№ 7093
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110140035 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. В. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес *****, чрез адв. Ц. Г., против К. Р. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес **** с която е предявен осъдителен иск на основание чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 10000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на разпространение на обидни
и клеветнически твърдения във фейсбук профила на ответника, както следва: „Имам
неопровержими доказателства, че водещият на „П.“ е бил вербуван от РУМНО. Б. В.. Това е
военното разузнаване на комунистическа България. Досието му не беше извадено тъй като е
бил превербуван.“; „Хубаво… аз твърдя, че Б. В. е вербуван.‘; „Обществената телевизия не
бива да дава дума на агенти.“; „да се извини за подлостта срещу моя мил приятел Д.П.“, „…
атакува мои приятели“; „ И с другото ченге оплюхте Д.“; „Долно комунистическо ченге
си.“; „Ама аз изобщо нямаше да го атакувам този червей ако не поруга паметта на приятел.“;
„Досието сега е засекретено тъй като е превербуван.“; „Няма да му простя на този след
онази „П.“ с Я.Ц. и помията срещу Д.П..“; „червей“; ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 08.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ищецът поддържа, че с изброените по-горе изрази, обективирани във фейсбук
публикация, му били причинени неимуществените вреди, изразяващи се в дълбоко
огорчение и гняв, напрежение, усещане за безпомощност и негодувание, чрез накърняване
на доброто му име в обществото, достойнството и самооценката, тъй като публикацията
била публична и достигнала неограничен брой хора, включително била споделена 163 пъти.
Като лице, което било известно като „едно от най-големите имена в българската
журналистика“, твърденията на ответника били пораждали негативно отношение в
1
обществеността, създавайки впечатление за двуличност, продажност и непочтеност у ищеца,
поради което счита същите за позорящи.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни
доказателства – разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
претъпените неимуществени вреди.
С молба от 27.01.2022 г. ищецът, чрез своя пълномощник, изразява становище по
направените в отговора на исковата молба доказателствени искания, като моли за отмяна на
определението, с което е допуснат разпит на поисканите от ответника свидетели и моли да
не се приемат като доказателства по делото приложените към отговора разпечатки от
интернет публикации.
Във връзка с дадените от съда указания, ищецът, с писмена молба от 01.03.2022 г.,
конкретизира отделните деяния, от които твърди, че е претърпял неимуществени вреди и
уточнява какви неимуществени вреди е претърпял от всяко едно от тези деяния, както и
сумата, която би репарирала тези вреди.
В съдебно заседание, проведено на 22.02.2022 г., ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения осъдителен иск и направените доказателствени искания,
като възразява срещу наведените в отговора на исковата молба твърдения. Не ангажира
допълнително доказателства. В съдебно заседание, проведено на 03.05.2022 г., ищецът, чрез
процесуалния си представител, ангажира допълнително писмено доказателство. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК, К. Р. М. представя писмен отговор, с който оспорва
предявените срещу него искове по основание и размер. Посочва, че ищецът не е
конкретизирал кои мнения на ответника са обидни и кои клеветнически, както и че не е
описал какви неимуществени вреди са причинени от всяко от твърденията на ответника
поотделно. Поддържа, че ищецът е обидил близък на ответника приятел по време на
предаването „П.“ по БНТ, на което водещ е ищецът, чрез израза „проводник на българската
следа в медиите“. Поддържа, че посочените в исковата молба изрази не са клеветнически,
нито обидни, а представляват част от критична оценка на решения с обществено значение.
Твърди, че изразеното от него мнение е било израз на защита на близкия му приятел срещу
твърденията на гост в предаването „П.“, който употребил израза „проводник на българската
следа в медиите“ и ответникът, в качеството си на водещ на предаването, не бил изпълнил
задължението си като журналист, вменено му от Етичния кодекс, да даде възможност на
засегнатата страна да изрази своята позиция при отразяване на спора. Поддържа, че
публикуваните в личния му фейсбук профил твърдения относно свързаността на ищеца със
службите за национална сигурност са повторение на мнение на друго лице (В. Е.), което
преди това е станало обществено достояние, тоест автор на процесните становища е лице,
различно от ответника, а самият ответник предава твърденията на третото лице. Счита, че
изразите „вербуван/превербуван“ и „военно разузнаване“ сами по себе си не представляват
обидни квалификации, нито унизяват честта и/ или достойнството на ищеца. Поддържа, че
използваните от него думи и изрази следва да се приемат като мнение на журналист.
2
Посочва, че при преценка на употребените от него изрази следва да се вземе предвид, че
ищецът е обществена личност и като такава следва да търпи негативна оценка и обществена
критика относно осъществяваната от него професионална дейност в по-висока степен,
отколкото са подложени частните лица. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка
между процесните изказвания и евентуално причинените на ищеца неимуществени вреди.
Оспорва размера на претендираното обезщетение като необосновано завишено. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за отхвърляне на
предявените искове, като претендира присъждането на съдебни разноски.
С отговора са приложени писмени доказателства, които ответникът моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно близките му отношения с Д.П. и за установяване на обстоятелства
относно фейсбук публикация от 21.05.2021 г. Прави искане за допускане на разпит на
свидетеля В. П. Е., при режим на призоваване, за доказване на обстоятелствата около
изнесените факти в процесната публикация. Моли от съда да разпореди ищецът да се яви в
открито съдебно заседание, за да отговори на посочени от ответника въпроси, описани в
отговора на исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на 22.02.2022 г., пълномощникът на ответното
дружество поддържа направените в отговора възражения и доказателствени искания и
възразява срещу ищцовата молба за недопускане на гласовите и писмените доказателства на
ответника. Прави възражения във връзка с доклада по делото. Не ангажира допълнително
доказателства. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание, проведено на
03.05.2022 г., ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва твърденията в
молбата на ищеца от 01.03.2022 г. Не прави възражения по доклада и ангажира
допълнително писмено доказателство. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест: ищецът носи
тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е извършил
твърдяното противоправно деяние- употребил е следните изразни и думи „Имам
неопровержими доказателства, че водещият на „П.“ е бил вербуван от РУМНО. Б. В.. Това е
военното разузнаване на комунистическа България. Досието му не беше извадено тъй като е
бил превербуван.“; „Хубаво… аз твърдя, че Б. В. е вербуван.‘; „Обществената телевизия не
бива да дава дума на агенти.“; „да се извини за подлостта срещу моя мил приятел Д.П.“, „…
атакува мои приятели“; „ И с другото ченге оплюхте Д.“; „Долно комунистическо ченге
си.“; „Ама аз изобщо нямаше да го атакувам този червей ако не поруга паметта на приятел.“;
„Досието сега е засекретено тъй като е превербуван.“; „Няма да му простя на този след
онази „П.“ с Я.Ц. и помията срещу Д.П..“; „червей“, обективирани във публикация от
3
31.05.2021 г. с автор К. Р. М. чрез личния му фейсбук профил, в пряка причинна връзка
от което е претърпяла твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоко
огорчение и гняв, напрежение, усещане за безпомощност и негодувание, чрез накърняване
на доброто му име в обществото, достойнството и самооценката.
Ответникът при разпределената му доказателствена тежест следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че процесните фактически твърдения отговарят на
истината, а именно Б. В. П. е принадлежал на структурите на бившата „Държавна
сигурност“.
В съдебно заседание, проведено на 03.05.2022 г., не са приети представените на
същото от ищеца и от ответника допълнителни писмени доказателства. Съдът счита
доказателството на ищеца за неотносимо, а доказателството на ответника – за преклудирано,
както и че не се касае за документ по смисъла на ГПК.
Между страните не се спори, че ответникът е публикувал посочените твърдения във
фейсбук страницата си на 31.05.2021 г.
В съдебно заседание, проведено на 03.05.2022 г. са разпитани свидетелите А.И.К.-П.а
/съпруга на ищеца/, В. П. Е. и Г.А.Б..
Свидетелката А.И.К.-П.а дава показания относно емоционалното състояние на ищеца
след публикацията във фейсбук профила на ответника от 31.05.2021 г. в качеството си на
негова съпруга. От показанията се установява, че в резултат на процесната публикация
ищецът изпитвал негативни емоции и чувства, почувствал се засегнат, от една година е на
лечение поради здравословни проблеми с високо кръвно. Посочва, че допълнително е
допринесло за начина, по който се чувства ищецът обстоятелството, че непознат човек му е
задал въпроса „Ти вярно ли си бил ченге“ вследствие на публикуваните от ответника
твърдения във фейсбук. Твърди, че ищецът е бил в изключително близки отношения с Д.П..
Посочва, че познава ответника като публична фигура, по-скоро като анализатор, отколкото
като журналист.
Свидетелят В. П. Е. е бивш служител на Националната разузнавателна служба.
Посочва, че познава ищеца, с когото са били колеги в БНТ. Потвърждава обстоятелството,
че през 1996 г. е дал препоръка за ищеца пред тогавашния началник на военното
разузнаване ген. Кацаров. Сочи, че според него ищецът не е бил привлечен към
разузнаването, не е бил вербуван, тъй като по това време не е бил постоянен кореспондент и
не е работил постоянно в чужбина, което е нямало как да бъде от полза на военното
разузнаване. Потвърждава, че е автор на публикация от 2014 г., в която въпросите, които е
бил задал към ищеца следва да се приемат като твърдения, а не като въпроси. Твърди, че
въпросните твърдения от публикацията не са коректни, тъй като публикацията е вследствие
на състояние на дълбока уязвеност и афект, причинени от интервю на ищеца в предаването
„П.“ с гост Валери Симеонов. Посочва, че не познава лично ответника. Сочи, че като бивш
служител на разузнаването, изразът „долно комунистическо ченге“ е изключително обидно
4
към него и към всички хора, вършили тази работа, тъй като 10 години е работил в
Югославския отдел срещу македонския и сръбския национализъм.
Свидетелят Г.А.Б. дава показания относно емоционалното състояние на ответника,
довело до процесната публикация, в качеството си на негов близък приятел. Потвърждава,
че ответникът е бил в много близки, топли и дългогодишни приятелски отношения с Д.П..
Посочва, че ответникът е бил силно разстроен и е бил загубил съня си след предаването
„П.“, по повод на което е процесната публикация. Сочи, че ответникът е свързал своето
здравословно състояние с казаното в предаването, а именно, че е поругана паметта на
неговия добър приятел Д.П. от госта в предаването и от пасивното поведение на ищеца.
Сочи, че ответникът не е споделял какви неопровержими доказателства има за
принадлежността на ищеца към разузнавателните служби на комунистическа България.
Твърди, че ответникът е му е споменал за статията на В. Е.. Твърди, че е имал среща с
началника на военното разузнаване ген. Кацаров през 1992 г., в която е било споделено, че е
имало практика да се вербуват журналисти за определени дейности на разузнаването. Сочи,
че лично той не се е занимавал с изследване на българските журналисти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, тъй като, съгласно
задължителната практика на ВКС, нормата на чл. 45 от ЗЗД няма субсидиарен характер. Не е
задължително пострадалият да реализира правата си по наказателен ред за извършено
престъпление по смисъла на НК. Негово право е да избере пътя си на защита – наказателно
или гражданскоправен. Престъплението е това общественоопасно деяние, което формално
осъществява признаците на предвиден в закона конкретен престъпен състав и което е
наказуемо според правилата на Наказателния кодекс. Деликтът пък представлява поведение,
носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима ценност, независимо
дали това поведение е обхванато от фактическия състав на правна норма. При деликта
съставомерно е противоправното увреждане на друго лице, при което е причинена вреда. (в
този смисъл решение № 242 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2008 г., IV г. о., ГК;
решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., ГК).
В споделяната от настоящия състав практика на ВКС, обективирана в решение № 253
от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2012 г., III г. о., е посочено, че в чл. 39 - 41 от
Конституцията на република България и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява
мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се
включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава
мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от
основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява
един от най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, като
същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на всеки отделен
индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат
някои ограничения като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на
изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ,
който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или
законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10,
т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде
обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона,
необхоД.са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред
5
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване
на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство,
добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото
унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на
клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската отговорност за обида
и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име
представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е
допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. В контекста на изложеното не може да се
приеме за клеветническо твърдение, което се основава на истински факти, и съответно
изразяването му не е противоправно. Като клевета, съответно като противоправно, следва да
се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено
лице или приписване на престъпление. Следва да се има предвид, че фактическите
твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като
доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят
адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В
случай, че са неверни – издателят носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно
адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да провери достоверността
на информацията. Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и
клеветата, които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 от КРБ ограничения, и оценъчните
съждения, които са извън този обсег.
Докато негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1
от КРБ, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност, то обидата е
противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл.
146, ал. 1 от НК , но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното
следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване (в този смисъл решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
970/2020 г., IV г. о., ГК).
От изложеното следва, че разграничението между твърдения и оценки, съобразно
практиката на ВКС, се състои в това, че фактическите твърдения подлежат на проверка за
истинност, като те могат да ангажират отговорност само ако позорят адресата и са неверни.
Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват
конкретни факти от обективната действителност и ангажират отговорност само ако
представляват обида (в този смисъл решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
449/2012 г., III г. о., ГК; решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г.
о.).
При предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от ЗЗД съдът следва да извърши конкретна
преценка налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на
слово, която да бъде основана на баланса между основните права на защита на доброто име
и на свободното изразяване на мнение. Когато не се касае за превратно упражняване на
правото по чл. 39, ал. 1 от КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто
име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност
или занятие. (в този смисъл решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 970/2020 г.,
IV г. о., ГК; решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.; решение
№ 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК).
Но дори когато изявлението се квалифицира като оценъчно съждение, трябва да
6
съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе то би надхвърляло
допустимото. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните
съждения означава злоупотреба със свободата на слово. Това е виновно и противоправно
поведение. (Вж. в този смисъл решение на ЕСПЧ Педерсън и Баадсгард с/у Дания, №
49017/99, 19 юни 2003 [Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, no. 49017/99, 19 June 2003] и
решение № 369 от 26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., IV г. о., ГК.)
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1599/2009 г., III г. о., ГК и в решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1376/2011 г., IV г. о., ГК, когато съдържанието на материала насочва към извод, че
твърденията изхождат от други лица, които са посочени и е коректно е предадена дадените
от тези лица информация, отговорността за клеветнически твърдения е само на автора на
изявлението. Вторият издател не може да бъде държан отговорен за това, че се е доверил на
добросъвестността на първия. Ако обаче в препечатаната статия се съдържат обиди,
отговаря и вторият издател. Наличието на обида е очевидно, не се налага извършване на
проверка за установяването й и поради това разпространяването й се явява противоправно.
В настоящия случай ответникът излага, че е препредал обществено известни
твърдения, които изхождат от друго лице (В. Е.) и в този смисъл автор на процесните
становища е лице, различно от ответника. Никъде в публикацията на ответника обаче не се
посочва, че се позовава на друго лице, нито под някаква форма е осигурен достъп до
първоначалното изявление. Следователно не е възможно да бъде направена преценка дали
информацията е коректно преразказана. В този смисъл, с оглед на гореизложеното,
ответникът не може да бъде освободен от отговорност за възпроизвеждането на факти,
които впоследствие са се оказали неверни.
Следователно, предвид изложеното дотук, съдът следва да извърши преценка дали
публикуваните думи и изрази, посочени от ищеца в исковата молба, са обидни или
клеветнически, както и да прецени дали представляват оценъчни съждения, за които е
налице достатъчна фактическа основа, т.е. дали е налице виновно и противоправно
поведение посредством злоупотреба със свободата на словото.
1. Употребените от ответника в публикацията изрази „Имам неопровержими
доказателства, че водещият на „П.“ е бил вербуван от РУМНО. Б. В.. Това е военното
разузнаване на комунистическа България. Досието му не беше извадено тъй като е бил
превербуван.“; „Хубаво… аз твърдя, че Б. В. е вербуван.“ и „Досието сега е засекретено тъй
като е превербуван.“ не са обидни, тъй като не съдържат нито вулгарни или цинични
епитети, нито унизителни съждения за качествата на ищеца. Те представляват фактически
твърдения и подлежат на проверка за истинност, като отговорност за ответника ще възникне
само ако са позорни за адресата и са неверни, т.е. ако представляват клеветническа
информация.
В случая изнесеният от ответника факт, че ищецът Б. В. П. е бил вербуван от
РУМНО (Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана) не е
позорен. Обстоятелството, че едно лице е било служител на военното разузнаване на
държавата, чийто гражданин е, не е нито морално неприемливо, нито недостойно. Не е
налице обективно злепоставящ характер на твърдението и съответно то не предизвиква
еднозначна осъдителна обществена оценка. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., ГК, която настоящият
състав напълно споделя, изнесеното обстоятелство обективно не е позорно, е без значение
дали ищецът се е почувствал засегнат. Чувствата са неговото субективно преживяване,
отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото
съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани. От съвкупната
преценка на гласните и писмените доказателства по делото не е установено, че ищецът е бил
част от военното разузнаване, т.е. ответникът не е установил при условията на пълно и
7
главно доказване, че този факт съществува в обективната действителност. Неистинността на
приписваното обстоятелство обаче има правно значение само ако то е обективно позорни
(решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., ГК).
2. Изразът „Обществената телевизия не бива да дава дума на агенти.“ не е обиден,
тъй като не съдържа нито вулгарни или цинични епитети, нито унизителни съждения за
качествата на ищеца. Изразът не представлява и клеветническо твърдение, тъй като не касае
конкретно самия ищец, а се отнася до служителите на бившата „Държавна сигурност“ като
цяло, без персонално насочване.
3. Изразите „да се извини за подлостта срещу моя мил приятел Д.П.“, „…атакува мои
приятели“; „ И с другото ченге оплюхте Д.“ и „Няма да му простя на този след онази „П.“ с
Я.Ц. и помията срещу Д.П..“ не са обидни, тъй като не съдържат нито вулгарни или цинични
епитети, нито унизителни съждения за качествата на ищеца и поради това съдът следва да
прецени дали представляват клеветническа информация. Те са оценъчни съждения и в този
смисъл не подлежат на проверка за истинност, но все пак следва да имат достатъчно
фактическо основание. По делото не са представени доказателства в тази връзка. С
показанията на разпитаната по делото свидетелка А.И.К.-П.а, които подлежат на
кредитиране като ясни, убедителни, житейски логични и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото, се установяват и близките приятелски отношения между
ищеца и Д.П.. Липсата на достатъчно фактически данни, подкрепящи въпросните оценки
означава, че в случая е налице виновно и противоправно поведение на ответника, а именно
злоупотреба със свободата на словото.
4. Изразите и думите „Долно комунистическо ченге си.“; „Ама аз изобщо нямаше да
го атакувам този червей ако не поруга паметта на приятел.“; и „червей“ нарушават баланса
между основните права на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение,
тъй като надхвърлят допустимата свобода на изразяване, дори и по отношение на публична
личност, каквато е ищецът. Безспорно думите „долно“ и „червей“ представляват обиди, тъй
като са обективно годни да накърнят достойнството на ищеца, и според господстващия
морал са неприлични и цинични. Този извод се подкрепя и от цялостния тон на
публикацията и на дискусията в коментарите към нея, в която ответникът участва активно,
както и от контекста, в който са употребени, а именно с цел да се унижи достойнството на
лицето, за което се отнасят.
Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на иска по 45, ал. 1 ЗЗД. С
показанията на свидетелката А.И.К.-П.а са установени претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на отразеното в статията- засягане на името на ищеца,
честта и достойнството.
От друга страна по делото не е установена голяма продължителност и интензитет на
негативните изживявания, особена продължителност на периода на възстановяване от тях,
както и че проблемите с високото кръвно са „от година“ (не са представени медицински
документи, а и не са релевирани такива твърдения в исковата молба).
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
8
Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
пр.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да бъде определен на 2000 лв.
В тази връзка следва да бъдат отчетени, от една страна, броя и вида на клеветническите
изрази, установената тежест на вредите - отражението на процесните изрази върху
поведението на ищеца и обстоятелството, че същите са били разпространени пред
неограничен кръг от лица чрез интернет сайт (фейсбук). Налице са данни за изразени
конкретни негативни нагласи спрямо ищеца от трети лица, но от друга страна липсват данни
за особена продължителност на претърпените негативни преживявания. В този смисъл
присъждането на по-голяма от горепосочената сума би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливостта имуществено разместване. Присъждането на обезщетение
само по себе си съдържа морално удовлетворение - признаване, че действията на ответника
са противоправни, и отговорността им за причинените вреди, като размерът на паричната
сума е за репариране на действително претърпените вреди и не може да служи за
обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в
обществото намира най - чист израз (виж Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2808/2016 г., IV г. о., ГК ).
Ето защо предявените искът по чл. 45 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 2000
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.07.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата над нея до размера пълната главница - да
се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски в общ размер на 2743,60 лв., включващи заплатена държавна такса в размер на 400
лв., нотариална такса за констативен протокол на доказателства към исковата молба в
размер на 63,60 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2280 лв. Ответникът е сторил
разноски в общ размер на 930 лв., от които 100 лв. – заплатена държавна такса за
призоваване на свидетел и 830 лв. – адвокатски хонорар.
Ответникът в законоустановения срок е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Минимално дължимото
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника следва да бъде изчислено
съобразно редакцията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключване на договорът за правна
защита – 23.06.2021 г. (л. 44). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата (в ред. от ДВ, бр. 68 от
2020 г., преди изменението, въведено с ДВ, бр. 88 от 2022 г.), възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен
интерес от 10000 лв. до 100000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10000 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания
и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия,
възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 830 лв.
С оглед уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца му се
9
следват разноски в общ размер на 258,72 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски в размер на 744 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес **** да заплати на Б. В. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *****, на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 2000 лв.
(две хиляди лева) - главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на разпространение на обидни и клеветнически твърдения във фейсбук
профила на ответника, както следва: „Имам неопровержими доказателства, че водещият на
„П.“ е бил вербуван от РУМНО. Б. В.. Това е военното разузнаване на комунистическа
България. Досието му не беше извадено тъй като е бил превербуван.“; „Хубаво… аз твърдя,
че Б. В. е вербуван.‘; „Обществената телевизия не бива да дава дума на агенти.“; „да се
извини за подлостта срещу моя мил приятел Д.П.“, „…атакува мои приятели“; „ И с другото
ченге оплюхте Д.“; „Долно комунистическо ченге си.“; „Ама аз изобщо нямаше да го
атакувам този червей ако не поруга паметта на приятел.“; „Досието сега е засекретено тъй
като е превербуван.“; „Няма да му простя на този след онази „П.“ с Я.Ц. и помията срещу
Д.П..“; „червей“; ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
08.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв.
ОСЪЖДА К. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес **** да заплати на Б. В. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 258,72 лв. (двеста петдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
сторените в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес *****, да заплати на К. Р.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер
на 744 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10