Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 30.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия И. Иванова гр. дело № 7904 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 38111/16.02.2017 г., постановено по гр. д.
№ 14036/2014 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, „Е.И.“ ЕООД е осъден да заплати
на М.Р.Й. сумата от 1 016, 18 лв., представляваща дължима припадаща се част,
съобразно притежаваните общи части от сграда с идентификатор 68134.1930.129.1,
съгласно кадастралната карта и регистри на гр. София, от заплатената от ищеца
сума за извършването на неотложен ремонт на покрива на същата сграда, приключил
на 29.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението. Отхвърлен е предявеният
от М.Р.Й. срещу „Е.И.“ ЕООД, обективно и субективно съединен иск с правно
основание чл.48, ал.7 вр. с ал.6 ЗУЕС във вр. с чл.41 ЗС и чл.86 ЗЗД в частта относно
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от над 1 016, 18
лв. до претендираната от 3 774, 41 лв., представляваща дължима припадаща се
част, съобразно притежаваните общи части от сграда с идентификатор
68134.1930.129.1, съгласно кадастралната карта и регистри на гр. София, от
заплатената от ищеца сума за извършването на неотложен ремонт на покрива на
същата сграда, приключил на 29.08.2012 г., ведно със законната лихва върху
сумата от над 1 016,18 лв. до претендираната от 3 774, 41 лв., считано от
17.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението. Н.Й.В. и Н.А.В. са
осъдени солидарно да заплатят на М.Р.Й. сумата
от 1 912, 83 лв., представляваща дължима припадаща се част, съобразно
притежаваните общи части от сграда с идентификатор 68134.1930.129.1, съгласно
кадастралната карта и регистри на гр. София, от заплатената от ищеца сума за
извършването на неотложен ремонт на покрива на същата сграда, приключил на
29.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен
в частта относно осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от над 1
912, 83 лв. до претендираната от 7 105, 19
лв., представляваща дължима припадаща се част, съобразно притежаваните общи
части от сграда с идентификатор 68134.1930.129.1, съгласно кадастралната карта
и регистри на гр. София, от заплатената от ищеца сума за извършването на
неотложен ремонт на покрива на същата сграда, приключил на 29.08.2012 г., ведно
със законната лихва върху сумата от над 1912, 83 лв. до претендираната от 7 105, 19 лв., считано от 17.03.2014г. до
окончателното изплащане на задължението. „Е.И.“ ЕООД е осъден да заплати на М.Р.Й.,
сумата от 115, 45 лв., представляваща разноски по делото, изчислени съразмерно
с уважената част от иска. Н.Й.В. и Н.А.В. са осъдени да заплатят на М.Р.Й.
сумата от 271, 31 лв., представляваща разноски по делото, изчислени съразмерно
с уважената част от иска. М.Р.Й. е осъден да заплати на „Е.И.“ ЕООД сумата от 555,
39 лв., представляваща разноски по делото, от които: 146, 16 лв. за внесен
депозит за вещо лице и 409, 24 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска.М.Р.Й. е осъден за заплати на Н.Й.В.
и Н.А.В. сумата от 767, 32 лв., представляваща разноски по делото, от които:
146, 16 лв. за внесен депозит за вещо лице, 36, 54 лв. за внесен депозит за
призоваване на свидетел и 584, 62 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца М.Р.Й. в частта, с която са отхвърлени предявените от
него обективно и субективно съединени искове. Излага съображения че решението в
обжалваната част е необосновано. Съдът е изградил изводите си на изготвената по
делото съдебно – техническа експертиза, която страда от редица пропуски. Вещото
не е извършил оглед на място, ползвал е едИ.твено изготвения проект, както и не
е съобразило всички ангажирани по делото доказателства относно състоянието на
покрива преди извършването на ремонта. Вещото лице не е съобразило редица пера
от извършените строително – ремонтни дейности. Вещото лице е допуснало и грешки
в калкулациите, които съдът е отстранявал с постановеното съдебно решение.
Вещото лице не е проучило пазара и не е съобразило поне 2 пазарни оферти за
този вид дейности. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи
изцяло предявените искове, както и да му присъди сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – „Е.И.“ ЕООД, е депозирал в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ищеца, с който
я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от ищеца част е
правилно и законосъобразно. Счита, че като не е допуснал изслушването на
повторна съдебно – техническа експертиза решаващият съд не е допуснал
процесуално нарушение, тъй като е съобразил възраженията на ищеца и е счел
същите за неоснователни. Моли съда да потвърди решението в обжалваната то ищеца
част, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззината жалба на ищеца от ответниците Н.Й.В. и Н.А.В., с който я оспорват.
Считат, че ищецът не е доказал поделото необходимостта от извършване на основен
ремонт на покрива. Същият не е информирал по никакъв начин останалите
съсобственици, че се налага извършването на ремонт на покрива. Не е спазено
изискването на чл.48 ЗУЕС, като не е свикано Общо събраните на етажните
собственици, поради което счита, че не е налице основание за заплащане на
сторените разноски. Твърди, че ищецът е извършил реконструкция на таванския му
апартамент, като е нарушил покривната конструкция, изградил е капандури и е
вдигнал нивото на неговия тавански апартамент. Счита, че тези обстоятелства са
доказани по делото. Съдът е ценил всички ангажирани по делото доказателства в
тяхната съвкупност. Счита, че част от претендираните от ищеца разходи нямат отношение
към ремонта на покрива - смяна на дъсчен под, закупени прозорци. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Депозирана е въззивна жалба и от „Е.И.“ ЕООД срещу
горепосоченото съдебно решение в частта, с която да уважени предявените спрямо
него искове до размер от 1 016, 18 лв. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че показанията на разпитаните по делото свидетели са
в явно противоречие с останалите събрани по делото доказателства. С оглед на
това съдът не е следвало да ги кредитира. В противоречие със закона е извода на
СРС, че не е налице необходимост от решение на Общото събрание на
собствениците, каквото е изискването на чл.48, ал.6 ЗУЕС. Ищецът не твърди и не
доказва, че такова събрание е проведено. Ищецът се позовава в исковата молба,
че извършеният ремонт е неотложен, а решаващият съд е приел, че ремонтът е бил
необходим. Счита, че по делото не е доказано, че ремонтът е бил неотложен. Моли
съда да отмени решението в обжалваната от него част, като му присъди сторените
по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор ищецът М.Р.Й. оспорва въззивната жалба на ответното дружество. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Съдът е обсъдил ангажираните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната от ответното дружество част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответниците Н.Й.В. и Н.А.В..
Решението в частта, с която са уважени предявените
искове спрямо Н.Й.В. и Н.А.В., е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с
правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД. Ищецът твърди, че заедно с ответниците са
съсобственици на самостоятелни обекти в сграда, състояща се от сутерен, първи,
втори и трети (мансарден) етаж, на всеки от които е разположено по едно жилище.
Сградата е в режим на етажна собственост. Същата е застроена в дъното на УПИ
ХІV-129 в кв.230А по плана на гр. София, м. „Павлово – Бъкстон“, с
административен адрес гр. ********, с идентификатор на поземления имот
68134.1930.129 и за сградата – 68134.1930.129.1 Ответното дружество е
собственик на жилището на първия етаж и притежава 21, 781 % ид. ч. от общите
части на сградата. Жилището на втория етаж е собственост на ответниците Н. и Н.
Владови, които притежават 41 % ид. ч. от общите части на сградата. Жилището на
трети мансарден етаж, заедно с таван е собственост на ищеца и М.Б.Д.-Й., които
притежават 19, 893 ид. ч. от общите части на сградата. Сутеренният етаж е
собственост на трети за процеса лица. На 29.08.2012 г. е сключил договор с Й.К.,
по силата на който му е възложил да извърши строително – ремонтни работи по
покрива на стойност от 13 000 лв., като ищецът е следвало за заплати
необходимите строителни материали, чиято стойност възлиза на 4 329, 72 лв.
Твърди, че необходимостта от сключване на договора произтичала от изключително
лошото състояние на покрива – множество изпочупени керемиди и течове, изгнили
греди, липсващи и пропаднали подпокривни дъски, застрашаващи от повреда важни
елементи от конструкцията на сградата, както и пълно срутване на трите комина
на сградата. На 29.09.2012 г. е платил на Й.К. сумата от 13 000 лв. поради
цялостното изпълнение на ремонта. Общият размер на направените от него разходи
за ремонт възлиза на 17 329, 72 лв. Ремонтът е бил извършен в спешен
порядък, тъй като състоянието на покривната конструкция е създавало реална
опасност от рухване не само на покрива, но и на стени от сградата, което излага
на риск всички самостоятелни обекти в нея да се превърнат в опасни за
обитаване. С оглед на това счита, че разноските за ремонта са необходими
разноски по отношение на тази обща между страните вещ. Ответниците са отказали
за окажат помощ и съдействие за организиране и извършване на необходимия ремонт
на покрива, както и да му платят припадащата им се част от направените от него
разноски за този ремонт, въпреки че са задължени за сторят това на основание
чл.41 ЗС. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Е.И.“
ЕООД да му заплати сумата от 3 774, 41 лв., съставляваща 21, 781 % от
сторените от него разноски за ремонт на покрива, както и да осъди ответниците Н.
и Н. В.да му заплатят сумата от 7 105, 19 лв. – 41 % от направените от
него разноски за ремонт на покрива, ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане на
сумите.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответниците Н.Й.В. и Н.А.В. оспорват предявения иск.
Твърдят, че ищецът не е извършил строително – ремонтни дейности на покрива на
съсобствената им сграда, а е извършил строителство на неговия тавански
апартамент и намиращото се над него таванско складово помещение. За този ремонт
не са давали съгласие, както и не са знаели. Извършеното от ищеца строителство
е незаконно, без съответните разрешения. Отказан им е достъп до таванския
апартамент за установяване на извършените работи. Никога не са били уведомявани
от ищеца за организиране и извършване на ремонт на общите части на сградата,
както и за необходимостта от извършване на неотложен ремонт. На основание чл.48 ЗУЕС е необходимо решение на Общото събрание на етаните собственици за
извършване на ремонт на общи части. Такова събрание не е насрочвано, свикано и
провеждано. Не е налице взето решение от общото събрание за извършване на
ремонт, както и не е утвърждавало направените разходи от ищеца, по реда на
чл.49, т.5 ЗУЕС. Договорът от 29.08.2012 г. е сключен от ищеца еднолично, без
да има представителна власт, делегирана от останалите съсобственици. Също така
н е уговорена стойността на възнаграждението за извършената услуга. В т.3 от
договора е посочено смяна на дъсчения под, както и са представени две фактури
за закупени прозорци. Тези разходи нямат никакво отношение към поправката на
покрив. Повечето фактури са съставени на различен адрес от процесната жилищна
сграда. В условията на евентуалност поддържат, че стойността на платеното от
ищеца възнаграждение в размер на 13 000 лв. и отделно за материали е
твърде завишено. Нормалните разноски за такъв вид ремонт възлизат на 4 000
лв. – 4 700 лв. Молят съда да отхвърли предявените искове, като им присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не
е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Е.И.“ ЕООД.
С изготвения по делото
доклад по реда на чл.146 ГПК съдът е отделил като безспорно между страните
обстоятелството, че са собственици на посочените обекти в процесната жилищна сграда
при заявените в исковата молба квоти, че административният адрес на жилищната
сграда е в гр. ********, както и че ответниците са съпрузи.
На 29.08.2012 г. между М.Й.
и Й.К. е сключен договор за извършване на строително – ремонтни дейности, по
силата на който ищецът – възложител, е възложил на Й.К. – изпълнител, за
извърши строително – ремонтни дейности на обект, находящ се в гр. ********А, а
именно: разкриване на покрива; подмяна на греди – загнили и засегнати от И.екти;
смяна на дъсчения под; поставяне на подпокривно фолио; наковаване на летви и
контралетви; подмяна на керемиди и капаци; измазване на капаци; смяна на
ламарини; иззиждане, подсилване, измазване и обшиване на комини и изливане на
шапки на комини. Възложителят се е задължил да закупи строителни материали, а
изпълнителят се е задължил да осигури превоз на закупените строителни
материали, както и да подсигури необходимите за ремонта керемиди и капаци. След
завършване на уговорените строително – ремонтни дейности изпълнителят се е
задължил да почисти улуците и извози строителните отпадъци – счупени керемиди,
капаци и тухли, пръст и мазилка, отпадъчен дървен материал и др. Възложителят
се е задължил да плати на изпълнителя възнаграждение в размер на 13 000
лв.
На 29.09.2012 г. Й.К. е
съставил разписка за сумата от 13 000 лв. – цялата стойност по сключения с
М.Й. договор за извършване на строително – ремонтни дейности на покривна
конструкция на обект, находящ се в гр. ********А – къща с идентификатор
68134.1930.1.201. Сумата е платена еднократно и в пълен размер при завършване
на договорените дейности.
Видно от представения по
делото протокол, издаден от СО – Район „Витоша“ в резултат от земетресение от
22.05.2012 г. в жилищната сграда на бул. „******, са констатирани паднали
комини – 3 броя, както и счупени керемиди – 10 броя.
В откритото съдебно
заседание от 20.05.2015 г. е проведен разпит на ищеца по реда на чл.176 ГПК,
при който е заявил, че не е вярно, че е извършвал ремонт на таванския
апартамент. През 2014 г. е направил ремонт на таванския си апартамент, а на
таванското помещение не е правил ремонт през 2014 г.
От показанията на
разпитаната пред СРС свидетелка Д.Х.се установява, че познава ищеца, а
ответниците В.познавала бегло. Живеела в новата кооперация на бул. „******,
също така е част от наследниците на сутеренния етаж на процесната жилищна
сграда. Не е присъствала на разговори за ремонт. Покривът бил за ремонт още към
момента на реституиране на къщата през 1998 г., защото имало течове, счупени
керемиди. Свидетелката е виждала покрива на процесната сграда от терасата на
новата постройка, в която живеела. В процесната сграда имало счупени керемиди и
паднали комини. Повредите по покрива са налагали цялостен ремонт. Тъй като
свидетелката живеела срещу процесната сграда, като апартаментът й се намирал на
височината на покрива, оттам наблюдавала извършването на ремонта. Била наредена
изолационна мушама, сложени били нови керемиди, комините били реставрирани.
Свидетелката не знае как е бил избран изпълнителят, но знае, че ищецът и
неговата съпруга са платили за извършването му. Като съсобственик на сутеренния
етаж са платили съответната част от стойността на разноските. В подпокривното
пространство също имало увреди – течове и стичания. Първоначално след
реституцията разговаряли с останалите съсобственици за ремонт на покрива. Не е
свиквано общо събрание по този въпрос. Знае, че стойността на ремонта на
покрива възлиза на 13 000 лв. за труд и отделно стойността на материалите.
Не е упълномощавала ищеца да извърши ремонта, както и не го е спирала.
Дървеният под, който се намирал под керемидите, бил сменен. Свидетелката видяла
майсторите, които сменяли летвите и заковавали нови. Те почистили улуците.
Строителните материали били извозили в голямата си част, а останалата част били
още в двора – около 3/4 от тях са били извозени. Ремонтът на покрива се е
забавил, защото след реституцията през 1998 г. не са били въведени във
владение. По – късно се продали първия и третия етаж.
От показанията на
разпитания пред СРС свидетел Й.К. се установява, че познава с ищеца. Сключвали
са договор за частичен ремонт на покрив на бул. „Цар Борис ІІІ“. Направили
дъсчена обшивка, полагане на подпокривно фолио, измазване на комини, бетонови
шапки, пренаредил изцяло керемидите. Самата конструкция на носещите греди на
покрива не са подменяни, а само където се налагало поради износването им. Под
смяна на дъсчената обшивка има предвид, което се намира под циглите, летвите са
поставени след мушамата. Самите ребра се слага дъсчена обшивка, след това
мушама и летви. Измазали комините и направили бетонови шапки. Имало силно
изгнила греда и направили капандура с прозорци – излаз към покрива, като изход
за покрива с прозорци. Стойността на ремонта с материали, труд, транспорт,
възлизала на 13 000 лв. Свидетелят не е виждал други собственици от имота.
След предявяване на договора и съставената разписка, свидетелят заявява, че ги
е подписал. При покупка на материалите е взимал фактури, в които посочвал името
на ищеца и настоящия му адрес, който той му е казал. Ремонтът бил извършен в
края на август, началото на септември 2012 г. Когато свидетелят отишъл заедно с
ищеца, за да огледа покрива, целият бил с изпопадали тухли от комините върху
керемидите, липсвали керемиди и капаци, имало големи течове. Покривът се
нуждаел от цялостен ремонт.
От заключението на
вещото лице инж. С.Д.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че в сградата са свалени всички керемиди и капаци, като същите са
поставени на тавана. Свалена е цялата летвена рамка под керемидите и дъсчена
обшивка под керемидите, като е монтирана нова летвена рамка, върху която са
закрепени керемидите и дървена обшивка отдолу с иглолистни летви и дъски, като
върху летвената рамка са наредени керемидите и капаците върху тях по ръбовете,
като деформираните керемиди са заменени с нови. Използваните количества
материали са на обща стойност от 3 572 лв., с включен ДДС. Вещото лице е
ползвало Справочника за цените в строителството при определяне на
горепосочената стойност на труд и цени на материалите. В кухнята и банята
видимо е изпълнено допълнително строителство и е увеличена височината на
същите, като са монтирани допълнително капандури на двата прозореца, но и
кухнята и банята се намират на мансардния етаж. За описания ремонт на покрива
на сградата няма съставени строителни книжа и проекти, като такива не са
предоставени на вещото лице.
В проведеното на
21.10.2015 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е ползвало
приложения по делото проект , като е взел предвид само скатния покрив и
неговите размери. Покривът е увеличен с 22 кв. м. спрямо долния етаж. По
документи няма посочени точни размери. Взел е предвид, че трябва да се свалят
летвите и керемидите. В случая има разваляне и ново покриване с керемиди.
Летвената обшивка е била свалена, тъй като е била компрометирана. Няма как да
установи дали е имало греди за смяна. Вещото лице е видяло покрива, като е
ходил на оглед, но не се е качвал на самия покрив, тъй като е опасно. Съгласно
издадения от СО протокол само 10 кв. м. са били повредени и е съобразил това
обстоятелство в експертизата. Имало тухлена зидария и бетонова плоча, която да
предпазва от разваляне и замръзване. Армираната бетонова плоча е при комините.
Капандурите не съставляват ремонт на покрива. Те са изпълнени от собственика на
етажа и се са взети предвид. Не е включил почистването и и подмяната на улуците,
защото няма как за бъде установено дали действително е извършена такава
дейност. Под керемидите не е имало допълнителна изолация. Летвената и дъсъчена
обшивка са били подменени, като е направена нова, с монтирана битумна изолация,
за да се предпазва дървения материал.
Заключението на вещото
лице оспорено от ищеца, като е отправено искане за допускане на повторна
експертиза. Първонстанционният съд е отхвърлил това искане.
Във въззивното
производство е допуснато изслушването на съдебно – техническа експертиза със
същия предмет, на основание чл.266, ал.3 ГПК.
От заключението на
вещото лице инж. П.Я. се установява, че след извършен оглед на място вещото
лице е установило изпълнено частично укрепване на съществуващата носеща дървена
покривна конструкция. Положена е нова дъсчена обшивка, върху нея е поставена
мушама, наредени са керемиди и капаци (втора употреба). По периферията на
сградата на места има извършена тухлена зидария, комините са ремонтирани,
иззидани, измазани д външна мазилка, завършени със стомано – бетонни шапки.
Изпълнени са тенекеджийски работи - обшивка с поцинкована ламарина на комини,
капандури, пред прозорец, спалня, поли, почистени са улуците. Стойността на
строително монтажните работи на покрива възлиза на 5 585, 60 лв. без ДДС и
6 703, 72 лв. с начислен ДДС. Стойността на строително – монтажните работи
на покрива без стълбищната клетка възлиза на 5 241, 84 лв. без ДДС и
6 290, 21 лв. с начислен ДДС. В апартамента на ищеца при кухненския бокс и
спалнята има малък участък, в който покрива е повдигнат с монтирани 2
прозорчета. За изпълнение на строително – монтажните работи не са представени
строителни книжа.
В проведеното на
02.02.2018 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че обичайно
ползваните източници за изготвяне на експертното заключение са ценоразписите на
„С.С.“ – периодично издание за средните пазарни цени на видовете строително –
монтажни работи, което излиза на 3 месеца. Това са средни цени, които служат
като ориентир за определяне на цените по поставените от съда задачи. Вещото
лице не е извършвало самостоятелни проучвания на средните пазарни цени, а е
ползвало посочените ценоразписи. Във връзка с възраженията на ответната страна,
че не е правен ремонт на частта от покрива над стълбищната клетка, вещото лице
е извършило оглед на покрива от сградата на съседен имот, при който стълбищната
клетка била точно на противоположната страна и пряко не е могла да я види. Затова
вещото лице не може да каже с категоричност дали е правен ремонт там или не.
Уедрените сметни норми, по които се изчислява вложените материали при натурален
измерител, не съответстват на количествата, закупени в търговската мрежа, както
и вещото лице не може да направи съпоставка. За почистването на улуците в
ценоразписите на „С.С.“ няма единична цена. Вещото лице е възприело, че двама
души за един ден ще почистят улуците. Около 100 лв. е цената на труда за двама
души при около 50 лв. дневна ставка. В уедрените сметни норми във вида
строително монтажна работа е описано какви видове операции влизат. В единичната
цена за строително – монтажната работа е включено доставката, качване до горе,
направа, разчистване на площадката. В тези видове работи, които вещото лице е
посочило, са описани всички операции, които влизат в единичната цена. Вещото
лице е изготвило заключението въз основа на измерванията и огледа на място,
като стойностите са определени към момента на извършване на ремонта.
Съдът възприема изцяло
заключението на вещото лице инж. П.Я., като компетентно дадено и обосновано.
Вещото лице е съобразило ангажираните по делото доказателства и е извършило
оглед на място. Изчисленията са направени въз основа на осреднените стойности
на пазарните цени към момента на извършване на процесните ремонтни дейности.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните не спорят, че са собственици на самостоятелни обекти в жилищна
сграда, която е в режим на етажна собственост, като притежават идеални части от
общите части в заявените в исковата молба квоти.
В нормата на чл.41 ЗС е регламентирано, че всеки собственик, съразмерно с
дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването
на които е взето решение от общото събрание.
В случая ищецът поддържа, че претендираните от него суми са във връзка с
необходими разноски за ремонт на покрива на жилищната сграда. Последният е обща
част по силата на закона, съгласно нормата на чл.38 ЗС. От ангажираните пред
СРС гласни доказателства се установи, че покривът на процесната жилищна сграда
е бил повреден, имало е течове и разрушени комини. Неоснователен е релевирания
от ответното дружество довод, че свидетелските показания не кореспондират с
останалите ангажирани по делото доказателства, поради което неправилно са
кредитирани от решаващия съд. В представения протокол на СО – Район „Витоша“ са
описани само онези поражения върху покрива на процесната жилищна сграда, които
са настъпили в резултат на земетресението от 22.05.2012 г. В него не са описани
изчерпателно всички повреди на покрива, а само онези, които са възникнали от
посоченото земетресение. Ето защо не е налице соченото противоречие между
показанията на свидетелите и протокола на СО – Район „Витоша“. Също така от
значение е и обстоятелството, че показанията на разпитаните пред СРС свидетели
са логични и последователни. Свидетелите имат преки и непосредствени
впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани, като не са
ангажирани доказателства, които да разколебаят доказателствената им стойност.
Ето защо същите правилно са кредитирани от решаващия съд, след съвкупна
преценка на ангажираните по делото доказателства.
Ремонтът на покрива на сградата е извършен без взето решение на общото
събрание на етажните собственици. Това обаче не освобождава останалите етажни
собственици от задължението им да участват в необходимите разноски за общите
части на сградата. В исковата молба ищецът се позовава на това, че сторените от
него разноски са необходими, предвид състоянието на покрива. С оглед на това
неоснователен е довода на ответното дружество, че неправилно с обжалваното
решение съдът е извършил преценка дали извършеният ремонт е необходим, а не
неотложен. Необходимостта на ремонта произтича от това, че трябва да се извърши
за запазване на целостта и структурата му, както и за да може покривът да
изпълнява предназначението си. Допусната техническа грешка в диспозитивите на
съдебното решение, при посочване вида на извършения ремонт, не разколебава този
извод, тъй като е правно релевантна формираната от съда воля, която в
конкретния случай е относно извършен от ищеца необходим ремонт.
По въпроса са разпределяне на необходимите разноски, направени в сграда
етажна собственост, е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в
решение № 238/19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 85/24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение №
445/11.05.2016 г. по гр. д. № 2535/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК и др. С тях е разяснено, че необходимите разноски са за
сметка на собствениците на сградата, като принципът на участието на всеки
собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразено с
дела му в общите части. Ролята на решението на общото събрание за
необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки
собственик на обект в етажна собственост да поеме съответната на дела му част
от задължението. Претенцията за разпределяне на разходите между отделните
собственици на обекти в етажна собственост, касае хипотеза на управление на
чужда работа, когато гесторът е действал не само в полза на чужд интерес, но и
в полза на свой интерес. Ако подобренията са извършени без да е взето решение
на общото събрание – предварително или последващо, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД
гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната
собственост само съответната част от направените разноски до размера на
обогатяването и то само ако работата е извършена уместно.
В разглеждания случай страните не спорят, че не е налице взето решение по
реда на чл.48, ал.1 ЗУЕС за извършване на ремонт, както и такова по реда на
чл.48, ал.6 ЗУЕС, с което разходите за извършване на ремонта на общи части на
сградата без решение на общото събрание, да се възстановят или се прихванат от
дължимите от него вноски след представяне на документи, удостоверяващи
плащанията. Ето защо отношенията между страните следва да се регулират от
нормата на чл.61, ал.2 ЗЗД, поради което ответниците дължат на ищеца
съответната част от сторените от ищеца разходи, но до размера на обогатяването.
Квалифицирането на иска от решаващия съд с правно основание чл.48, ал.7 вр.
ал.6 ЗУЕС вр. с чл.41 ЗС няма отношение към допустимостта на обжалваното
съдебно решение, тъй като съдът е разгледал заявените от ищцата фактически твърдения и е
формирал изводите по отношение на тях.
Ищецът е възложил ремонта на трето за процеса лице, като същият е
извършен надлежно. Той е платил сумата от 13 000 лв. за извършване на
ремонта, както и стойността на материалите за него. Според пазарните условия
към момента на извършване на ремонта, същият е било възможно да се извърши за
сумата от 6 702, 72 лв., съгласно заключението на вещото лице инж. П.Я. и с
оглед обстоятелството, че ремонтът обхваща целия покрив, съгласно сключения
договор и събраните по делото гласни доказателства.
По изложените съображения и доколкото притежаваните от ответното
дружество ид. ч. от общите части възлизат на 21, 781 %, същото дължи на ищеца
сумата от 1 459, 92 лв. Доколкото ответниците Н. и Н. В.притежават в режим
на съпружеска имуществена общност 41 %, същите дължат солидарно на ищеца сумата
2 748, 12 лв.
Тъй като
крайните изводи на двете И.танции съвпадат частично, обжалваното решение следва
да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения иск срещу ответното
дружество за сумата над 1 016, 18 лв. до 1 459, 92 лв., както и в
частта, с която е отхвърлен предявения иск срещу Н. и Н. В.за сумата над
1 912, 83 лв. до 2 748, 12 лв., като ответното дружество следва да
заплати сумата от още 443, 74 лв., а ответниците Н. и Н. В.– сумата от още 835,
29 лв.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя
ищец следва да се присъди сумата от 122, 10 лв., представляваща сторени във
въззивното производство разноски, съразмерно с уважената част от жалбата.
Жалбоподателят – ищец претендира направените в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение. Неговият размер възлиза на 1 500 лв., което
е заплатено от страната при подписване на договора от 27.03.2017 г., съгласно
удостовереното в него. Ответниците по жалбата Н. и Н. В.са направили възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013
г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждения възлиза на 728, 54 лв. Същевременно
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза на 1 500 лв.
Предвид обстоятелството, че във въззивното производство е допуснато събирането
на едно доказателство – съдебно-техническа експертиза, проведено е едно съдебно
заседание и с оглед сложността на повдигнатите от жалбоподателя – ищец правни
въпроси, съдът счита, че действителната правна и фактическа сложност на делото
не съответства на цената на адвокатската защита. Ето защо възражението на
ответниците по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно, като същото следва да се намали до 850 лв. В тежест на насрещната
страна следва да се възложи сумата от 136, 74 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство по съразмерност.
Ответниците по жалбата Н. и Н. В.претендират сторените от тях разноски в
настоящото производство. Техният размер възлиза на 500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора спрямо посочените ответници
по жалбата в тежест на жалбоподателя – ищец следва да се възложи сумата от 419,
57 лв.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъди сумата от още 146,
92 лв., от които ответното дружество следва да заплати сумата от 56, 83 лв., а
ответниците Н. и Н. В.– сумата от 90, 09 лв.
Съобразно изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и в
частта, с която в тежест на ищеца са възложени сторените от ответното дружество
разноски над 270, 76 лв. до 555, 39 лв., както и сторените от ответниците Н. и Н.
В.разноски над 348, 10 лв. до 767, 32 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
38111/16.02.2017 г., постановено по гр. д. № 14036/2014 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от М.Р.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес ***, за сумата над 1 016, 18 (хиляда и
шестнадесет лева и осемнадесет стотинки) лв. до 1 459, 92 (хиляда четиристотин петдесет и девет лева и
деветдесет и две стотинки) лв., представляваща припадаща се част, съобразно
притежаваните общи части от сграда с идентификатор 68134.1930.129.1, съгласно
кадастралната карта и регистри на гр. София, от заплатената от ищеца сума за
извършването на ремонт на покрива на
същата сграда, приключил на 29.09.2012 г.; В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от М.Р.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Н.Й.В., и Н.А.В. ***, за сумата над
1912, 83 (хиляда деветстотин и дванадесет лева и осемдесет и три стотинки)
лв. до
2 748, 12 (две хиляди
седемстотин четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки) лв., представляваща
дължима припадаща се част, съобразно притежаваните общи части от сграда с
идентификатор 68134.1930.129.1, съгласно кадастралната карта и регистри на гр.
София, от заплатената от ищеца сума за извършването на ремонт на покрива на същата сграда, приключил
на 29.09.2012 г., В ЧАСТТА, с която М.Р.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на „Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******, с
адрес ***, сумата над 270, 76 (двеста и седемдесет лева и седемдесет и шест стотинки)
лв., до 555, 39 (петстотин петдесет
и пет лева и тридесет и девет стотинки, както и В ЧАСТТА, с която М.Р.Й., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да
заплати на Н.Й.В., и Н.А.В. ***, сумата над
348, 10 (триста четиридесет и осем лева и десет стотинки) лв., до 767, 32 (седемстотин шестдесет и
седем лева и тридесет и две стотинки) лв., представляващи сторени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес ***,
да заплати на М.Р.Й., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 1 –
адв. Г.В., сумата от още 443, 74
(четиристотин четиридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) лв., на основание чл.61, ал.2 ЗЗД,
представляваща припадаща се част, съобразно притежаваните общи части от сграда
с идентификатор 68134.1930.129.1, съгласно кадастралната карта и регистри на гр.
София, от заплатената от ищеца сума за извършването на необходим ремонт на
покрива на същата сграда, приключил на 29.09.2012 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Й.В. и Н.А.В. ***, да заплатят на М.Р.Й., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 1 – адв. Г.В., сумата от още 835, 29 (осемстотин тридесет и пет
лева и двадесет и девет стотинки) лв., на
основание чл.61, ал.2 ЗЗД, представляваща припадаща се част, съобразно
притежаваните общи части от сграда с идентификатор 68134.1930.129.1, съгласно
кадастралната карта и регистри на гр. София, от заплатената от ищеца сума за
извършването на необходим ремонт на покрива на същата сграда, приключил на
29.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес ***,
Н.Й.В. и Н.А.В. ***, да заплатят на М.Р.Й.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 1 – адв. Г.В., сумата от 122, 10 (сто двадесет и два лева и
десет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от жалбата,
както и да заплатят сумата от 136, 74
(сто тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.1 вр. с ал.5 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство на страната в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА М.Р.Й., ЕГН **********, с адрес ***
и съдебен адрес ***, офис 1 – адв. Г.В., да заплати на Н.Й.В. и Н.А.В. ***, сумата от 419, 57 (четиристотин и деветнадесет лева
и петдесет и седем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното производство, по съразмерност.
ОСЪЖДА „Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес ***,
да заплати на М.Р.Й., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 1 –
адв. Г.В., сумата от още 56, 83
(петдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Й.В. и Н.А.В. ***, да заплатят на
М.Р.Й., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 1 – адв. Г.В., сумата от още 90, 09 (деветдесет лева и девет стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС,
съразмерно с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
38111/16.02.2017 г., постановено по гр. д. № 14036/2014 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението в частта, с която Н.Й.В. и Н.А.В. са осъдени
да заплатят на М.Р.Й. сумата от 1912, 83 лв., представляваща дължима припадаща
се част, съобразно притежаваните общи части от сграда с идентификатор 68134.1930.129.1,
съгласно кадастралната карта и регистри на гр. София, от заплатената от ищеца
сума за извършването на ремонт на покрива на същата сграда, приключил на 29.09.2012
г., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2014 г., е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
в частта на иска, предявен срещу Н.Й.В. и Н.А.В. подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: