Решение по дело №297/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „МИРАЙ 2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, [улица], представлявано от управителя И. А. Г., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04001122005895-001/05.05.2023 г., издаден от Б. И. Б. - началник сектор „Ревизии“ /възложил на ревизията/ и Н. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново – ръководител на ревизията, в частта, в която на дружеството-жалбоподател са определени допълнителни публични задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. в размер на 4 541,57 лв. и лихви в размер на 882,14 лв., както и данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 22.10.2020 г. до 30.11.2021 г. в общ размер на 9 646,72 лв. и лихви в размер на 1 997,86 лв., потвърден в тази му част като законосъобразен с Решение № 60/25.07.2023 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Велико Търново.

В жалбата са изложени доводи, че ревизионният акт е незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с материалния закон. Според оспорващото дружество, приходните органи неправилно са смесили дейността на физическите лица съдружници, действали в лично качество и на юридическото лице и като резултат неправилно са приели за извършени от дружеството сделки и реализирани обороти, които не са извършени от него, но са довели до извод за натрупани обороти, налагащи неговата регистрация по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и начисляването на допълнителни публични задължения. В жалбата се сочи още, че не е било налице основание за облагане на „МИРАЙ 2017“ ООД по реда на чл. 122 от ДОПК. В заключение се иска отмяна на ревизионния акт в обжалваната част, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият „МИРАЙ 2017“ ООД се представлява от адв. Д. от АК - Варна, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира заплащането на направените по делото разноски съгласно приложен списък. В допълнително представена писмена защита упълномощеният адвокат развива подробни съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - Велико Търново чрез упълномощения юрисконсулт Н. оспорва жалбата. Счита издадения РА за правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно приложен списък. В допълнително представени писмени бележки излага доводи по същество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващото дружество „МИРАЙ 2017“ ООД извършва търговска дейност, изразяваща се в търговия на дребно с продукти, свързани със здравословното хранене, здравословната козметика, здравословното приготвяне и съхраняване на храна, почистващи и перилни препарати, уреди за домашна употреба, свързани със здравето и др. чрез магазин с интернет адрес [интернет адрес], чрез фейсбук страница [интернет адрес] с посочен [тел. номер], имейл: mirai2017@[интернет адрес], адрес пл. „Сава Младенов“ № 1, гр. Тетевен и връзка към онлайн магазина - https://biomiray.eu. Установено е още, че МИРАЙ 2017“ ООД е извършвало продажби и чрез предлаганите от „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД онлайн платформи /[интернет адрес], [интернет адрес], мобилно приложение eMAG и др./, както и директни продажби в търговски обект - био магазин „Мирай“, находящ се в гр. Тетевен, пл. „Сава Младенов“ № 1. В обекта е имало регистрирани фискални устройства. Дружеството не е било регистрирано по ЗДДС лице за периода, включен в обхвата на ревизията.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р- 04001122005895-020-001/01.11.2022 г. /л. 81/, връчена по електронен път на 10.11.2022 г. /л. 82/, е възложено извършването на ревизия на оспорващото дружество за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и за задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 21.10.2020 г. до 31.01.2022 г.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04001122005895-020-002/28.02.2023 г. /л. 78/ е удължен срокът за извършване на ревизията. Същата е връчена по електронен път на 14.02.2023 г. /л. 79/.

За целите на ревизията от органите по приходите са приобщени доказателства, събрани в хода на предходно производство - проверка и анализ на данни в електронен формат, основание за извършване на настоящото ревизионно производство. Приобщени са представените доказателства за изплатен наложен платеж от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД - електронни изявления. От „СПИДИ“ А. са приобщени представените копия на разходни касови ордери, с които са изплатени наложени платежи. С Протокол № Р-04001122005895-ППД-002/07.02.2023 г. за целите на ревизията са приобщени доказателства, събрани в хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързани с Р. Т. Г. /съдружник в ревизираното дружество/. Сред приобщените документи са представени документи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А., които касаят пратки, изпратени от физическото лице. При проверката е установено, че Р. Г. за проверявания период 01.01.2020 г. - 31.12.2021 г. е извършвала посредническа дейност за „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за което е получавала съответните възнаграждения.

В хода на ревизията на „МИРАЙ 2017“ ООД са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/. С ИПДПОЗЛ № Р-04001122005895-040-001/05.01.2023 г. органите по приходите са изискали документи и писмени обяснения относно счетоводството на дружеството. От ревизираното лице с вх. № 2939/01.02.2023 г. по електронен път са представени документи, справки и писмени обяснения, в които се сочи, че при „МИРАЙ 2017“ ООД няма укрити приходи, а наложените платежи, крито не съвпадат с издадените касови бележки били свързани с дейността на Р. Г., в качеството ѝ на представител на „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Сочи се, че продажбите на стоки, поръчани от клиенти чрез платформата на „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД били приход за „МИРАЙ 2017“ ООД, отчетен в касовите отчети и банковата сметка на ревизираното дружество.

С ИПДПОЗЛ №Р-04001122005895-040-001/05.01.2023 г., във връзка с писмените обяснения за взаимоотношение на „МИРАЙ 2017“ ООД с дейността на „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, са изискани документи и на получателите на стоката при нейното предаване /фискален бон, разписка и др/. Приложено са изпратени и таблици с наложени платежи, като е изискано ревизираното лице да отбележи кои товарителници са свързани с физическото лице Р. Г., в качеството ѝ на посредник на горепосочените дружества. В отговор с вх. № 3797/08.02.2023 г. и вх. № 3797#1/27.02.2023 г. в ТД на НАП В. Търново са входирани писмени обяснения, че не е възможно да се отделят сумите, касаещи поръчки, свързани с „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от поръчките, касаещи дейността на „МИРАЙ 2017“ ООД.

В хода на ревизията с Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /ИПСПОТЛ/ от физическите лица К. Ц. Г. /ИПСПОТЛ № Р-04001122005895-041-001/04.01.2023 г./, И. В. К. /ИПСПОТЛ № Р-04001122005895-041-002/04.01.2023 г./ и И. В. К. /ИПСПОТЛ № Р-04001122005895-041-003/04.01.2023 г./ са изискани документи и обяснения, относно закупени от тези лица стоки по конкретно посочени товарителници, доставени чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД. Е. К. Ц. Г. е представила отговор по електронен път, че е закупила чаевец, поръчан чрез Е-маг с наложен платеж.

Извършена е насрещна проверка на „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД, завършила с Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № П-22222523021865-141-001/24.02.2023 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04001122005895-092-001/06.04.2023 г. /л. 35-68/, връчен на оспорващото дружество по електронен път на 07.04.2023 г. /л. 69-77/. В резултат на извършените от ревизиращите органи действия и направените констатации с РД е направено предложение за установяване на задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, ведно с лихвите за просрочие към тях.

Срещу РД е подадено писмено възражение /л. 33-34/.

Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р-04001122005895-091-001/05.05.2023 г., издаден от Б. И. Б. - началник сектор „Ревизии“ /възложил на ревизията/ и Н. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново – ръководител на ревизията /л. 22-30/.

С РА на оспорващото дружество е начислен корпоративен данък /КД/ в общ размер за ревизирания период от 4 541,57 лв. и лихви в размер на 882,14 лв., от които по периоди, както следва: КД за 2019 г. – 568,92 лв. и лихва – 167,01 лв., КД за 2020 г. – 3 496,66 лв. и лихва – 671,93 лв., КД за 2021 г. – 475,99 лв. и лихва – 43,20 лв., както и ДДС за периода м.10-2020 г.-м.11.2021 г. в общ размер на 9 726,35 лв. и лихви в размер на 2 018,21 лв.

За да постановят този резултат органите по приходите приели, че за ревизирания субект са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно - налице са данни за укрити приходи за ревизираните периоди и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/ или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. С РА е прието, че са налице данни и доказателства за недекларирани по съответния законов ред, приходи в пълен размер от продажби от извършваната от дружеството онлайн търговия със стоки чрез куриерските фирми „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А..

Органите по приходите са определили основата за облагане по ЗКПО, след извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в резултат на което за ревизираните периоди е определен и допълнително дължим корпоративен данък, който е в по-голям размер от декларирания данък от лицето в подадените от него годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО. За да определят размера на неотчетените приходи органите по приходите са съпоставили информацията от ЕКАФП на „МИРАЙ 2017“ ООД с предоставените данни от куриерските дружества „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А. за изплатени наложени платежи.

При ревизията органите по приходите са установили, че за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. „МИРАЙ 2017“ ООД е реализирало облагаем оборот в размер на 50 586,53 лв. и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС дружеството е подлежало на задължителна регистрация по ЗДДС. Начинът на определяне на облагаемия оборот е аналогичен на начина на определяне на приходите в частта по ЗКПО /сбор от данните от получените отчети от фискалните устройства на дружеството и недекларираните приходи/ на месечна база, като органите по приходите са взели предвид и разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС. Съгласно посочената правна норма, при продажба чрез поръчка по пощата или по електронен път данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането. Органите по приходите са установили също, че към 30.11.2021 г. оборотът на „МИРАЙ 2017“ ООД е под 50 000,00 лв. и за ревизираното лице отпада основанието за регистрация по ЗДДС, поради което допълнителните задължения са определени до 30.11.2021 г.

Срещу РА е подадена жалба по административен ред /л. 17-20/.

С Решение № 60/25.07.2023 г. директорът на Дирекция ОДОП –Велико Търново е отменил PA № Р-04001122005895-091-001/05.05.2023 г. в обжалваната част по ЗДДС, в която за периода от 21.10.2020 г. до 21.10.2020 г. е начислен ДДС в размер на 79,63 лв. и съответни лихви в размер на 20,35 лв. и е потвърдил като законосъобразен PA № Р-04001122005895-091-001/05.05.2023 г. в останалата обжалвана част, в която на жалбоподателя „МИРАЙ 2017“ ООД са определени следните допълнителни задължения: корпоративен данък за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. общо в размер на 4 541,57 лв. и лихви в размер на 882,14 лв., ДДС за периодите от 22.10.2020 г. до 30.11.2021 г. общо в размер на 9 646,72 лв. и съответни лихви в размер на 1 997,86 лв. /л. 9-15/.

Решение № 60/25.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП –Велико Търново е връчено на ревизираното лице по електронен път на 31.07.2023 г. /л. 16/ и срещу него е подадена жалба от „МИРАЙ 2017“ ООД до АдмС Ловеч, като същата е постъпила в деловодството на органа на 11.08.2023 г., видно от поставения входящ номер № 1434/11.08.2023 г. /л. 4/.

За доказване компетентността на органа, издал ЗВР и последващото ѝ изменение са приложени с преписката Заповед № 1270/15.11.2021 г. и Заповед № 1346/29.11.2021 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново /л. 174-176/. Представена е и Заповед № 1331/29.11.2021 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново, с която са определени органи по приходите, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи – ръководители на ревизията /л. 173/.

В хода на съдебното дирене са приобщени всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, всички съставени електронни документи, приети като веществено доказателство на оптичен носител - CD. Представените с административната преписка писмени доказателства, както и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ - вх. № 2762/11.09.2024 г. /л. 965 и сл./.

Вещото лице е съобразило предоставените с молба-уточнение от жалбоподателя с вх.№ 1983/17.06.2024 г. стокови разписки, издадени от „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД по заявки на физическото лице Р. Т. Г., която е имала сключен договор с „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД за доставки на стоки, заявени от нейни клиенти в качеството ѝ на посредник. След разпределение на поръчките, изпращането им до съответните клиенти и получаване на сумите от наложените платежи, същата е внасяла по сметка на „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД сумите от реализираните продажби. За тази си дейност Р. Г. е получавала комисионна, която е надлежно декларирана от нея. Вещото лице установява, че стойността на реализираните продажби чрез Р. Г. не са приходи за нея от тази дейност, а приходи от продажби за „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД. За представените стокови разписки е изготвен Опис на стоките /по № на стоковите разписки и стойност/, които са предмет на сделки по договорите за посредническа дейност между Р. Г. и „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД /Приложение 1 към заключението/.

Вещото лице дава заключение, че преведените суми от Р. Г. на „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД се покриват със стойността на предоставените ѝ стоки за продажба по силата на договора за посредническа дейност, сключен между тях. Т.е., тя е получила сумите от клиентите си за продадените им стоки чрез наложени платежи, за да може да ги преведе по банкова сметка на съответните доставчици „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

След направен анализ от ревизиращия орган от сумата на наложените платежи са свалени установените изплатени наложени платежи на физическите лица И. А. Г. и Р. Т. Г., отразени в таблицата на стр. 10 от заключението /л. 974 от делото/, в която са посочени и установените от рев. орган наложени платежи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А. с издаден от „МИРАЙ 2017“ ООД фискален бон.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и прави уточнение, че за да го изготви се е запознало с доказателствата по делото и е ползвало всички данни, които са приложени към него, като по отношение на физическото лице – Р. Г. е ползвало предоставените данни на НАП. Излага, че съпоставка между оборотите на „МИРАЙ 2017“ ООД и физическо лице може да се направи само за 2020 година и 2021 година, тъй като няма приложени справки от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А. за наложени платежи към физическото лице – Р. Г. за 2019 година. Вещото лице е направило справка в счетоводството на „МИРАЙ 2017“ ООД, за да установи какви първични документи /фактури/ са налични.

По делото е изслушана и допълнителна ССчЕ с вх. № 3545/20.11.2024 г. /л. 998 и сл./.

Съгласно заключението на вещото лице, при съобразяване получените резултати относно оборотите от „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, които са направени от физическото лице Р. Г. през ревизирания период по ЗДДС /21.10.2020 г. - 31.01.2022 г./, преведените суми от Р. Г. на „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД за осъществени чрез нея продажби на стоки са 111 361,43 лв., а преведените суми от Р. Г. на „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за осъществени чрез нея продажби на стоки са 43 685,33 лв., или всичко – 155 046,76 лв. Насочените наложени платежи към Р. Г. за суми от нейните клиенти за същите доставени стоки /съгл. справките, изпратени на НАП от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А./ са изчислени на 88 680,30 лв., като разликата /преведени суми на доставчиците от Р. Г. в повече от насочените към нея суми от наложени платежи от клиентите ѝ/ е 66 366,46 лв.

Според допълнителната ССчЕ, стойността на продадените стоки на база направените доставки по заявки на физическото лице Р. Г., за които не са налице наложени платежи през периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г., насочени към физическото лице Р. Г. /156 056,03 - 88 680,30/, съгласно отразеното по-горе е 67 375,73 лева. Според заключението, наложените платежи за тези стойности вероятно са насочени към „МИРАЙ 2017“ ООД на база посочения в заявките тел. № ********** - собственост на Р. Г., тъй като в първоначалната експертиза е установено, че доставки на стоки към „МИРАЙ 2017“ ООД от „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД няма, освен за сумата 2 936,84 лв. /през целия ревизиран период/, установена и от ревизиращия орган.

За 2019 г. в допълнителната експертиза също не са правени анализи на доставките и продажбите на физическото лице Р. Г. и „МИРАЙ 2017“ ООД, тъй като от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А. не са предоставени справки за наложените платежи към ф.л. Р. Г..

В справка - Приложение 2 към допълнителното заключение са отразени приходите от продажби по месеци през 2020 г. и 2021 г. на „МИРАЙ 2017“ ООД.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението по допълнителната ССчЕ и прави уточнение, че за да изготви допълнителното заключение, е работило на база представените по делото документи и направените допълнителни справки от предходната експертиза. Уточнява, че наложените платежи към Р. Г. са по-малко отколкото тя е събрала пари от клиентите и ги е превела на „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и на „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Според експерта, и в ревизионния акт е установено, че към „МИРАЙ 2017“ ООД има наложени платежи в повече отколкото са декларирали като продажби. Пояснява, че на практика „МИРАЙ 2017“ ООД не е получавало стока от „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД, за да я реализира, като до този извод вещото лице е стигнало на база справките от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А. за 2020 г. и 2021 г. за Р. Г., приложени към РД и РА.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице по допуснатата ССчЕ, както и допълнителната такава, като компетентни, обективни и безпристрастно дадени, съответстващи на останалите доказателства по делото, с изключение на частите, даващи отговори на правни въпроси.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК /решението на горестоящия административен орган е връчено на оспорващото дружество на 31.07.2023 г. /л. 16/, а жалбата е подадена на 11.08.2023 г. – л. 4/ от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на ревизионният акт /РА/. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Оспореният РА съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно, жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Съобразно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

РА № Р-04001122005895-001/05.05.2023 г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, подписан е с електронен подпис, видно от приложените файлове на диска на л. 212 от делото, като положените електронни подписи на съдържащите се файлове – РА, РД и заповед за възлагане на ревизията не са оспорени.

Процесният ревизионен акт съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК по отношение на форма и съдържание, поради което съдът намира, че същият е издаден в предвидената за това форма.

По спазването на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения ревизионен акт съдът намира, че е спазена процедурата по Глава ХV, чл. 113-120 от ДОПК. За установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения ревизионен доклад – неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателствата, в т.ч. и представените от ревизираното лице. Настоящият съдебен състав намира, че от страна на органите по приходите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът констатира липса на същото отменително основание.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

С процесния РА на оспорващото дружество са определени задължения за корпоративен данък за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и ДДС за периода м.10.2020 г. - м.11.2021 г. предвид приети от приходната администрация недекларирани суми от продажби на „МИРАЙ 17“ ООД, осъществени чрез куриерските фирми „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А.. Облагането е извършено по специалния ред, предвиден в чл. 122 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК алтернативно и изчерпателно регламентира обстоятелствата, при наличието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното само ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите. Следователно, при обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, в тежест на приходната администрация е установяването на основанията за извършване на ревизия при особени случаи. Доказателствената тежест за установяване на всяка от предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК е на органите по приходите при условията на пълно и главно доказване, което в случая не е сторено по отношение на определените на оспорващото дружество допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС. Недопустимо е презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК да бъде приложена преди сочените основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК да са доказани пълно и главно от ревизиращия екип, както и данъчното облагане да се извършва въз основа на предположения.

Органите по приходите неправилно са приели наличието на предпоставките, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно наличието на данни за укрити приходи за 2020 г. и 2021 г. От приетите по делото доказателства, събрани както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство и приетата по делото ССчЕ и допълнителна такава не се потвърждават изводите на ревизиращите органи, обективирани в оспорения акт относно установените неотчетени приходи от продажби на стоки за 2020 г. и 2021 г.

Обжалваният РА е издаден в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДС и ЗКПО в частта относно увеличения финансов резултат на оспорващото дружество за 2020 г. и 2021 г. и съответно начислените корпоративен данък и ДДС за тези периоди. В случая, съдът намира, че не са налице сочените от приходната администрация обстоятелства по отношение на основанието и размера на определените в РА задължения за 2020 г. и 2021 г., което обуславя неговата незаконосъобрзност в тази му част.

В чл. 78 от ЗКПО е предвидено, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

От депозираното заключение на вещото лице се установява по безспорен начин, че преведените суми от Р. Г. на „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД за периода 2020 г. - 2021 г. се покриват със стойността на предоставените ѝ стоки за продажба по силата на договора за посредническа дейност, сключен между тях.

Установените в РА наложени платежи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А. са насочени към „МИРАЙ 2017“ ООД на база на справките от куриерските фирми, направени единствено по телефонния номер на Р. Г.. Както вече се посочи, облагането по специалния ред по чл. 122 от ДОПК не може да почива на предположения, с оглед на което оборот от доставчици като „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за 2020 г. и 2021 г. необосновано е включен без да се отчетат особеностите на договорните отношения и реалният характер на дейността.

Възникването на данъчно задължение предполага реализиран приход от лицето, който да е с източник неговата търговска дейност. Наличието на изплатени наложени платежи от стоките от „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за 2020 г. и 2021 г. не е основание да се приеме, че са били получени стоки от „МИРАЙ 2017“ ООД, че същите са продадени от оспорващото дружество и са реализирани приходи, които не са декларирани и съответно обложени.

Преведените суми на доставчиците от физическото лице Р. Г. за 2020 г. и 2021 г. са повече от насочените към нея наложени платежи от клиентите ѝ и съответно са повече от установените от ревизиращия орган недекларирани приходи за тези години в „МИРАЙ 2017“ ООД от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А.. С оглед на това, декларираните приходи от продажби от „МИРАЙ 2017“ ООД за 2020 г. и 2021 г. не е следва да се увеличават от органите по приходите.

Декларираният облагаем оборот на дружеството по ЗКПО за 2020 г. и 2021 г., направените разходи и дължимият корпоративен данък не следва да бъдат преизчислявани, както и размерът на декларирания финансов резултат за 2020 г. и 2021 г. също не следва да бъде преизчисляван. Установените в РА дължими корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г. /л. 29/ – 3 972,65 лв. /3 496,66 лв. + 475,99 лв./ за довнасяне и начислени лихви за забава - 715,13 лв. /671,93 лв. + 43,20 лв./ не са дължими от „МИРАЙ 2017“ ООД.

