63 от решението по дело Oberschlick с/у А., жалба № 11662/85, и
§ 76 от решението по дело Pedersen & Baadsgaard с/у Дания, жалба № 49017/99). В това
отношение е прието, че оценъчните съждения сами по себе си не подлежат на проверка за
6
вярност, тъй като такава не може да бъде проведена спрямо тях (вж. § 46 от решението по
дело Lingens с/у А., жалба № 9815/82, и § 41 от решението по дело Petrina с/у Р., жалба №
78060/01). Въпреки това тези съждения, които претендират, че представляват логично
заключение, изградено върху определени факти, подлежат на проверка на основание на това
дали фактите, върху които се основава изразеното ценностно съждение са установени или
не, тъй като ако такава проверка не се направи ще се позволи да се правят прекомерно
засягащи твърдения (така § 76 от решението по дело Pedersen & Baadsgaard с/у Дания, жалба
№ 49017/99, и § 43 от решението по дело Jerusalem с/у А., жалба № 26958/95).
Следва да се има предвид и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
КЗПЧОС не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Трябва да се отчита
справедливия баланс между свободата на словото в контекста на правото на обществото да
бъде информирано и защитата на репутацията на гражданите, както и границите на
допустимата критика по отношение на лицата, ползващи се с известност сред обществото
/политици, културни деятели и пр. в това им качество, които са приети за по-широки,
отколкото за частните лица/. За разлика от последните, посочените категории лица,
съзнателно и неизбежно се излагат на близко наблюдение, както от журналистите, така и от
цялото общество. Тези лица трябва да проявяват по-висока степен на толерантност, особено
когато отправят публични /общодостъпни/ изявления, допускащи критика. Същевременно
чл. 10, § 2 ЕКЗЧПОС дава възможност за защита репутацията на другите, т. е. на всички,
включително на лицата, ползващи се с обществена известност, дори когато те не действат
като частни лица, като в тези случаи, изискванията за такава закрила трябва да се
преценяват във връзка с интересите на откритата диск. по политически, обществени,
културни въпроси.
В конкретния случай ищецът се позовава на увреждащо поведение на ответницата,
изразяващо се в разпространяването на неверни и позорящи личността факти, както и на
обидни изрази, засягащи честта и достойнството на лицето в коментар под негов пост във
Фейсбук.
От събраните по делото доказателства, се налага безспорния извод, че и към датата на
публикуване на изявлението на ответника, ищецът е публично известна личност, във връзка
с упражняваната от него професия на сценарист, автор и продуцент на документални
филми. Затова на преценка подлежи дали направените изявления по адрес на ищеца
съставляват оценка или мнение, които макар и негативни са в рамките на допустимата
свобода на словото, или са унизителни за честта и достойнството, респ. обективират
твърдения за злепоставящи доброто име факти, с което се накърняват конституционно
защитените му права по чл. 32, ал. 1 от Конституцията.
За да се прецени дали коментарът на ответника под публикацията на ищеца е
противоправен е необходимо първо да се анализира съдържанието на поста на ищеца и
създаденото с него послание към читателите. По делото няма спор, че ищецът имал профил
във "Фейсбук" с наименование „Stepan Pоlyakov“ и публикувал от него на 25.02.2024 г.
публичен пост със следното съдържание: „Майка му на Н.. прибира студеното тяло на сина
си от С. Ю. прегръща друго тяло. На топло в 5 – звезден западен хотел.“ От цитираното по-
горе заглавие на поста се установява, че той засяга смъртта на руския дисидент Н.., която
тема несъмнено е от голям обществен интерес и се обсъжда широко в медийното
пространство към момента на публикациите във Фейсбук. В случая акцентът в поста на
ищеца не е върху починалия руски дисидент, а върху поведението на неговата съпруга след
смъртта му. Очевидно е, че става въпрос за разпространение на фалшива, неморална и
провокативна новина, в основаната на която е смъртта на руския опозиционер Н.., починал
7
при нечовешки условия в затворническа колония в резултат на преследване от политическия
режим във федерална република Р.. На първо място, публикацията е направена в страница в
социална мрежа от притежателя на профила. Съдържанието на страницата се определя от
този, който я е създал, и негово право е да създава и контролира съдържанието й. Право на
всяко лице е да изказва мнение, предположение, оценка, да излага факти, за които е узнало и
които смята за достатъчно важни, за да сподели с последователите си. В този смисъл съдът
приема, че доколкото притежателят на профила публикувал тази новина я е направил
публична, то същият е отворен и готов да приеме и критика по въпросите, които тази новина
поставя. Безспорно новината е от типа разпалващи радикални мнения в обществото във
връзката с политическия режим в Р., характеризиращ се с ограничена политическа свобода,
концентрация на власт в президентството и тенденция към подавляване на опозицията.
Респективно в своята публикация ищецът поставя провокативно тема радикализираща
обществото, във връзка с провежданата от П. политика, както и във връзка с водената от
него война в У., поради което се предполага, че същият е готов и да търпи критика по тези
въпроси.
Ето защо при преценка основателността на предявения иск, касаещ твърдения за
нанесена обида, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че
същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка
за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност,
поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В
този смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290
ГПК съдебни решения (решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на
ВКС; решение № 86 от 29. 012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от
06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Поначало обида би била
налице, в хипотеза, че написаното е унизително за честта или достойнството на ищеца (чл.
146, ал. 1 НК). Принципно унизителният характер на казаното следва да се преценява на
основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без
значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената
от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено,
като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче,
мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението
между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата.
За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят
достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни
и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението
представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и
събития. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
На следващо място, трябва да се подчертае, че статусът "публична личност" се
свързва със заеманата от лицето позиция, извършваните дейност, ролята им в обществения
живот, влиянието му върху обществените събития. В § 7 от Резолюция 1165/1998 г. на СЕ е
посочено, че лица, заемащи обществени длъжности и/или използващи публични средства,
както и в по-широк смисъл всички, които играят опредеЛ. роля в публичния живот, било то
в политиката, икономиката, изкуството, социалната или образователната сфера, спорта или
всяка друга сфера... " тези лица доброволно и преднамерено излагат себе си на
общественото внимание и на вниманието на медиите. Безспорно в настоящия случай
ищецът е публична личност, имаща влияние в сферата на изкуството и социалния живот
чрез документалното кино, поради което и същият следва да има по-висок праг на
8
търпимост към чуждото мнение.
Действително свободата на словото е основно човешко право от фундаментално
значение за съвременното демократично общество. ЕСПЧ е извеждал многократно, че
свободата на словото е в "основите на демократичното общество и едно от базовите условия
за неговия прогрес и реализацията на всеки отделен човек" – делото Lingens v. Austria, ж. №
9815/82; РКС № 7/1996 г. Защитават се не само идеи, които са променливи, но и идеи, които
"обиждат, шокират и притесняват". Това са изискванията за плурализъм, толерантност и
широкомислие, без които няма демократично общество – така делото Handyside v. The United
Kingdom, ж. 5493/72 § 49. Съгласно правилото на чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за защита
правата на човека Ограничението на свободата на словото винаги трябва да преследва поне
една от следните легитимни цели – интереса на националната и обществената сигурност,
териториалната цялост, предотвратяването на безредици или престъпления, защита на
здравето, на морала, на репутацията или правата на другите, предотвратяването на
разкриване на секретна информация, гарантирането на авторитета и безпристрастността на
правосъдието, като изброяването е изчерпателно. Ако свободата на словото засяга репутация
и добро име, тя може да бъде ограничена в определени рамки. Това ограничение се налага,
за да се защитят третите лица, когато се разгласяват неверни и позорящи ги обстоятелства
или се засягат тяхното достойнство и чест. Но тук е необходимо внимателно да се балансира
между това ограничение и свободата на словото като ценност за демократичното общество.
В контекста на изложено, след внимателен прочит на статията, и с оглед поводът,
във връзка с който е написана, както и синтактичен разбор на същата, съдът счита, че в
никой от процесните изрази не се съдържат неприлични, вулгарни или цинични думи -
епитети, ругатни или такива, съдържащи унизителни съждения, поради което и в процесния
случай не е налице обида. В нея авторът на коментара обсъжда личността на ищеца, като
част от процеси и събития, във връзка с провежданата от Р. политика, което обстоятелство
само по себе си не е нито унизително, нито позорно. Използваните изрази са една
политическа метафора, чрез която авторът изразява мнение по политическа тема, давайки
своята оценка и своята гледна точка по отношение провокативната новина публикувана от
ищеца, също на политическа тема. Видно и от представените с отговора на исковата молба
екранни снимки от профила на ищеца П. във Фейсбук се установява, че коментарите под
поста са много и разнопосочни, тъй като самата новина е провокативна и засяга наболели
теми в обществото, даващи повод за разделение и нападки. Съдът отчита факта, че постът на
П. е публичен, поради което лицето трябва да проявяват по-висока степен на толерантност,
особено когато отправя публични /общодостъпни/ изявления, допускащи критика.
Впечатление прави и друг пост на ищеца, представен с отговора на исковата молба -
„Как четирихилядникът стана осемхилядник“ на лист 59 от делото, съпроводен с екранна
снимка на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.03.2024 г. по ч.гр.д. №
120803/2024 г. на СРС, 70 състав, в който сочи решително, че "помните ли едно В., ПР-
специалистката на БОЕЦ. Тази дето разправяше, че съм четирихилядник. По тоя повод ще
трябва да плати 2Х4 хиляди на Четирихилядника". Прочитът на цитираното буди усещане за
желание у автора за саморазправа в това число и чрез съда, за мъст и наказване. Такова
поведение не следва да бъде подминато при анализа на доказателствената маса. Тук е
мястото за съда да припомни, че подобен род изявления, включително и от почувствали се
увредени лица, не следва да бъдат поощрявани, а тъкмо обратното.
В обобщение на гореизложеното съдът счита, че поведението на ответникът Т. не е
противоправно от гледна точка на генералното задължение да не се вреди другимо – арг. чл.
45, ал. 1 ЗЗД. Поради изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3
9
ГПК. Претендира се присъждане на разноски само за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
1 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да бъде представен договор за правна
помощ, в който да е посочено, че се оказва безплатна правна помощ от адвокат на конкретно
основание. В настоящия случай процесуалният представител претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, но по делото не е
представен договор за оказана безплатна правна помощ, поради което и възнаграждение не
му се следва.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. П., ЕГН: ********** и адрес: гр. С., бул. "Ца..., бл.
107, вх. в, ет. 1, ап. 35 против В. М. Т., ЕГН: ********** и адрес: гр. П/адрес/, установителен
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 52 от
ЗЗД за сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат от разпространена обида и клевета на 26.02.2024 г., чрез
коментар на В. Т. от своя личен профил „Vessislava Tancheva“под пост в личния профил на
ищеца в интернет платформа "Фейсбук" със следното съдържание: „Моралното ти падение
на нисш духом четерихилядник е сравнимо само с религиозното обожание, което п.офилите
масово храните към смъртта и към вмирисаното на кръв кремълско джудже. Но теб поне те
разбирам – бездарието все с нещо трябва да се изхранва.“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на искова молба – 01.03.2024 г. до окончателното й
изплащане, за което сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.03.2024 г.
по ч.гр.д. № 120803/2024 г. на СРС, 70 състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10