Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.07.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1. Евгения Генева
3.
Росина Дончева
при
участието на секретаря Цветанка Павлова
разгледа
докладваното от Генева гр.д. № 217/2020г. и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „С. В.“,
АД с ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***, Б. П. № . бл…,
против решение№ 202 от 23.12.2019г. по гр.д. № 671/2019г. на РС-Елин Пелин,с
което са отхвърлени исковете на дружеството против „Б.к.“ ООД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***,сграда
на Б.,с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата
20 430.41 лв. главница,формирана от просрочени задължения за плащане на
предоставени услуги по доставяне на питейна вода,отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни въди за периода от 27.09.2013г. до 30.04.2015г.,ведно
със законната лихва върху сумата,считано от датата на депозиране на
иска-16.08.2016г. до окончателното заплащане на сумата,както и сумата 3757,39
лв. лихва за забава за периода от 07.12.2013г. до 15.06.2016г.,ведно ссъс съдебни разноски в размер на 1500лв.
Релевират се оплаквания за нарушение на
материалния закон-параграф 1 ,ал.1,т.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3, ал.1,т.1 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи.Според посочените
разпоредби потребители на В и К услуги
са собствениците ,респ. притежатели на вещни права върху недвижимите
имоти.съгласно чл.8, ал.9 от Наредба № 4/2014г. наемателят плащал услугите от
името и за сметка на наемодателя и от
това следвало,че титуляр на партидата можел да бъде трето лице,различно от
собственика на водоснабдявания имот. За неизпълнението на задълженията
отговорност носи наемодателят,който не бил „потребител“,въпреки че бил „титуляр
на партида“.Като приел обратното,съдът достигнал до погрешния извод,че не
съществува облигационна връзка между ищеца и ответника.В случая партидата била
открита на наемателя“ Л.“ ООД,което било безспорно между страните, и водоснабденият
имот се намирал в гл.С., бул.“Б.№ ..Фактът,че карнетите за отчитане количеството
на предоставените от В и К услуги били подписани от наемателя,бил ирелевантен.Нямали обвързващо значение за ищеца й
уговорките между наемателя и наемодателя.Задължението
за заплащане на сумата по издадените фактури било обусловено от изтичане на
30-дневен срок от издаването им, независимо дали са изпратени на
„потребителя“..,поради окоето ответникът бил в забава
за заплащане на дължимите суми.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Твърди,че
исковете са процесуално недопустими и делото е следвало да бъде прекратено,за
какъвто резултат пледира и пред въззивната
инстанция.Липсвала пасивна „материално-правна легитимация“,тъй като ответникът
не бил титуляр на партидата .В чл.2 от Общите условия били обособени няколко
отделни групи потребители: собственици,носители на ограничено вещно право на
ползване,предприятия,ползващи вода за технологични нужди и
предприятия,продаващи непитейна вода след обработката ѝ , и
наематели.Съгласно дефинитивната норма на параграф 1, ал.1 ,т.2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,“потребители“ са собствениците
или ползувателите на съответнтите
имоти, на които се предоставят В и К услуги.Ето защо ответникът нямал качество
на потребител на В и К услугите,предоставени на процесния
обект, нает и експлоатиран от трето лице.Ответното дружество никога не било
давало съгласие партидата да се открие на „Л.-ООД“, което изключвало договорка за
солидарна отговорност на собственика с наемателя по смисъла на чл.2,ал.3 от Общите условия Претендира
разноски 1500 лв. по представен списък.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима,но неоснователна.
Ищецът претендира заплащане на суми
по 19 бр. фактури за периода от 27.09.2013г. до 30.04.2015г.,осчетоводени като
вземания от дружеството „Л.“ ООД, ЕИК ………, абонат с клиентски номер …………..,коригиран поради въвеждане на нов
софтуер на ……………,за водоснабден имот обект „К. Б.“ с административен адрес гр.С.,бул.“Б.“ № .. Общата стойност на фактурите според
съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 20 430.41 лв. и след прспадане на плащане в размер на 668.75 лв. дължимата сума
възлиза на 19 761.66 лв. лв. Съгласно счетоводните регистри към момента на
извършване на експертизата, главницата за периода от 30.12.2013г. до 30.04.2015
г. възлиза на 16 670.12лв. Изтеклата законна лихва върху сумата до
завеждане на делото възлиза на 3 677.01 лв.Всички тези обстоятелства са
неоспорени и казусът се свежда до правния спор : има ли ответникът качество на
„потребител“на В и К услуги за процесния обект.Ищецът
не твърди,че потребителят не е задължен да заплати предоставените за обекта
услуги, а твърди,че „потребител“ е именно ответникът в качеството си на
собственик. За да отхвърли исковете, първоинстанционният
съд е приел ,че казусът попадал в
хипотезата на чл.2,ал.3 на Общите условия само ако собственикът е декларирал
пред доставчика на услуги съгласието си наемателят да стане титуляр на
партидата като в този случай поема солидарна отговорност за неплатените
услуги,ползвани от наемателя.Такава декларация липсва.Страните не твърдят между
тях да е сключено споразумение в този смисъл.Оттук съдът е достигнал до
заключението,че ответникът не е „солидарно отговорен“за стойността на
ползваните услуги,чието предоставяне впрочем не било доказано.Тази правна
конструкция при интерпретиране на казуса е неправилна,но като краен резултат
решението е законосъобразно.Това е така,защото, обратно на приетото от първоинстанционния съд, „потребител“ по смисъла на параграф
1, ал.1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги е „Л.“ ООД,на чието име е открита партидата и са фактурирани услугите.Това
следва от логическото и систематичното тълкуване на чл.56, от ОУ, според което
„потребител“от една страна , и титуляр на партида и на потребителски номер от
друга страна, са тъждествени. След като самото ищцово
дружество като доставчик на тези услуги е регистрирало фактическия
потребител-наемателя- като „потребител“ по смисъла на Закона,не може изисква
заплащане на ползваните услуги от собственика на имота в качеството на
„потребител“.Клаузата на чл.31 ал.2 от Общите условия е приложима в случая само
„с аргумент за противното“.Правилен е крайният извод на първоинстанционния
съд за липса на „материално –правна легитимация“ на ответника, което е въпрос
по съществото на спора и не касае допустимостта на исковете.Ето защо искането
на въззиваемата страна за обезсилване на решението и прекратяване
на делото е неоснователно.
По изложените съображения решението
следва да бъде потвърдено и въззивникът следва да
заплати на възиваемата страна разноските за въззивна инстанция в
размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение
,платени в брой според представения договор.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
202/23.12.2019г.по гр.д. № 671/2019г. на РС-Елин Пелин.
ОСЪЖДА „С.в. „ АД, ЕИК ……..с ъс
седалище и адрес на управление ***, Б. П. № ., бл…, дя заплати на
„Б.к.“ ООД, ЕИК …….. със седалище и адрес ан управление
***, сграда на Б., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 1500 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.