Решение по дело №312/2021 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 226

 

гр. Сливен 25.11.2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година,  в  състав:

                   

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от административния съдия  Бозукова адм. дело № 312/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Х.Х.К. *** против Заповед № РД-14-2506/18.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр е приложена ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ от категория M1 с peг. № ………, собственост на С. Е. М. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер ………. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 03.06.2020 г. и на основание  чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролният талон към него с № 5492024 на Х.Х.К. с ЕГН **********, издадено на 06.08.2014 г. от МВР Сливен - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Оспорващият сочи, че не са налице основанията и материалноправните предпоставки за издаването й. Твърди, че не е извършвал обществен превоз на пътници. Моли съда да постанови съдебно решение, с което отмени заповедта. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. П. Т. от АК – Ямбол, който поддържа жалбата и моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган, редовно призован, не явява и не изпраща представител. В писмено становище, с което е изпратена административната преписка, счита оспорената заповед за законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.08.2021 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтПр, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, А.К. – ст. и. в О. "Контрол" към РД АА - Русе, констатирал, че Х.Х.К. извършва международен обществен превоз с лек автомобил Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ от категория M1 с peг. № ………, собственост на С. Е. М., на 8 броя пътници срещу заплащане с маршрут на движение от Г. до Р. Б., като било установено, че превозът се извършва без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТИТС. На водача е съставен АУАН серия А № 293534/18.08.2021 год. Видно от разписката, този АУАН е предявен на нарушителя и подписан от него, като в графата „възражения“ лицето е посочило, че няма уговорка за плащане на пари.

Към административната преписка са приложени писмени обяснения от пътуващите лица - М. Ч. и Е.Б., снети на 18.08.2021 год. От снетото от Е.Б. обяснение се установява, че превозът се извършва срещу заплащане, като тя лично е заплатила на водача сумата от 80 евро за превоз от Г. до Б.. Според обяснението дадено от М. Ч. – тя и м. ѝ ще заплатят на водача при пристигането си в гр. П. сума в размер на 160 евро за двете. В преписката се съдържа обяснение от същата дата на оспорващия, който посочва, че е водач на лек автомобил Мерцедес с peг. № …………, че е взел осем човека за България, като разходите по колата и пътуването, който са в размер на 250 евро, поема той.

При тези данни е издадена оспорената заповед № РД-14-2506/18.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр е приложена ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ от категория M1 с peг. № …………., собственост на С. Е. М. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер …………. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 03.06.2020 г. и на основание  чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролния талон към него с № 5492024 на Х.Х.К. с ЕГН **********, издадено на 06.08.2014 г. от МВР Сливен - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Същата е връчена на Х.К. на 19.08.2021 г. Жалбата против заповедта е подадена чрез административния орган на 23.08.2021 г.

По делото е представена Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр, в която са посочени длъжностните лица, упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр.

По делото е разпитан в качеството си на свидетел а. А.К.. Същият заявява, че при извършената от него и колегата му проверка, се установило, че водачът на МПС-то Х.К. превозва пътници от Г. за РБ., като в МПС-то имало осем пътника, освен водача. Пътниците обяснили пред К., че не познават водача, не са го виждали досега, но знаели, че извършва превоз за РБ.. Пътничка заявила пред свидетеля, че е заплатила сумата от 80 евро на водача, а други две -  м. и д., имали уговорка с водача да му заплатят сумата от 160 евро при пристигането си в РБ.. На същите били снети обяснения в негово присъствие.

Въз основа на установените по делото факти и като съобрази събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на подадената жалба:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-2506/ 18.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр е приложена ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ от категория M1 с peг. № ………….., собственост на С. Е. М. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер …………. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 03.06.2020 г. и на основание  чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролният талон към него с № 5492024 на Х.Х.К. с ЕГН ********** , издадено на 06.08.2014 г. от МВР Сливен - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Тази заповед е връчена на оспорващия на 19.08.2021 г., видно от разписката за връчване на заповедта, част от самата заповед. Жалбата е подадена чрез Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, като е заведена с вх. № РД-14-2506/1/ от 23.08.2021 г.

Съдът намира подадената жалба за процесуално недопустима в частта, в която се оспорва заповедта по отношение на разпореденото временно спиране от движение на моторно превозно средство – Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ от категория M1 с peг. № ……., собственост на С. Е. М., на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр. По делото не е спорно, а и видно от представеното свидетелство за регистрация на МПС, част II /на стр. 14 от делото/, лекият автомобил Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ от категория M1с peг. № ………., е собственост на С. Е. М.. Следователно това е лицето, което в качеството си на собственик на автомобила притежава активната процесуална легитимация да оспорва ПАМ "временно спиране от движение на МПС", тъй като мярката засяга неговото право като собственик да полза вещта по предназначение. Жалбоподателят, независимо че е упоменат изрично като адресат на заповедта и наложените с нея ПАМ, няма правен интерес да оспорва акта в тази му част, т.к. в тази част актът не засяга пряко негови права и законни интереси и не му вменява определени задължения. Ето защо жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати.

В останалата си част, по отношение на оспорването на наложената ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролният талон към него с № 5492024 на Х.Х.К. с ЕГН ********** , издадено на 06.08.2014 г. от МВР Сливен - до отстраняване на нарушението на основание  чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр, жалбата на Х.К. е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, пряко засегнато от действието на акта, при наличие на правен интерес от оспорване, при което съдът е редовно сезиран и дължи произнасяне по същество.

 Разгледана по същество жалбата, в частта в която е допустима, е неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че оспореният акт е валиден като постановен от компетентен орган съобразно правомощията му произтичащи от разпоредбата на чл. 107, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП и приложената Заповед №РД-01-43/23.01.2020 год., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил директорите на РД АА да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, поради което императивното изискване на закона административният акт да е мотивиран е спазено. Не се констатираха и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.

С оспорения акт е предвидено на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвП - временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС № ********* и контролният талон към него с № 5492024 на жалбоподателя, издадено на 06.08.2014 г. от МВР Сливен - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година

По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвП се налага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 3 от ЗАвП, налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез: отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него - в случаите по ал. 1, т. 4 и 5. Законът е регламентирал налагането на мярката да е до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Не е необходима каквато и да е допълнителна конкретизация на този срок чрез посочване от страна на административния орган.

При тази нормативна регламентация следва извод, че законово установената с разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Установяването на тези факти е достатъчно, за да обуслови налагането на ПАМ.

В случая се касае за автомобилен превоз на пътници, което е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило законодателят да установи специални изисквания гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност на водачите, техническа изправност и пригодност на моторното превозно средство. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробна регламентация на национално и на европейско ниво.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП, "обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Според легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвП, "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във вр. с т. 4, б. "б" от ДР на ЗАвП налага извод, че основната предпоставка, по която се различават "общественият превоз" и "превозът за собствена сметка" е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.

От представените по делото АУАН и от писмените обяснения на пътниците, снети по надлежния ред, в присъствието на ст.инспектор А.К.,  се установява, че при извършена от контролните органи проверка е констатирано, че на 18.08.2021 г. се извършва международен обществен превоз на 8 броя пътници срещу заплащане, с МПС, за което няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТИТС, видно от направена справка в информационната система на ИА АА. За оборване на така установеното заплащане от страна на един от пътниците и уговорката за заплащане между водача и други двама пътници, не са ангажирани доказателства от жалбоподателя. Съгласно приложените към приписката писмени обяснения от две от пътничките, едната ж. е заплатила на жалбоподателя сумата от 80 евро за превоз от Г. до България, а другата е имала уговорка да му заплати сума в размер на 160 евро общо за нея и за м. ѝ при пристигането им в гр. П.. В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водачът е извършвал превоз на пътници срещу заплащане. Дадените пред административния орган писмени обяснения не са оспорени по предвидения процесуален ред в хода на проведеното съдебно производство и същите представляват годно доказателствено средство, събрано съгласно изискванията на чл. 39, ал. 1 от АПК и чл.44, ал.2 от АПК.

Установеното се подкрепя напълно и по показанията на разпитания в съдебно заседание а.. Единствено в противоположен смисъл е обяснението, снето от водача на МПС и жалбоподател в настоящото производство, според което е взел осем човека от Г. за Б., като разходите по колата и пътуването, който са в размер на 250 евро, поема той. Съдът дължи преценка по тях, като ги обсъди с оглед другите събрани писмени и гласни доказателства по делото. В тази връзка съдът счита, че не следва да кредитира обясненията на водача – жалбоподател в настоящото производство, предвид явното им противоречие с останалите доказателства по делото и интереса му от изхода на делото.

Предвид посоченото съдът намира, че в настоящото производство е безспорно установено, че на 18.08.2021 г. Х.Х.К. извършва международен обществен превоз на 8 броя пътници срещу заплащане с МПС, без да притежава изискуемите съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП документи. По делото не се спори, че превозното средство, с което се е осъществявал обществен превоз на пътници, към датата на извършената от контролните органи проверка не е разполагало с тези документи.

С оглед на гореизложеното, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, административният орган е приел, че са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4  б. „б“ вр. ал. 2, т. 3 от ЗАвтП.

Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, като има ограничено по време действие, само в рамките на нормативноопределения срок.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че жалбата против Заповед № РД-14-2506/18.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, с която на основание  чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролният талон към него с № 5492024 на Х.Х.К. с ЕГН **********, издадено на 06.08.2014 г. от МВР Сливен - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В останалата част, жалбата против Заповед № РД-14-2506/18.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр е приложена ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ от категория M1 с peг. № ……….., собственост на С. Е. М. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер ……….. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 03.06.2020 г. , както вече се отбеляза по-горе, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски,  е неоснователно.

На основание гореизложеното и чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.Х.К. с ЕГН ********** *** против Заповед № РД-14-2506/18.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, в частта й, с която е разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ от категория M1  с peг. № ………., собственост на С. Е. М. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер …………… и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 03.06.2020 г. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр, като недопустима и ПРАКРАТЯВА производството по адм. дело № 312/2021 г. по описа на Административен съд Сливен в тази му част.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.К. с ЕГН ********** *** против Заповед № РД-14-2506/18.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, в частта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролният талон към него с № 5492024 на Х.Х.К., издадено на 06.08.2014 г. от МВР Сливен - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: