РЕШЕНИЕ
№ 2334
гр. Пловдив, 19.12.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1520 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
2. Образувано е по жалба на М.А.А., с настоящ адрес:***,
чрез адвокат Й. Д. , срещу Заповед №Л-3151/2 от 05.08.2022г. на главния
директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение с ГДИН за длъжността “надзирател II-ра степен“ в
Затвора – Пловдив, II-ра категория, считано от датата на връчването на
заповедта (14.09.2022г.).
С решение №
204/6.2.2023г., постановено по адм. дело № 2551/2022г. по писа на
Административен съд - Пловдив жалбата е отхвърлена. Този съдебен акт е отменено
с решение № 6214/12.06.2013г. по адм. дело № 3016/2023г. на Върховния
административен съд и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се
събрат непредставените по делото видеоматериали от охранителни камери,
съответно да се обсъдят всички представени по делото писмени и гласни
доказателства заедно и поотделно и да се изложат обосновани правни изводи по
всички основания по чл. 146 АПК. При новото разглеждане следва да се обсъдят и
доводите и възраженията, изложени в касационната жалба във връзка със
законосъобразността на административния акт.
При новото
разглеждане на делото оспорващият, чрез процесуалния си представител – адвокат П.,
поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта поради незаконосъобразност, както и
възстановяване на заеманата длъжност. Твърди, че дисциплинарно наказващия орган
не е доказал обвинението и е крепил изводите си на предположения. Не е посочил
и конкретни действия на служителя, с които да е нарушил етични правила за
поведение на държавните служители. Сочат се и допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като органът не се е съобразил с императивна правна разпоредба
на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Описал е две дисциплинарни нарушения - едното по чл.
203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и другото по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, но не е
определил две отделни наказания, във основа на които да се определи едно общо.
Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът - главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - Пловдив редовно
уведомена, не встъпва в образуваното производство.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е
подадена от страна с правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в
определения от закона срок, поради което е ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Според кадрова справка рег.№ 6812 от
06.12.2021г. и Заповед №Л-1275/2 от 31.03.2016г. на ВПД главен директор на
ГДИН, считано от 01.04.2016г., М.А.А. заема длъжността “надзирател II-ра
степен“ в Затвора – Пловдив, II-ра категория, със специфично наименование
“младши инспектор“, съгласно Класификатор на длъжностите за държавните
служители в ГДИН и териториалните ѝ служби, утвърден със Заповед
№ЧР-05-57 от 17.02.2021г. на заместник-министър на правосъдието.
7. Със
Заповед №Л-3363/2 от 12.08.2016г. на главния директор на ГДИН, на основание
чл.13, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, е наредено стриктно да се спазва разпоредбата на
чл.315, ал.2 от ППЗИНЗС, забраняваща на служителите от надзорно-охранителния
състав да държат в себе си и да ползват лични мобилни телефони по време на
изпълнение на служебните си задължения в затвора.
8. На 02.03.2017г. на служителя е
връчена срещу подпис длъжностна характеристика за позицията “НАДЗИРАТЕЛ II-I
степен“ в затвор III-I категория.
9. Според декларация от А., на 25.01.2018г.
същата е запозната със съдържанието на Етичен кодекс за поведение на държавните
служители от Главна дирекция “Охрана“ и Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ към Министъра на правосъдието
10. С докладна записка рег.№6500 от 25.11.2021г. от А. П. Т.
- инспектор IV-та степен, “Вътрешна сигурност“ в Затвора – Пловдив, е сезиран
началникът на Затвора – Пловдив, относно получена информация, че на
25.11.2021г. служител от надзорния състав ще внесе срещу заплащане мобилен телефон
на лишен от свобода. Забранената вещ (мобилен телефон), предназначена за
внасяне в затвора, се намира в служителя и най-вероятно сутринта на
25.11.2021г. ще бъде предадена на лишен от свобода. Информацията е проверена и
потвърдена и с нея са запознати представителите на Главна дирекция “Национална
полиция“ в МВР. Предлага се извършване на проверка на личния състав,
непосредствено преди застъпване на новото отделение в дежурство.
11. Със заповед № Л-2957 от
25.11.2021г. на началника на Затвора - Пловдив, на основание чл.94 от ЗИНЗС,
във връзка с чл.88, ал.2 и ал.3 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС),
е наредено на 25.11.2021г. да бъде извършен личен обиск на служителите от
надзорно-охранителния състав (НОС), застъпващи в наряд от второ отделение,
както и претърсване на багажа им. За изпълнението на посочената заповед са
изготвени три броя докладни записки от 25.11.2021г., съответно от В. Р. Б. , от
А. Д. А. и от Д. А. П. . Съставени са общо 11 броя протокол за претърсване,
обиск и изземване от 25.11.2021г., в това число и на А., според който протокол:
“Не са открити забранени вещи и предмети“.
Според
данните в три броя докладни записки от 25.11.2021г., съответно от В. Р. Б. , А.
Д. А. и Д. А. П. - командир на отделение, по време на обиските в дежурната стая
е започнал да звъни телефон, за
който се установило, че е на А.. Същата се опитала неуспешно да изключи звукът
му и го оставил на съхранение при Д. А. П. , след което го взела и предала на А.
А. Т. - полицейски орган в ГД“НП“ (разузнавач в Сектор “Оперативно обслужване
на местата за лишаване от свобода“ (С“ООМЛС“) в Отдел 01 “Криминална полиция“
(О“КП“) на ГД“НП“ в МВР). За това действие бил съставен протокол за доброволно
предаване от 25.11.2021г., за това, че М.А. доброволно е предала: мобилен
телефон - черен на цвят, марка “NOKIA“, модел ТА-1205, със серийни IMEI 1:
354224101806089, IMEI 2: 354224101806097, ведно със SIM-карта на VIVACOM с №**********.
За случая писмени обявения от А. не са
снети.
Според
докладна записка рег. №32860р-56571 от 25.11.2021г. на ст. инспектор Г. Г. , А.
не дала точен отговор на въпроса от къде е взела телефона. Твърдяла, че е нов и
е подарък.
Според докладна
записка с изх.№6503 от 25.11.2021г. от инспектор А. П. Т. , А. заявила, че е
закупила устройството от Еконт и има документи за това, след което заявила, че
не желае дава обяснения и напуснала района на проверката.
12. Изготвено е Предложение за
образуване на производство за извършено от А. тежко нарушение на служебната дисциплина с рег.№6507 от 25.11.2021г. от
началника на Затвора – Пловдив, адресирано до главния директор на ГДИН, относно
резултатите от извършената в затвора проверка на 25.11.2021г. и приетото за
установено наличие на данни за нарушение на чл.203, т.7 и т.13 от ЗМВР.
Със заповед
№Л-4160 от 25.11.2021г. на изпълняващ длъжността (и.д.) главен директора на ГДИН,
на основание чл.207, ал.1, т.2, ал.2 и ал.12, чл.214, ал.1, т.1 и чл.215, ал.1
от ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство срещу А.; назначен е
дисциплинарно разследващ орган (ДРО), както следва: председател - З. И. -
началник на Затвора – Пловдив, членове: К. С. - заместник-началник на затвора, Г.
Г. - началник на Сектор “Надзорно-охранителна дейност“ (С“НОД“), Т. Ч.-
юрисконсулт в затвора и Е. Г. - инспектор “човешки ресурси“ в затвора;
определен е срок за приключване на дисциплинарното производство от 4 месеца; А.
е запозната с посочената заповед на
25.11.2021г., 16:30ч. и е временно отстранена от заемната длъжност в затвора за
срок от 2 месеца.
13. С писмо с рег. № 6513 от
25.11.2021г. на началника на Затвора – Пловдив, до началника на Първо районно
управление (в Областна дирекция на МВР - Пловдив са изпратени събрани материали, за
извършване на проверка за наличие на евентуални данни за престъпление по чл.301
от НК, по които е образувана преписка №ЗМ799/21г. по описа на районното
управление.
14. Според обяснение от инспектор А. П.
Т. с дата 30.11.2021г., в периода 15-19.11.2021г. получил телефонно обаждане от
лишен от свобода, излижаващ присъда в Затвор – Пловдив, който не е с
представил, но заявил че е бивш затворник и
поискал среща, за да предостави информация за служител, който внася
забранени вещи в затвора. На 19.11.2021г. в 19:30 часа била реализирана среща
на ъгъла на кръстовището до Кауфланд в ЖК Тракия, при която лицето се
представило като „Н. “ и заявило, че настоящ затворник (без да посочи име) е
поискал от него да изпрати мобилен телефон, който да бъде внесен от служител на
затвора. След два – три дни в телефонен разговор същият глас уведомил Т. ,
че телефонът е закупен – марка Нокия и
ще бъде изпратен на 23.11.2021г. по Еконт на В. А. Г. паралелно със 100 лева по
easypay.
15. На 15.12.2021г. е постъпило обяснения
с вх. № 9843 от А., адресирани до дисциплинарната комисия, назначена със заповед
№Л-4160 от 25.11.2021г., в което се поддържа, че на 24.11.2021г. А. е
придружила пастрок си до Еконт и Изипей за получаване на пратка, тъй като е
трудно подвижен. На другия ден същият я уведомил, че е получил телефон и не
може да го програмира, поради което поискал помощ. А. решила да помоли някой от
по – младите си колеги за съдействие, за това занесла телефона на работа като
го оставила в дежурната стая. Не го оставила в шкафчетата, тъй като нямало да
се използва и защото го забравила в джоба си. Относно контактите си с лишените
от свобода П. Н. Г. и А. С. заявява, че са само от служебен характер.
16. Според писмо рег. № УРИ
432000-18585/21.12.2021г. от „Изипей“ АД, в периода 22.11.2021г. до
25.11.2021г. лицето В. А. Г. е получило
един брой паричен превод в офис на адрес: гр. Пловдив, ул. „Гевгели“ № 40. За
същия периода няма данни лицето М. А. А. да е използвало платежни услуги в брой
през системата на „Изипей“ АД. Към писмото е представена разписка №
0700014379229887/24.11.2021г., според която срещу подпис В. А. Г. е получил сумата от 100 лева, заплатена от Ф.
Н. Ф. .
Според отговор от „Еконт Експрес“ ООД на запитване рег. № 432000 17357/30.11.2021г., в периода 22.11.2021г. до 25.11.2021г. лицето В. А. Г. е получило на 24.11.2021г., 17:27 ч. в гр. Пловдив - Автогара Родопи, пратка – употребяван мобилен телефон, с подател Ф. Н. Ф. . В периода22.11.2021г. до 25.11.2021г. на лицето М. А. А. не са извършвани куриерски и пощенски услуги от Еконт.
17. По предложение рег.№ 367 от
21.01.2022г. на началника на Затвора – Пловдив, със заповед №Л-297 от
26.01.2022г. на главния директор на ГДИН, срокът за временно отстраняване от
длъжност на А. е удължен с 1 месец, считано от 26.01.2022г.
Според протокол
с рег. №440 от 26.01.2022г., съставен от членове на ДРО, назначен със заповед
№Л-4160 от 25.11.2021г., според който протокол в 09:15ч. А. е изслушана и запозната
със заповед №Л-297 от 26.01.2022г., но отказва да я подпише и представя
болничен лист №Е20213509214.
18. С Постановление на прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив е отказано образуване на досъдебно производство
по преписка №9137/2021г. по описа на ОП- Пловдив за 2021г., за извършено от М.А.
престъпление по чл. 301 от Наказателния кодекс. В мотивите на постановлението е
посочено, че не са налице достатъчни данни за криминално поведение, тъй като не
е установена самоличността на лицето „Н. “, сочено от Ф. Н. Ф. , като поръчител
на нерегламентираната пратка – мобилен телефон. Липсват също и доказателства,
че А. е получила сумата от 100 лева или под каквото и да друга форма на дар или
облага за осъществяване на неправомерно действие по служба. Не е доказано и
такова действие да е било осъществено, тъй като няма данни идентифицирания
мобилен телефон да е бил предаден или предназначен за лице, намиращо се в
пенитенциарното заведение. Такава цел не се установява и в поведението на
получателя на вещата – В. Г. .
19. Изготвена е обобщена справка с рег.№
1166 от 09.03.2022г. от ДРО, назначен със заповед №Л-4160 от 25.11.2021г.,
според която в периода от 22.11.2021г. до 25.11.2021г. А., чрез В. А. Г. - неин
пастрок, поддържа нерегламентирани контакти с Ф. Н. Ф. , близък на лишени от
свобода, като на 25.11.2021г. прави опит да внесе неразрешена вещ-мобилен
телефон, марка “НОКИА“, модел “ТА-1205“ в Затвора – Пловдив, предназначен за
лица, лишени от свобода изтърпяващи наказание в същия затвор.
На 23.11.2021г. Ф. Ф. е инструктиран от свой познат (Н. ), изтърпявал
наказание в Затвора – Пловдив, да изпрати мобилен телефон по “Еконт“ и 100 лв.
по “Изи Пей“, на името на г-н В. Г. , за да може мобилният телефон да пристигне
при негов приятел в Затвора – Пловдив.
И двете пратки (мобилен телефон и паричен превод) са взети на следващият
ден (24.11.2021г.) в часовия интервал 17:25 - 17:36 часа. При получаването на
колетната пратка в офиса на “Еконт“ присъстват жалбоподателката А. и В. Г. ,
като А. е взела мобилния телефон. Според предоставени видеоматериали от
охранителните камери на фирма “Еконт“ от офиса, намиращ се на автогара
“Родопи“, било видно, че А. показва мобилния си телефон, с кратко текстово
съобщение SMS, с който потвърждава, за наличие на доставена пратка в офиса на
“Еконт“, а В. Г. се разписва на
формуляра за получаване на самия таблет. Паричните средства са получени от Г. на
24.11.2021г., за което е издадена разписка №0700014379229887 от служителка на
“Изи Пей“.
На
25.11.2021г., А. влиза през пост №1 (централен вход) в корпуса на Затвора -
Пловдив и се насочва към дежурната стая, където оставя мобилния телефон, марка
“Нокиа“, модел “ТА-1205“, а не в обособените за това шкафчета, в стая, съседна
на дежурната и в нарушение на Заповед №Л-3633/12.08.2016г. на главния директор
на ГДИН.
Информацията,
че в Затвора - Пловдив ще бъде внесен телефон от служител срещу заплащане е
постъпила предварително от инспектор А. Т. , за което са уведомени началника на
затвора и служителите от С“ООМЛС“ в ГД“НП“ на МВР в Затвора – Пловдив.
