Решение по дело №2047/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260079
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Александра Драгомирова Йорданова
Дело: 20201100602047
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                      Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

    гр. София ,20.10.2020г.

 

 

 

                          СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД ,     Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти  Въззивен  състав , в закрито  заседание на       двайсет и четвърти септември през  двехиляди   и    двадесета         година в състав:

 

 

 

 

                                                       Председател  : ДИМИТРИНА  АНГЕЛОВА

                                                             Членове  : 1 .  АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

                                                                               2.   СИЛВИЯ ТАЧЕВА

 

 

 

при   участието    на    секретаря Арсова    ,   като   разгледа  докладваното от съдия  Йорданова В . Н.   Ч.  Х.  Д . №   2047   по описа за 2020    година , и за да се произнесе взе предвид следното:                                   

                                         Производството е по реда на чл. 313   от НПК.                                  

                              С присъда от 12.02.20г. по Н .Ч .Х .Д . № 14515 / 18г . на СРС, НО  , 3   с - в е признал подсъдимия   К.Б.М. за невиновен           за  извършено      престъпление   по   чл.148 ал.1 т.4 вр. чл.147 ал.1 пр.1  от НК   и на осн. чл.304 от НПК го  е оправдал по така повдигнатото му обвинение .

                               Срещу присъдата   е     постъпила    жалба от повереника на   частния тъжител И.И.Я.  , с които се иска отмяната на постановената присъда   и  осъждането на  подсъдимия      по внесеното обвинение спрямо него.   

                                         В съдебно заседание      повереникът на  частния тъжител  И.И.Я.  - адв.  И.Я.      редовно призован не  се явява .

                                          В съдебно заседание      частният тъжител И.И.Я.  редовно призован не  се явява .

                                          В съдебно заседание   упълномощеният     защитник        на подсъдимия   К.Б.М. - адв.  Б.         пледира  да се потвърди присъдата на  СРС и  жалбата да  се остави без уважение  .

                                         В съдебно заседание подсъдимият   К.Б.М.  редовно призован не се явява  .                                          

                                           Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                           Жалбата е  неоснователна   .

                               Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите  на НПК .

                             Въз основа  на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната  фактическа обстановка :

                              Подсъдимият К.Б.М.  е роден  на ***г. в гр.София ,българин, български гражданин, женен , неосъждан, с висше образование, служител  на Сектор „БОП“- Благоевград при ГД „БОП“ на МВР,  живее в гр.Благоевград, ул.”*****, с ЕГН **********.

                              На подсъдимия М. и свидедетеля М.като инспектори в Сектор „БОП” - Благоевград към ГД „БОП” на МВР през 2016г. били възложени оперативно издирвателни мероприятия /ОИМ/ по образувано ДП № 1266 ЗМ-19/2016г. на ГДБОП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.321, ал.З, вр.ал.2 от НК. В изпълнение ,  те снели сведение от лица, които били сигнализирали ГДБОП за извършвани данъчни престъпление, с фирми, които имали фиктивни управители - предимно лица от ромския етнос, а реално дейността се организирала и ръководила от други хора. Част от тези хора били свидетелите К.и С., според които И.Я. и Ю.Я.източвали ДДС чрез техни фирми, на които регистрирали за управители хора в затруднено положение и необразовани лица, на които заплащали суми от по 50-100 лева. Тези дружества трупали данъчни задължения, за които при установяването им от данъчните органи, фиктивните управители имали проблеми. И.Я., който е син на адв.И.Я. често бил виждан в кантората на баща си да поддържа отношения с Ю.Я.и В.С., често бил в циганската махала и бил виждан да взима от домовете им, да ги вози до нотариуси и да ги връща след това, роми, от които знаели, че били регистрирани като управители на фирми на И.Я..

                             М. и М.обобщили информацията, която получили за физическите и юридическите лица в справка рег.№12316 р-65/27.04.2016г., подписали я и след съгласуването й от висшестоящите им, депозирали до Специализираната прокуратура на вниманието на прокурор Наков. В справката за И.Я. в т.5 посочили: „И.И.Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***. Лицето е син на И.Я. - един от организаторите на ОПГ. Според информацията, И.Я. е участник в престъпната група, организирана и контролирана от И.Я. и Ю.Я., като ролята му е основна и се изразява в осигуряване на лица, на чието име фиктивно се регистрират търговски дружества, контакти, предоставяне на документи в счетоводната фирма, обслужваща търговските дружества, контролирани от лицата, контакти с фиктивните собственици на фирмите, чрез които се извършват данъчни престъпления, при необходимост съдействие и транспорт за явяване на лицата пред банкови и държавни институции. И.Я. изцяло е запознат с организираната от баща му и Ю.Я.престъпна структура, с цел осъществяване на данъчни престъпления. При осъществяване на незаконната дейност, И.Я. поддържа постоянни контакти с част от участниците в ОПГ, а именно В.С., Х.А., Т.А.и др.”.

                          По воденото ДП бил изготвен обвинителен акт, който бил внесен в Специализирания наказателен съд и образувано НОХД № 2377/2018г„ срещу множество лица в ОПГ за престъпления по чл.321, ал.З, вр.ал.1 от НК и по чл.255, ал.З, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, между които нямало обвинение срещу И.Я..

                        Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства   :   от показанията на свидетеля С., дадени в съдебно заседание на 23.01.2019г.; от показанията на свидетели М., К.и С., дадени в съдебно заседание на 26.03.2019г.; от показанията на свидетеля А., дадени в съдебно заседание на 22.05.2019г.; от показанията на свидетеля  Л., дадени в съдебно заседание на 03.12.2019г. и от приетите писмени доказателства - уведомителни писма с вх.№1070402/12.10.2018г. и вх.№1083970/03.12.2018г. на Специализираната прокуратура; писмо по НЧХД № 14512/2018г. на 111-ти състав СРС, НО, с приложена към него частна тъжба от И.Я. срещу В.М.; служебно изготвени преписи от материали от пр.пр.№3 853 8/2018г. на СРП - постановление на прокурор при СРП за отказ да се образува досъдебно производство от 15.10.2018г„ постановление от 14.11.2018г. на прокурор от СГП по пр.пр.№19469/2018г. за потвърждаване на постановлението на СРП и оставяне без уважение жалбата от И.Я. срещу него и справка рег.№12316р-65/27.04.2016г. от инспектори М. и М.от Сектор „БОП” - Благоевград до Специализираната прокуратура; апостил от Щата Мисури, Университет „Уебстън” за И.Я.; специфична ддъжностна характеристика за длъжността „Разузнавач VI -IV” Сектор „БОП” - Благоевград при ГД „БОП” на МВР.                      

                        Така  установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал  и установил всички  обстоятелства  ,свързани с механизма на извършване на деянието     и авторството на подсъдимия   , които имат значение за  неангажиране на  наказателната   му    отговорност .

                        Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .           

                                         При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :                         

                      Подсъдимият  К.Б.М.  с деянието  си   не  е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението   по   чл.148 ал.1 т.4 вр. чл.147 ал.1 пр.1  от НК, а именно   това, че    това, че на 27.04.2016г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице - инспектор в Сектор „БОП“-Благоевград към ГД „БОП“ на МВР, чрез справка с рег.№12316р-65/27.04.2016г. до Специализираната прокуратура, разгласил позорни обстоятелства пред прокурор Томи Наков, служители от деловодството на Специализираната прокуратура и разследващ полицай - М.К.от Сектор БОП-Благоевград за И.И.Я., че участва в организирана престъпна група /ОПГ/ за извършване на данъчни престъпления, осигуряване на лица, на които фиктивно се регистрират търговски дружества, контакти и предоставяне на документи на счетоводната фирма, обслужваща търговските дружества, контакт с фиктивни собственици на фирмите, чрез които се извършват данъчните престъпления, със следните изрази: „...И.И.Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***. Лицето е син на И.Я. - един от организаторите на ОПГ. Според информацията, И.Я. е участник в престъпната група, организирана и контролирана от И.Я. и Ю.Я., като ролята му е основна и се изразява в осигуряване на лица, на чието име фиктивно се регистрират търговски дружества, контакти, предоставяне на документи в счетоводната фирма, обслужваща търговските дружества, контролирани от лицата, контакти с фиктивните собственици на фирмите, чрез които се извършват данъчни престъпления, при необходимост съдействие и транспорт за явяване на лицата пред банкови и държавни институции. И.Я. изцяло е запознат с организираната от баща му и Ю.Я.престъпна структура, с цел осъществяване на данъчни престъпления. При осъществяване на незаконната дейност, И.Я. поддържа постоянни контакти с част от участниците в ОПГ ...“,

                              Противно на  доводите  в жалбата ,че деянието  е съставомерно по повдигнатото обвинение за извършено престъплението   по   чл.148 ал.1 т.4 вр. чл.147 ал.1 пр.1  от НК,настоящия съд споделя доводите на първата съдебна инстанция относно несъставомерността на деянието по цитирания престъпен състав  . Независимо от обстоятелството ,че по делото се установява  , че подсъдимия  към  инкриминираната от обвинението  дата, е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а”  на НК  ,доколкото е бил на служба в държавно учреждение, изпълнявайки функции на инспектор  в  Сектор „БОП” - Благоевград, ГД „БОП” при МВР и следователно същия  би могъл да бъде субект на инкриминираното в частната тъжба престъпление   по   чл.148 ал.1 т.4 вр. чл.147 ал.1 пр.1  от НК, за което с тъжбата е повдигнато обвинение по делото , то  по делото не се установява извършване на изпълнителното деяние  на престъплението от страна на  подсъдимия . Това е така ,  тъй като   от обективна страна  и субектвна страна за да е осъществен съставът на престъплението по  чл.148 ал.1 т.4 вр. чл.147 ал.1 пр.1  от НК, следва по делото да е установено ,че   подсъдимия  , за когото се установява че е имал качеството на длъжностно лице в това си качество , е  разпространил позорни обстоятелства за другиго,  съзнавайки , че  същите са  неверни  и позорни ,  съгласно оценъчните стойности , които са всепризнати и общовалидни за обществото , като  деянието   следва да е извършено именно с цел до доведе  до  оклеветяване и опозоряване  на пострадалото лице . По   настоящето дело  безспорно  се установява ,че   подсъдимия    в посоченото  си длъжностно качество  изпълнявайки  служебните си задължения  и в рамките на   същите ,  е изготвил инкриминираната справка  , която е била    създадена  от него  като част от неговия работен процес. В този смисъл по делото отсъства наличието на посочената цел ,с която следва да е осъществено деянието , доколкото по делото не са събрани доказателства , че подсъдимия по делото изготвяйки справката  е целял да оклевети частния тъжител, а не да изпълнява служебните си задължения .В тази връзка следва да се посочи , че   събраната информация , която подсъдимия е  синтезирал и обобщил , изпращайки  я ,впоследствие  по   надлежния ред  установен в службата му ,  не представлява негово лично становище , за да се приеме ,че същия изпълнявайки служебните си задължения , е целял  да оклевети частния тъжител. По делото безспорно се установява , че същата е изготвена от подсъдимия , вследствие    на проведени оперативно издирвателни мероприятия ,при които са били  събрани  данни от проведени беседи със  свидетелите К.и С. , при които последните са  посочили пред подсъдимия и свидетеля М.именно инкриминираните обстоятелства отразени в справката. В  тази насока са именно и показанията на разпитаните  пред СРС свидетели М., К.и С., дадени в съдебно заседание на 26.03.2019г.  В този смисъл по делото безспорно се  установява , че  отразените в справката  обстоятелства ,представляват събрана от подсъдимия  информация , която  не  е негово лично становище , а   пресъздава и отразява изложени пред него данни от други лица , което безспорно изключва субективната страна на деянието  , при   което  правилно е прието от СРС ,че    подсъдимия    следва да бъде признат за невиновен     и оправдан по повдигнатото  му   обвинение  за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.4 вр. чл.147 ал.1 пр.1  от НК на   осн. чл. 304 от НПК  .                                                               

                                       При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционната присъда.

                                       Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК  настоящата инстанция намира , че обжалваната  присъда на СРС е законосъобразна и същата  следва да бъде  потвърдена   , а жалбата   да се  остави без уважение   .

                                        Воден от горното съдът

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

 

 

 

                                   П О Т В Ъ Р Ж Д А В А   присъда от 12.02.20г. по Н .Ч .Х .Д . № 14515 / 18г . на СРС, НО  , 3   с - в    .    

 

 

 

          

                              Решението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване .

 

 

 

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ   : 

 

 

 

 

                                                                 Членове : 1.              

 

 

 

                                                          

                                                                                  2.