Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1838 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/.
Постъпила е искова молба от И.Н.Х., И.Х.И., К.Б.Б., К.Д.Р. и В.Ц.Т.,***, против П.Х. ***, с посочено
основание: чл. 109 от ЗС.
Ищците посочват, че всички те са собственици
на апартаменти в ***, като на първия етаж живее ответникът, собственик на
апартамент ***. Твърдят, че в помещението – хол /дневна/ на апартамента на ответника
е монтирана камина на твърдо гориво с много по-голяма мощност от допустимата
отоплителна мощност за конкретния комин, изграден в жилищния блок, като
вследствие на така изградената камина, която не отговаряла на изискванията по
БДС, многократно се обгазявали през зимния сезон с изгорели газове и реално се
застрашавал живота и здравето им и на техните семейства. Въпреки отправените
многократно жалби до различни институции, се наложило да предявят настоящия иск
и молят да бъде постановено решение, въз основа на което ответникът да прекрати
неоснователното си действие, което им пречи с поставената неотговаряща на БДС
камина, да ползват собствените си жилища.
С уточняваща молба вх.***63302/24.11.2020 г.,
ищците са уточнили искането си по предявения иск, като молят за постановяване
на решение, с което да бъде осъден ответника да премахне в помещението хол
/дневна/ в апартамента си монтираната камина на твърдо гориво с топлинна
мощност не по-малко от 20-25 квт. Пояснили са, че камината е включена в комина,
който започва от апартамента на собственика на камината и се касае за
неоснователно действие, което им пречи, като собственици на апартаменти,
намиращи се над апартамента на ответника.
В
законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
приложенията и уточняващата молба, е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник адвокат В.Н., с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Счита, че искът е недопустим, тъй като с него се иска ответникът да премахне
камината, включена в комина, който е обща част на етажната собственост, а в
случая искът не е предявен от името на етажната собственост, а само от малка
част от собствениците. Изложени са и съображения за неоснователност на иска,
като се твърди, че камината, която е на твърдо гориво, тип камина с водна риза,
е технически изправна, монтирана в жилището на ответника в края на 2007 г. от
специалист, като преди това, от края на 2002 г. апартаментът е отопляван с
друга камина на твърдо гориво също с водна риза, като тогава в жилището е
изградена и парната отоплителна инсталация от съответните специалисти. След
монтирането на процесната камина се използвала същата парна отоплителна
инсталация и съответния разширителен съд. Посочва, че
камината е с номинална мощност 12 кW, максимална мощност
- 15 кW, а димоотводът
е с ф180 мм и минимална тяга на комина 12 ра,
Стандарт EN13229, при което счита, че камината
отговаря на изискванията за използване в многофамилни
жилищни сгради. Ответникът посочва още, че в продължение на 13 години камината
е отоплявала жилището му, като през всичките тези години коминът, който
използват с ищците, е почистван само веднъж или най-много два пъти. Твърди
също, че два пъти натрупаните сажди в комина са се запалвали при ползване, тъй
като не са почиствани. Последният път бил на 01.03.2020 г., като лично
ответникът се обадил на тел. 112, като при гасенето от екип на пожарната, за
което били използвани вода и оцет очевидно коминът се напукал и от там станало
задимяване в апартаментите, през които преминава. От тогава, ответникът счита,
че станал сериозния проблем с ищците по делото, които преди това дълго време не
се били оплаквали от проблеми с дим в апартаментите им. Ответникът счита също,
че трябва да се има предвид и обстоятелството, че сградата е построена преди
почти 50 години и въпросният комин е силно амортизиран и увреден, като вътре в
тялото имало натрошени коминни блокчета, което според него също създава
проблеми при димоотвеждането, независимо от кой
апартамент излиза дима от отоплителното тяло. Пояснява също, че самият комин е
изграден от три сектора, като двата крайни димоотвода са общи, където се събира
дима от преходите, разположени в средата между тях и са напълно независими един
от друг. Когато придобил собствеността на апартамента в края на 2002 г.,
коминът, който по принцип трябвало да използва – средният, с преход към лявата
крайна тръба бил зазидан и бил направен отвор директно в дясната тръба, като
така го използвал пет години. При монтирането на настоящата камина през 2007
г., димоотводът бил поставен в дясната тръба, но
странично, а не фронтално както до тогава, заради разположението, а другият
отвор бил затворен. Ответникът посочва, че била извършена проверка от служители
на РДНСК-Ловеч, Община Ловеч и Районна служба „Пожарна безопасност“-Ловеч и
препоръчано да се извърши цялостен ремонт на коминното тяло от първия до осмия
етаж от всички ползватели, но такъв до момента не е извършен. Твърди също, че
преди завеждане на настоящото дело е извършил ремонт на комина в жилището си,
като преместил димоотвода от дясната тръба в средата, където са преходите и в
момента счита, че са спазени всички изисквания. Монтиран бил нов димоотвод с
намален стандартен отвор Ф150, колкото е и големината на коминното блокче и
неговия отвор, като след тази реконструкция на димоотвода в жилището му не е
имало оплаквания от съседите за задимяване.