Със Заповед
№Л-2957 от 25.11.2021г. на началника на Затвора - Пловдив е наредено извършване
на обиск на служители от надзорно-охранителния състав, застъпващи в наряд на
25.11.2021г., включително и на жалбоподателката А., като съгласно ежедневната
ведомост на служителите от НОС за 25.11.2021г. А. следва да застъпи редовна
смяна за времето от 08:00 часа до 16:30 часа. А. закъснява с няколко минути и
не участва в сутрешния инструктаж на наряда. Проверката е извършена с
техническо средство, представляващо металдетектор, от определените служители,
като А. е проверена от инспектор В. Р. Б. - главен надзирател IV-та степен в Затвора –
Пловдив.
По данни на
служители от НОС, намиращи се около пост №1, от инспектор А. Т. -разузнавач в
С“ООМЛС“ в Затвора - Пловдив, както и по обяснения на А., донесеният от нея
мобилен телефон, оставен в дежурната стая, започва да звъни (включва се
аларма), при което А. не успява да я спре и се е опитва да разглоби телефона.
На зададените ѝ въпроси “какъв е този телефон“, “от къде е телефона“, А.
дава различни и неадекватни устни обяснения. Предава доброволно мобилния
телефон на служители от С“ООМЛС“ в Затвора - Пловдив.
Поведението
на А. следва да се квалифицира като злоупотреба с доверието на органа по
назначаването ѝ. Злоупотребата с доверие е осъществена, след като на А. е
възложено изпълнението на определени функции и задачи на служител от
надзорно-охранителния състав в Затвора – Пловдив, като преднамерено и
неправомерно се възползва от служебното си положение за извличане на лична
облага, с което накърнява доверието на органа по назначаването. От събраните
писмени доказателства се установяват съзнателното ѝ поведение,
обективирано в получаването на парични средства в размер на 100 лева за лична
облага, в качеството ѝ на “надзирател II-ра степен“, от близки на лишен
от свобода, за да извърши неправомерни действия по служба (да внася неразрешени
вещи и предмети на лица, лишени от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора -
Пловдив).
При тази
фактическа обстановка комисията (ДРО) намира, че от събраните материали може да
се направи обоснован извод за наличие на действия, които са в разрез с етичните
норми за поведение… Искането и получаването на парични суми от лишени от
свобода и техни близки е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните
служители. Същото представлява нарушение на чл.43 и чл.50 от Етичен кодекс – ГДИН. Съгласно
разпоредбата на чл.12, б.“а“ от кодекса, по смисъла на кодекса корупционно
поведение е искане или приемане за себе си или за другиго на облага, за да бъде
извършено или да не бъде извършено действие по служба. От събраните материали
са налице достатъчно данни, водещи до извод, че А., използвайки правомощията и
служебното си положение на служител в затвора, е искала и получила парична сума
от цивилно лице, с цел лично облагодетелстване, в замяна на което е направила
опит за внасяне на неразрешени вещи и предмети в Затвора – Пловдив,
предназначени за лишен от свобода в същия затвор. Тези действия представляват
нарушение на разпоредби на Етичен кодекс – ГДИН, както следва: чл.16-държавният
служител не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите
нрави; чл.21- държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите
професионални задачи, като носи отговорност за своите действие и бездействия;
чл.43- държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и
служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел;
чл.50- държавният служител не участва в корупционни прояви.
Деянията
на А. представляват нарушение на чл.16, чл.21, чл.43 и чл.50 от Етичен кодекс –
ГДИН, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР,
за което, на основание чл.203, ал.1 т.13 от ЗМВР, се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение“… Предвид гореизложеното, на основание
чл.207, ал.7 от ЗМВР, във връзка с чл.194, ал.2, т.4 и чл.203, ал.1, т.8 и т.13
от ЗМВР, ДРО предлага да бъде реализирана дисциплинарна отговорност спрямо А..
Според
положен от А. подпис върху обобщената справка, жалбоподателката е запозната с
обобщената справка на 09.03.2022г., 15:30ч., както и с правото да даде
допълнителни обяснения в срок до 24 часа.
20. На 10.03.2022г. по преписката е постъпило
възражение вх. №1860 от А., адресирано до главния директор на ГДИН, чрез
началника на Затвора –Пловдив, според което предложението на ДРО за налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение“ е необосновано, незаконосъобразно и
неправилно.
21. Обобщена справка с рег.№1166 от
09.03.2022г. е постъпила при ДНО с вх.№4900/17.03.2022г. и върху същата е ръкописно
изписана резолюция от 17.03.2022г. - “Запознат съм“.
22. Изготвено е Становище по чл.207,
ал.12 от ЗМВР с Рег.№1327 от 17.03.2022г. от ДРО, назначен със Заповед №Л-4160
от 25.11.2021г., според което на основание чл.207, ал.12 от ЗМВР, във връзка с
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и чл.203, ал.1, т.8 и т.13 от ЗМВР, следва на М.А. да
бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение“. Върху посоченото становище е
обективирана резолюция от 17.03.2022г.
на главния директор на ГДИН - “Запознат
съм“.
23. Изготвена е нарочна Покана за
даване на писмени обяснения с рег. №3492 от 23.03.2022г. от главния директор на
ГДИН, с която покана, на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, на А. се дава
възможност в срок от 3 дни да представи писмени обяснения, както и да посочи
доказателства за твърдените от нея факти и обстоятелства. Покана е връчена на А.
на 19.07.2022г., 13:30ч.
Според
нарочен протокол с рег.№ 3819 от 22.07.2022г. съставен от служители на Затвора
– Пловдив, до 13:30ч. на 22.07.2022г. в деловодството на затвора не са
постъпили писмени обяснения от М.А., относно покана с Рег.№3492 от 23.03.2022г.
Екземпляр
№1 от покана с рег.№3492 от 23.03.2022г. и протокол с рег.№3819 от 22.07.2022г.
се постъпили със съпроводително писмо в главния директор на ГДИН на
05.08.2022г.
24. Според издадени на М.А. болнични
листове, в периодите: 18.03.2022г.- 22.04.2022г., 23.04.2022г. – 22.05.2022г.,
23.05.2022г. – 11.06.2022г., 10.06.2022г. – 12.07.2022г. същата е била в отпуск
по болест.
25. Със заповед №Л-3151/2 от
05.08.2022г. главният директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“,
е наложил на М.А. дисциплинарно наказание “уволнение“ и е прекратено служебното
му правоотношение с ГДИН за длъжността “надзирател II-ра степен“ в Затвора –
Пловдив, II-ра категория, считано от датата на връчването на заповедта
(14.09.2022г.). В
мотивите си органът възприел изцяло установената в хода на дисциплинарното производство
фактическа обстановка като посочил, че поведението на младши инспектор М.А.
следва да се квалифицира като злоупотреба с доверието на органа по
назначаването й. Злоупотребата с доверие от А., след като и било възложено
изпълнението на определени функции и задачи на служител от надзорно –
охранителния състав на затвор гр. Пловдив, II – ра категория, като преднамерено
и неправомерно се е възползвала от служебното си положение за извличане на
лична облага, с което е накърнила доверието на органа по назначаването.
Доказано е съзнателното й поведение, обективирано в получаването на парични
средства в размер на 100 лева за лична облага, в качеството й на „Надзирател II
– ра степен“ от близки на лишен от свобода, за да извърши неправомерно действие
по служба -да внесе неразрешени вещи и
предмети на лица лишени от свобода, изтърпяващи наказание в затвора в гр.
Пловдив Налице са достатъчно данни, че инспектор М.А. е направила опит за
внасяне на неразрешени вещи и предмети, предназначени за лишени от свобода.
Така
приетата за установена фактическа обстановка е подведена от наказващия орган
като извършени от А. нарушения на чл.16, чл.21, чл.43 и чл.50 от Етичен кодекс
– ГДИН, представляващи дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР,
във връзка с чл.203, ал.1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР, за което следва да бъде
наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР.
26. Като
свидетели при първото разглеждане на делото са изслушани И. А. С. и В. Р. Б. ,
които в показанията си по същество преповтарят данните за извършения на А. обиска на 25.11.2021г. и резултатите
отразени в съставените протоколи.
27. При новото
разглеждане на делото бе допусната видеотехническа експертиза с вещо лице от
състава на ОДМВР – Пловдив, Сектор „Базова научно – техническа лаборатория“,
чието заключение се прие без възражения от страните и се кредитира с доверие от
съда. Експертът след анализ на представения видеоматериал от охранителните
камери на офис Еконт, гр. Пловдив – Автогара Родопи, установява, че е възможно
по общи белези да се предположи, че на дата 24.11.2021г. 17:37 часа, е заснето
лицето В. А. Г. . Представения
видеозапис не позволява да се идентифицира по общи и частни признаци лицето М.А..
ІV. За правото:
28. Според чл.
19, ал. 2 от ЗИНЗС за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" и в териториалните й служби се прилагат разпоредбите относно
държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в
този закон не е предвидено друго. По правилото на чл. 13, ал. 2, т. 4 от същия
закон Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" назначава и преназначава държавни
служители на младши изпълнителски длъжности, както и прекратява служебните
правоотношения с тях.
Според чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са
нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон
дисциплинарни наказания. Според ал.2, т. 2 на същата правна норма,
неизпълнението на служебните задължения представлява дисциплинарно нарушение.
Дисциплинарната отговорност е лична /чл. 194, ал. 4 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 16 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО /ЕК/ държавният
служител не допуска на работното си място с поведение, несъвместимо с добрите
нрави. Изпълнява служебните си задължения честно и безпристрастно, като не
допуска личните политически пристрастия да му влияят.
Съгласно чл. 21 от ЕК
държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални
задачи, като носи отговорност за своите дейстивя
и бездействия.
Според чл. 43 от ЕК, държавният служител е
неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел
лично облагодетелстване или с друга користна цел.
Според
чл. 51 от ЕК, държавният служител не може да приема подаръци или облаги, които
могат да бъдат възприети като награда за извършване на работа, която влиза в
служебните му задължения.
Редът за налагане на дисциплинарни
наказания на държавните служители от МВР е определен в глава осма от ЗМВР
и Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015 г. / Обн. ДВ бр. 34 от 12.05.2015 г./. Дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му /чл.195, ал. 1 от ЗМВР/. Съгласно чл. 196, ал. 1
от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган /чл. 196, ал.2 от ЗМВР/.
Видовете дисциплинарни наказания са
посочени в чл. 197 от ЗМВР, сред които, под т.6 е и наказанието „уволнение“.
Според ал. 3 на същата норма, на държавен служител, който е извършил две
едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган,
след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от
определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени
различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално
предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са
предвидени еднакви по вид наказания.
В разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР са изброени лимитативно тежките нарушения на служебната дисциплина, за
които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Под т. 8 и т. 13
като основания са предвидени злоупотреба с власт или доверие и деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата
Дисциплинарно производство се
образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия
извършител /чл. 205, ал. 1 от ЗМВР/. За изясняване на постъпилите данни и/или
установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок
за нейното приключване /чл. 205, ал. 2 от ЗМВР/.
Според чл. 34 ал. 1- ал. 3 от
Инструкция № 8121з-470, дисциплинарното производство за извършено тежко
дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 14 ЗМВР започва с издаването
на заповедта за неговото образуване от органа по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Заповедта за образуване на дисциплинарно
производство се изготвя по образец и в нея се посочват постъпилите данни,
извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, дисциплинарно
разследващият орган, на когото се възлага разследването, срокът за извършване
на разследването и правата на държавния служител, срещу когото е образувано
дисциплинарното производство. Държавният служител, срещу когото се води
дисциплинарното производство, адресира своите писмени обяснения или възражения
до органа по чл. 207, ал. 1 ЗМВР.
По аргумент от чл. 207, ал. 2 и ал.
3 от ЗМВР изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на
дисциплинарното нарушение се извършва от дисциплинарно разследващият орган, определен със заповедта за образуване
на дисциплинарно производство. За резултатите от разследването дисциплинарно
разследващият орган изготвя обобщена справка /чл. 207, ал. 7 от ЗМВР/.
Държавният
служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право: 1)
да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство
(респ. в случаите, когато такава не се издава – акта, с който е извършено
първото действие за установяване на нарушението) и с обобщената справка;
запознаването се удостоверява с подпис и дата; 2) да участва в
производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР; 3) да се запознава с материали по
производството и да прави необходимите извлечения; 4) да представя
доказателства; 5) да прави искания, бележки и възражения; 6)
да дава или да откаже да дава
обяснения /чл. 207, ал. 8 от ЗМВР/.
Държавният
служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, се призовава с
покана по образец, за да удостовери с подпис, имена, длъжност, дата и час, че
се е запознал с обобщената справка /чл.51 от Инструкция № 8121з-470/. В срок 24
часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да
даде допълнителни обяснения или възражения /чл. 207, ал. 10 от ЗМВР/.
Според
чл. 40 от Инструкция № 8121з-470 органът по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР може с
писмена заповед, изготвена по образец, да удължи срока на дисциплинарното
производство, копие от която се изпраща незабавно в дирекция „Човешки
ресурси". Дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното
производство в определения му срок, като изготвя становище до дисциплинарно
наказващия орган за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност. Материалите от дисциплинарното производство се докладват на
дисциплинарно наказващия орган чрез директора на дирекция „Човешки
ресурси" или чрез съответното звено „Човешки ресурси" /чл.55 от
Инструкция № 8121з-470/.
Според чл. 23 и сл. от Инструкция №
8121з-470, след постъпване на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за
неговия извършител дисциплинарно наказващият орган задължително извършва
действията по чл. 206, ал. 1 - 4 ЗМВР. За изслушването на държавния служител,
извършил нарушение на служебната дисциплина, се съставя протокол по образец, в
който се посочват: 1) дата, час и място на изслушването; 2) орган, осъществил
изслушването; 3) данни за присъствали други длъжностни лица; 4) данни за служителя и за това, че е
изслушан във връзка с мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, или се отразява, че е отказал да даде обяснения /чл. 25 от
Инструкция № 8121з-470/.
Дисциплинарно наказващият орган не е
длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той е дал
писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание /чл. 26 от Инструкция № 8121з-470/.
Ако държавният
служител, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, не е дал
писмени обяснения по време на дисциплинарното производство извън случаите по
чл. 206, ал. 5 ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да го покани да даде писмени обяснения или да го
изслуша чрез покана по образец /чл. 57 от Инструкция № 8121з-470/.
Дисциплинарно наказващият орган
приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по образец.
Отбелязват се датата, длъжността и името на дисциплинарно наказващия орган /чл.
27 от Инструкция № 8121з-470/.
При определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
За разкриване на обективната истина
могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Наказващият
орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните
при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния
служител /чл. 206, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР/
Дисциплинарното наказание се налага
с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта /чл.210, ал. 1от ЗМВР/.
При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално и функционално компетентен орган в предвидената от закона форма.
Спазени са и сроковете за налагане
на дисциплинарното наказание. Материалите от дисциплинарното производство са
постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган на 17.03.2022г. със становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, а заповедта за ангажиране на дисциплинарната отговорност е издадена на 05.08.2022г.
Това действие се установява извършено в рамките на предвидения двумесечен срок по чл.
195, вр. с чл. 196 ЗМВР, в хипотезата на чл. 195, ал. 3 ЗМВР, тъй като срокът е
бил спрян в периода на ползвания от служителя непрекъснат отпуск по болест от
18.03.2022г. до 12.07.2022г. Наказанието е наложено и пред изтичането на две
години от извършване на дисциплинарното нарушение /чл. 195, ал. 2 ЗМВР/.
Спазени са и правилата за
гарантиране правото на нарушителя да вземе участие в производството.
Съдът намира за безспорно, а това не
се отрича и от жалбоподателя, че същият на 25.11.2021г. е внесъл мобилен
телефон на територията на Затвор – Пловдив, който не е бил оставен на предвидените
за това места по смисъла на Заповед №Л-3363/2 от 12.08.2016г. на главния
директор на ГДИН. Не се оспорва обстоятелство, че този именно телефон е бил
получен от В. Г. на 24.11.2023г. в офис
на Еконт – гр. Пловдив и в последствие предаден на А.. Безспорно е също, че
лицето изпратило пратката е заплатило на Г. сумата от 100 лева, която същият е
получил на 24.11.2023г. чрез услугите на Изипей. Тези обстоятелства се
потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, изслушаната съдебна
експертиза и обясненията на жалбоподателя.
Недоказани остават твърденията на
дисциплинарно наказващия орган, че А. е получила сумата от 100 лева, респ. друг
дар или облага, в качеството й на „Надзирател II – ра степен“ от близки на
лишен от свобода, за да извърши неправомерно действие по служба - да внесе
неразрешени вещи и предмети на лица лишени от свобода, изтърпяващи наказание в
затвора в гр. Пловдив.
Недоказано остава и твърдението, че М.А.
е направила опит за внасяне на неразрешени вещи и предмети, предназначени за
лишени от свобода. Не е установена самоличността на лицето, подало данните за
предстоящото противоправно поведение на служител от Затвора – Пловдив, нито
това за кого е била предназначена забранената вещ. Тук следва да се отбележи,
че това не се дължи на обективна невъзможност за събиране на доказателства,
доколкото служителят А. П. Т. твърди да е осъществил личен контакт с това лице.
Неясно остава защо още на този етап не е потърсено съдействието на органите на
МВР за провеждане на нужните оперативни действия по разследване и събиране на
годни доказателства, в подкрепа на заявената теза, чрез установяване на
ангажираните лица и индивидуализиране на забранените вещи.
При тази фактическа обстановка съдът
намира, че безспорно са
установени данни за извършено от А. дисциплинарно нарушение, тъй като е внесла
мобилен телефон в Затвор - Пловдив и го
е оставила за съхранение на нерегламентираните за това места. Извън това
безспорно обстоятелство, повдигнатото в хода на дисциплинарното производство
обвинение се явява недоказано. Това се дължи на допуснати в хода на
производството процесуални пропуски, при които органът е формирал крайните си
изводи без да събере нужния обем от доказателства в подкрепа на първоначалните
данни, възбудили проверката и формираните в последствие правни изводи. В случая
тезата на наказващия оран се крепи на предположения за причините, целите и
подбудите за извършеното от служителя дисциплинарно нарушение.
Не се подкрепя и позицията на
ответника за колебанията в обясненията на А. относно произхода на процесната
вещ. В тази насока не са извършени
процесуални действия за снемане на данни от служителя в момената на доброволно
предаване на телефона. Липса протокол с подпис от свидетели, който да
удостоверява отказ на А. да даде обяснения. Интерпретациите на изявленията й,
отразени в докладни записки и обяснения от други служители, необосновано са
ценени като инкриминиращи от ДРО в разрез със задължението на разследващите по
чл. 207, ал. 3 от ЗМВР да извършат всички процедурни действия по доказване на
дисциплинарното нарушение. Дадените макар и в по – късен етап писмени обяснения
от А. кореспондират с цялостния доказателствен материал и се подкрепят от
безспорно установените факти и обстоятелства. При липсата на доказателства в
подкрепа на заявената в дисциплинарното обвинение цел на внасяне на процесната
вещ на територията на Затвор – Пловдив, не са налице основания да бъдат пренебрегнати
сочените в тази насока причини от служителя. Прочие в тежест на
административния орган е да докаже наличието на фактическата обстановка, върху
която е крепил правните си изводи, дори и служителят да не е дал обяснения или ако
същите не кореспондират с наличната изходена информация.
