Р Е Ш
Е Н И Е
№ 213
гр. Бургас,
15.09.2020
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Яни Гайдурлиев
ЧЛЕНОВЕ: Цвета Попова
Ангел Гагашев
Секретар:
Лена Димитрова
Прокурор:
Валентина Чакърова
Като
разгледа докладваното от съдия Попова ВНОХ дело № 1170 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 149 от 20.09.2019 г.,
постановена по н.о.х.д.№ 2223/2019 г., Бургаският районен съд признал
подсъдимия А.Х.Ш., ЕГН ********** за невиновен в това, че на 23.11.2016 г. в
гр. Бургас се заканил на Д. Р. Д. от гр. Б. с убийство чрез думи: „Ще те убия,
няма да видиш бял ден оттук нататък, ще избия семейството ти и оттук нататък те
чакат само черни дни“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК
го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 НК.
Със същата присъда районният съд осъдил
подсъдимия А.Х.Ш. да заплати на Д.Р.Д., ЕГН ********** сумата от 1000 (хиляда)
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, вследствие на извършения деликт, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на деликта – 23.11.2016 г., до
окончателното ѝ изплащане, като отхвърлил предявения иск за сумата над
1000 лева до първоначално предявения размер от 5000 лева.
Срещу така постановената присъда е подаден
протест от прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас, с който се претендира
отмяна на съдебния акт и постановяване на присъда, с която подсъдимият бъде
признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт престъпление и му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с приложение на чл.
66, ал.1 НК. В постъпилите Допълнителни съображения към въззивния протест се
сочи, че конкретното посегателство срещу личността не е малозначително, тъй
като заплахите са били изречени на обществено място, в центъра на града, от мъж
в зряла възраст и са били отправени спрямо младеж, който към момента на
извършване на деянието е бил непълнолетен. Заканите били възприети от
пострадалия Д., като те засягали както него, така и семейството му, и постигнали
своята цел – пострадалият действително се уплашил и започнал да търси
придружител, когато излизал.
Недоволство от присъдата е изразил и
подсъдимият А.Ш., който в подадената чрез защитника адв. Пламен Генов въззивна жалба
изразява становище за неправилност на присъдата в гражданско-осъдителната
ѝ част. Иска се съдебният акт да бъде изменен в тази му част, като се
отхвърли изцяло предявения граждански иск срещу подс. Ш..
Постъпило е писмено становище от адв. Димитър
Дуков от БАК- повереник на гражданския
ищец Д.Д., с което повереникът изцяло се солидаризира с предложението на БРП за
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на съдебен акт, с който
подсъдимият бъде признат за виновен и му бъде наложено предложеното от прокурора
наказание.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас не поддържа
протеста на Районна прокуратура, като напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд както относно съставомерността на извършеното, така и
относно явната незначителност на обществената опасност на деянието. Намира
въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна и иска постановената от
районния съд присъда да бъде изцяло потвърдена.
Гражданският ищец Д.Д., редовно призован,
не се явява пред въззивния съд. Повереникът моли за отмяна на присъдата в
частта, с която подсъдимият е признат за невинен, като изразява доволство от
съдебния акт в гражданско-осъдителната му част.
Защитникът на подсъдимия - адв. Генов
поддържа и развива изложените в жалбата доводи. Акцентира на противоречия в
показанията на свидетеля Д. и на изявленията на вещото лице д-р Зъбов по повод
извършена от него психиатрична експертиза по друго досъдебно производство.
Прави алтернативно искане – да се определи обезщетение в минимален размер.
Подсъдимият А.Ш. моли съда да потвърди
присъдата в наказателната ѝ част и да отхвърли изцяло предявения срещу
него граждански иск.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на
атакуваната присъда, прие следното:
Районният съд е събрал всички посочени
от страните относими доказателства, въз основа на които правилно е изяснил
делото от фактическа страна.
При направения собствен доказателствен анализ по силата на чл. 314 и чл. 316 НПК въззивният съд не намери основания за промяна на основните положения на фактическата обстановка, приета от първия съд.
По делото е установено, че на
21.11.2016 г. вечерта в гр. Бургас свидетелят Д.Р.Д., на ** г., ** в СУ „***“ причинил
на Т. А. Ш. (на ** г.) травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана,
фрактура на зигоматичната /ябълчната/ кост, хлътване на лява скула с парестезия
на левия инфраорбитален нерв, кръвонасядане клепачите на лявото око с дебел субконюнктивален
кръвоизлив на ляво око.
На 22.11.2016 г. сутринта Т. Ш.
постъпил по спешност в Отделение по ушно-носно-гърлени болести при МБАЛ-Бургасмед,
където било проведено оперативно лечение - пластика на тъпанчевата мембрана. След
като се възстановил от тази интервенция, на 28.11.2016 г. Т. Ш. постъпил в МБАЛ
„Лайф хоспитал“-Бургас за друго оперативно лечение – на лявата скула.
