РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Пловдив, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, ХXVІІІ състав в открито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар ДИАНА КАРАИВАНОВА
и прокурор ИЛЯНА
ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа административно дело № 566 по описа на съда за 2019
год., докладвано от председателя, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на търговско дружество „**“ ООД с ЕИК****,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“В.“ №44, представлявано от
управителя си С.А.Я., подадена чрез
процесуален представител адв. Г.Д.
против Национална Агенция по приходите –София за обезвреда за претърпени
имуществени вреди в общ размер на 11200.00лева, дължащи се на отменен по
съдебен ред незаконосъобразен административен акт- Наказателно постановление
№335974-F372899/04.05.2018г., издадено от Директора на ТД
на НАП-Пловдив и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по
образувани и водени дела разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение и за
заплатена имуществена санкция, в едно със законна лихва от датата на завеждане
на молбата до окончателното изплащане на обезщетението. Редовно призован, ищеца
в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв.Д.,който поддържа предявеният иск за обезщетение и
ангажира писмени доказателства. По същество на спора дава становище за
основателност и доказаност на на предявения иск, като моли съда да присъди
търсеното обезщетение в предявения размер. Претендира направените по настоящото
дело разноски.
Ответникът по иска- Национална Агенция по приходите- София, чрез писмен отговор на процесуалния си
представител юрисконсулт М. М. изразява становище за неоснователност,
необоснованост и недоказаност на исковата претенция. В съдебно заседание
оспорва предявеният иск за обезщетение и ангажира писмени доказателства. По
същество на спора дава мнение, че в настоящият случай липсва основание да се
търси обезщетение за платената от ищеца имуществена санкция по реда на ЗОДОВ,
като счита, че за нея е предвиден специален ред за прихващането им по ДОПК,
поради което е налице приложение на разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ. Относно
посочената в исковата молба причинена вреда на дружеството за изплатено
адвокатско възнаграждение, счита същата за недоказана по размер. В тази връзка
оспорва представените документи- договори за правна защита и съдействие за две
съдебни инстанции. Счита, че не следва да се претендират и лихви върху размера
на обезщетението, защото такива не се дължат поради естествотона търсеното
обезщетение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от
ищеца по настоящото съдебно производство. Моли исковата молба да бъде
отхвърлена и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура
– гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като изслуша становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и това е безспорно изяснено от събраните по
делото доказателства, че ищецът е бил привлечен към административно наказателна
отговорност с посоченото Наказателно Постановление №335974-F372899/04.05.2018г., издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което
за извършено от него административно нарушение на чл.58 от Наредба за условията
и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които
осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие /съкр.Наредбата/, вр. чл.13,
ал.3 от Валутния закон /съкр.ВЗ/ му е наложено на основание чл.18 ал.4 от ВЗ
административно наказание „имуществена санкция в размер на 4000.00 лева“, на
основание чл.18 ал.6 ВЗ е лишен от право да упражнява сделки с благородни
метали и изделия с и от тях по занятие за срок от два месеца, на основание
чл.20, ал.2 ЗАНН са отнети в полза на държавата вещи- изделия от бяли и жълт
метал /пръстени, обеци, гривни, синджири, колиета и др. Изделия/ 665 бр., общо
4814.02 грама на обща стойност 176773.46 лева и на основание чл.18 ал.7 ВЗ е
запечатан търговски обект- златарски магазин, намиращсе на адрес гр.Пловдив,
ул.“В.“ №44 и е забранен достъпа до него
за срок от два месеца. Недоволен от постановеният спрямо него административен
акт ищеца ангажирал защитник-адв.Д., с който е
сключил договор за специализирана правна защита и съдействие от 18.05.2020г. и
обжалвал НП по съдебен ред. На същият е посочено, че в брой е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 3600.00лева. В тази връзка е било
образувано съдебно производство по АНД №3493/2018г. по опис на Районен
съд-Пловдив- VIII
наказателен състав, по което бил приложен посоченият договор за правна защита и
съдействие от 18.05.2018г. и защитника участвал активно в неговото провеждане. Със
съдебно решение № 1871/29.10.2018година по попосоченото АНД атакуваното НП е
било отменено. По подадена от ТД на НАП-Пловдив касационна жалба е било
образувано касационно съдебно производство КАНД №3643/2018г по опис на
Административен съд- град Пловдив-ХХI състав.