Основателни са явяват и възраженията
на оспорващия за несъответствие на даденото в заповедта фактическо описание на
извършените нарушения и правната им квалификация като основание за наложеното
дисциплинарно наказание. Установената и доказана в хода на дисциплинарното
разследване фактическа обстановка сочи на извършено от оспорващия дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения или на заповеди
и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители, което по смисъла на чл. 200 ЗМВР подлежи на санкциониране с по – леко наказание.
Дадената от органа квалификация по нарушаване
на етичните правила за поведение на държавните служители от ГД ИН не се
подкрепя от установената фактическа обстановка. Не е дадена ясна мотивация,
извън сферата на предположенията, за
това с кои точно действия служителят е допуснал поведение несъвместимо с
добрите нрави. Кои свои задължения е изпълнил неточно и пристрастно.
Респективно как се е възползвал от правомощията си и служебното си положение с
цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. Най – сетне кога, как,
при каква обстановка и от кого е получил подаръци или облаги, които могат да
бъдат възприети като награда за извършване на работа, която влиза в служебните
му задължения.
Злоупотребата с власт и доверие не
носи легална дефиниция нито в ЕК - ГДИН, нито в разпоредбите на ЗМВР, поради
което наказващия орган, позовавайки се на посоченото правно основание, преди
всичко следва да очертае ясно негативни последици от нарушението, материалният
и моралният им ефект, интензивността на неблагоприятното въздействие върху
установения ред и дисциплина в съответното държавно учреждение, и едва след
това да отчита тежестта на нарушението. При липата на доказателства в подкрепа
на тези релевантни за обвинението обстоятелства, органът незаконосъобразно и
необосновано е приел за безспорно установено и извършено от служителя тежко
дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР.
На следващо място, въпреки че е
установил две нарушения – подлучване на парични средства за лична облага и опит
за внасяне на забранена вещи и предмети, ответникът не е спазил императива на чл. 197,
ал. 3 от ЗМВР и не е определил самостоятелни наказания въз основа на
индивидуална преценка за тежестта на всяко нарушение и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Не на последно място в
производството по налагане на дисциплинарно наказание ответникът е допуснал
нарушение и на нормите на чл. 35, чл. 36, ал.1, ал. 3 и ал. 4 от АПК и чл. 206,
ал. 3 и ал. 4 от МВР, в които законодателят е доразвил основни принципи на
административния процес за истинност, служебно начало и самостоятелност - чл.
7, чл. 9 и чл. 10 от АПК. Дисциплинарно наказващият орган не е изяснил всички релевантни факти
и обстоятелства и не е проверил и преценил самостоятелно и непосредствено събраните
доказателства, а изцяло се е доверил и преповторил констатациите на ДРО.
Констатациите и правните изводи на ДРО не освобождават от задължението
дисциплинарно наказващия орган да обоснове възприетия вид дисциплинарно
наказание с всички установени факти и обстоятелства при съпоставка с цялостното
поведение на служителя в съответствие с естеството на извършваната дейност. Не
е обоснована тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици и не са
събрани конкретни данни, обуславящи извод за утежняване отговорността на
нарушителя. Пълният дефицит на съпоставка между цялостното поведение на
служителя към момента на издаване на заповедта и конкретното нарушение, ведно с
настъпилите от него последици, респект. с индивидуализирането им, обосновава
извод за несъобразяване в цялост с установените критерии в нормата на чл.206,
ал.2 от ЗМВР. Този подход прегражда възможността за съдебен контрол, доколкото
ангажирането на дисциплинарна отговорност не може да почива на предположения и
недоказани по установения ред твърдения. В обобщение следва, че без да са
събрани и оцени всички доказателства от значение за отговорността на
нарушителя, конкретиката на сочените от ДНО факти не обосновава налагане на
най-тежкото по степен на интензитет дисциплинарно наказание. В заповедта за
ангажиране на дисциплинарна отговорност е необходимо да бъде обоснован видът и
размерът на наложеното наказание вкл. със съобразяване на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден
при допуснати съществени процесуални нарушения в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
него жалба се явява основателна.
VI. За
разноските:
29. При този изход на делото на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се
доказват в размер на 1100 лева за първата съдебна инстанция и 1200 лева за
касационната инстанция. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в
структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №Л-3151/2 от 05.08.2022г. на главния директор
на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ да заплати
на М.А.А., с настоящ адрес:***, сумата от 2300 /две хиляди и триста/ лева,
представляващ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: