Решение по дело №1694/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2019г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 ХХХVI – ти състав

На шестнадесети май                                                           две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

 

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 1694 по описа за 2019 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

   Образувано е по жалба на „Е.К.” ЕООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес *** против Наказателно постановление № 420630-F475332/20.03.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се посочва, че в случая са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не било ясно дали НП е издадено на основание чл. 185, ал.2 или на основание ал.1 ЗДДС доколкото се касаело за различни нарушения. Наред с това АНО неправилно не бил приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при положение, че били налице възможностите да стори това. Моли се за отмяна на издаденото НП.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна главен юрисконсулт Георгиева моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, като се позовава и на обстоятелството,че към момента жалбоподателят е платил изцяло наложеното му административно наказание.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 02.03.2019 година служители на НАП и в частност св. М.Д. извършил оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1. т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно магазин за търговия с дрехи „Bad Boys”, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 89, стопанисван от „Е.К.” ЕООД.

При проверката било установено, че на 02.03.2019 г. дружеството не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, тъй като преди легитимацията на контролните органи е била извършена контролна покупка на 1 бр. мъжка тениска на стойност 25 лева, като покупката е била заплатена в брой с една банкнота с номинал от 20 лева и една с номинал от 5 лева на Е.Иг. – продавач-консултант в обекта, като за нея не е бил издаден фискален касов бон от монтирания, въведен в експлоатация и ,работещ в обекта ЕКАФП, като не е била издадена касова бележка и от кочан с ръчни касови бележки.

След проверка на отчета от касовия апарат за деня се установило че в него нямало отразена нито една продажба за деня.

С оглед установеното при проверката, бил издаден АУАН, а впоследствие административнонаказващият орган приел от правна страна, че са били нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, като нарушението било извършено за първи път.

Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от показанията на св. М.Д. – актосъставител, както и от всички налични по преписката писмени доказателства между които не съществуват никакви противоречия.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от процесуално легитимирано лице (наказаното юридическо лице) и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Наред с това и въпреки представените доказателства за извършено плащане на санкцията от стана на жалбоподателя доколкото жалбата не е оттеглена съдът намира, че е валидно сезиран и дължи произнасяне по нея.

 Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

 В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Съгласно разпоредбата на чл. 279, ал.1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице какъвто в случая се явява Началника на отдел. Съобразно чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите". Актът, въз основа на който е издадено обжалваното НП е съставен от свидетеля М.Д., заемащ длъжност „ старши инспектор по приходите“, с оглед на което съдът намира, че същият е бил компетентен да състави процесния АУАН.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Фактическото описание на вмененото на жалбоподателя на нарушение е описано точно и ясно, както в АУАН, така и в НП, като посочената от АНО правна квалификация съответства на фактическото описание.

 В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като за пълнота съдът следва да отбележи, че на жалбоподателя са били предоставени всички предвидени в закона процесуални възможности да изрази възраженията си, свързани със съставените АУАН и НП.

 По отношение вмененото нарушение, съдът намира следното:

           Съгласно чл.118,ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В ал.4 на чл. 118 от ЗДДС

 е предвидено, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Именно в тази връзка е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Съгласно чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл.3,ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3,ал.1. Съгласно чл.25,ал.3 от Наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на плащането /независимо дали то е частично или авансово, като в случая е платена цялата сума по договора за покупко-продажба на 1 бр. мъжка тениска/, продавачът следва да издаде фискален касов бон.

Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон или касова бележка при извършване на плащането подлежи на санкция, която е разписана в чл.185 от ЗДДС - имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лв. до 2 000 лв.

В настоящия случай е безспорно установено по делото, че търговецът на 02.04.2018г. е продал един брой 1 бр.мъжка тениска, без да издаде касова бележка, с което е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение.

По делото не се твърди и не се установява наличието на обстоятелства, които да изключват задължението на търговеца да издаде касова бележка, поради което санкцията му е била наложена законосъобразно.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН въпреки твърденията в посочения смисъл от представителя на дружеството-жалбоподател.

 За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл.25,ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат оборота на пари и документи съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.

Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185,ал.1 от ЗДДС.

Съдът счита, че наложената санкция на търговеца е съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Съдът като съобрази, че нерегистрирането на извършената продажба на практика е довело до разлика в касовата наличност, като счита, че това обстоятелство обуславя малко по-висок размер на наложената санкция от минималния предвиден такъв от 500 лева.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло. 

 Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 420630-F475332/20.03.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „Е.К.“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. .

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: