РЕШЕНИЕ
№ 9792
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110154500 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. С.
К. против Столична община, с която са предявени искове с правно основание чл. 231, ал. 2
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1870, 00 лева, представляща заплатени разноски за
демонтаж и монтаж на електрическо табло и силов кабел в бл. , вх., ет., находящ се в гр. С,
ж.к. Д, ведно със законната лихва в размер на 107, 01 лева за периода от 22.02.2022г. –
17.09.2022г. и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба -
07.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е била наемател на общинско жилище с адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. , ет.
, ап. , въз основа на заповед РИС 17-РД66-57/15.11.2017 г. на кмета на район „Искър“.
Твърди още, че на 17.11.2021 г. в сградата станал пожар и в резултат на събитието изгорял
силов кабел и електрическото табло на етажа, които снабдявали жилището й с ел.
захранване. Поддържа, че за необходимите ремонтни дейности ангажирала професионална
фирма и за услугата заплатила сумата в размер на 1 680 лева за демонтаж и монтаж на
изгорелия силов кабел и 190 лева за демонтаж и монтаж на електро табло. Навежда
твърдения, че на 28.02.2022 г. поканила ответника да възстанови процесната сума, която до
момента не била възстановена. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1870 лева, представляваща заплатени
разноски за демонтаж и монтаж на електрическо табло и силов кабел в бл. , вх. , ет. ,
находящ се в гр. С, ж.к. „Д“, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 107,01 лв. за
периода от 22.02.2022 г. – 17.09.2022 г., както и законната лихва за забава върху процесната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2022 г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия излага
твърдения за недопустимост на иска поради липса на пасивна легитимация, представляваща
абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск. Оспорва факта на извършения
1
ремонт и факта на плащане от страна на ищцата на сумата в размер на 1870 лева. Навежда
твърдения, че представените фактури не представляват доказателство за извършено
плащане. Поддържа, че ищцата не е изпращала до Столична община – район „Искър“
изрична покана, съдържаща претендираните суми и начин на плащането им от ответника.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по основание
и размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 231, ал. 1 от ЗЗД, дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се
дължат на обикновенна употреба, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на
кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.
Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за
сметка на наемодателя - чл. 231, ал. 2 от ЗЗД.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: наличие на договор за наем
между ищеца и ответника, ищецът да е направил разходи за поправки в имота на ответника
по време на действието на договора, поправките да не се отнасят за повреди, които се
дължат на обикновеното употребление, посочено в чл. 231, ал. 1 ЗЗД и да не са причинени
виновно от ищеца, както и ответникът да не е възстановил на ищеца сумата на направените
разходи.
Между страните не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че по
силата на Заповед РИС17-РД66-57/15.11.2017 г. на кмета на район „Искър“ ищцата и
семейството й са били настанени в общинско жилище, находящо се в гр. С, ж.к. „Д -1“, бл. ,
вх. , ет. , ап. №. В тази връзка между страните е сключен договор за наем № ДГ66-РИС17-
РД66-57 от 15.11.2017 г. по чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община.
По делото са представени покана и протокол за извънредно и спешно общо събрание
на собствениците в процесната сграда, както и снимков материал, от които безспорно се
установява, че на 07.11.2021 г. на шестия етаж от същата е станал пожар. На проведеното
общо събрание етажните собственици са обсъждали проблемите, настъпили във връзка с
извънредната ситуация от настъпилия пожар на ет. 6 – избит радиатор, счупени стъкла,
обгорели дограми и врати и др., включително по т. 7 - „прекъснат кабел към ап. 605, където
няма ток в момента – задължително трябва да се подмени целият захранващ кабел и
приблизителната цена е около 1000 – 1200 лв.“.
В тази връзка по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
св. К – съседка на ищцата, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, в
кореспонденция с останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят споделя, че
щетите от пожара са били по целия коридор на 6-ти етаж. Твърди, че ищцата била изпаднала
в бедствено положение, тъй като силовият кабел е бил опожарен, а при липсата на
електричество в апартамента нямало как да се живее. Споделя, че ищцата многократно е
отправяла сигнали до общината, в началото за отстраняване на повредата, а впоследствие –
2
за възстановяване на платените разходи за подмяна на кабела и таблото. Твърди, че
полицията е разследвала случая, но не се е установила причината за пожара.
Като съобрази писмените и гласни доказателства в съвкупност, съдът приема за
установено по делото, че вследствие на настъпилия на 07.11.2021 г. пожар в процесната
сграда, апартаментът на ищцата е останал без електричество поради изгорен силов кабел и
ел. табло, респективно, че се е налагало извършването на спешен и неотложен ремонт за
подмяната им. В случая не се касае до дребни поправки по смисъла на чл. 231, ал. 1 ЗЗД, а за
такива, които са били необходими за ползването на вещта по предназначението й, т.е. става
въпрос за поправки от категорията на визираните в чл. 231, ал. 2 от ЗЗД. Прекъсването на
електроснабдяването прави имота неизползваем по предназначение. Съгласно чл. 231, ал. 2
от ЗЗД поправките на тази категория повреди са за сметка на наемодателя. В случая той не
може да бъде освободен от отговорността за изпълнението на това свое задължение, тъй
като по делото не се установява повредите да са настъпили в резултат от виновно поведение
или действия на наемателя - ищец.
Не са налице основания за освобождаване от отговорност на наемодателя и по смисъла
на чл. 5.2 от договора, на който се позовава в отговора на исковата молба. Настоящият
случай не касае нито хипотеза на основен ремонт, нито на текущ такъв, които се
характеризират като периодични, обичайни и предвидими разходи за поддържане на вещта
и отстраняване на повредите, свързани с нейната ежедневна употреба. Ремонтът, който
ищцата е извършила следва да се квалифицира като спешен и авариен, тъй като касае
поправянето на внезапно възникнали и непредвидими вреди, настъпили в резултат на
случайно събитие, които следва да се поемат от собственика – наемодател.
Независимо че ремонтираните ел. кабел и табло представляват по предназначението си
обща част, в производството се установи, че липсата на електричество в апартамента на
ищцата е в пряка и непосредствена причинна връзка с повредата, респективно
отстраняването й е било необходимо и неотложно с оглед възможността на наемателя да
ползва имота по предназначение. Облигационните отношения възникнали между ответника,
в качеството му на собственик на имота и етажната собственост във връзка с поддръжката и
управлението на общите части в процесната сграда, не могат да бъдат противопоставени на
ищцата, която в качеството на наемател и на основание чл. 231, ал. 2 ЗЗД има правото на
платените от нея разноски за отстраняване на повредата, пряко засягаща имота, предмет на
наемното правоотношение.
Както от свидетелските показания, така и от представените фискални бонове и
фактури - № **********/30.06.2022 г. и № **********/13.11.2021 г. се установява, че
стойността на сторените от ищцата разходи за ремонт е в общ размер 1 870 лв., включваща
демонтаж и монтаж на апартаментно електро табло и демонтаж и монтаж на изгорял
захранващ кабел.
С оглед на изложеното, от страна на ищцата по делото се доказа наличието на всички
правопораждащи спорното право юридически факти, като от страна на ответника нито се
твърди, нито се доказва да е погасил в срок претендираната сума, следователно съдът
приема, че предявеният главен иск с правно основание чл. 231, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1870
лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
3
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД изисква наличие на главен дълг и
изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки се установяват по делото. Видно
от представеното по делото писмо от Столична община – район „Искър“, ищцата е
входирала искане вх. № РИС22-ВК08-248/28.02.2022 г. за възстановяване на суми за
демонтаж и подмяна на обгорял кабел. Следователно и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД следва
да се приеме, че ищецът е в забава считано от 29.02.2022 г. Размерът на обезщетението за
забава върху дължимата главница за периода 29.02.2022 г. – 15.09.2022 г. изчислен от съда
по реда на чл. 162 ГПК е 103,37 лв. до която сума следва да се уважи акцесорната претенция,
а до пълния предявен размер от 107,01 лв. да се отхвърли. На ищеца следва да се присъди и
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2022 г.
до окончателното плащане.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Предвид обстоятелството, че пълномощникът на ищцата – адв. Д. П. е оказал на
последната безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (видно от
представения по делото Договор за правна помощ и съдействие), съдът намира, че в случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като ответникът следва да
бъде осъден да заплати на представителя на ищцата адвокатски хонорар в размер на 499,01
лева за оказана правна помощ съобразно уважената част от исковете. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в
минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата трябва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата 0,18 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата
124,57 лв. държавна такса за уважените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 231, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД Столична община – район
„Искър“, с адрес гр. С, ж.к. „Д 1“, бул. „К“ № да ЗАПЛАТИ НА Н. С. К., ЕГН **********,
с адрес гр. С, ул. „А“ № , бл. , ет. сумата от 1870, 00 лева, представляваща заплатени
разноски за демонтаж и монтаж на електрическо табло и силов кабел в бл. , вх., ет., находящ
се в гр. С, ж.к. Д, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба - 07.10.2022г. до окончателното изплащане, и мораторна лихва в размер на
103,37 лева за периода от 29.02.2022 г. – 17.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва до пълния предявен размер от 107,01 лв. и за периода от 22.02.2022 г. до 28.02.2022 г.
включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Столична община – район „Искър“, с адрес гр.
София, ж.к. „Д 1“, бул. „К“ № 18 да заплати на адв. Д. П., с адрес: гр. София, ул. „Т“ № , ет.
сумата 499,01 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул.
„А“ № , бл., ет. да заплати на Столична община – район „Искър“, с адрес гр. София, ж.к. „Д
“, бул. „К“ № сумата 0,18 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Столична община – район „И“, с адрес гр.
София, ж.к. „Д 1“, бул. „К“ № 18 да заплати по сметка на СРС сумата 124,57 лв. държавна
такса.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5