№ 1097
гр. Варна , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500356 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на В. ИВ. Б. чрез адвокат Д.В. срещу
решение № 261019 от 04.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 9072 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, тридесет и девети състав, с което е отхвърлен предявения от
въззивника срещу В. Р. Д. иск с правно основание член 227, алинея 1, буква ”в” от ЗЗД за
отмяна на извършеното дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № 56,
находящ се в ***, съставляващ имот с идентификатор 10135.4502.195.11.11, находящ се в
жилищна сграда № 11, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.4502.195 с
площ на апартамента 40,71 кв.м, състоящ се от стая, кухня, баня-тоалетна, коридор и
балкон, при съседи на апартамента: на същия етаж – имоти с идентификатори
10135.4502.195.11.10 и 10135.4502.195.11.12, под обекта – с идентификатор
10135.4502.195.11.8, над обекта - с идентификатор 10135.4502.195.11.14, обективирано в
нотариален акт /НА/ № 57, том LXIV, дело № 15662 от 1993 г. на нотариус при Районен съд
– Варна; както и е осъдена В. ИВ. Б. да заплати на В. Р. Д. сумата от 1 119,66 лева,
представляваща реализирани от последната съдебно-деловодни разноски пред първата
инстанция под формата на заплатени държавни такси за съдебни удостоверения и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание член 78, алинея 3 във
връзка с алинея 5 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Сочи се, че съдът не е взел предвид, че дареният има моралното задължение за
признателност и при обсъждане на събраните гласни доказателства е пропуснал това
обстоятелство, което е обществено укоримо поведение. Безспорно е установено, че
въззивницата е инвалидизирана и получава пенсия в минимален размер, като няма други
доходи, поради което и се нуждае от издръжка. Необосновано е прието, че надарената е
изпращала редовно колети с храна на ищцата, както и че с един пощенски запис от 50 лева
1
може да се сметне, че е изпълнявала задълженията си. Счита се, че в хипотезата на член 227,
алинея 1, буква „в“ от ЗЗД правилото, че размерът на издръжката зависи от нуждата и
възможността да се дава е неприложимо. Също така се набляга, че семейството на
ответницата отглежда животни, продават произведената продукция, получава субсидии като
земеделски производител, има кола, поради което и намира, че е неправилен изводът, че не
разполага с достатъчно средства. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в срок, с който се оспорва
същата. Излага се, че безспорно е доказано от събраните пред първата инстанция
доказателства, че сумата, с която четиричленното семейство на ответницата разполага на
месец е 640 лева общо, поради което е правилен изводът на първоинстанционния съд, че
същата с даването на издръжка би поставила себе си и децата си в по-неизгодно положение.
Сочи се, че същата е изпращала пари и издръжка в натура на ищцата, доколкото това й
позволяват финансовите възможности. Твърди се, че въпреки нуждата от средства ищцата
не е предприела никакви действия по отношение на запазената част от наследството на
нейната майка. Желае се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че на 22.12.1993 г. ищцата се разпоредила безвъзмездно
със собствения си недвижим имот - апартамент № 56, находящ се в *** - в полза на внучката
си В. Р. Д., като си запазила пожизнено правото на ползване върху апартамента. След
извършеното дарение ответницата не полагала грижи за нея въпреки влошеното й
здравословно състояние, което довело и до престой в болнично заведение. Множеството й
установени заболявания са пречка да осъществява дейности, от които да реализира
допълнителни доходи извън получаваната от нея пенсия в размер на 220,87 лева. Счита, че
реализираните от нея доходи са недостатъчни, за да посреща разходите, необходими за
издръжката й. Поискала от ответницата да й изплаща издръжка, тъй като същата имала
финансова възможност да предоставя такава без особени затруднения, но такава й била
отказана. Получаваните средства са недостатъчни, за да може да закупи лекарства и да
посреща елементарните си нужди от храна и медикаменти. До настоящия момент
ответницата не й е предоставила необходимата издръжка. По тези съображения прави
искане за разваляне на сключения между страните договор, като моли съда да счита
исковата молба като покана ответницата да й заплаща издръжка в размер на 450 лева
месечно.
В депозирания по реда на член 131, алинея 1 от ГПК отговор ответницата застъпва
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва изложените в исковата молба
фактически твърдения. Твърди, че ищцата разполага с парични средства и недвижими
имоти, от които може да реализира доходи. Сочи, че никога не е обещавала на ищцата след
извършване на дарението да й предоставя издръжка. Същевременно навежда доводи, че не
реализира доходи, полага грижи за две малолетни деца, като по-малкото от тях има
здравословен проблем, а и има задължение към кредитна институция. Въз основа на това
намира, че предоставянето на ежемесечна издръжка би я довело до невъзможност да се
грижи за семейството си.
Няма спор между страните по следните факти и обстоятелства:
2
1/ Че на 22.12.1993 г. ищцата е дарила на ответницата собствеността върху недвижим имот,
находящ се в град Варна, съставляващ апартамент № 56, на ***, с площ от 40,71 кв.м, ведно
с избено помещение с площ от 3,21 кв.м, както и 0,2758 % от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавно място, като дарителката си е запазила правото на
ползване върху жилището, докато е жива;
2/ че страните са баба и внучка;
3/ Че ищцата получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 233,46 лева;
4/ Че ищцата получава подпомагане като лице с увреждане и трайно намалена
работоспособност в размер на 54,45 лева месечно;
5/ Че през месец юли 2019 г. на ищцата е отпусната целева помощ за отоплителен сезон
2019/2020 г. в размер на 465,90 лева.
Съдът е сезиран с иск с правно основание член 227, алинея 1, буква „в“ от ЗЗД за
отмяна на цитирания по-горе договор за дарение на недвижим имот, тъй като надареният е
отказал да даде издръжка на дарителя. За основателността на предявения иск за отмяна на
дарение поради недаване на издръжка от страна на надарения в тежест на ищеца е да
установи по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено
дарение в полза на ответника и възникването след дарението на трайна нужда от издръжка,
която е поискана от надарения и последния да е отказал такава.
Доколкото по-горе бе посочено, че не е налице спор между страните, че ищцата е
прехвърлила на ответницата описания имот, то първата предпоставка е налице.
В тежест на ищцата е съобразно разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК е да
установи, че след извършване на дарението трайно се е нуждаела от издръжка. В закона
липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда", но съдебната практиката приема,
че тя следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя,
неговите конкретни битови и здравословни нужди, като се вземе предвид неговата социална
среда и икономическите условия на живот. Съобразно решение № 473 от 20.01.2012 г.,
постановено по гр.д.№ 263/2011 г. на ВКС – ІV ГО нуждата от издръжка по смисъла на член
227, алинея 1, буква "в" от ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които
дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретна сума, която му е
необходима за покриване на специфичните му нужди. От представените по делото писмени
доказателства и от заключенията на вещите лица по приетите пред първата инстанция
съдебни експертизи се установява следното: ищцата страда от хипертонична болест,
исхемична болест на сърцето, намалена функция на щитовидната жлеза, мозъчносъдова
болест, артроза на тазобедрени и коленни стави, артроза на гръбначен стълб, хронично
възпаление на лигавицата на стомаха /гастрит/, състояние след смяна на лявата колянна
става, състояние след оперативно отстраняване на жлъчния мехур, като тези заболявания са
с хроничен прогресиращ ход и няма вероятност за пълно възстановяване; към настоящия
момент се придвижва с помощни средства, налице е тежка деформация на гръбначния стълб
и се налага извършване на оперативно лечение - смяна на дясна тазобедрена става; във
връзка с установените заболявания приема множество медикаменти /подробно описани/,
заради хроничния гастрит се налага задължителен диетичен режим, изключващ храни,
съдържащи люто, кисело, пържени храни, заради сърдечните заболявания – храни, богати на
калий и бедни на сол; установените тежки артрозни изменения в областта на гръбначния
стълб, тазобедрените и коленните стави, налагат системни рехабилитационни процедури;
общият месечен разход на ищцата за медикаменти е 169,55 лева; обичайните разходи за
живот, сведени до жизнено необходимите възлизат на 200 лева месечно; средномесечният
3
разход за издръжка на ищцата е 495 лева, като задължителните и минимални разходи за
месечна издръжка на ищцата са в размер на 370 лева. Въпреки наведените доводи за
притежаване от страна на ищцата на наследствени земеделски недвижими имоти, бе
установено, че на М.И.В. и на И.Б.В. /родители на ищцата/ или на техни наследници не са
възстановени поземлени имоти на територията на Община Петрич. Следва да бъде отчетен и
факта, че ищцата е запазила правото на ползване върху дарения имот, тоест тя е с осигурен
подслон и не разходва средства за наем.
По начало дарението не създава задължение за дареното лице да издържа дарителя си.
Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в трайна нужда, каквато безспорно
се установи по делото, и ако поиска от дарения издръжка. Смисълът на разпоредбата е да се
върне подареното, за да може дарителят да разполага с необходимите му средства за
издръжка.
Ищцата е изпратила покана на ответницата по телепоща, която е връчена на 28.05.2019
г., като в нея поискала заплащането на месечна издръжка в размер на 380 лева. От
събраните по делото доказателства се установява, че на 09.04.2020 г. ответницата Д. е
изпратила на ищцата чрез куриерска фирма „ЕКОНТ“ хранителни продукти, но пратката е
отказана; на 28.08.2019 г. и на 10.11.2020 г. е изпратила парични преводи, всеки в размер на
50 лева, но същите са неизплатени поради отказ. Поради това следва да се приеме, че не е
налице отказ на ответницата да дава издръжка, след като е била поканена. Отделен е въпроса
дали даваната издръжка е достатъчна, за да удовлетвори нуждите на дарителката.
От друга страна надареният следва да разполага с необходимите средства, които да му
позволяват да дава на дарителя издръжка в такава степен, че да не постави себе си и лицата,
които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Релевантно
за изхода на спора е дали ответницата разполага с възможност да дава издръжка /с какви
доходи и имущество разполага, има ли задължения по закон за издръжка на други лица,
каква е необходимостта от средства за собствената му издръжка/. Видно е от събраните по
делото писмени доказателства, че ответницата е конституирана като длъжник по
изпълнително дело за задължения на починалия й баща Р.Р., като и, че майка й се е
разпоредила в полза на братята й с недвижими имоти. В.Д. е собственик на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № *********. Ответницата не работи, грижи се за домакинството
и двете си деца – понастоящем на 12 години и на 8 години. Установява се от писмените
доказателства, че Д. има сключен договор за кредит с „Банка ДСК“ АД през 2012 г. за сума
от 4 800 евро с падеж през 2022 г. Същевременно се доказа безспорно по делото, че малкото
дете на ответницата страда от конвергентен конкомитентен страбизъм, като му е правена
операция, за която ответницата Д. е заплатила сумата от 800 лева, а също така детето се
нуждае от перманентна смяна на очила за корекция на зрението – последното представено
пред въззивната инстанция доказателство в тази насока е за сума от 161,70 лева. С оглед
така обсъдените доказателства за доходите на ответницата съдът достигна до извод, че
същата не е в състояние да предостави на ищцата /дарителка/ издръжка, от която тя трайно
се нуждае, поради липса на достатъчно средства, доколкото с даването на издръжка би
поставила себе си в по-лошо положение от това на дарителя. В конкретния случай не е
установена непризнателност, още повече, че е констатирано, че едно от малолетните деца на
ответницата страда от заболяване, което изисква допълнителни средства за специфични
нужди. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г., постановено по
тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Не могат да бъдат споделени доводите на въззивницата /ищца/, че лицето,
съжителстващо с ответницата, е регистрирано като земеделски стопанин и получава
значителни доходи. На първо място следва да бъде отбелязано, че задължението на
надарения да дава издръжка, когато дарителят се нуждае от такава, е лично и няма
4
основание такава издръжка да бъде искана, респективно давана, от съпругът или
конкубинът. На следващо място – лицето, с което ответницата съжителства на съпружески
начала, има задължение да издържа родените от съжителството с Д. две деца на основание
член 143, алинея 1 от СК, но няма задължение да заплаща издръжка, дължима от лицето, с
което съжителства фактически. Поради това и настоящият състав на съда приема, че е
ирелевантно за изхода на спора обстоятелството дали същият има доходи, които биха му
позволили да заплаща издръжка на дарителя, респективно да предоставя средства на Д.,
която да заплаща издръжка на своята дарителка.
С оглед съвпадане на изводите на районния съд с направените по-горе от
въззивната инстанция, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78 от ГПК се дължи репариране на
сторените от въззиваемата страна разноски в производството пред настоящата инстанция,
които съобразно представения списък по член 80 от ГПК и доказателства за извършването
им са в размер на 700 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261019 от 04.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 9072 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, тридесет и девети състав.
ОСЪЖДА В. ИВ. Б. ЕГН ********** от *** да заплати на В. Р. Д. ЕГН ********** с
адрес в *** сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща сторените от нея разноски по
делото пред първата и въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5