Ответникът
моли, да бъде прекратено производството, поради недопустимост на предявения
иск, евентуално същият да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените
разноски по делото, а в случай, че искът бъде уважен, моли разноските да се
възложат на ищците, тъй като счита, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото.
В
съдебно заседание ищците И.И., К.Б. и К.Р. лично и с
процесуалния си представител адвокат С., поддържат предявения иск и молят да
бъде уважен. В пледоария по същество и в писмени бележки, процесуалният
представител излага съображения, че искът е доказан. Моли и за присъждане на
разноските по делото.
Ищците
И.Х. и В.Т. се явяват лично, поддържат предявения иск и молят да бъде уважен.
Ответникът
П.Х. лично и с процесуалния си представител адвокат Н., поддържа изразеното
становище в отговора и моли за отхвърляне на иска, като неоснователен. Моли, за
присъждане на разноските по делото. В писмена защита на процесуалния
представител са доразвити съображения за неоснователност на претенцията.
От приложените
по делото писмени доказателства, от гласните доказателства чрез разпит на двама
свидетели, от заключенията на първоначалната и допълнителната
съдебно-техническа експертиза, както и от доводите на страните, всички
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не
е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства във връзка с
проведени общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост следва извод, че страните са собственици на
апартаменти в ***, като ответникът е собственик на апартамент ***, намиращ се
на първия етаж, а ищците са собственици на апартаменти, посочени в уточняващата
им молба вх.***62145/17.05.2021 г., както следва: И.Х. – ап. 5 на ет. 2, И.И. – ап. 8 на ет. 3, К.Б. – ап. 11 на ет. 4, К.Р. – ап. 17
на ет. 6, и В.Т. – ап. 23 на ет. 8.
Не
се спори също, че в апартамента на ответника, в помещение хол-дневна, е
монтиран отоплителен уред на твърдо гориво, тип камина с водна риза, която е
свързана към съществуващия общ комин във вх. ***на жилищния блок.
През
месец април 2020 г., ищците И.Х., К.Б., И.И. и К.Р.
са подали молба с характер на жалба до РДНСК – Ловеч и Община Ловеч, с
оплаквания, че поради неправилно свързване и монтиране на отоплителния уред
/камина за вграждане/, през зимния период неколкократно
са били обгазени с изгорели газове обитаваните от тях
жилища, с което е застрашен живота и здравето на тях и техните семейства. Отделно
от това, при всяко обгазяване се налагало да извършат ремонтни дейности за
привеждане на жилищата им в състояние годно за живеене, което допълнително
натоварвало семейния им бюджет.
По
повод жалбата е била извършена проверка на място от страна на РДНСК – Ловеч,
като е изискано от жалбоподателите да представят становище от независим
специалист по част „Отопление, вентилация и климатизация“ /ОВК/.
Представено
е становище, изготвено от инж. С.С.– председател на
секция ОВКХТТГ – гр. Ловеч, който след оглед на място е направил следните
констатации: камината е свързана неправилно към комина; същата е с много
по-голяма мощност от допустимата отоплителна мощност за такъв вид комин; за
този вид комини са предвидени печки за твърдо гориво с мощност 6 квт; при
монтажа на камината е изпълнена и отоплителна инсталация в апартамента, която
не е изпълнена професионално и не е обезопасена съгласно нормите за ОВК
инсталация /с необходимия отворен разширителен съд и
необходимите предпазни тръби към него/; вследствие неуместното заустване на камината /поради нейната голяма отоплителна
мощност/ коминските тела са се напукали във
вертикална посока, вследствие на което се разпространява задушлива миризма по
апартаментите. В становището специалистът е посочил, че за да не се създава
опасност за целия вход, има два варианта: да се спре да не работи камината или
да се изгради нов, подходящ комин за такъв вид отоплително тяло.
От
показанията на разпитания свидетел Х.Б. В., който заяви, че се занимава със
строителство и ремонти, се установи, че с ответника се познават и бил помолен
от същия да му направи ремонт на димоотвода на камината, тъй като имало проблем
от опушване по-горните етажи на съседите му. Свидетелят видял, че камината на
ответника е вградена, но не знае с каква мощност е. Доколкото разбрал,
проблемът с опушването се е появил не при поставянето на камината, а
впоследствие. Посочи, че е извършил ремонта при ответника в края на септември,
началото на октомври 2020 г., като демонтирал стария димоотвод от отвора в
комина, който отвор не бил предназначен за апартамента на ответника, а за
горния апартамент. След това замазал този отвор и монтирал димоотвода в
съществуващата дупка на комина, която е била предназначена за апартамента на
ответника и съответно намалил диаметъра на димоотвода. Впоследствие, ответникът
му споделял, че вече няма проблеми.
От
заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Н.Н., със специалност „топлоенергетика и ядрена енергетика“,
след направените констатации при оглед на място на процесната камина и
коминното тяло, обслужващо апартаментите на ищците и ответника, се установява,
че отоплителната инсталация при ответника е изпълнена според изискванията, т.е.
отворен тип с разширителен съд, поемащ разширението
на водата при загряване и компенсира с вода отоплителните тела. Вграденият топлоизточник отговарял на горивна камера на твърдо гориво
с водна риза GK-12 /снимката на стр. 67 от
делото/, като при посещението не му бил предоставен одобрен лиценз от
производителя. Относно изграденото коминно тяло, по данни от ответника,
първоначално отвеждащата тръба от фукса на котела до
комина е била с диаметър 200 мм, но по-вероятно тягата не е била достатъчна и
тогава е била променена на 150 мм, което експертът е констатирал при огледа /в
този смисъл бяха и показанията на св. В., който заяви, че при ремонта е намалил
диаметъра на димоотвода/. Според вещото лице, възникнало запалване на
полепналите сажди по стените на комина през 2006 година и последващото
гасене с оцет и студена вода е довело до напукване на стените и на слепващия
материал на коминните блокчета. Това е причината димните газове да проникват и
в останалите отвори на комина и през панелите, облицоващи тялото, а оттам и в
помещенията на потърпевшите. По данни и от двете страни, е имало многократно
запалване на саждите, като последното е било през 2020 г., а при посещение от
коминочистач, констатацията му била за препятствия на уредите за почистване.
Тази
констатация се потвърди при разпита на свидетеля В.М.Б., който заяви, че е бивш
пожарникар и се занимава с почистване на комини. Познава ответника П.Х. и
периодично му почиствал комина, поради задимяване към съседите му. Знае също,
че ответникът е преместил димоотводната тръба на
камината от единия в другия главен комин. Последният път, когато П. извикал
свидетеля да почисти комина, бил около месец януари 2022 година и тогава на
свидетеля му направило впечатление, че около комина има парчета от тухли, а при
опит да пусне от горе уреда за почистване, той стигнал само до третия етаж, без
да може да стигне до долу, до първия етаж, т.е. имало някакво препятствие,
което той не можал да разбие и от това ще продължи да пуши, тъй като пушекът
трябва да излезе някъде. При предишните почиствания в годините свидетелят
уточни, че не е имало такова препятствие и тогава уредът за почистване е слизал
до долу.
От
заключението на вещото лице се установи още, че коминното тяло е силно
повредено, а ответникът е предприел необходимото, за да няма обгазяване на
съседите, чрез редукция на димохода на камината, т.е.
чрез установеното по-горе от показанията на свидетеля В., преместване на димоотвода
в друг съществуващ отвор на комина, който е предназначен за апартамента на
ответника и намаляване диаметъра на димоотвода.
Експертът
е дал и препоръки за нормална експлоатация и безаварийна работа на комина, като
на първо място е посочил: ремонт на коминното тяло при подходящо време, чрез
подмяна на обрушените стандартни блокчета или
изместване на камерата за отопление на ответника, свързано с преустройство на
отоплителната система и изграждане на допълнителен комин извън сградата на
входа при изрично разрешение на общинските власти с утвърден проект, а при
отказ на ответника, експертът препоръчва закриване на отоплителното тяло и
преминаване на друго алтернативно отопление.
При
изслушването на експерта в съдебно заседание на 22.02.2022 г., той поясни, че
ако се премахне отоплителното тяло при ответника и се сложи друго, пак ще има
същия проблем, като причината за запушването е в резултат на авариралите стени
на коминните блокчета. Експертът поясни още, че киловатите на камината са 12 и
са в съответствие на коминното тяло, което поема 12 киловата топлинна мощност.
При нормална работа на камината, с количеството излизащи от нея димни газове,
вещото лице счита, че няма да затрудни останалите консуматори на топлинна
енергия, а ще ги затрудни ако се възстанови широкия диаметър и се измести
мястото на преминаването им. Редуциран е изходът на димните газове на камината
и отворът е достатъчен да ги поеме, а на останалите консуматори димните газове
ще преминават в отделни отвори на коминното тяло.
След
изявление на ищеца И.Х. в същото съдебно заседание, че проблемът никога не е
спирал и отново е имало запушвания, независимо от извършения ремонт при
ответника, съдът допусна допълнителна експертиза от вещото лице, с указание за
извършване по едно и също време на оглед и замерване в жилищата на страните, за
да даде отговор на относимите към спора въпроси.
От
изготвеното допълнително заключение, неоспорено от страните, се установява, че след
извършения оглед в жилищата на всяка от тях, вещото лице е констатирало, че
въпросната камина на ответника П.Х. функционирала с нормална мощност, а в
помещението, където е монтирана, се усещал лек мирис от задимяване, което се
приема за нормално при работещ източник на твърдо гориво. При ищеца И.Х. /ет.
2, ап. 5/, имало монтирана печка на твърдо гориво, като в помещението се усещал
значителен мирис на димни газове, проникващи през пукнатините на коминното
тяло. При ищцата И.И. /ет. 3, ап. 8/, също е
констатиран значителен аромат на димни газове, проникващи през пукнатините на
коминното тяло, като се забелязвали следи по тавана от изгорели газове. При
ищеца К.Б. /ет. 4, ап. 11/, нямало мирис на димни газове, а при ищеца К.Р. /ет.
6, ап. 17/ мирисът на димни газове бил незначителен, като имало слаби следи от
опушване. В жилището на ищцата В.Т. /ет. 8, ап. 23/ имало следи от опушване по
тавана и стените около комина. Последното обгазяване се е получило на
10.11.2020 година с последващо запалване и гасене на
комина. По нейна информация и по време на експеримента, не било констатирано
задимяване.
Видно
от допълнителното заключение, в присъствието на представители на ищците и със
съдействието на специалист, експертът е извършил проверка от горе на долу на
коминното тяло, при която се установило, че механична пречка, предизвикала
намаляване на сечението на отвора, затруднява движението на димните газове на
разстояние 13,50 м, като при спускането на тежестта, същата попада на мека
маса, получена от клей и сажди. При продължаване на експеримента на 20,00 м, се
натъкнали на твърда маса, непозволяваща по-нататъшното движение на тежестта. По
предварителни изчисления, това задръстване се намирало между втория и третия
етаж, като според вещото лице, препятствието е предизвикано от отбрушени коминни блокчета и натрупани клей и сажди.
В
съдебно заседание на 08.04.2022 г., при устното изслушване на допълнителното
заключение, вещото лице поясни, че при наличие на пукнатини по стените на
коминното тяло, какъвто и уред да е монтиран, ще се получи задимяване през тези
пукнатини, особено в началото преди да се получи тягата на комина. По думите на
вещото лице: „дали ще е обикновена печка или камина е без значение, ще има
задимяване или лек мирис на димни газове“.
При така установената фактическа
обстановка съдът е сезиран с негаторен иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, за прекратяване на неоснователно действие, чрез
премахване на монтирана камина на твърдо гориво.
Съгласно
чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право.
От
самия текст на разпоредбата следва, че негаторният
иск по чл.
109 от ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява
своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото
на собственост.
Следователно,
искът е допустим, тъй като всеки собственик има право да търси защита срещу
всяко неоснователно действие или състояние, което му пречи да упражнява своето
право.
За да
се уважи този иск е необходимо ищците да докажат, освен че са собственици, и че
ответникът извършва неоснователни действия, които препятстват упражняването на тяхното
право на собственост.
Както
се посочи, правото на собственост на ищците на съответни апартаменти, намиращи
се в ***, не се оспорва. Не се спори също, че в апартамента на ответника в
същия вход на първия етаж, в помещение хол-дневна, е монтирана процесната
камина на твърдо гориво с водна риза, която е свързана към съществуващия общ
комин във вх. ***на жилищния блок.
Спорният
въпрос е дали ползването на камината през зимния сезон е причината за
възникващо в годините задимяване в жилищата на ищците и невъзможност за
ползването им според тяхното предназначение.
От събраните по делото
доказателства, включително заключенията на вещото лице и показанията на
свидетелите, съдът приема, че полученото задимяване не се дължи единствено на
експлоатацията на процесната камина, а причините са комплексни, тъй като дори и
да е имало задимяване от камината, безспорно се установи, че ответникът е
направил всичко необходимо за нейното нормално функциониране. Това стана ясно
както от показанията на св. В., извършил ремонт през 2020 година на димоотвода на камината, премествайки го в предназначения
за жилището на ответника отвор на комина и намалявайки диаметъра на димоотвода,
така и от заключението на вещото лице, от което също се потвърди, че ответникът
е предприел необходимото, чрез тази редукция на димохода
на камината, за да няма обгазяване на съседите. Фактът, че по данни на ищеца И.Х.
задимяването продължава дори след така осъществения ремонт, съдът приема, че се
дължи на констатираното от вещото лице увреждане на коминното тяло с пукнатини
по стените му, при което, по думите на експерта: „…какъвто и уред да е
монтиран, ще се получи задимяване през тези пукнатини, особено в началото преди
да се получи тягата на комина, дали ще е обикновена печка или камина е без
значение, ще има задимяване или лек мирис на димни газове“. В подкрепа на този
извод е и направената констатация при извършване на възложената допълнителна
експертиза, чрез проверка от горе на долу на коминното тяло, при която се е установило,
че механична пречка затруднява движението на димните газове на разстояние 13,50
м, като при продължаване на експеримента на 20,00 м, е констатирана твърда маса
между втория и третия етаж, непозволяваща по-нататъшното движение на съответния
уред, като според вещото лице, препятствието е предизвикано от отбрушени коминни блокчета и натрупани клей и сажди. В
същия смисъл бяха и показанията на свидетеля Бошняков,
който също заяви, че при опит да почисти комина през месец януари 2022 година,
стигнал само до третия етаж, поради наличието на препятствие в комина, което не
можал да разбие.
От
съвкупната преценка на всички тези доказателства - заключения на вещото лице и показания на
свидетелите, които взаимно се подкрепят, поради което се съобразяват от съда
при решаване на спора, се налага извода, че искът е неоснователен, тъй като с
премахването на въпросната камина не би се решил проблема с евентуално бъдещо
задимяване. Очевидно проблемът се корени в увреденото коминно тяло с наличието
на установеното в него препятствие /твърда маса/, а за ремонтирането му е
необходимо участието и съдействието на всички собственици от етажната
собственост. Съгласно чл. 38 от Закона за собствеността, комините са обща част
от сградата в режим на етажна собственост, а ремонтните дейности по общите
части се извършват по реда на чл. 48 от Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/, като в компетентността на Общото събрание е да приеме план
за извършване на съответния ремонт, реконструкции и други дейности в
общите части на сградата /чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС/, при разпределяне на разходите съгласно чл. 48 ал. 3 от ЗУЕС.
По изложените съображения, предявеният негаторен
иск по чл. 109 от ЗС, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При
този изход на процеса, ответникът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК. От представения списък по чл. 80 от ГПК и приложените
доказателства, е видно, че ответникът е направил следните разноски по делото:
500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 18.12.2020 г., 150.00 лева – депозит за вещо лице и 35.00 лева –
допълнителен депозит за вещо лице, или общо разноски: 685.00 лева, които ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, с оглед отхвърлянето на
предявения иск.
Предвид
изхода на процеса, искането на ищците за присъждане на направените от тях разноски
по делото следва да се отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният
от И.Н.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, И.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Д.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, и В.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против П.Х.Х., с адрес: ***, негаторен
иск с правно основание чл. 109 от ЗС,
с искане за осъждане на ответника П.Х.Х. да премахне в помещението си хол /дневна/ в апартамента
си на горепосочения негов адрес монтираната камина на твърдо гориво.
ОСЪЖДА И.Н.Х.,
И.Х.И., К.Б.Б., К.Д.Р. и В.Ц.Т., с горните данни, да
заплатят на П.Х.Х., с горните данни, сумата 685.00 лв. /шестстотин осемдесет и
пет лева/, представляваща
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Н.Х., И.Х.И.,
К.Б.Б., К.Д.Р. и В.Ц.Т., за присъждане на направените
от тях разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: