Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 307
Ботевград, 11.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на единадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Маринела Йончовска,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1726 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 422957 от 05.06.2018г. по гр.д.№ 34455/2015г.
по описа на РС-София е прекратено съдебното производство по делото и е
изпратено по подсъдност на РС-Ботевград.
С определение № 4913 от
10.09.2018г. по гр.дело № 1726/2018г. по описа на РС-Ботевград, което е влязло
в законна сила като необжалвано, съдът е прекратил съдебното производство по
делото само по така предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявени от “ОТП Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.*, чрез пълномощник юрисконсулт А.Ш. срещу
ответника И.З.И. ***, с ЕГН: ********** за признаване на установено на
съществуването на вземането му като правоприемник-цесионер на „Б. Д.С.К.“ЕАД-цедент, за което е издадена Заповед № 3163 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.08.2011г. по
ч.гр.д.№ 1356/2011г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница
от 16617.24лв./шестнадесет хиляди шестстотин и седемнадесет лева и 24
стотинки/, представляващи парично вземане по цедиран Договор за кредит от
23.02.2007г. и Допълнително споразумение от 13.11.2009г., както и за законната
лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 19.08.2011г. до окончателното
заплащане, както и за сумата от 5344.70лв./пет хиляди триста четиридесет и
четири лева и 70 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
20.02.2011г. до 18.08.2011г., като недопустими,
тъй като ищецът “ОТП Ф. Б.”ЕАД не е активно легитимиран да ги предяви
и е ОБЕЗСИЛИЛ Заповед № 3163 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.08.2011г. по ч.гр.д.№ 1356/2011г.
по описа на РС-Ботевград и издадения изпълнителен лист от 23.08.2011г. по ч.гр.д.№
1356/2011г. по описа на РС-Ботевград само
по отношение на ответника И.З.И. ***,
с ЕГН: **********.
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД като „ОТП Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.*,
чрез пълномощник юрисконсулт А.Ш. моли да бъде осъден И.З.И. ***, с ЕГН: **********
да заплати сумата-главница от 16617.24лв., представляваща парично вземане по
цедиран Договор за кредит от 23.02.2007г. и Допълнително споразумение към
договора за кредит от 13.11.2009г., заедно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от датата на
подаване на исковата молба на 18.06.2015г. до окончателното заплащане, както да
заплати и сумата от 5344.70лв./пет
хиляди триста четиридесет и четири лева и 70 стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 20.02.2011г. до 18.08.2011г., както да заплати и направените разноски по делото.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.К. К. и
пълномощник юрк. М.В.П./ пълномощно от 02.07.2019г.-л.48/ поддържа предявените
осъдителни искове и моли да бъдат уважени, както и да се присъдят разноските
посочени в исковата молба.
Ответникът-И.З.И. ***, чрез пълномощник адв.В.В. от
САК/пълномощно от 31.03.2018г.-л.105 от гр.д.№ 34455/2015г. по описа на Районен
съд-София/ е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор в
РС-София с вх.№ 5061529 от 13.04.2018г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете
като заявява, че са преждевременно предявени, за това, че не е обявена
предсрочна изискуемост. Заявява, че ответникът не е имал отношения с ищеца, не
е налице уведомяване за прехвърленото вземане. Прави възражение, че търсените
задължения са погасени по давност.
Приложеният договор за кредит за текущо потребление от 23.02.2007г. и
Допълнително споразумение към договора за кредит от 13.11.2009г. съдържат
клаузи, които са нищожни, тъй като са в несъответствие със законови норми,
освен това съдържат клаузи, които
създават неравноправно и неравностойно положение за договарящите се,
ответникът има качеството на потребител и следва да бъдат зачетени нормите на
Европейското право, отразени в Директива 2008/48/ЕО и Директива 2014/17/ЕС.
Твърди, че петитумът на исковата молба е неясен. Моли да се отхвърлят исковете
и се присъдят разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ответникът, чрез
пълномощник адв.В.В. от САК оспорва исковете и поддържа направените възражения
в писмения отговор.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-оригинал на ч.гр.дело № 1356/2011г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.417 от ГПК на 22.08.2011г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на заповед № 3163 от 22.08.2011г. по ч.гр.д.№1356/2011г.
по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК-извлечение от счетоводните книги на Банка „ДСК”ЕАД, както следва: за сумата-главница от 16617.24лв.,
представляваща парично вземане по договор за банков кредит от 23.02.2007г. и
Допълнително споразумение от 13.11.2009г., както и за законната лихва за забава
върху горната главница, считано от 19.08.2011г. до окончателното заплащане,
както и за сумата от 5333.70лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2011г.
до 18.08.2011г., горните суми са дължими солидарно от ответника като кредитополучател
и от Захари Стойчев И. като поръчител.
С договор за цесия от 10.12.2012г.,
сключен между ищеца и Банка „ДСК”ЕАД след издаване на заповед № 3163 от 22.08.2011г. по
ч.гр.д.№1356/2011г. по описа на РС-Ботевград и изпълнителен лист от 23.08.2011г., ищецът е станал собственик на вземането срещу
ответника. Ответникът е имал съществуващо и валидно задължение към Банка
„ДСК”ЕАД, което е цедирано на ищеца.
Горното се установява от приложените по
делото писмени доказателства: копия от договор за кредит за текущо потребление
от 23.02.2007г., сключен между Банка „ДСК” и И.З.И., от Допълнително
споразумение към Договор за кредит от 13.11.2009г., от Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, от извлечения от погасителни планове и ГПР, от заповед №3163
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.08.2011г.
по ч.гр.дело №1356/2011г. по описа на БРС, от изпълнителен лист от 23.08.2011г.
по ч.гр.дело №1356/2011г. по описа на БРС, от молба с изх.№157 от 27.11.2014г.
от „ОТП Ф. Б.” ЕАД до ЧСИ рег.№794-Янко Стоянов, с район на действие СОС, от
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.12.2012г., от писмо от
Банка „ДСК” до „ОТП Ф. Б.” ЕАД и от приемо-предавателен протокол от 20.12.2012г.
Видно от приложения оригинал от
придружително писмо с изх.№ 389 от 25.01.2018г. от ЧСИ №928-Магдалена Стоянова,
с район на действие ОС-София/л.91 от гр.д.№ 34455/2015г. по описа на СРС, се
установява, че на 05.02.2014г. е образувано изпълнително дело № 20157940400007
по описа на ЧСИ № 794-Янко Стоянов и след прехвърляне на неговия архив е
преобразувано под нов № 20169280403017 по описа на ЧСИ № 928-Магдалена Стоянова.
Това изпълнително дело е образувано на основание издаден изпълнителен лист на
23.08.2011г. на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1356/2011г. по описа на РС-Ботевград по молба на взискател ОТП Ф. Б.
ЕАД срещу длъжниците И.З.И. и Захари Стойчев И.. Поканата за доброволно
изпълнение на длъжника И.З.И. е връчена лично на 21.01.2015г. с писмо с обратна
разписка.
Длъжникът
И.З.И. е депозирал
възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 23.01.2015г. след като е
получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1356/2011г. по
описа на БРС на 21.01.2015г.
Банка „ДСК“ЕАД, която е заявител и кредитор по ч.гр.дело №1356/2011г.
по описа на БРС е бил
уведомена за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422,
ал.1 от ГПК с разпореждане №454 от 17.02.2015г., връчено на 18.05.2015г., чрез
юрк. Мария Иванова.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1726/2018г.
по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана
на 18.06.2015г. в РС-София, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК
от постановяване на горното разпореждане, като исковата молба е подадена от
цесионера „ОТП Ф. Б.“ЕАД с оглед сключения между него и Банка „ДСК“ЕАД договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 10.12.2012г. т.е. след издаване на заповедта за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
От приложеното писмено доказателство-копие
от договор за кредит за текущо потребление от 23.02.2007г., сключен между „Б.
Д.С.К.“ЕАД и И.З.И. като кредитополучател, за сумата от 20000лв., със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, с падеж на
издължаване на месечните вноски 15-то число на месеца и договорен лихвен
процент, формиран от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК
ПРЕСТИЖ+. Към датата на сключване на настоящия договор базовият лихвен
процент е 4.69%, стандартната надбавка е в размер на 3.26 процентни пункта или
лихвеният процент по кредита е общо в размер на 7.95%. Съобразно чл.19.2 от
приложените по делото Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, приети от кредитополучателя, при
допусната забава в плащанията на главницата и/ или лихва над 90 дни, целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Съгласно приложеното копие от
Допълнително споразумение към договор за кредит от 13.11.2009г. се установява,
че кредиторът „Б. Д.С.К.“ЕАД и кредитополучателят И.З.И. са се съгласили, че
остатъкът от дълга към горната дата по договора за кредит от 23.02.2007г. е в
размер на 16982лв. като се запазва срокът за издължаване на кредита от 120
месеца и се определя крайна падежна дата за окончателно издължаване на
13.11.2019г. и размерът на месечните вноски е по нов погасителен план като в
допълнение на обезпеченията се приема договор за поръчителство от 13.11.2009г.
със Захари Стойчев И. като поръчител.
Страните не спорят за това, че банката се
е снабдила по реда на чл.417 от ГПК със заповед за изпълнение от 22.08.2011г.
по ч.гр.дело №1356/2011г. по описа на РС-Ботевград срещу
длъжниците-кредитополучателя И.З.И./ответник по настоящето дело/ и поръчителя Захари
Стойчев И. за дължимите по договора за кредит суми, позовавайки се на настъпила
предсрочна изискуемост на 20.07.2010г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вх.№ 7571 от 01.11.2019г., изготвена от вещото лице М.П.Б., неоспорена
от страните, се установява, че на 23.02.2007г. е усвоена от кредитополучателя И.И. сумата от 20000лв., предоставена му по
сключения договор за кредит от 23.02.2007г. Първата редовна месечна вноска, която ответникът не е
заплатил е с падеж на 15.04.2010г. и на 20.07.2010г. „Б. Д.С.К.“ЕАД е
отбелязала горния кредит за предсрочно изискуем. Към настоящия момент дължимите
суми по процесния договор за кредит и допълнително споразумение към него от 13.11.2009г.
е главница в размер на 16609.66лв. и
лихва за забава за периода от 20.02.2011г. до 18.08.2011г. в размер на 5344.70лв.
Последната сума според вещото лице Б. включва сбора от договорна лихва и лихва
за забава, но не може да ги разграничи по размер и посочи начина на формирането
й.
Съгласно приложените по делото
писмени доказателства-договор за покупко-продажба на вземания от 10.12.2012г.,
сключен между „Б. Д.С.К.“ЕАД като продавач и ищеца като купувач на вземания,
както и приложенията към него-приемо предавателен протокол от 20.12.2012г., от
което под № 2202 е описано подробно процесното вземане, се установява, че
банката е цедирала вземането си на ищеца, за което ответникът е уведомен с писмо
от 18.12.2012г., което е получил лично на 14.01.2013г. съгласно приложеното
известие за доставяне /л.80 и 81 от гр.д.№ 34455/2015г. по описа на СРС/. Освен
това същият е получил горното писмо и с получаване на исковата молба и
приложенията по настоящето дело на 19.03.2018г./л.101 от гр.д.№ 34455/2015г. по
описа на СРС/. На същата дата 19.03.2018г. ответникът е уведомен от ищеца и за
настъпилата предсрочна изискуемост на договора за кредит и допълнително
споразумение към него съгласно отразеното в исковата молба, по която е
образувано настоящето дело.
Няма представени по делото писмени
доказателства от ответника, че е извършил плащане на процесните суми.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД са допустими, за това, че с определение от 10.09.2018г. е прекратено
съдебното производство по настоящето дело по така предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и е обезсилена издадената Заповед № 3163 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.08.2011г.
по ч.гр.д.№ 1356/2011г.по описа на РС-Ботевград и издадения изпълнителен лист
от 23.08.2011г. по ч.гр.д.№ 1356/2011г. по описа на РС-Ботевград по отношение
на ответника И.З.И..
С оглед прекратяване на съдебното
производство по делото по отношение на предявените искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по отношение на предявените
осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, които са предявени при
евентуалност с оглед изхода на делото по исковете по чл.422, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество осъдителният иск по чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД за сумата-главница от 16617.24лв. е частично основателен и следва да се уважи само за сумата-главница от 16609.66лв./шестнадесет хиляди
шестстотин и девет лева и 66 стотинки/ като доказан, по следните правни
съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното
вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.141, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.430, ал.1 от Търговски закон ТЗ/ договорът за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. В ал.2 на същия член е посочено, че заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката. По своята
правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по
кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече
сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане
на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/чл.305 от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е
заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита,
или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/, изготвена от вещото лице М.П.Б., която
съдът кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че кредитът в
размер на сумата от 20000лв. е усвоен от ответника на 23.02.2007г. по сключения
между него и кредиторът Б. Д.С.К. ЕАД договор за кредит за текущо потребление
от 23.02.2007г. Към същия договор за кредит страните са постигнали съгласие
отразено в Допълнително споразумение от 13.11.2009г., с което са определили
дължимост на сумата от 16982лв., крайна падежна дата на връщане на кредита на
13.11.2019г., нов погасителен план и ново обезпечение чрез сключване на договор
за поръчителство със Захари Стойчев И..
Съгласно посочената по-горе
ССчЕ, изготвена от в.л. Б., се установява, че само ответникът е погасявал
вноски по процесния кредит и първата неплатена вноска е от дата 15.04.2010г.,
за което на 20.07.2010г. банката е отнесла кредита като просрочен изцяло с
дължима сума-главница от 16609.66лв.
Съдът приема, че договорът за
кредит от 23.02.2007г. и допълнително споразумение към него от 13.11.2009г.,
сключени между „Б. Д.С.К.“ЕАД и кредитополучателя И.З.И., е обявен от
банката-кредитор за предсрочно изискуем на длъжника И.И. едва на 21.01.2015г.,
когато същият е получил поканата за доброволно изпълнение заедно със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК въз основа на документ по
ч.гр.д.№ 1356/2011г. по описа на РС-Ботевград, видно от приложената покана за
доброволно изпълнение по изпълнително
дело № №20157940400007 година по описа на ЧСИ рег.№794-Янко Стоянов, с район на
действие СОС и оригинал на придружително писмо с изх.№ 389/25.01.2018г. на ЧСИ
№ 928-Магдалена Стоянова, с район на действие СОС. Няма данни волеизявлението
на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до
длъжника И.И. преди подаване на заявлението от 18.08.2011г. по ч.гр.д.№ 1356/2011г. по описа на
РС-Ботевград. Съдът намира, че началният момент на изискуемостта на вземане по
договор за банков кредит, съдържащ договореност
за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени
вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита съгласно т.18 от ТР №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. В случая това е станало на 21.01.2015г. след като длъжникът или
кредитополучател И.И. е получил покана за доброволно изпълнение и Заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1356/2011г. по описа на РС-Ботевград. Процесните
осъдителни искове срещу кредитополучателя, ответник по настоящето дело, са
предявени на 18.06.2015г., т.е. в петгодишния срок съгласно чл.110 от ЗЗД, за
което не е погасена отговорността на
ответника като кредитополучател по договора за кредит от 23.02.2007г. и
допълнително споразумение от 13.11.2009г., за което е неоснователно твърдението
на ответника, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 15.06.2010г. и към деня на предявяване на иска на 18.06.2015г. задълженията му са погасени, за това, че няма
данни преди 21.01.2015г. да е достигнало до длъжника И.И. волеизявлението на
банката-кредитор, че прави кредитът предсрочно изискуем.
На следващо място общо формулираното
възражение на ответника, че договорът за кредит заедно с допълнителното споразумение са нищожни
по своята същност, отново е неоснователно, защото ответникът не сочи конкретно
в какво се изразява тази нищожност. Също така се позовава на несъответствие с
повелителни законови норми, както и с клаузи, създаващи неравноправно и
неравностойно положение на договарящите се, тъй като ответникът е потребител
без да ги индивидуализира и сочи конкретно.
Съдът намира, че от събраните пред
настоящата съдебна инстанция писмени доказателства и приетата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.П.Б., което съдът
кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че ответникът е
подписал договор за кредит
за текущо потребление от 23.02.2007г., сключен между „Б. Д.С.К.”ЕАД и него,
след което Допълнително споразумение към договора от 13.11.2009г. Съдът намира,
че между банката и ответника като кредитополучател е сключен валиден договор за
кредит и към настоящия момент вземанията
на договора за кредит и допълнителното споразумение са изцяло падежирали, тъй
като срокът за тяхното заплащане е изтекъл на 13.11.2019г. и в тази насока са
отново неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на исковете
като преждевременно предявени, тъй като не намират основание с оглед събраните
по делото писмени доказателства.
Няма спор, че „Б. Д.С.К.“ЕАД е
прехвърлила вземането си по процесния договор за кредит на ищеца, за което е
уведомен ответника с получаване на писмо-уведомление към приложенията към
исковата молба на 19.03.2018г.
По
силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето
лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка
между страните, като договорът за прехвърляне на вземане-цесия, става перфектен
в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието,
а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня, когато му е съобщено от
предишния кредитор.
Съдът намира за доказано
по делото прехвърлянето на процесното вземане срещу ответника от цедента „Б. Д.С.К.“ЕАД на ищеца като цесионер по сключения между тях договор за цесия,
респективно преминаването на това вземане в патримониума на ищеца, и
следователно придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за
последното.
Ответникът е уведомен за договора за цесия между
ищеца и „Б. Д.С.К.“ЕАД, тъй като по делото е приложено уведомление за това,
връчено на ответника заедно с исковата молба, за което възраженията му в тази насока
са неоснователни.
С оглед на горното и имайки предвид
отразеното в съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото, съдът намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата-главница от 16609.66лв.,
ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска на 18.06.2015г., тъй
като с исковата молба е предявен осъдителния иск за горната сума-главница.
Горният иск за разликата над сумата
от 16609.66лв. до пълния предявен размер от 16617.24лв. следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за
заплащане на сумата от 5344.50лв., представляваща лихва за забава за периода
от 20.02.2011г. до 18.08.2011г., съдът намира, че следва да бъде отхвърлена
изцяло като погасена по давност, тъй като ответникът в писмения отговор / до
този момент може да се прави това възражение/ е направил възражение, че
вземането за лихви е погасено по давност. С изтичането на три годишната
погасителна давност, на която се позовава ответника съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, считано от датата на падежа 18.08.2011г. до датата на прекъсване на
давността с подаването на исковата молба на 18.06.2015г. е изтекъл горния срок.
Съдът приема, че дължимите лихви съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишната давност. Ето защо към датата на подаване на исковата
молба на 18.06.2015г. вземането за дължима лихва за забава за периода от 20.02.2011г.
до 18.08.2011г. е погасено по давност. Освен това неоснователността на този акцесорен
иск произтича и от това, че не е доказан размера на същата, който се оспорва от
ответника и от приетата ССчЕ на в.л. Б. се установява, че същият не може да се
определи в този размер, тъй като на практика представлява сбор от лихви, които
не могат да бъдат по отделно разграничени по размер, както и не е ясна
методиката на изчисляването й.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
По отношение на частично уважените искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и
съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от
общо 1064.39лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи платена
държавна такса/664.39лв./, юрисконсултско възнаграждение /150лв./ и депозит за
вещо лице / 250лв./, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще
следва да заплати на ответника сумата от 456лв. за направени от него разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.З.И. ***, с ЕГН: **********
да заплати на “ОТП Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.*
сумата-главница от 16609.66лв./шестнадесет хиляди шестстотин и девет
лева и 66 стотинки/,
представляваща парично вземане по цедиран Договор за кредит от 23.02.2007г. и
Допълнително споразумение към договора за кредит от 13.11.2009г., заедно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на исковата молба на 18.06.2015г. до окончателното
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ
горния иск за разликата над сумата от 16609.66лв. до пълния размер от 16 617.24лв./шестнадесет
хиляди шестстотин и седемнадесет лева и 24 стотинки/, както и изцяло иска за
заплащане на сумата от 5344.70лв./пет
хиляди триста четиридесет и четири лева и 70 стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 20.02.2011г. до 18.08.2011г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА
И.З.И. ***, с ЕГН: ********** да заплати на “ОТП Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.*
сумата от 1064.39лв. /хиляда и шестдесет и четири лева и 39 стотинки/ за направени разноски по
настоящето дело, включващи платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение
и депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
“ОТП
Ф. Б.”ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
„О.“, бул.“К. А. Д.“№*, ет.* да заплати на И.З.И. ***, с ЕГН: ********** сумата от 456лв./четиристотин петдесет и
шест лева/ за направени разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/