При неправилно установена от приходната администрация данъчна основа за 2020 г. и 2021 г, при облагане с 10% корпоративен данък съобразно правилото на чл. 20 от ЗКПО, то незаконосъобразно е определен и дължимият от оспорващото дружество корпоративен данък в размер на 3 496,66 лв. за 2020 г. и 475,99 лв. за 2021 г. При липсата на основание за възникване на главното задължение, неоснователно в тази връзка се явява и акцесорното такова за лихви върху допълнително начислените корпоративен данък и ДДС за 2020 г. и 2021 г.

Както се установи от заключението на вещото лице, за 2019 г. липсват данни за изплатени наложени платежи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А. към физическото лице Р. Г. според представените разходни касови ордери и електронни изявления от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А.. Следователно липсват доказателства постъпилите суми за продажбата на стоки чрез куриерските фирми да са били осъществени от Р. Г., поради което правилно са съобразени от органа при определяне на недекларираните приходи от оспорващото дружество за 2019 г.

Разходите на дружеството за 2019 г. са определени като сбор между декларираните от него разходи в декларацията по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. – 20 892,62 лв. /л. 177-гръб/ и установените при ревизията разходи, съответстващи на недекларираните приходи. Съдът намира за правилни констатациите на приходната администрация, че недекларираните приходи са в размер общо на 8 154,73 лв., като установените разходи за 2019 г. възлизат на 29 047,35 лв., поради което установеният корпоративен данък за 2019 г. възлиза на 568,92 лв. /стр. 44-45 от РД, неразделна част от РА, л. 56-гръб-л.57 от делото и л. 29 от делото/.

С оглед на това, съдът приема, че констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни в частта по определяне на оспорващото дружество на корпоративен данък и лихви за 2019 г., в който смисъл в тази част жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път. Съобразно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

Доколкото, според установеното от приетото по делото заключение по ССчЕ и допълнителната такава, приетите от ревизиращите органи приходи от продажби чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ А. за 2020 г. и 2021 г. не са реализирани от оспорващото дружество, а от физическото лице Р. Г. в лично качество, то не е налице хипотезата на цитираната норма. В случая, въпросните стоки не са продавани от „МИРАЙ 2017“ ООД, за да бъде дружеството обложено с ДДС за периода м.10-2020 г.-м.11.2021 г., както е прието в РА.

Стоките са заявени от физическото лице Р. Г. за доставка от „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД като техен представител и фигурират в издадените на нейно име стокови разписки, видно от Опис на стоките /по № на стоковите разписки и стойност/, които са предмет на сделките по договорите за посредническа дейност между Р. Г. и „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД /Приложение 1 от ССчЕ - л. 975 и сл./. Отделно, липсват и основания за включване на оборотите от „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД и „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като такива на оспорващото дружество, доколкото последното няма сключен договор за дистрибуция с „ГРИЙН МАСТЪР ГРУП“ ООД или „ЕЙВЪН КОЗМЕТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

На практика ревизиращият орган е предположил и приел, че всички доставки от посочените куриери следва да бъдат отнесени към дружеството, защото само то е било регистрирано при тях като клиент.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /в редакцията за процесния период 2020 г./, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 5 от ЗДДС, задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемия оборот, но не и за период по-дълъг от 12 месеца.

От справка - Приложение 2 към допълнителното заключение се установява, че в края на всеки един от месеците през 2020 г. и 2021 г. /оборот с натрупване за 12 предходни месеца/ дружеството не е достигало прага за задължителна регистрация по ЗДДС, т. е. отразените в РА, потвърден с решението на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново ДДС – за периода от 22.10.2020 г. до 30.11.2021 г. в общ размер на 9 646,72 лв. и лихви в размер на 1 997,86 лв. не са дължими от „МИРАЙ 2017“ ООД. Следователно, при положение, че „МИРАЙ 2017“ ООД не е достигнало този оборот към 30.09.2020 г., то за него не е било налице задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС по предвидения в чл. 101 от ЗДДС ред.

Предвид гореизложеното, не са налице основания за начисляване на корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г. и ДДС за м.10.2020 г. - м.11.2021 г. на оспорващото дружество, което обуславя незаконосъобрзност на РА в частта, с която на „МИРАЙ 2017“ ООД са определени допълнителни публични задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. в размер на 3 972,65 лв. и лихви в размер на 715,13 лв., както и данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 22.10.2020 г. до 30.11.2021 г. в общ размер на 9 646,72 лв. и лихви в размер на 1 997,86 лв., потвърден в тази му част с Решение № 60/25.07.2023 г. на директор на Дирекция ОДОП - Велико Търново.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и административнопроизводсвените правила, но в частта, с която на „МИРАЙ 2017“ ООД са определени допълнителни публични задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. в размер на 3 972,65 лв. и лихви в размер на 715,13 лв., както и данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 22.10.2020 г. до 30.11.2021 г. в общ размер на 9 646,72 лв. и лихви в размер на 1 997,86 лв., потвърден в тази му част с Решение № 60/25.07.2023 г. на директор на Дирекция ОДОП - Велико Търново, РА е издаден при неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му като незаконосъобразен в тази негова част. В останалата част оспорването следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и съобразно правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, разноски се следват и на двете страни пропорционално, съразмерно уважената част от жалбата. От страна на оспорващото дружество с нарочен списък са заявени разноски /л. 1013/ в общ размер на 1 100,00 лв., от които депозит за ССчЕ в размер на 700,00 лв. /л. 259/ и депозит за допълнителна ССчЕ в размер на 400,00 лв. /л. 1012/.

Доколкото стойността на задълженията, в която част РА се отменя /16 332,36 лв./, възлиза на 95,69 % от общата стойност на РА, потвърден с Решение № 60/25.07.2023 г. на директор на Дирекция ОДОП - Велико Търново /17 068,29 лв./, то ответникът следва да заплати на оспорващото дружество разноски в размер на 95,69 % от поисканите, а именно 1 052,59 лв.

По отношение разноските на ответника съдът намира, че направеното в о.с.з. възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на оспорващото дружество е неоснователно, тъй като съгласно представения от ответния административен орган списък на разноските на л. 1014 от делото е заявено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 936,14 лв., което предвид материалния интерес по делото съответства на минималния размер на възнаграждението за процесуално представителство за този вид дела съобразно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Доколкото стойността на задълженията, в която част оспорването срещу РА се отхвърля, възлиза на 4,31 %, то в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4,31 % от поисканите, а именно 83,45 лв.

По делото от страна на жалбоподателя е внесена държавна такса в размер на 50,00 лева /л. 224/, но предвид обстоятелството, че същата не е посочена в представения от процесуалния представител на жалбоподателя списък на разноските, то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде надлежно сезиран.

Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, Административен съд – Ловеч, първи състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „МИРАЙ 2017“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, [улица], Ревизионен акт № Р-04001122005895-001/05.05.2023 г., издаден от Б. И. Б. - началник сектор „Ревизии“ /възложил на ревизията/ и Н. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново – ръководител на ревизията В ЧАСТТА, с която на „МИРАЙ 2017“ ООД са определени допълнителни публични задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. в размер на 3 972,65 лв. и лихви в размер на 715,13 лв., както и данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 22.10.2020 г. до 30.11.2021 г. в общ размер на 9 646,72 лв. и лихви в размер на 1 997,86 лв., потвърден в тази му част с Решение № 60/25.07.2023 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „МИРАЙ 2017“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, [улица], срещу Ревизионен акт № Р-04001122005895-001/05.05.2023 г., издаден от Б. И. Б. - началник сектор „Ревизии“ /възложил на ревизията/ и Н. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново – ръководител на ревизията В ЧАСТТА, с която на „МИРАЙ 2017“ ООД са определени допълнителни публични задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 568,92 лв. и лихви в размер на 167,01 лв., потвърден в тази му част с Решение № 60/25.07.2023 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „МИРАЙ 2017“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, [улица], сумата от 1 052,59 лв. /хиляда петдесет и два лева и петдесет и девет ст./, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „МИРАЙ 2017“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 83,45 лв. /осемдесет и три лева и четиридесет и пет ст./, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд - Ловеч пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Да се изпрати препис от решението на страните по делото.