Още на 21.11.2016 г. Т. Ш. казал на
баща си - подсъдимия А.Ш., че бил пребит от свид. Д.Д.. На следващата вечер
по-големият син на подсъдимия му показал снимка на Д. в интернет.
На 23.11.2016 г. по обяд подс. Ш. и
съпругата му - свид. Г. Ш., излизайки от заведение за бързо хранене „Бакхус“,
находящо се на ул. „Марагидик“, забелязали свидетелите Д.Д., И. Б. (на ** г.) и
В. П. (на ** г.). Подсъдимият и съпругата му разпознали свид. Д., но не били
сигурни, че това е действително момчето, чиято снимка били видели предната
вечер. Двамата последвали трите момчета, които се насочили към ул. „Св. св.
Кирил и Методий“ и след това тръгнали по нея в посока училището. А. и Г. Ш.
вървели няколко минути след тях и когато наближили павилион за закуски
„Младост“, подсъдимият дръпнал свид. Д. за лявата му ръка и го попитал „Ти ли
си Д.?“. След получения потвърдителен отговор, подсъдимият избутал свидетеля
встрани до намираща се наблизо стена, заявил му, че е баща на Т. и му казал:
„Ще те убия, няма да видиш бял ден оттук нататък, ще избия семейството ти и
оттук нататък те чакат само черни дни“. Казал му още, че знае къде живее.
Думите на подсъдимия били възприети и от свидетелите Б. и П., които били на
близко разстояние.
Непосредствено след това А. и Г. Ш. се
отдалечили, а свид. Д. се разделил с приятелите си и отишъл на училище. Същият
бил притеснен и уплашен и в 15:20 часа посетил училищния психолог- свид. А.Р.,
на която споделил за нанесения от него побой на Т. Ш. и да заплахите, отправени
му от подсъдимия. След това Д. се обадил на свидетелите Б. и П.да дойдат до
училището, за да го придружат до дома му. Впоследствие той разказал на майка си
- свид. П. Д. за случилото се.
През следващите няколко дена свид. Д.
изпитвал страх за живота и интегритета на тялото си. По този причина той се
страхувал да излиза сам от дома си и когато ходел до училище, винаги бил придружаван
от приятелите си Б. и П.. Преживяното от него обаче не представлявало
диагностично значим стрес или такъв, свързан с промяна на психичното му
състояние.
Срещу свидетеля Д. било водено
досъдебно производство № 431 ЗМ-102/2017 г. по описа на Първо РУ-Бургас за
извършено спрямо Т. Ш. престъпление по чл. 129 НК. Производството било
прекратено с постановление на прокурор при БРП на основание чл. 61, ал. 1 НК –
деянието на непълнолетния Д. не било с много висока степен на обществена
опасност и било извършено поради лекомислие. Досъдебното производство било
изпратено на МКБППМН, която образувала възпитателно дело, но не го разгледала
поради обстоятелст-вото, че Д.Д. навършил пълнолетие.
Изложената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав прие въз основа на показанията на свидетелите И. Б. и
В. П., частично на показанията на Д.Д. и Г. Ш. и частично на обясненията на
подсъдимия А.Ш., на заключението на извършената комплексна
съдебно-психиатрично-психо-логична експертиза (л. 25-32 от ДП) и на писмените
доказателства - епикриза на Т. Ш., издадена от МБАЛ „Лайф хоспитал“-Бургас (л.
33-35 от съдебно производство), епикриза на Т.Ш. от „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД (л.
10-11 от ДП № 431 ЗМ-102/2017 г. по описа на Първо РУ-Бургас), протокол от
психологическо консултиране (л. 132 ДП).
Първостепенният съд е извършил подробен
доказателствен анализ, посочил е противоречията в доказателствения материал и е
изложил аргументирани съображения защо е възприел за доказани или недоказани
определени фактически положения. Срещу обсъждането на доказателствата от
районния съд липсват възражения в подадения въззивен протест – с него се
оспорва единствено извода на първия съд, че извършеното от подсъдимия деяние е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
Районният съд правилно е приел, че
деянието на подс. Ш. формално осъществява признаците на престъплението по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства е установено по несъмнен начин, че заканата за убийство спрямо
свидетеля Д. не само обективно е могла, но и е възбудила у него основателен
страх за осъществяването ѝ. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй
като е имал ясни представи, че отправя към пострадалия закана с убийство и е
целял думите му да предизвикат страх от осъществяването на заканата. Правилен е
и изводът на районния съд, че в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2, алт. 2 НК, тъй като конкретното извършено деяние не е
престъпно поради явно незначителната му обществена опасност. Този извод се
налага от конкретиката на процесния казус. Безспорно е установено, че
подсъдимият Ш. е отправил заканителните думи при случайна среща с пострадалия,
без преди това да е бил търсен контакт за саморазправа. Изречените от него думи
са били спонтанна реакция на баща, чието дете по същото време е било в болница,
подложено на сериозно лечение в резултат на проявената спрямо него агресия от
свид. Д.Д.. От поведението на подсъдимия не са настъпили сериозни последици за
психичното състояние на Д.. В хода на психиатричното интервю и при подробното
психологично изследване вещите лица, извършили комплексната
съдебно-психиатрично-психологична експертиза не са установили наличие на остра
стресова реакция или посттравматично стресово разстройство у Д.. От всички тези
обстоятелства според настоящия съдебен състав се извежда явната незначителност
на обществената опасност на деянието, която именно го определя като
малозначително. По тези съображения въззивният състав прие за неоснователен въззивния
протест, който впрочем не се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура.
Съдът намира, че присъденото в полза на
пострадалия обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието на подс. Ш.
– 1000.00 лева е в завишен размер. Несъмнено свид. Д. е преживял страх и за
известен период от време е бил под въздействие на казаните му заплашителни думи
от А.Ш.. Интензивността и продължител-ността на преживените негативни емоции
обаче са твърде преувеличени от свид. Д.Д. и неговата майка - свид. П. Д.,
чиито показания в тази им част са недостоверни. Според показанията на свид. Д. Д.
излизал от дома си само с придружител в продължение на повече от два месеца и
почти през цялата учебна година посещавал училищния психолог (л. 42, последен
ред и л. 42 гърба от съдебно производство). Самият пострадал свежда посещенията
си при училищния психолог до „няколко пъти“ (л. 39 от съдебно производство).
Педагогическият съветник при СУ „***“- свид. А. Р. пък заявява, че е имала само
една-единствена среща със свидетеля Д. във връзка с отправена спрямо него
закана с престъпление (л. 42 гърба и л. 43). По повод на тази среща свид. Р.
изготвила становище и протокол от психологическо консултиране. Становището е от
18.10.2017 г., като в него е отбелязано, че Д. Д. е отишъл при психолога на
24.11.2016 г. (л. 37 от ДП). В протокола за психологическо консултиране е
посочена друга дата на консултацията – 23.11.2016 г. в 15:20 часа, като в него
се съдържа описание на проведения разговор с Д. (л. 132 от ДП). Нивото на стрес
у пострадалия очевидно никак не е било високо, тъй като свидетелката Р. не е
направила предложение за лечение за преодоляването му и дори не е приела за
необходимо да проведе друга консултация с ученика, а единствено го е
посъветвала да информира родителите си.
На следващо място, заявената от свид. П.
Д.продължителност на страха на сина ѝ да излиза без придружител от дома
си – „повече от два месеца“, се редуцира от показанията на свид. В. П. до
„около месец“ (л. 41 гърба) и до „повече от седмица“ от показанията на свид. И.
Б. (л. 40 гърба). Следва да бъде отбелязано още, че Д.Д. е осъзнавал степента
на своята вина и сериозността на последиците от действията си спрямо Т. Ш.,
довели до основателния гняв на бащата А.Ш.. А това неминуемо е засилило
негативните емоции на Д..
Преценявайки посочените по-горе
обстоятелства и по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав
прие, че за обезщетяване на претърпените от Д.Д. неимуществени вреди е
достатъчна сумата от 500.00 лева. Това налага изменение на присъдата в
гражданско-осъдителната ѝ част, като присъденото обезщетение следва да
бъде намалено до посочения размер.
Районният съд е пропуснал да се
произнесе по въпроса за направените по делото разноски, както и относно
дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. С оглед
неоснователността на протеста срещу признаването на подсъдимия за невинен, на
основание чл. 190 НПК разноските по делото следва да останат за сметка на
държавата. Същевременно А.Ш. следва да заплати сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Що се
отнася до искането във въззивната жалба за присъждане в полза на Ат. Ш. на заплатения
адвокатски хонорар, то следва да бъде посочено, че настоящото дело е от общ
характер, поради което направените от оправдания подсъдим разноски могат да
бъдат претендирани не в наказателното производство, а по друг ред. В
наказателното производство признатият за невинен подсъдим би могъл да иска
заплащане на разноски само от гражданския ищец, при положение че гражданският
иск бъде изцяло отхвърлен. Конкретният случай не е такъв.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда № 149 от 20.09.2019 г.
по н.о.х.д. № 2223/2019 г. на Бургаския районен съд в гражданско-осъдителната
ѝ част, като:
НАМАЛЯВА размера на присъденото на
гражданския ищец Д.Р.Д. обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лева на 500
/петстотин/ лева, а за разликата до 1000 лева отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Х.Ш. да заплати държавна такса
върху уважената част на гражданския иск в размер на 50 /петдесет/ лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 190 от НПК
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
ѝ част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.