РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в закрито заседание на двадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ………. и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 1176 по описа за 2019 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е жалба
от А.С.И., чрез пълномощник, срещу отказ на ЧСИ за прекратяване на
изпълнително дело № 20167560400391 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и чл.433,
ал.1, т.5 ГПК.Излагат се доводи, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.5 ГПК, тъй като към настоящия момент длъжникът не разполага със секвестируемо
имущество, върху което да се пристъпи към принудително изпълнение.Същевременно
не може да се намери друго имущество, върху което да се насочи изпълнението,
тъй като е инвалид и получава пенсия за инвалидност.Прави се искане да се
отмени отказа на ЧСИ да прекрати производството, както и да прекрати/при
евентуалност да даде указания на ЧСИ да прекрати изп.д.№ 20167560400391.
За
ответника по жалбата – „Първа инвестиционна банка“АД със седалище гр.София не е
депозиран отговор.
Депозирано
е становище от ЧСИ Ц.Н., в което се
излагат доводи, че не са налице хипотезите на чл.433, ал.1, т.5 и т.8 ГПК,
поради което депозираната жалба, която е процесуално допустима, е
неоснователна.
Жалбата
е депозирана по пощата в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна.Според
чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,
поради което жалбата е процесуално допустима.
Съдът приема за установено следното от
фактическа страна.
Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ Ц.Н. от 28.10.2019 г. да
прекрати изп.д.№ 319/2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
тъй като не са налице предпоставките по горепосоченото основание, като същото
важи и относно чл.433, ал.1, т.5 ГПК - по делото има наложени запори на банкови
сметки, по които биха могли да постъпят секвестируеми суми.
Относно отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не са налице
основания за отмяна на същия в тази му част.
Според чл.433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка, към която група не спада процесното.
Изпълнителното
дело е образувано на 26.09.2016 г. по
молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“АД със седалище гр.София против А.И.
въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2016 г., като са направени искания да
се наложи възбрана върху недвижими имоти на длъжника и запор върху
притежаваните МПС, както и запор на трудовото му възнаграждение.
От
данните по делото е видно, че са изпратени две запорни съобщения до третото
задължено лице-на 27.09.2016 г. и на 21.10.2016 г.
С
молба от 29.08.2018 г. взискателят е направил искане да се наложи запор на
банковите сметки на длъжника А.И. и са изпратени 4 запорни съобщения на
05.09.2018 г.
По отношение на другото основание за прекратяване
на изпълнението - чл.433, ал.1, т.5 ГПК, то изпълнителното производство се
прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено
и не може да се намери друго секвестируемо имущество.
Това основание е
свързано и с предвиденото в чл.448 ГПК
задължение за деклариране на имуществото и доходите, като съгласно ал. 1 ако у
длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да
покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съд и
да декларира цялото си имущество и всичките си доходи.
Липсата на достатъчно имущество се установява
с протокола по чл. 448, ал.1, изр. 2 ГПК, т.е. прекратяването на това основание настъпва,
когато са изпълнени всички изисквания на чл. 448 ГПК, включително проведено производство пред съответния районен съд, за
което по изпълнителното дело липсват доказателства.
Ето защо, без да е
проведено производството по чл. 448 ГПК, съдебният изпълнител не може да го прекрати на основание чл. 433, ал.1, т.5 ГПК.
Въз основа на
гореизложените фактически и правни доводи съдът приема, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на А.С.И.,***, ж.к.***, бл.93, вх.*, ет.*, ап.*, чрез
пълномощник, срещу отказа на отказа на ЧСИ Ц.Н.,
с рег.№756 на КЧСИ, от 28.10.2019 г. да прекрати изп.д.№ 20167560400391 на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не са налице предпоставките по
горепосоченото основание, като същото важи и относно чл.433, ал.1, т.5 ГПК - по
делото има наложени запори на банкови сметки, по които биха могли да постъпят
секвестируеми суми.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: