Определение по дело №356/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Със свое Решение №8/01.05.2011г., постановено по гр.дело №1040/2010г., Кърджалийският районен съд е признал за установено на осн.чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на М. П. Т. и П. С. Т., че М. З. Д. и П. Т. Д. са собственици в режим на СИО, на 296/439 ид.ч. от ПИ с идентификатор 40909.104.222 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК-гр.С., с площ на имота 439 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м./, със стар идентификатор 743 в кв.44, при съседи на имота - ПИ 40909.104.220, 40909.104.223, 40909.104.210, и 40909.104.221., както и че са собственици по давност, в режим на СИО, на обект с идентификатор 40909.104.222.3, разположен в ПИ с идентификатор 40909.104.222 по кадастралната карта на Г., одобрена със заповед №РД-18-66/18.10.2006г. на изп. Д. на АС- С., със застроена площ от 29 кв.м., по предназначение - хангар, депо, гараж, на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.79 от ЗС. С решението си съдът е отхвърлил като неоснователни предявените установителни искове за собственост по отношение на 1/2 ид.ч. на обект с идентификатор 40909.104.222.1 и по отношение на 296/439 ид.ч. от обект с идентификатор 40909.104.222.2, и е разпределил ползването на дворно място в ПИ с идентификатор 40909.104.222 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. между ицщите и ответниците съгласно схема-приложение №7 на вещото лице, към вариант първи от заключението, депозирано в съда под рег.№ 129/06.01.2011г., находяща се на лист 89 от делото, като е определил ищците да ползват частта, оцветена в жълто по схемата на вещото лице, а ответниците да ползват частта, оцветена в червено по схемата на вещото лице, а частта оцветено в сиво по схемата на вещото лице се отрежда за общо ползване от всички страни, и е обявил за неразделна част от решението приложение-схема №7 на вещото лице към вариант първи от заключението, депозирано в съда под рег.№ 129/06.01.2011г., находяща се на лист 89 от делото.

Депозирани са въззивни жалби и от двете страни.

Въззивниците М. З. Д. и П. Т. Д. атакуват решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.124 от ГПК, както и в частта му, с която разпределението на съсобствения имот е допуснато по възприетия от съда вариант от заключението на вещото лице, и е допуснато и по отношение на ответника П. Т..

Въззивниците М. П. Т. и П. С. Т. са недоволни от първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени установителните искове за собственост. Излагат се доводи и за неправилно присъждане на разноски по делото. Сочи се също, че атакуваното решение е неправилно в частта му, с която ищците са признати за собственици по давност в режим на СИО на обект с идентификатор 40909.104.222.3.; както и в частта му, с която решението на съда за разпределение на ползването на дворното място е постановено по отношение на ответника П. С. Т., спрямо когото този иск не е бил насочен.

И двете страни претендират деловодни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбите се поддържат; съответно се оспорва жалбата на насрещната страна. Не се сочат нови доказателства.

Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите, и като съобрази данните по делото, намира следното:

РС-К. е сезиран с искова молба, предявена от М. З. Д. и П. Т. Д. против М. П. Т. и П. С. Т.. Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл.32 от ЗС.

Ищците твърдят, че заедно с ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор 40909.104.222 по кадастралната карета и кадастралните регистри на Г., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК-гр.С., с площ на имота 439 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м./, със стар идентификатор 743 в кв.44, при съседи на имота - ПИ 40909.104.220, 40909.104.223, 40909.104.210, и 40909.104.221. Твърдят, че собствеността върху този имот са придобили в квоти 310/460 ид.ч. в резултат на сключена от М. З. Д. покупко-продажба по реда на ЗСГ /отм./, оформена с НА №162, т.1, нот.дело № 306/1989г. по описа на нотариуса при РС-К. Другите 150/460 ид.ч. били придобити в резултат на възмездна сделка, сключена между първоначалния собственик на парцел ІХ в кв.60 по плана на града – Т. С. Т. от една страна, и П. В. Л. – наследодател на ответницата М. П. Т., от друга страна, оформена с НА №83, т.1, нот.дело №292/1967г. по описа на Кърджалийски народен съдия. След смъртта на П. Л., на 15.06.2004г. неговите наследници – съпругата му Д. Л. и дъщеря му М. Т. сключили с ищците М. Д. и П. Д. договор за доброволна делба на съсобствения поземлен имот. На базата на този договор, на същата дата Д. Л. и М. Т. дарили на П. С. Т. 206/442 ид.ч. от парцел VІ-743 в кв.44 по плана на Г., ведно с двуетажна МЖС със застроена площ 64кв.м., при запазване вещното право на ползване от страна на Д. Л..

Сочи се в исковата молба още, че с влязло в сила съдебно решение договорът за доброволна делба е обявен за нищожен, поради което същият не е породиÙ прехвърлителен ефект по отношение правото на собственост.

Също така ищците твърдят, че след одобряване на кадастралната карта на Г. през 2006г. имотът е заснет с площ от 439кв.м. и квотите на съсобствениците се редуцират както следва – 143/439 ид.ч. за М. Т. и 296/439 ид.ч. за ищците.

Твърдят още, че са съсобственици с по 1/2 идеална част с ответницата М. Т. на обект с идентификатор 40909.104.222.1 по кадастралната карта на Г., одобрена със заповед №РД-18-66/18.10.2006г., със застроена площ 99 кв.м., бр. етажи - два, предназначение - еднофамилна жилищна сграда; и при квоти 143/439 ид.ч. за отв.М. Т. и 296/439 ид.ч. за ищците в СИО по отношение на обект с идентификатор 40909.104.222.2 с административен адрес Г., ул. "К. и М." №*, разположен в ПИ с идентификатор 40909.104.222 по кадастралната карта на Г., със застроена площ 17кв.м., брой етажи – един, предназначение - друг вид сграда за обитаване. Правата си придобили вследствие отстъпено им право на строеж от собственика на земята Т. С. Т.; а за втория имот, който бил изграден без строителни книжа, считат че съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС квотите на съсобственост следват тези на земята.

Твърди се в ИМ също, че върху имота въз основа на редовни строителни книжа и редовно отстъпено право на строеж, първият от ищците по време на брака с втората ищца построили и придобили в индивидуална собственост обект с идентификатор 40909.104.222.3, с административен адрес Г., ул. "К. и М." №*, разположен в ПИ с идентификатор 40909.104.222 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед №РД-18-66/18.10.2006г., със застроена площ 29 кв.м., брой етажи един, предназначение - гараж, депо, хангар, като ответниците оспорвали правото им на собственост.

Претендира се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че М. Д. и П. Д. са собственици на :

- 296/439 ид.ч. от ПИ с идентификатор 40909.104.222 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г.;

- на 1/2ид.ч. от обект с идентификатор 40909.104.222.1, по предназначение еднофамилно жилище, построен в същия ПИ;

- на 296/439 ид.ч. от обект с идентификатор 40909.104.222.2 построен в същия имот;

- и индивидуални собственици на обект с идентификатор 40909.104.222.3 – гараж, построен в същия имот, които права придобили в режим на СИО.

Също така молят на осн. чл.32, ал.2 от ЗС съдът да разпредели ползването на незастроената част от поземления имот.

В отговора си по реда на чл.131 от ГПК ответниците твърдят, че предявените искове, касаещи сгради с идентификатор 40909.104.222.2 и 40909104.222.3, построени в ПИ с идентификатор 40909.104.222 са недопустими, поради това, че процесните сгради били незаконно изградени - в противоречие с действалите към момента на изграждането им разпоредби на ЗТСУ, без да са били издадени на собствениците на поземления имот строителни книжа за извършеното строителство. Твърдят, че било променено предназначението на процесния гараж и фактически той се ползвал за жилище и се отдавал под наем от ищците. По отношение на установителните искове за собственост считат същите за допустими, но неоснователни. Твърдят, че след като било реализирано отстъпеното право на строеж върху процесния ПИ, била построена една двуетажна масивна жилищна сграда, в която обособили две самостоятелни жилища. С договор за доброволна подялба №500 от 09.05.1966г. собствениците на сградата извършили доброволна делба на обособените две самостоятелни жилища в нея, като М. З. Д. получил в своя изключителна собственост и владение северозападната част на сградата, а Р. Т. Г. получила в своя изключителна собственост и владение югоизточната част от сградата. Считат, че процесната сграда се намирала в режим на етажна собственост, по отношение на която били приложими разпоредбите на чл.38 и чл.40 от ЗС, като твърдят, че от 1966г. до настоящия момент в нея били обособени две самостоятелни жилища, принадлежащи на различни собственици, които ги владеят отделно едно от друго. Не оспорват, че през 1967г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот №*, т.1, дело №292/1967г., наследодателят на ответниците П. В. Л. купил от Т. С. Т. дворно място от 150 кв.м., съставляващи 150/460 ид.ч. от парцел ІХ в кв.60 по плана на Г., и от Р. Т. Г. източната половина от масивна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със самостоятелен вход, на два етажа, ведно с отстъпеното право на строеж върху парцела. След смъртта на на П. В. Л. през 1976г. собственици на имота описан в нат.акт за продажба на недвижим имот №83, т.1, дело №292/1967., по силата на наследственото правоприемство станали Д. И. Л. - съпруга на П. Л. и тяхната дъщеря М. П. Т.. Не оспорват и описания в ИМ натариален акт за дарение на недвижим имот №179, т.2, нот.дело №518/2004г. на нотариус К. Д. Считат обаче, че поради това, че били минали повече от пет години от осъществяване на правната сделка, в полза на ответника П. Т. е изтекла придобивна давност по отношение на процесната 206/442 ид.ч. от имота, в качеството му на добросъвестен владелец, придобил имота на правно основание годно да го направи собственик. Твърдят, че още преди датата на осъществяване на сделката - 15.06.2004г., а и след това, отв.Т. бил във владение на имота, и до 15.06.2009г., а и към настоящия момент го владее явно и необезпокоявано, както и дарените му постройки в него. Ответниците сочат, че от извършване на разпоредителните действия към момента на предявяване на процесните искове, М. Т. не притежавала вещни права върху процесните имоти, поради което по отношение на нея не било налице материалноправната и процесуалноправната пасивна легитимация и следвало делото да се прекрати в тази му част. По отношение на иска по чл.32, ал.2 от ЗС считат същият за неоснователен. Твърдят, че разпределение на ползването на дворното място фактически е било извършено и понастоящем то се ползва по общо съгласие на съсобствениците. Сочат, че в югоизточната част на дворното място е била поставена ограда, която го разделяла на две части, а именно югозападна с площ 168 кв.м., която се ползвала от ищците, като в тази площ била разположена и постройка -гараж, който се ползвал само от ищците; и северозападната част от имота с площ 119 кв.м., която се ползвала от ответниците. Площ от 36.20 кв.м. находяща се в северозападната част на имота, от страната откъм У.К. и М.", обособена като подход към имота се ползвала общо от съсобствениците. Считат, че ако към площта от 168 кв.м. на незастроеното дворно място, което било разпределено за ползване от ищците, се прибави площта на жилищната сграда и пристройката към нея, както и половината от общия подход, ползваната от ищците площ на имота възлизала на 244.10 кв.м., или ищците ползвали правата си в пълен обем по съгласие постигнато между съсобствениците още при построяване на жилищната сграда.

От фактическа страна съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.03.1958г. ищците М. Д. и П. Д. сключили граждански брак.

С НА от 22.12.1958г., том 1, дело № 541/1958г. на К. н. с. Т. С. Т. от Г. бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището и чертите на Г., представляващ дворно място от 1290 кв.м. в кв.60 по регулационния план на Г., при граници : от двете страни улица, И. В. и П. В., за което място се отреждат парцели осем, девет, десет и единадесет, планоснимачен №562 в кв.60 по плана на Г..

С НА от 08.12.1961г. за учредяване право на строеж №166, том 1, дело №294/1961г. на Кърджалийски народен съдия, Т. С. Т. е отстъпил на М. З. Д. и Р. Т. Г. правото да построят върху собственото му дворно място, находящо се в Г., и съставляващо парцел ІХ, кв. 60 по плана на същия град, цялото от 460кв.м., при съседи - У.К. и М.", И. В., и от двете страни Т. С. Т., жилищни сгради по начин изгоден за тях и съгласно утвърдените им в бъдеще архитектурни планове.

През 1967г. Т. Т. продал на П. В. Л. дворно място от 150 кв.м., представляващи 150/460 ид.ч. от парцел ІХ, планоснимачен №562, кв.60 по плана на Г., при граници - Н. П., К. А. А. и И. В. Х. /НА №83, том 1, дело №292/1967г. по описа на КРС/. Със същия НА Р. Т. Г. е продала на П. В. Л. източната половина от масивна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище, със самостоятелен вход, на два етажа, състоящи се от две стаи на всеки етаж, сервизни и избени помещения в същата половина, незавършена окончателно, ведно с отстъпеното й право на строеж върху парцел ІХ, кв.60 по плана на Г..

На 13.01.1976г. П. В. Л. е починал и е оставил за свои наследници Д. И. Л. /съпруга/ и ответницата М. П. Т. /дъщеря/ - л.41 от гр.д.№1040/2010г. по описа на КРС.

През 1989г. на осн. чл.20 от ЗСГ с НА №162,том.1, дело №306/1989г. на нотариус при КРС ищецът М. З. Д. е придобил 310/460 ид.части от от парцел VІ-743, кв.44 по регулационния план на Г., целият с площ 480 кв.м., при граници Н. П., К. А. К., И. В. Х., П. В. М. и В. П. В., и ул. "К. и М.", срещу заплащане на определената от Председателя на ИК на ОбНС-Кърджали продажна цена в размер на 155лв., която сума купувачът е внесъл напълно в ДСК Г. с вносна бележка по сметка 214 с К№1218 от 26.06.1989г. Сделката е била слючена след като ищецът Д. е определен от Председателя на ИК на ОбНС-Кърджали за купувач на предложения за продажба от наследниците на Т. С. Т. имот, подробно описан в акта.

От разрешение за строеж №209/19.09.1989г. на ОбНС-К., протокол №65 за определяне на строителна линия и ниво и скица е видно, че на ищеца М. Д. е било разешено изграждането на масивен гараж в парцел № VІ-743, кв.44 по плана на Г., с размери 3/6 метра.

На 15.06.2004г. между ищците от една страна, и Д. И. Л. и отв.М. Т. от друга страна, бил сключен договор за доброволна делба на съсобствен имот №178, том 2, рег.№3883, дело № 517 от 2004г.- за целия процесен имот, който впоследствие с влязло в сила решение е обявен за нищожен.

На същата дата и на базата на посочения по-горе договор за доброволна делба на съсобствен имот, с НА за дарение на недвижим имот №179,том II, рег.№3885, н.д.№518/2004г. на нотариус К. Д., Д. И. Л. и ответницата М. П. Т. дарили на втория ответник П. С. Т. следният недвижим имот - 206/442 идеални части, равняващи се реално на 206 кв.м., с право на ползването им, в източната част на имота откъм У.К. и М.", от УПИ - дворно място с площ 442кв.м., за който имот е обособен парцел VІ-743 в кв.44 по плана на Г., при граници на имота У.К. и М.", УПИ \/-740 на И. Н., УПИ ХІІ-741 на В. П. В. и П. П. М., УПИ ХІ-3147 и УПИ \/ІІ-744 на К. А. К., ведно с двуетажна масивна жилищна сграда с избено помещение, със застроена площ 64кв.м., състояща се от две помещения в избата, входно антре тоалетна с преддверие и две стаи на втория етаж, при условие че се запазва вещното право Д. И. Л. да го ползва докато е жива.

Приети по делото са скици с №399/12.02.2010г., №400/12.02.2010г., №401/12.02.2010г. и №495/19.02.2010г., и четирите на СГКК Г., от които се установява, че претендираният поземлен имот е с идентификатор 40909.104.222; жилищната сграда е с идентификатор 40909.104.222.1; пристройката към сграда е с идентификатор 40909.104.222.2,с предназначение друг вид сграда за обитаване; гаражът е с идентификатор 40909.104.222.3.

Като доказателство по делото е прието и гр.д.№274:2007г. по описа на КРС, по което с влязло в сила решение е обявен за нищожен описания по-горе договор за доброволна делба на съсобствен имот №178, том 2, рег.№3883, дело № 517 от 2004г., сключен между ищците от една страна, и Д. И. Л. и отв.М. Т. от друга страна.

Събрани са гласни доказÓтелства.

Назначени по делото са съдебно - техническа експертиза и допълнителна такава, заключенията по които не са оспорени от страните, и които съдът кредитира.

От заключенията на вещото лице се установява следното :

1. По отношение площта на процесния недвижим имот - През 1956г. е изготвен първия кадастрален и регулационен план на кв.Б., Г., съгласно който за имот с пл.сн.. №562 са отредени парцели VII-562, ІХ-562, Х-562 и ХІ -562 в кв.60. Съгласно този план процесният имот съвпада с парцел ІV-562, с размери нанесени на скицата и площ 565 кв.м. Улицата от североизток е с габарити 6 м., като вещото лице предполага, че с частичното изменение югозападната регулационна граница е променена по имотната граница и парцелът е станал с площ 493кв.м. Със Заповед №260 от 14.05.1980г. е бил одобрен вторият кадастрален и регулационен план, съгласно който процесният имот е парцел VІ -743, в кв.44 и е с размери нанесени в скицата и площ 453 кв.м., и У.К. и М." е с габарити 7,5м. Със Заповед №74 от 29.10.1992г. е одобрен третият кадастрален и регулационен план, съгласно който процесният имот запазва отреждането – парцел VІ-743 в кв.44, с площ 440 кв.м., като улицата запазва габаритите си от 7,50м. Със Заповед РД-18-66 от 18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., съгласно които имотът е с размери дадени от СГКК и площ 439 кв.м. Промяната в квадратурата на имота за периода от 1961г. до 2006г. се дължи на прилагане на дворищни регулации с промените на ПУП по прилагане на уличната регулация.

2. По отношение на сграда с идентификатор 40909.104.222.3, построена в имота : на основание проект, одобрен на 18.09.1989г. от гл.архитект на общ.К., на М. З. Д. е издадено разрешение за строеж №209/19.09.1989г. на масивен гараж в парцел VІ-743 в кв.44 по плана на Г. от 1980г. Гаражът по одобрен проект е със застроително петно от 18 кв.м. 3астроителното петно на жилищната сграда и пристройката към нея не позволяват реално ползване на постройката като гараж, защото няма подход за МПС към нея. При замерване на сградата в.л. установило,че тя е с размери 4.09м. широчина и 7,23м. дължина, т.е., със застроена площ от 29.57кв.м. Било е извършено разширение на сградата в източна и южна посока с 10.78 кв.м., като вещото лице не е установило дали сградата е построена така през 1989г. или допълнително е извършено преустройство. В източната част на сградата е била построена веранда с размери 2,52м.х4,10м. и площ 10,33 кв.м., която е оградена с лека ажурна дървена ограда. Сградата не се ползвала като гараж, а като жилищен имот и съдържа входно преддверие, баня-тоалетна и стая. За извършената промяна - смесеното предназначение и променените размери вещото лице не открило допълнително одобрени строителни книжа.

3. По отношение на сграда с идентификатор 40909.104.222.1: В средата на имота е била изградена двуетажна масивна жилищна сграда със сутерен, която по КК и КР е с посочения идентификатор и със застроена площ от 99 кв.м. Сградата е била изградена като къща близнак с вертикално деление и в нея са били обособени две самостоятелни жилища, като едното жилище заемало източната половина на сградата, а другото - западната половина, а двете имали самостоятелни входове от северозапад. На първия етаж всяко жилище съдържа входен коридор, стълбище за втори етаж, стълбище за сутерена и две стаи - кухня и дневна, на втория етаж съдържат коридор и две спални. В сутерена източното жилище съдържа коридор и едно складово помещение, а западното - коридор и две складови помещения, едно от които е било пригодено за живеене.

4. По отношение на сграда с идентификатор 40909.104.222.2: В северозападната част на сградата през 1981г. е била построена без строителни книжа масивна пристройка със застроена площ от 17кв.м., разпределена по равно към двете жилища, но която към източното жилище е на два етажа, а западното е на един етаж, в която са разположени на първи етаж във всяко жилище - входно преддверие и сервизен възел, съдържащ умивалня и баня-тоалетна, и сервизен възел на втори етаж към жилището от изток.

5. Начин на ползване на имота : Площта на целия поземлен имот е 439кв.м., застроената площ на жилищната сграда е 116 кв.м., а незастроената площ на имота е 323 кв.м. и е разпределена към настоящия момент като ползване между съсобствениците по схема №1 - Приложение 7 от заключението. Северозападната част на имота – дял №1, оцветена в сиво, с площ 36.20 кв.м. се ползва общо от съсобствениците на жилищната сграда като пешеходен подход към входовете на жилищата им. Югозападната част от имота - дял №2, оцветена в жълто, с площ 168.80 кв.м., се ползва от М. и П. Д. В тази част попада и изградената от М. Д. сграда за гараж. М. и П. Д. ползват площ от 244.90 кв.м., включваща1/2ид.ч. от площта на жилищната сграда с пристройката, от общата площ и реално използваната, представляваща 55.79% от цялата площ на имота. Югоизточната част на имота – дял №3, оцветена в червено, с площ 118 кв.м. се ползва от П. Т.. П. Т. ползва площ от 194.10 кв.м., включваща 1/2 ид.ч. от жилищната сграда с пристройката, от общата площ и реално използваната представляваща 44,21% от цялата площ на имота.

Вещото лице е предложило и варианти за разпределение ползването на имота съобразно исканията на страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд намира следното:

І. По иска по чл.124, ал.1 от ГПК досежно ПИ с идентификатор 40909.104.222 по КК и КР на Г. - въззивният съд споделя напълно изводите и мотивите, изложени в атакуваното решение, поради което и на осн.чл. 272 от ГПК, препраща към същите. С оглед описаните по-горе правни сделки /НА №83, том 1, дело №292/1967г. по описа на Кърджалийски районен съдия и НА за продажба на недвижим имот чрез Общински народен съвет, №162, том.1, дело №306/1989г. на нотариус при КРС/, въззивният съд намира, че е възникнала съсобственост върху поземления имот между ищците М. Д. и П. Д. от една страна, и ответницата М. Т., като наследник на П. В. Л. от друга страна, при квоти 310/460 ид.ч. за ищците и 150/460 ид.ч. за М. Т.. След одобряване на кадастралната карта на Г. през 2006г. имотът е бил заснет с площ 439 кв.м., като редуцирани към настоящия момент квотите на съсобственост се индивидуализират по следния начин: 143/439 ид.ч. за отвеницата М. Т. и 296/439 ид.ч. за ищците М. Д. и П. Д., поради което този иск като основателен и доказан следва да се уважи в пълна степен. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника П. Т. за изтекла придобивна давност в негова полза по отношение на 206/442 ид.ч. от имота, тъй като с предявяване на иска от двамата ищци по приобщеното като доказателство гр.д.№274/2007г. по описа на КРС давността е била прекъсната. С оглед изложеното, решението в тази му част следва да се потвърди.

ІІ. По иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК досежно обект с идентификатор 40909.104.222.1 по КК и КР на Г.: въззивният съд намира така предявеният иск за основателен и доказан. Действително, по делото е приет договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 09.05.1966г., в който е посочено, че „М. З. Д. и Р. Т. Г., като собственици на една жилищна сграда с два самостоятелни входа, построена в парцел девети, кв.60 по плана на Г. са поделили жилищната сграда по между си както следва : М. З. Д. получава в своя изключителна собственост и владение северозападната част от сградата състояща се от два етажа, от които първият има кухня-бокс и дневна, а вторият етаж - детска стая и спалня. Същият получава и избените помещения намиращи се първия етаж в северозападната част на сградата. Р. Т. Г. получава в своя изключителна собственост и владение югоизточната част от сградата състояща се от два етажа, от които първия има кухня-бокс и дневна, а вторият - детска стая и спалня. Същата получава и избените помещения намиращи се под първия етаж на югоÞзточната част на сградата.” Въззивният съд намира, че сградата с посочения идентификатор представлява еднофамилно жилище и този факт се удостоверява от заснемането й в кадастралната карта на града като един обект, поради което настоящата инстанция не кредитира заключението на вещото лице за това, че в страдата били обособени две самостоятелни жилища – тези на страните, подробно описани в заключението. Представеният договор за доброволна делба от 9.05.1966г. не е вписан, което препятствува транслативния ефект по отношение правото на собственост. Предвид изложените в исковата молба твърдения относно начина на изграждане на обекта въз основа на отстъпено право на строеж, които не са оспорени от ответниците, и с оглед доказателствата по делото, съдът намира, че са налице равни права на собственост между ищците от една страна в СИО, и ответницата Т. от друга страна, поради което и този иск като основателен и доказан следва да се уважи. Ето защо следва атакуваното решение в тази му част да се отмени.

ІІІ.По иска по чл.124.ал.1 от ГПК досежно обект с идентификатор 40909.104.222.2 по КК и КР на Г. първоинстанционният съд е намерил по отношение статута на масивната пристройка със застроена площ от 17кв.м., че същата не представлява самостоятелен обект на право на собственост и по отношение на нея е неприложимо правилото на чл.92 от ЗС, тъй като тя нямала самостоятелно функционално предназначение, а имала само обслужващо предназначение спрямо главните жилищни сгради, поради което е отхвърлил този иск. Настоящата инстанция намира, че доколкото обект с идентификатор 40909.104.222.2съществува като приращение върху терена по смисъла на чл.92 от ЗС, като такова то следва правото на собственост на самия терен. Предвид на посочените по-горе мотиви относно установените квоти на съсобственост върху поземления имот на ищците в СИО от една страна, и отв.Т. от друга, то на осн.чл.92 от ЗС и този иск се явява основателен и доказан за претендираните квоти на съсобственост в този обект - 143/439 ид.ч. за ответницата Т., и 296/439 ид.ч. за ищците в СИО.

ІV. По иска по чл.124,ал.1 от ГПК, досежно обект с идентификатор 40909.104.222.3 по КК и КР на Г. съдът споделя доводите, изложени в първоинстанционното решение и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, по отношение на изложението, касаещо придобивната давност. Що се касае до наличието на строителни книжа, на които се базира законността на постройката, съдът намира още, че по отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри, разпоредбите на гл.V от ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване от административния орган. Въз основа на данни за поземлените имоти – площ, граници, собственици, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и отразява и данните в кадастралния регистър. Нормата на чл.41, ал.2 от ЗКИР императивно посочва, че данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си се набират от: 1. регистрите към картите и плановете; 2.представените актове по чл.38, ал.1, т.3; 3. регистрите на общинската и областната администрация. Ето защо, предвид записването в кадастралната карта и кадастралните регистри /л.11 от първоинстанционното производство/, а и с оглед приетите по делото разрешение за строеж №209/16.08.1989г., издадено от Общински народен съвет-Кърджали на името на ищеца М. Д., протокол за определяне на строителна линия №65 от 1989г. и скица – л.13-15 от делото, следва да се направи извод за наличие на надлежни книжа, на базата на които ищците са построили този имот.

V. По иска с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС - съгласно разпоредбата на този текст, и доколкото между страните не съществува съгласие за ползването на общата вещ – поземления имот, съдът е сезиран да реши този въпрос. Целта е ползуването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, да се постигне най-целесъобразното ползуване с оглед фактическото положение към момента на разрешаването на спора и при наличието на построените към този момеÝт жилищни, стопански и други постройки. Ето защо въззивният съд намира, че най-оптималният вариант се съдържа в приложение Схема №10 /л.105 от първоинстанционното дело/, доколкото в най-пълна степен отговаря на квотите на съсобственост от една страна, и което от друга страна не предоставя общо ползуване, предвид силно влошените отношения между страните. Впрочем, с оглед претенцията на ищците разпределението да бъде извършено между ищците, в режим на СИО от една страна, и ответницата М. Т. от друга, и тъй като с атакуваното решение съдът се е произнесъл като е извършил разпределението и с участието на отв.Т., следва първоинстанционното решение да бъде обезсилено в частта му, с която съдът е постановил разпределение и по отношение на ответника П. Т. – доколкото се е произнесъл екс петитум. По същество, то следва да бъде отменено в частта му за извършеното разпределение по схема №7, вместо което да се постанови друго, за разпределение на имота по схема №10, съгласно изложеното по-горе.

Предвид изложеното по-горе, и с оглед становището на въззивната инстанция за основателност и доказаност на всички предявени искове, съдът намира, че разноските за двете инстанции следва да бъдат възложени в тежест на ответниците М. Т. и П. Т..

Ето защо Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 8/01.05.2011г., постановено по гр.д.№1040/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която е разпределено ползването на дворно място в ПИ с идентификатор 40909.104.222 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006г. на И. д. на АК-гр.С., с административен адрес Г., ул. "К. и М." №*, с площ на имота 439 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползуване - ниско застрояване /до 10м./, със стар идентификатор 743 в кв.44, при съседи на имота ПИ 40909.104.220, 40909.104.223, 40909.104.210, и 40909.104.221 по отношение на П. С. Т., с ЕГН *.

ОТМЕНЯ решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищците М. З. Д. и П. Т. Д. искове по чл.124 от ГПК да бъде установено по отношение на ответниците М. П. Т. и П. С. Т., че М. З. Д. и П. Т. Д. са собственици в режим на СИО на ½ ид.ч. на обект с идентификатор 40909.104.222.1, със застроена площ от 99 кв.м., бр. етажи – два, по предназначение жилище-еднофамилно; и на 296/439 ид.ч. от обект с идентификатор 40909.104.222.2, със застроена площ от 17 кв.м., по предназначение - друг вид сграда за обитаване; както и в частта му, с която е разпределено ползванетона дворно място в ПИ с идентификатор 40909.104.222 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006г. на И. д. на АК-гр.С., с административен адрес Г., ул. "К. и М." №*, с площ на имота 439 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползуване - ниско застрояване /до 10м./, със стар идентификатор 743 в кв.44, при съседи на имота - ПИ 40909.104.220, 40909.104.223, 40909.104.210, и 40909.104.221., между М. З. Д., с ЕГН *, П. Т. Д., с ЕГН *, и М. П. Т., с ЕГН *, съгласно схема-приложение №7 на вещото лице Донка Андонова към вариант първи от заключението, депозирано в съда под рег.№ 129/06.01.2011г., находяща се на лист 89 от делото, като М. З. Д., ЕГН * и П. Т. Д., с ЕГН * ще ползват частта, оцветена в жълто по схемата на вещото лице, а М. П. Т., с ЕГН * ще ползва частта, оцветена в червено по схемата на вещото лице, а частта оцветено в сиво по схемата на вещото лице се отрежда за общо ползване от всички страни и приложение-схема №7 на вещото лице Донка Андонова към вариант първи от заключението, депозирано в съда под рег.№ 12-9/06.01.2011г., находища се на лист 89 от делото е обявеназа неразделна част от решението, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. Т., с ЕГН *, от Г., ул. "К. и М." №* и П. С. Т., с ЕГН *, от Г., У.К. и М." №5, че М. З. Д., с ЕГН *, с постоянен адрес Г., ул. "К. и М." №* и П. Т. Д., с ЕГН *, с постоянен адрес Г., ул. "К. и М." №* са собственици в режим на СИО на ½ ид.ч. на обект с идентификатор 40909.104.222.1, със застроена площ от 99 кв.м., бр. етажи – два, по предназначение жилище-еднофамилно; и на 296/439 ид.ч. от обект с идентификатор 40909.104.222.2, със застроена площ от 17 кв.м., по предназначение - друг вид сграда за обитаване.

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на дворно място в ПИ с идентификатор 40909.104.222 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК-гр.С., с административен адрес Г., ул. "К. и М." №*, с площ на имота 439 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползуване - ниско застрояване /до 10м./, със стар идентификатор 743 в кв.44, при съседи на имота - ПИ 40909.104.220, 40909.104.223, 40909.104.210, и 40909.104.221, между М. З. Д., с ЕГН * и П. Т. Д., с ЕГН *, от една страна, и М. П. Т., с ЕГН *, от друга страна, съгласно схема-приложение №10 на вещото лице Д. А., към вариант втори от заключението, депозирано в съда под рег.№ 1729/18.02.2011г., находяща се на лист 105 от делото, като М. З. Д. и П. Т. Д. ще ползват частта, оцветена в жълто по схемата на вещото лице, а М. П. Т. ще ползва частта, оцветена в сиво по схемата на вещото лице.

ОБЯВЯВА за неразделна част от настоящото решение приложение-схема №10 на вещото лице Д. А. към вариант втори от заключението, депозирано в съда под рег.№ 1729/18.02.2011г., находящо се на лист 105 от делото.

ПОТВЪРЖДАВА Решениетов останалата му част.

ОСЪЖДА М. П. Т., с ЕГН * и П. С. Т., с ЕГН *, да заплатят на М. З. Д., с ЕГН * и П. Т. Д., с ЕГН * деловодни разноски за двете инстанции общо в размер на 2 014,79лв.

Решениетоподлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.