По него от страна на ищеца отново е била ангажирана защита със сключване на
договор за правна помощ от 03.01.2019г. с адвокат Д., като е бил заплатен
адвокатски хонорар в размер на 3600.00 лева. Договорът не е бил представен в
проведеното с участие на защитника съдебно заседание на 10.01.2019г.. С Решение
№293 било оставено в сила първоинстанционното съдебно решение за отмяна на
издаденият административен акт. Установява се в последствие от заключението на
проведената по искане на ищеца съдебно – счетоводна експертиза, че извършеното
плащане на адвокатските възнаграждение дружеството са осчетоводени. Така за
плащането по договор за правна защита и съдействие е изготвен РКО
№*********/18.05.2018г. за изплатена сума в размер на 3600 лева в брой, а по
отношение на изплатената сума 3600.00 лева по договор за правна защита и
съдействие от 03.01.2019г. липсват приложени първичните счетоводни документи, като
счетоводните операции са приключени с издаден мемориален ордер. Данните по
счетоводните записвания са извлечени от аналитичен регистър на дружеството,
сметка 611-разходи за основна дейност, сметка 602/5/1 Г.Д., сметка 401
–Доставчици и сметка 501 – каса в лева за периодите 01.01.2018г.-31.12.2018г. и
01.01.2019г. -31.12.2019г.. Допълнително е приложен и РКО
№**********/03.01.2019г. за изплатена в брой сума от 3600.00 лева /л.146 от
делото/.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства: материали по АНД
3493/2018г по опис на Районен съд-Пловдив, в едно с материалите по КАНД №3643/2018г.
по опис на Административен съд- Пловдив, заключение на проведената съдебно
-счетоводна експертиза с вещо лице П., което съдът кпедитира като научно и
методологически пълно и ясно, обосновано с необходимата логическа конкретика,
без възникнали съмнения относно неговата правилност. Изяснява се и от
представените извлечения от сметка 611-разходи за основна дейност, сметка
602/5/1 Г.Д., сметка 401 –Доставчици и сметка 501 – каса в лева за периодите
01.01.2018г.-31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., копие РКО
№**********/03.01.2019г., представените договор за правна помощ и съдействие от
03.01.2019г и 18.05.2018г.. Същите са оспорени от ответника относно тяхната
достоверност и истинност.
При така изяснената фактическа обстановка, в съответствие с
обсъдените и приети доказателства, съдът обоснова следните правни изводи:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок. Същият обаче е процесуално частично
допустим единствено и само по
отношение на претендираното обезщетение за
имуществени вреди, дължащи се заплатеното адвокатско възнаграждение в
производството по съдебно обжалване на незаконосъобразното НП. Разгледан по
същество в тази си част, искът е основателен по следните за това съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2
от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди,
вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно
постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание
чл.205 от АПК ответник по иска – Национална Агенция по приходите –
гр. София. Ответникът
е юридическо лице, като в неговата структура е именно органа, издал
незаконосъобразния акт. С това се отговаря и на специфичната цел, поставена в
това производство – да се получи обезвреда от деликта, но този деликт не е
“административен”, а граждански, тъй като са увредени определени материални
правоотношения на съответното юридическо лице, чиято трайна уредба като
институти е на общото гражданско право. В случая твърдението е за накърняване
имуществото на ищеца чрез намаляването на неговия актив, свързано с плащането
на определена сума пари по договор за правна помощ, който е също институт на
гражданското право. В тази връзка следва да се обобщи, че отговорността по
ЗОДОВ е всъщност осъществяване и понасяне от Държавата в най- общ план на една
гражданска деликтна за нея отговорност, при която тя овъзмездява накърняването
на субективните имуществени и неимуществени права на различните правни субекти
– физически или юридически лица, резултат от незаконосъобразната дейност на
нейни органи или длъжностни лица, реализирана при/или по повод на
административна дейност, от собствения си патримониум,
чрез обособеното имущество на определените юридически лица.
Условие за допустимост на иска съобразно чл. 204, ал. 1 от АПК е административният акт да бъде отменен по съответния ред, което
също като обективна предпоставки са налице. По своята същност предявеният иск
следва да бъде съобразен с правната рамка, определена с Тълкувателно
постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год., издадено по тълкувателно
дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС от Общото събрание на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Съгласно постановеното с него, дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява
санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление, като резултат
от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по
естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи само до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а
основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, по своя правен резултат е санкционираща административна дейност.
Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо и в
настоящият случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт.
Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. В случаят е приложим този ред, като настъпилото
увреждане е преди последните изменения в разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН
/ДВ, бр.
94 от 2019 г.), определяща, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Към момента на произнасяне на
касационното решение №293/11.02.2019г. законодателят не е предвиждал ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Затова и направените от ищеца
разходи не биха могли да бъдат възстановени нито по реда на ЗАНН, нито по реда
на субсидиарно приложимият НПК, които нормативни актове не предвиждат ред, по
който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка
съдът съобрази и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на
ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища
не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй
като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по настоящият исков ред. Настоящият
иск за обезщетения за вреди, причинени на юридически лица от незаконосъобразни
актове, съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.1 от АПК се разглежда по реда на Глава XI от АПК, а нормата на чл. 203 ал.2 АПК сочи, че за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. В тази връзка
определящо е обстоятелството, че редът по ЗОДОВ касае приложимост на материалноправни норми /макар и да съдържа редица
процесуални разпоредби – така например чл.7, чл.9а, чл.10/, с които е
регламентирана една специална деликтна отговорност на Държавата и Общините,
която има гражданско – правен характер. Тази отговорност не е административна,
защото същността и реда за прилагане на един такъв вид юридическа отговорност е
съвсем друг. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тези
разпоредби определят и съответните обективни предпоставки, за да възникне
правото на иск за обезщетение. Задължително условие е да са налице няколко
кумулативно определени предпоставки, изчерпателно изброени в разпоредбата на
чл.4 от ЗОДОВ. Така на първо място това е да е налице причинена вреда,
определена като имуществена или неимуществена; да е налице незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, които да са при или по повод изпълнението на административна дейност,
а също
така и наличие на причинно – следствена връзка между вредите в сферата на
увреденото лице и незаконните актове, действия или бездействия на лицата,
осъществили конкретната административна дейност. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не е възможно да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящият случай безспорно е
налице проявление на всички тези обективни признаци, водещи до реализирането на
отговорността за НАП. Това е така, защото с плащането на уговорения адвокатски
хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна
връзка с издаденото незаконосъобразно НП, като същият е упражнил законното си
право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Нещо
повече ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не
би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята
административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и
процесуалния закон за налагане на административни наказания. Безспорно е, че
съдебното производство е средство за реализиране на определени обществено
значими интереси, в случаи на незаконосъобразно развитие на обществените
отношения, регулирани от правото, и в този смисъл процесът е едно
целесъобразно средство, призвано да брани от неправомерното осъществяване на права
и задължения. По този начин с оглед релацията средство – цел се установява, че
съдебното производство по същия начин обуславя и настъпването на
евентуалния благоприятен за ищеца изход – чрез отмяна на оспорения акт, като
тази отмяна също би се явила резултат на упражненото право на жалба.
Всъщност разноските като особено акцесорно облигационно правоотношение са на
практика първата и непосредствена последица от незаконосъбразността на един
административен акт по отношение на субекта, чието оспорване е уважено, като до
тях, както и до самото уважаване на жалбата се достига безспорно с помощта на
административния съдебен процес, който е едно целесъобразно средство за
постигане на генералната цел – законосъобразното осъществяване на административните
правоотношения. Налице е в случая пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда- разходи по адвокатско
възнаграждение, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно
издаденото НП. По тези съображения извода на съда е, че от издаването на
незаконосъобразното НП, отменено по съответния ред, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди за платено адвокатско
възнаграждение, поради което искът е доказан по своето основание.
По отношение на претендираният с него размер,
съдът счита, че от представените по делото писмени доказателства- 2 бр. договори
за правна защита и съдействие от 18.05.2018г и 03.01.2019г., заключение на
проведената съдебно – счетоводна експертиза за извършите разплащания,
приложените извлечение от аналитични регистри на сметки 401-доставчици за
периода 01.01.2019г-31.112.2019г. и 01.01.2018-31.112.2018г., в едно с два броя РКО, размерът на
направените във връзка със съдебното обжалване на незаконосъобразния и
впоследствие отменен административен акт са доказани в твърдяния
им размер от 7200.00 лева и в тази част искът следва да бъде уважен. Неоснователно
се явява възражението на ответника, че с оглед приложените писмени
доказателства- аналитични регистри на водените счетоводни сметки, в които
според него са налице разминавания на съответните номера на контиране,
те не обосновават действителност на извършеното плащане на сумата от 3600.00лева
на 03.01.2019г.. В тази връзка съдът счита, че посоченият аналитичен регистър
на сметка 401 „Доставчици“ за периода 01.01.2019г-
31.12.2019г. с посочено контиране от дати
03.01.2019г. на сумата от 3600.00 лева се явява напълно достоверно писмено
доказателство за счетоводните записвания за 2019г., което съобразно
заключението на проведената ССчЕ е извършено в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, националните
счетоводни стандарти и националния сметкоплан. В тази връзка съдът съобрази и представеният
по делото Договор за правна защита и съдействие от 03.01.2019г., като съобразно
разпоредбата на чл.180 ГПК, приложима по силата на чл.144 от АПК частни документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Съобразно т.1 от ТР № 6/2012г., постановено
по тълкувателно дело No 6/2012 г. на Общото събрание
на Гражданска и Търговска колегия на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. При направеното оспорване от ответника на приложените от ищеца два броя
договора за правна защита и съдействие от 18.05.2018г и 03.01.2019г. относно
достоверност на датите, то съдът съобрази разпоредбите на чл.181 ал.1 и ал.2 ГПК, вр. чл.144 АПК
съобразно които норми частният документ има достоверна дата за трети
лица /в случая НАП/ от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа, като за установяване датата на
разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата
по делото.
Ето защо в случаят съобразно заключението на проведената ССчЕ
безспорно се установи достоверност на датите на съставяне на договорите за правна
защита и съдействие, които играят и ролята на разписки за зивършените
с тях плащания. Приложима в случаят е и разпоредбата на чл.182 ГПК, вр. чл.144 от АПК, съобразно която вписвания в счетоводни
книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или
организацията, които са водили книгите. В конкретният случай съдът прие от
заключението на проведената ССчЕ и приложените
писмени доказателства, че не е налице нередовност на вписванията в счетоводните
книги, която да потвърждава възражението на ответника, че са налице
несъответствия, водещи до извод за недостоверност на датите на приложените
Договори за правна защита и съдействие. В тази връзка е необходимо да се спомене,
че твърдението
е за накърняване имуществото на юридическото лице чрез намаляването на неговия
актив, свързано с плащането на определена сума пари по договор за правна
помощ, който е също институт на гражданското право. Такова увреждане е налице
и не са налице предпоставки да се приеме, че това увреждане на имуществото му
не е настъпило. Правото на защита на
гражданите и юридическите лица е едно от основните конституционни права,
гарантиращо и възможността да организират защитата на правата си с използване
помощта на адвокат. Затова изложената от ответника хипотеза, че в настоящият
случай липсват достатъчно и несъмнени писмени доказателства, като обезщетението
следва да се припокрива със счетоводните вписвания, не намира правна опора и е
в противоречие с посочените изисквания за обезвреда
на вредите и с константната съдебна практика. Ето защо с оглед на
изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ в тази си
част е основателен и следва да бъде уважен в предявеният размер, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 7200 лева, касаещ направени разноски
за адвокатско възнаграждение за две инстанции. Настоящият състав намира за
основателно и направеното акцесорното искане за присъждане на лихви върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба, поради което и
следва да бъдат присъдени такива, в размер на законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба- 17.05.2019година до окончателното им
изплащане.
Не са основателни възраженията на ответника, че изплатеният размер
на адвокатско възнаграждение е в пъти над предвидения в разпоредбата на чл.18 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
300 лева. Съгласно текста на чл.18 ал.2 от посочената Наредба възнаграждението
се определя съобразно размера на санкцията. В случаят това се тълкува
стеснително от процесуалния представител на ответника, че касае само размера на
имуществената санкция, наложена на нарушителя, а не и другите принудителни
административни мерки. В случаят такова стеснително тълкуване е незаконосъобразно
и е несъответно на разпоредбата на чл.36 ал.2 от Закон за адвокатурата, който
текст определя, че размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в посочената наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Видно от отменото НП, се касае за имуществен интерес от 180773.46 лева, част от
който е и санкцията от 4000.00лева. Ето защо размерът на адвокатското
възнаграждение, заплатено във връзка със съдебното обжалване на
незаконосъобразното НП е съобразен с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба
№1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения, сочещ, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията се определят съобразно материалния интерес, като при интерес
от 100000 лв. до 1000000 лв. е 3530.00 лв. плюс 2% за горницата над 100000 лв..
По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение в
размер на 4000.00 лева, дължащо се на сумата за платената имуществена санкция
по отмененото НП №№335974-F372899/04.05.2018г., издадено от Директора на ТД
на НАП-Пловдив, съдът счита, че тя се явява недопустима поради следните за това съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 8,
ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага. Съгласно чл. 128, ал.
1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. По чл. 129, ал.
3 от същия кодекс остатъкът след извършване на прихващането се връща
на лицето по посочена от него банкова сметка. ***но вземане според чл.162 ал.1
т.7 от ДОПК. Недължимо внесената такава, дори и да произтича от отменен акт,
както се претендира в случая, не подлежи на връщане като вреда при приложението
на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а по предвидения законов ред за възстановяване на недължимо
платено публично държавно вземане от органа, в чиито бюджет е постъпил паричния
доход. Прихващането и възстановяването на недължимо платени суми от глоби е
уредено в раздел I от
глава XVI на ДОПК, а съгласно § 2 от ДР на
същия кодекс за неуредените от него случаи се прилага АПК. Наличието на
специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на
възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извода за
недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. По горните съображения искът в тази си част е недопустим,
поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва
да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и за настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска. По делото е представен договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските (на лист 39 от делото), видно от който ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение съобразно изискванията на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1200.00 лева
и държавна такса за образуване на делото в размер на 52,00лева. С оглед на
изложеното, в полза на ищеца съдът следва да присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, вр. чл.8
ал.1 т.3 от Наредба №1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 690.00 лева, както и разноски за
заплатената държавна такса. На ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно разпоредбата
на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ /нов, ДВ бр. 94 от 2019г. /съразмерно
с отхвърлената част от иска по реда на чл.37 от ЗПрП,
вр. чл.24 от НЗПрП в размер
на 100.00 лева.
По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК
Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална Агенция по приходите –гр.София да заплати на „**“ ООД с ЕИК****,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“В.“ №44, обезщетение в размер на общо 7200.00 /седем хиляди и двеста лева/,
представляващо обезвреда за причинените му
имуществени вреди за направените разходи за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалване незаконосъобразно наказателно постановление
№335974-F372899/04.05.2018г., издадено от Директора на ТД
на НАП-Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената
главница от датата на исковата молба 17.05.2019г до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА
Национална Агенция по приходите-гр.София да заплати на „**“ ООД с ЕИК****, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“В.“ №44 сумата в размер на 742.00/седемстотин
четиридесет и два/ лева, представляваща направени по делото разноски.
ВРЪЩА като недопустима подадената искова молба от търговско дружество „**“
ООД с ЕИК****, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“В.“ №44, представлявано
от управителя си С.А.Я., против Национална
Агенция по приходите –София за обезвреда за
претърпени имуществени вреди в размер на 4000.00лева, съставляващи заплатена
имуществена санкция по отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен
акт- Наказателно постановление №335974-F372899/04.05.2018г., издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив на подателя и.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОСЪЖДА „**“ ООД с ЕИК****,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“В.“ №44 да заплати на Национална Агенция по
приходите-гр.София сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните за неговото
изготвяне по реда на АПК.
СЪДИЯ: