РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Балчик, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20243210100168 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. ЕГН**********
с постоянен адрес в *****, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
вписано в регистър БУЛСТАТ с №***, фирмено дело *** св. на СГС, с адрес на упражняване
на дейността в ***, представлявано от управителя си Д. М. М. срещу БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ ООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от
управителите Б. К. Б. и С. И. Г..
С Разпореждане №288 от 12.03.2024година съдът е оставил исковата молба без
движение. Препис от това разпореждане е получен от ищеца на 19.03.2024година. С
Писмена молба с Рег.№1826 от 18.04.2024година са представени доказателства, че ищецът е
изпълнил указанията на съда,като е заплатена дължимата държавна такса. Видно от
приложеното платежно нареждане това е станало/плащането/ на 26.03.2024година,т.е. в
дадения от съда едноседмичен срок.
С писмена молба с Рег.№1426 от 25.03.2024година,по делото представен и договора
за кредит.В предвид изложеното,съдът счита,че ищецът е изправил в срок посочените
нередовности в исковата молба.
Правното основание на иска е в разпоредбите на чл.55 ал.1 от ЗЗД.Цената на иска е
419,95лв.
Исковата молба е получена с Рег.№1214 на 11.03.2024год.
В исковата си молба, ищецът твърди, че :
На 02.09.2021 г. И. К. И. е сключил договор за паричен заем № *** с „БИ ЕНД ДЖИ
1
КРЕДИТ” ООД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000
лева, а размерът на погасителната вноска 106,36 лева, като първа дата на вноска -
15.10.2021г„ а видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 11, а размерът
на общата сума, която следва да върне И. К. И. е 1169.96 дева.
В чл. 9, ал.2 от процесния договор е уговорено, че клиентът е заявил желанието си
искането му за кредит да бъде разгледано бързо, за което дължи сумата в размер на 499,95лв.
Заплащането на така уговорената такса е уговорено да бъде включено към месечните
погасителни вноски.
Ищецът И. К. И. е погасил изцяло задълженията по процесния договор, включително
е заплатил възнаграждението по клаузата на чл. 9 ал. 2.
Във връзка с твърденията му, че клаузата по чл. 9 ал. 2, с която са договорени
допълнителни плащания към кредитора от Договора е изцяло неравноправна и нищожна,
той е предявил иск с правно основание по чл.124 от ГПК във връзка, с което е образувано
гр.дело №534/2023 год., по описа на Районен съд Балчик. По същото дело е постановено
Решение №11/28.02.2024 год. с което съдебния състав прогласява нищожността на клаузата
на чл.9, ал.2 от Договор за потребителски кредит №*** год., като противоречаща на закона
и добрите нрави.
С оглед на гореизложеното ищецът счита, че е налице правен интерес за него, да
предяви на настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за
платени при липса на основание сума, както следва: 419,95 лв.- такса за Динамично плащане
по Договор №*** год.
С оглед изложеното,ищецът в исковата си молба, моли съда след като се запознае и
събере всички съотносими доказателства, да постанови съдебно решение, с което да осъди,
на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. К. Б., да заплати на И. К. И., с
ЕГН: **********, сумата в размер: 419,95лв., представляваща платено при липса на
основание по клаузата предвиждаща заплащане на такса за Динамично плащане в полза на
ответника по договор за заем №*** год., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане
С исковата молба се правят се доказателствени искания. Претендират се направени
деловодни разноски. Претендира се при определени условия да се постанови неприсъствено
решение в условията на чл.238 от ГПК. Моли делото да се гледа в отсъствие на ищеца.
Препис от исковата молба, ведно със приложенията е изпратен на ответната
страна.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор от
ответната страна с Рег.№2680 от 16.06.2024год.
В писменият отговор, твърденията на дружеството-ответник, са следните:
Фактът, който не се оспорва е размерът на сумата, която е заплатена за
допълнителното действие(чл.9 ал.2 от Договора), който е в размер на 419,95лв.
2
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от ищеца.
Редовно призован,ищецът не се явява лично в съдебно заседание. Упълномощеният
процесуален представител-Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,вписано в регистър
БУЛСТАТ с №***,фирмено дело*** св.на СГС,с адрес на упражняване на дейността в ***,
представлявано от управителя си Д. М. М., от името на своя подзащитен изпраща писмена
молба с Рег.№4435 от 27.09.2024година, с която завява, че не може да се яви лично в съдебно
заседание и моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Уточнява, че размерът на
исковата претенция е 419,95лв. Изразява становище по същество, като моли съда да уважи
изцяло исковата претенция на ищеца. Моли да се присъди адвокатско възнаграждение, в
условията на чл.38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от страна на дружеството-ответник.
Редовно призовано дружеството-ответник не изпраща представител в съдебно
заседание. Представена е писмен отговор по исковата молба с Рег.№2680 от
11.06.2024година с която се изразява становище, че не оспорват, че по процесната
клауза(чл.9 ал.2 от Договора) заплатената от ищцата сума е в размер на 419,95лв. С писмена
молба с Рег.№ 3097 от 03.07.2024година, дружеството-ответник представя писмени
доказателства.
Съдът,след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 02.09.2021 год. И. К. И. е сключил потребителски договор за кредит № *** с „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД за сумата от 1000,00 лева (хиляда) лв. В договора е посочено, че
Кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на
Кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, за което се дължи
сума в размер на 419,95 лева или 50 % от размера на главницата.
Заплащането на допълнителната такса „динамично плащане“ е включено към
месечните погасителни вноски по договора за кредит № ***.
Съгласно т. 7.4 от Общите условия, т.нар. „Динамично плащане“ гласи: „При
ползването на тази възможност Кредиторът осигурява свой представител, който ще
посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или друго предварително уговорено с
него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на
Кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да извърши
Кредитополучателят редовно плащане “.
В исковата си молба,ищецът твърди,че клаузата на чл.9 ал.2 от договора,е нищожна.
Тази клауза предвижда заплащане на допълнителна такса в размер на 499,95 лева
поради факта,че осигурявайки свои служител на разположение на
кредитополучателя,кредитодателя улеснява процеса на плащане(редовно плащане).
Заемодателят-ответник е юридическо лице, което е предоставило потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Ищецът е физическо
3
лице, за което не се твърди, а и не е доказано по делото да е действал в рамките на своята
търговска или професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за
паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон-ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузите в договор, надвишаващи определените по ал.
4, се считат за нищожни.
Със свое Решение№11 от 28.02.2024година постановено по Гражданско
дело№534/2023 по описа на БРС, съдът е прогласил нищожността на процесната клауза.
Съдебното решение е влязло в сила на 26.03.2024година.
Съдът съобразява и че е отделил като безспорно обстоятелство,че процесната сума от
419,95лв. е заплатена от ищеца в полза на дружеството-ответник.
Не е налице правно основание на дружеството-ответник да задържа процесната сума.
В предвид изложеното,съдът приема,че процесната сума в размер на 419,95лв. е
дължима от страна на дружеството-ответник ,същото следва на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД
да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца,ведно със законната лихва върху нея,считано от
датата на депозиране на исковата молба-11.03.2024година, до окончателното й изплащане.
По деловодните разноски:
С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, право на разноски има
ищеца,респективно неговия процесуален представител,упълномощен в условията на чл.38
от ЗА..
От него е представен списък със претендирани разноски, в който е посочено, че е
заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 50 лева и
се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лв. с ДДС и се представят
доказателства за регистрация по ДДС. Представя се и договор по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
По отношение на заплатената държавна такса в размер на 50 лева,съдът счита,че
същата следва да се приеме за направен разход и следва да се присъди в полза на ищцовата
страна, а именно в полза на И. К. И..
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по размер и основание,
съдът съобрази следното:
Налице е изрично направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС, направено от дружеството-ответник.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие и
4
пълномощно, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,вписано в регистър БУЛСТАТ с
№***,фирмено дело*** св.на СГС,с адрес на упражняване на дейността в ***,
представлявано от управителя си Д. М. М., като пълномощник на И. К. И., е осъществило
процесуално представителство на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, с
оглед на което съгласно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата има право на адвокатско
възнаграждение, което следва да се осъди другата страна да заплати. Адвокатското
възнаграждение не следва да се присъжда на страната, тъй като тя не е заплатила адвокатско
възнаграждение, а е представлявана безплатно.
По делото е предявен и разгледан от Районен съд-Балчик установителен иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение не
по-нисък от минималния.
Съгласно чл.2 ал.5 от НМРАВ „За процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване
на исковете." В този смисъл е и най-новата практика на ВКС обективирана в определение №
50/17.01.2023г. на ВКС по ч.гр.д.№4735/2022г., IIIг.о., определение№ 50469 от 11.11.2022г. на
ВКС по ч.т.д. №2316/2021 г., II т.о., определение № 50490 от 12.12.2022г. на ВКС по ч.т.д.
№2507/2021г., II т.о, Определение №28/21.01.2022г. по ч.т.д.2347/21 г., ВКС, ТК, II т.о.,
Определение №50011 от 23.02.2023г. на ВКС по ч.т.д.2121/2021г., II т.о., ТК и Определение
201 от 14.02.2023г. по ч.к.гр.д.4251/22г. на ВКС, II г.о.
При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се има предвид
трайната и непротиворечива съдебна практика, че с присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга
от адвокат, т.е. налице е услуга - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС.
В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА не
представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка,
нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да
включва ДДС (напр.:, определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о.,
определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, II т.о. и определение №
261/24.06.2019 г. по гр.д. № 3946/2018 г. на ВКС, III г.о.).
Съгласно действащото законодателство, адвокатските услуги не са освободени от
заплащане на ДДС, поради което и във вр. с § 2а. от НМАВ,за нерегистрираните по Закона за
данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е
без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
5
По този въпрос е налице и съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК. С Определение № 699/18.12.2018 г. ТК Второ отделение е допуснал до разглеждане и е
отговорил на въпроса „Дали при присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в
полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, възнаграждението следва да включва и ДДС?" като
е счел, че по отношение на релевантния материалноправен въпрос е осъществена
предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на
въззивното решение в частта, имаща характер на определение, тъй като е решен в
противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и в постановените по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 490 от 19.09.2017
г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, П т. о. и определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч. т. д.
№ 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о
В цитираните съдебни актове на ВКС се приема, че при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат,
регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с §
2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.
Като във връзка с допуснатия материално правен въпрос ВКС приема, че „Предоставените
от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна
доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 Закон за
давокатурата ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат,
преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 Закона за адвокатурата от регистрирано по ЗДДС
адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с §
2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС.
С оглед изложеното и съобразявайки сложността на делото,неговата
продължителност/едно съдебно заседание/,както и направеното възражение на
прекомерност,съдът счита,че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалният представител,в размер на 400 лева+ 80 лева ДДС или общо адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв.с ДДС.
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза на И. К. И.
ЕГН********** с постоянен адрес в ***, сумата в размер на 419,95лв.,(четиристотин и
деветнадесет лева и 95 стотинки) представляваща платено при липса на основание по
клаузата предвиждаща заплащане на такса за „Динамично плащане“ в полза на ответника по
6
договор за заем №*** год., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба-11.03.2024г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД с ЕИК***,със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза
на И. К. И. ЕГН********** с постоянен адрес в ***, направени деловодни разноски в
размер на 50лв.(петдесет лева),представляващи заплатена държавна такса за образуване на
производството.
ОСЪЖДА БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД с ЕИК***,със седалище и адрес на
управление в ***,представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ЕДНОЛИЧНО АВДОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“,вписано в регистър БУЛСТАТ с
№***, фирмено дело*** св.на СГС, с адрес на упражняване на дейността в ***,
представлявано от управителя си Д. М. М.,адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца И. К. И. ЕГН********** с постоянен адрес в ***, в
размер на 480лв.(четиристотин и осемдесет лева),на основание чл.38 ал.2 във вр.чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7