№ 801 / 30.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
30.12.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори
граждански състав в публично заседание на трети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и в
присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА
гр.д.№ 1558 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК: 202527З41, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от
Росен Георгиев Антов твърди в исковата си молба, че подал заявление по чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и последната била връчена на ответницата
при условията на чл.47 ал.5 ГПК, в резултат на което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Заявява, че обстоятелството, въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан договор за паричен
заем с № 2625849 от 23.08.2016 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД и П.Р.К. ***.
Поддържа също така, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова
молба се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01 декември 2017 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че съгласно сключения договор
за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем
в общ размер на 850 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след
сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението
си. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След
извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а
Заемодателят му изплаща остатька от заемната сума по договора. П.Р.К. се е
задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор,
като заплати сума в размер на 944,46 лева, ведно с договорната лихва на 27
седмични погасителни вноски. Поддържа, че по договора за паричен заем, П.Р.К. е
извършвала плащания в общ размер на 850,00 лева и към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 431,21 лева. Твърди и това, че за ползването
на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2625849 от
23 август 2016 г. между страните, ответницата дължи договорна лихва, в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер
на 23,53 лева за периода от 31 август 2016 г. – датата на първата вноска до 01
март 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора. В сключения между
страните договор, ответницата се е задължила в 3-дневен срок от усвояване на
сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се е съгласила, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка.
Ищецът твърди също така, че
ответницата е трябвало да изплати целия заем на 01 март 2017 г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а
ответницата по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си,
поради което същата дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница,
в размер на 40,97 лева от 02 март 2017 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 31
януари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да признаете за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните
вземания срещу П.Р.К.: 431,21 лева главница; 23,53 лева договорна лихва за
периода от 31 август 2016 г. до 01 март 2017 г.; 253,61 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница в размер на 40,97 лева от 02 март 2017 г. до 31 януари
2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата П.Р.К. ***, чрез назначения особен представител адвокат Д.С. е
подала отговор на исковата молба. Заявява, оспорва ИЗЦЯЛО предявените искове
като НЕОСНОВАТЕЛНИ. Твърди, че целият процесен договор е нищожен. Оспорва
начисления в процесния договор фиксиран годишен лихвен процент по заема:
40,00%, при основен лихвен процент, определен от БНБ за периода, в размер на
0,00 процента. Оспорва начисления в процесния договор ГПР на заема 48,43%. Оспорва
начислената неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 253,61
лв. като прекомерна и неморална. Твърди, че по делото липсват доказателства, с
които да се установява, че длъжникът - ответникът по делото, е уведомен от
кредитора - праводател на ищеца в настоящото производство, /както и предходния
кредитор/, че обявява договора за кредит за предсрочно изискуем.
На следващо място заявява, че прави
възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие с правно основание
чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и поради противоречие със закона по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД
- неспазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит и наличието на
неравноправни клаузи в него по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното
възнаграждение, лихвения процент, разходите за извънсъдебно събира на сумите,
револвинга и плащането на неустойка при прекратяване на договора, които не са индивидуално
уговорени.
Твърди, че при сключване на
процесния договор не са спазени изискванията на чл.11, ал.1 от ЗПК и договорът
е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Поддържа и това, че договорът за
потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. В договора липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
По делото е конституирано като
трето лице помагач „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр.София, което
изразява становище за основателност на исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени.
Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу П.Р.К.,
която заповед е връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, в
резултат на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е
подписан договор за паричен заем с № 2625849 от 23.08.2016 година, сключен
между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД и П.Р.К. ***. Основанието, на което Заявлението
и настоящата искова молба са подадени е сключен Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г на основание чл.99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01 декември 2017 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно
сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на
Заемополучателя паричен заем в общ размер на 850 лева, а последният да усвои
цялата сума веднага след сключване на процесния договор. Ответницата се е
задължила да ползва и върне заемната сума за срок от 27 седмици с 27 вноски.
Посочени са конкретни дати на плащане на всяка от погасителните вноски. Не е
спорно между страните, че ответницата е извършвала плащания в общ размер на
850,00 лева.
От заключението на вещото лице В.П.Т.
се установява, че неплатените от ответника суми са в размер на 431,21 лева –
главница, 23,53 лева – договорна лихва, 253,61 лева – неустойка и 46,68 лева –
лихва за забавено плащане.
Гореизложената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени
средства и от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебна
експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено.
По делото е безспорно установено,
че на 23.08.2016 година между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД и П.Р.К. *** е
възникнало договорно правоотношение, по което всяка една от страните дължи
изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума от 850,00 лева е получена
от ответницата с подписването на договора за заем. Установено е също, че по силата на договор за
цесия ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* е прехвърлило на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД вземането изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. От заключението на вещото лице В.П.Т. се
установява, че ответницата е изплатила сумата от 850,00 лева. Ето защо съдът
приема, че ответницата е заплатила на ищеца получената в заем сума от 850,00
лева. От тук следва, че ответницата не дължи връщане на предоставената заемна сума в
размер на 850,00 лева, поради което този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на останалите
претенции на ищеца, съдът намира същите за неоснователни.
Видно от сключения между ,,Изи
Асет Мениджмънт“ АД – град София и ответницата П.Р.К. договор в същия са
посочени конкретни падежи с последно плащане на 01.03.2017 година. Договорен е
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,00 % и годишен процент на
разходите – 48,43 %. С клаузата на чл.4 от договора кредитополучателят се е
задължил в три дневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение
на задължението, а именно – две физически лица поръчители, всяко от които да
отговаря на изрично посочени изисквания или да предостави банкова гаранция със
срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по
договора. В чл.4 ал.2 от договора е предвидено, че при не представяне на това
обезпечение на кредитополучателя се начислява неустойка в размер на 568,89
лева, която се заплаща на равни месечни вноски, всяка в размер на 21,07 лева,
дължими на падежната дата на погасителните вноски по договора.
Така уговорената клауза за
неустойка е неравноправна, като противоречаща на изискването за добросъвестност
и води до значително не равновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер.Със
задължителната практика в ТРОСТК № 1/09г., с т.3, е дадено разяснение, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естеството им на парични или не парични и
размерът на задълженията, на които се обезпечават с неустойка, дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнението вреди.
Доколкото в случая размерът на
неустойката е почти две трети от заетата сума, тя се явява прекомерна и
противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидено е да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Посоченият в
размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 48,43 % нараства
допълнително с размера на неустойката по договора. Включена по този начин в
погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавка към възнаградителната
лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно
лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя. От една страна неустойката е
включена като падежно вземане – обезщетение на кредитора, а от друга – същата е
предвидена в размер – почти две трети от предоставената по кредита сума. По
този начин се заобикаля ограничението в чл.19 ал.4 ЗПК при определяне на ГПР,
както и императивното правило на чл.33 ал.1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал.1
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на чл.33 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Ето защо съдът намира претенции
за неустойка в размер на 253,61 лева за не дължима като нищожна.
В исковата молба е заявена за
присъждане и сумата от 40,97 лева – лихва за забава. С оглед изхода на делото
по главния иск, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и тази и тази
претенция.
С оглед изложеното съдът приема
разпоредбите на чл.4 ал.1 и ал.2 от
договора за нищожни и като такива същите не пораждат права и задължения за
страните по договора, респективно за цесионера, а съгласно чл.23 от ЗПК, в този
случай потребителят дължи само чистата стойност по кредита – 850,00 лева, която
бе установено по делото, че е заплатена от ответницата.
При този анализ на
доказателствата съдът намира, че установителните искови претенции, като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на
чл.422 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК:
202527З41, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Васил
Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов срещу П.Р.К.
***, ЕГН ********** искове за установяване на вземания в размер на 431,21 лева
– главница, 23,53 лева - договорна лихва за периода 31.08.2016 г. до 01.03.2017
г.; 253,61 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 40,97 лева
- лихва за забава върху не погасената главница от 02.03.2017г. до 31.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 07.02.2018 година до
окончателното изплащане на дължимите суми по договор за паричен заем № 2625849
от 23.08.2016 година, сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД – град София и П.Р.К.
***, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
08.02.2018 година, издадена по ч.гр.д.№ 326/2018 година по описа на Районен съд
– Монтана, като неоснователни.
Решението е постановено с участие
на третото лице – помагач „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр.София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :