Присъда по дело №128/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 25
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20223530200128
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Търговище, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Наказателно дело частен
характер № 20223530200128 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Б. Т., ****************, ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 17.10.2021 г. в с. Пробуда,
общ.Търговище, причинил на АН. Т. П., ЕГН ********** от **************
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето, с което осъществил престъпление по чл.130, ал.2
от НК, като на основание чл.78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Б. Т., със снета по-горе самоличност за
НЕВИНЕН в това, на 17.10.2021 г. в с. Пробуда, общ. Търговище, да се е
заканил на АН. Т. П., ЕГН ********** от ************** с престъпление
против личността й и тази на нейните близки с думите: „боят ти е малко“, „от
тука нататък мисли какво ще правиш, внимавай“, „ще ви залича“, „ще ви
пратя в гробищата“, „продавайте си къщата“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл.144, ал.1 от НК.
1
ОСЪЖДА подсъдимия К. Б. Т., със снета по-горе самоличност, да
заплати на АН. Т. П., ЕГН ********** от **************, **************,
сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 17.10.2019г. до окончателното и изплащане, като отхвърля
иска в останалата част и до пълния му размер от 2000лв., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АН. Т. П., ЕГН ********** от
**************, ************** срещу подсъдимия К. Б. Т., със снета по-
горе самоличност граждански иск за сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени в резултат от престъплението по чл. 144, ал. 1 от
НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.10.2019г. до
окончателното и изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Б. Т., със снета по-горе самоличност, да
заплати на АН. Т. П., ЕГН ********** от **************, сумата от 684,77
лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Б. Т., със снета по-горе самоличност, да
заплати по сметка на РС - Търговище сумата от 50 лв. - държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес
пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 25, постановена на 22.06.2022 г. по НЧХД
№ 128/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище

Подсъдимият К.Б.Т., ЕГН : ****** от с.П., общ.Търговище е предаден
на съд с обвинение, както следва:
- по чл.130, ал.2 от НК - за това, че на 17.10.2021 г. в с.П.,
общ.Търговище причинил на А. Т. П., ЕГН ********** от гр.Търговище
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето;
- по чл.144, ал.1 от НК – за това, че на 17.10.2021г. в с.П.,
общ.Търговище се заканил на А. Т. П., ЕГН ********** от гр.Търговище с
престъпление против личността й и тази на нейните близки с думите – „боят
ти е малко“, „от тука нататък мисли какво ще правиш, внимавай“, „ще ви
залича“, „ще ви пратя в гробищата“, „продавайте си къщата“ и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В наказателното производство бяха приети за съвместно разглеждане
граждански искове, предявени от частния тъжител А. Т. П. против
подсъдимия К.Б.Т., както следва:
-за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението -
17.10.2021 г. до окончателното й изплащане;
-за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на престъплението по чл.144, ал.1 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението -
17.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа
частното обвинение. Намира, че същото е доказано и в двата му пункта.
Счита, че обвинението чл.130, ал.2 от НК се доказва от писмените
доказателства, заключението на съдебно – медицинската експертиза и
показанията на свидетелите Т. П. и Н. П., които намира за точни, конкретни и
последователни. Относно другите две свидетелки по делото сочи, че същите
не са възприели инцидента в пълнота, а показанията им намира за
противоречиви. Повереникът счита, че обвинението по чл.144, ал.1 от НК
също се доказва безспорно от показанията на първата група свидетели, а и от
обясненията на самия подсъдим. Пледира, подс.Т. да бъде признат за
виновен в извършване на двете престъпления, за които да получи справедливо
наказание. Пледира и за уважаване на предявените граждански искове в
пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Подс. К. Т. не се признава за виновен. Описва фактическата обстановка,
като отрича да е нанасял удар на тъжителката. Твърди, че бил предизвикан от
1
нея, тъй като тя го обиждала, опитала да го удари с телефона си, а след това
го снимала, поради което той й отправил заплахи, но в момент на яд, без
намерение да ги осъществи. Желае да бъде признат за невинен.
Защитникът на подсъдимия намира, че обвинението не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, предвид противоречията и несъответствията в
събрания доказателствен материал. Изтъква, че по време на процесното
събитие св.Т.П. се е намирал на разстояние, от което не би могъл да
възприеме думите, разменени между тъжителката и подсъдимия, а
свидетелките А.Т. и Г.С. не са чули отправяне на закани. Сочи, че единствено
оправянето на закани се потвърждава от св.Н.П., която е ** на тъжителката.
При тези доказателства намира обвинението по чл.144, ал.1 от НК за
недоказано. Счита, че не е доказано и обвинението по чл.130, ал.2 от НК, като
намира, че от съдебно-медицинската експертиза не се установява с
категоричност кога са получени нараняванията от тъжителката. Отбелязва, че
единственият страничен свидетел – Г.С. не е видяла нанасянето на удар,
както и че между показанията на св.Т.П. и св.Н.П. е налице противоречие –
според първия, ударът бил нанесен с юмрук, а според втория свидетел - с
отворена ръка. Защитникът пледира за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. Т. живеел в с.П., общ.Търговище, на ул. *****.
Родителите на тъжителката – св.Т. П. и св.Н. П. притежавали къща в
съседство. Отношенията им били влошени, повод за което били кучетата,
които подсъдимият отглеждал.
На 17.10.2021 г. тъжителката А. П. се намирала заедно с **те си в
къщата им в с.П.. Около 16.00ч. семейството решило да си тръгва за
гр.Търговище. Автомобилът, който св.П. управлявал не успял да запали,
което наложило колата да бъде бутната надолу по улицата от тъжителката.
Въпреки това, двигателят не заработил, поради което тъжителката и баща й
решили да се обадят за помощ на техен близък. Св.Т.П. останал при
автомобила, а дъщеря му тръгнала да се връща към къщата на родителите си,
пред която се намирала ** й – св.Н.П.. Приближавайки дома на подс.К. Т.,
към тъжителката се спуснали кучета, които били отглеждани от подсъдимия
и били пуснати свободно на улицата. Тъжителката се изплашила и започнала
да вика подс.Т. - да излезе и да усмири животните. След като я чул,
подсъдимият излязъл ядосан и двамата започнали да се карат, като скандалът
ескалирал. Подс.Т. отправял обидни думи и псувни по адрес на тъжителката.
Като видял случващото се, св.П. се приближил към двамата. Опитал се да
преустанови конфликта и да предпази дъщеря си, но подсъдимият го бутнал
настрана, след което блъснал тъжителката и й нанесъл удар с дланта на
дясната си ръка в областта на лявата скула. В резултат на удара, тя паднала
на земята, като изтървала и телефона си. Подсъдимият продължавал да вика
и да отправя гневни реплики към тъжителката и семейството й, включително
2
с думите: „продавайте си къщата“ и „ще ви пратя в гробищата“.
Междувременно на улицата била излязла **та на подсъдимия – св.А.Т., както
и св.Г.С., която стояла настрани. Св.П. казал на св.Т. да намери телефона на
дъщеря му, което последната направила и предала мобилното устройство на
тъжителката. Ситуацията се успокоила, когато подсъдимият се качил на
колата си и напуснал мястото на инцидента.
Същия ден тъжителката посетила Медицински център на ГППМП
„Хелиос“ ООД в гр.Търговище, където й бил извършен медицински преглед.
Били установени завишени стойности на кръвното налягане, ускорена
сърдечна дейност и зачервяване в областта на лявото ухо.
На 20.10.2021 г. й бил извършен преглед от съдебен лекар и й било
издадено съдебно –медицинско удостоверение № 283/20.10.2021г. Според
последното, А. Т. П. е получила оток в областта на лявата скула с диаметър 4 -
5 см. с палпаторни и спонтанни болки пред лявата ушна мида. Според
съдебно – медицинското удостоверение, така установените увреждания са й
причинили болка и страдание.
Във връзка с описания случай тъжителката подала жалба в Районна
прокуратура - Търговище срещу подсъдимия, по която била образувана
преписка вх. № 2543/2021г. В хода на същата били снети писмени сведения от
тъжителката, подсъдимия, свидетелите П., П. и Т.. С постановление от
21.12.2021 г. на РП - Търговище било отказано започването на наказателно
производство, поради липсата на данни за извършено престъпление от общ
характера и преписката била прекратена.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на
събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подсъдимия К.
Т., показанията на свидетелите Т. П., Н. П., А. Т., Г. С., заключението на
съдебно – медицинската експертиза, съдебно – медицинско удостоверение №
283/ 20.10.2021г., амбулаторен лист № 1983 от 20.10.2021г., медицинско
направление от 17.10.2021 г. от ГППМП „Хелиос“ ООД - Търговище,
преписка вх. № 2543/2021г. на РП - Търговище, както и останалите
приложени към делото доказателства.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът взе предвид
обстоятелството, че трима от свидетелите се намират в роднински отношения
със страните по делото /св.П. и св.П. са родители на тъжителката, а св.Т. –**
на подсъдимия/, а св. С. е тяхна съседка. По отношение обясненията на
подсъдимия отчете факта, че същите освен доказателствено средство, са и
средство за защита в процеса. Предвид това, преценявайки достоверността на
гласните доказателства, съдът внимателно ги анализира, съпоставяйки ги с
останалите доказателства по делото.
Събраният доказателствен материал по безспорен начин установява
следните обстоятелства, по отношение на които не са налице противоречия:
Доказано е, че подсъдимият живеел в с.П., а родителите на тъжителката
притежавали къща в съседство. Установено е също, че отношенията помежду
3
им били влошени заради кучетата, които подсъдимият отглеждал. Не се
спори и относно обстоятелството, че на 17.10.2021 г. автомобилът,
управляван от бащата на тъжителката не могъл да запали и тя го бутнала
надолу по улицата, както и че връщайки се, извикала на подсъдимия да
излезе и да усмири кучетата си. Безспорно установено е, че между
подсъдимия и тъжителката възникнал скандал, както и че същият в различна
степен е бил възприет от свидетелите Т.П., Н.П., А.Т. и Г.С..
Противоречия в доказателствения материал са налице относно следните
обстоятелства: Дали на улицата е имало свободно пуснати кучета,
отглеждани от подсъдимия; Дали същият е нанесъл удар на тъжителката и
по какъв начин и дали е отправял закани, посредством посочените в тъжбата
думи и изрази.
Формирайки изводите си относно спорните обстоятелства съдът
установи, че са налице две групи гласни доказателствени средства. От една
страна са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите,
ангажирани от защитата - А.Т. и Г. С.. От друга страна са показанията на
Т.П. и Н.П. – свидетели на частното обвинение.
Във връзка със спорните обстоятелства по делото, подсъдимият твърди
следното: Отрича на улицата да е имало свободно пуснати кучета. Заявява, че
имало едно куче и то било вързано за автомобил. Отрича да е нанасял удар на
тъжителката, както и тя да е падала на земята. Твърди, че в действителност
той бил потърпевш от инцидента, тъй като А. П. го обиждала и се опитала
да го удари с телефона си, а баща й му нанесъл удар с цигла. Заявява, че
изречените от него заплахи не били „нещо лично към нея и нейното
семейство“, а били казани „в момент на яд“, тъй като бил провокиран от
тъжителката.
Съдът констатира, че между обясненията на подсъдимия и показанията
на другите двама свидетели на защитата са налице противоречия. За разлика
от заявеното от подс. Т., свидетелите Т. и С. посочиха, че имало не едно, а
две вързани кучета. Св.Т. не била чула заплахи. За такива не съобщи и св.С.,
докато самия подсъдим каза, че изрекъл такива в пристъп на яд. В
показанията на св.С. освен това са налице и вътрешни противоречия.
Първоначално заяви, че излязла навън и видяла, че подс.Т. и „другия комшия
се карат“, а след това - че бащата на тъжителката бил далеч.
Съдът намира, че подсъдимият и свидетелите Т. и С. не дават обективни
сведения за случилото се. Този извод следва от посочените противоречия в
твърденията им. Следва и от обстоятелството, че поддържаната и от тримата
позиция за липса на нанесен удар от подс. Т. на тъжителката не съответства
на данните, получени от писмените доказателства /съдебно – медицинско
удостоверение № 283/ 20.10.2021г., медицинско направление от ГППМП
„Хелиос“ ООД/ и заключението на съдебно - медицинската експертиза .
Според съдебно – медицинско удостоверение № 283/ 20.10.2021г., при
извършения на 20.10.2021 г. преглед на тъжителката е установен оток в
4
областта на лявата скула с диаметър 4 - 5 см. с палпаторни и спонтанни
болки пред лявата ушна мида.
Заключението на назначената по делото съдебно – медицинска
експертиза, което е обосновано и компетентно изготвено, потвърждава
получаването на посочените увреждания. Вещото лице е установило, че
същите са в резултат от действието на твърд, тъп предмет и добре отговарят
да са получени от нанесен удар с юмрук или длан в областта на лявата скула.
В с.з. съдебният лекар обясни, че предвид липсата на уставен външен
кръвоизлив при извършения на 20.10.2021г. медицински преглед, е
възможно освен на 17.10.2021г., увреждането да е било получено и на
18.10.2021г. или 19.10.2021г. Съдът намира обаче за безспорно установено,
че то е било причинено именно на 17.10.2021 г. Липсват данни за инциденти
с тъжителката в периода 18 - 19.10.2021г. Същевременно от приложеното
медицинско направление от ГППМП „Хелиос“ ООД - гр. Търговище е видно,
че на 17.10.2021г. на същата е бил извършен преглед в посочения медицински
център, при който е установено зачервяване в областта на лявото ухо.
Несъмнено тази обективна находка кореспондира с увреждането,
констатирано от съдебния лекар на 20.10.2021г. и установените от него
палпаторни и спонтанни болки пред лявата ушна мида.
Съдът намери за доказано, че именно подсъдимият на 17.10.2021г. в с.П.
е причинил на тъжителката въпросното увреждане и с оглед показанията на
нейните родители - св.Т.П. и св.Н.П., които кредитира. Прие, че същите са
достоверни, тъй като кореспондират помежду си, с писмените доказателства
/съдебно - медицинското удостоверение и медицинското направление/, а така
също и със заключението на съдебно –медицинската експертиза.
Несъответствията в показанията на двамата свидетели са несъществени и
не касаят основните факти от предмета на доказване. Двамата свидетели са
единодушни относно авторството и механизма, по който е причинено
увреждането на пострадалата. Св.П. посочи: „К. с дланта си удари дъщеря
ми и я събори като круша на земята…беше ударена в областта на ухото от
лявата страна…удари я с дясната си ръка и тя падна.“ Св.П. заяви: „
…имаше удар по главата, от лявата страна, по ухото. К. удари дъщеря ми с
ръка. “ Предвид показанията на двамата свидетели и заключението на
съдебно – медицинската експертиза, съдът прие, че ударът е бил нанесен с
длан, а не с юмрук, което не представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението.
Като прие за убедителни и достоверни показанията на св.П. и св.П.
/респ. не възприе казаното от подс.Т., неговата ** и св.С./, съдът намери за
установено и че в процесния момент на улицата е имало свободно пуснати
кучета, отглеждани от подсъдимия, които се спуснали към тъжителката.
Св.П. заяви: „тя като тръгна и стигна до тях, едното куче се разлая, а
трите скочиха върху нея“. Св.П.а посочи: „.. кучетата се насочиха към нея
и тя започна да вика…“ Предоставените от двамата свидетели данни са не
само съответни помежду си, но са и напълно логични - ако кучетата са били
5
вързани, то очевидно не би се наложило тъжителката да вика подсъдимия.
На база гореизложеното, кредитирайки посочените писмени
доказателства, заключението на съдебно- медицинската експертиза и
показанията на свидетелите П. и П., съдът прие за безспорно доказано, че на
17.10.2021г. подс. Т. е причинил на тъжителката посочените по-горе
увреждания, които са й причинили болка и страдания т.е прие за безспорно
доказано извършването от обективна страна на деяние чл.130, ал.2 от НК. От
субективна страна подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл.
Съзнавал е общественоопасният характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици – накърняване телесната
неприкосновеност на тъжителката и е целял този престъпен резултат.
Предвид изложеното, съдът прие, че по описания начин подс.Т. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, за
което го призна за виновен.
От друга страна, съдът намери за недоказано обвинението за извършено
престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Според тъжбата, подс.Т. се заканил на
тъжителката с престъпление против личността й и тази на нейните близки с
думите – „боят ти е малко“, „от тука нататък мисли какво ще правиш,
внимавай“, „ще ви залича“, „ще ви пратя в гробищата“, „продавайте си
къщата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Осъществяването на посоченото престъпление изисква от обективна
страна, на първо място да е установено, че посочените в тъжбата изрази са
били изречени от подсъдимия. Самият той заяви общо, че е отправил заплахи,
но без да конкретизира съдържанието им. Посочи, че те не били „нещо
лично“ към тъжителката и семейството й, а били отправени „в момент на яд“,
тъй като бил провокиран. Св.П. и св.П.а свидетелстваха за непристойното
поведение на подсъдимия, за отправени множество псувни, нецензурни
реплики и обиди към дъщеря им и семейството им. От визираните в тъжбата
като заканителни изрази обаче, от показанията на двамата се потвърди
изричането единствено на думите: „продавайте си къщата“ и „ще ви пратя в
гробищата“, буквалният смисъл на които не визира действия, насочени
против личността на тъжителката и на нейните близки, а извеждането на друг
смисъл, би се основавало на предположения.
От друга страна, преценката за съставомерност на деянието преминава и
през разграничаване на заканата с престъпление от скарването. При кавгата
заканителните думи се изричат спонтанно и импулсивно, като носят
единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не
целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата. (В този см.
решение № 175/11.11.2019г. по н.д. № 774/2019г. III н.о. ВКС).
Анализирайки процесната ситуация, съдът намира за установено, че същата е
резултат от влошените отношения между страните, които и друг път били
влизали в конфликт, за което свидетелства и св.П.. В тази връзка намира за
6
установено, че изречените от подсъдимия нецензурни изрази, псувни, а и
цитираните реплики са казани спонтанно в рамките на една битова свада и са
израз на гнева му срещу тъжителката. Самият подсъдимия заяви, че били
отправени „в момент на яд“. Съдът намира, че посоченото обстоятелство
представлява допълнителен аргумент за липсата на съставомерност на
деянието по чл.144, ал.1 от НК, доколкото от субективна страна
подсъдимият не е целял да предизвика страх у тъжителката.
Предвид изложените съображения съдът намери обвинението за
извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК за недоказано, поради което
призна подс.Т. за невинен в това, на 17.10.2021г. в с.П., общ.Търговище да се
е заканил на А. Т. П. с престъпление против личността й и тази на нейните
близки с думите – „боят ти е малко“, „от тука нататък мисли какво ще
правиш, внимавай“, „ще ви залича“, „ще ви пратя в гробищата“, „продавайте
си къщата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му и го оправда по така повдигнатото му обвинение.
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до
триста лева. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. От престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди. С оглед тези данни, съдът счете, че спрямо
подс.Т. са налице предпоставките за приложение на чл.78а, ал.1 от НК.
Предвид изложеното, след като призна подсъдимия за виновен извършването
на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, на основание чл.78а, ал.1 от НК
съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Преценявайки
размера на наложеното наказание, отчете обстоятелството, че липсват данни
за други предходни противообществени прояви на лицето. На тази база прие,
че посочения размер на глобата, въпреки че представлява минимума
предвиден в закона, сам по себе си е достатъчно висок и посредством същия
ще бъдат постигнати целите на наказанието.
Безспорно, в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК,
тъжителката е претърпяла неимуществени вреди - резултат от виновното и
противоправно поведение на подс.Т.. При определяне размера на следващо й
се в тази връзка обезщетение, съдът отчете характера и степента на
причиненото увреждане. Данните, че извършеното престъпление се е
отразило негативно и на нейната психика. За последното свидетелства
приложения амбулаторен лист № 1983/ 20.10.2021г. за извършен
психиатричен преглед с предписана терапия. Преценявайки размера на
обезщетението, съдът взе предвид и периода за възстановяване на
пострадалата, който според вещото лице е бил 2- 3 седмици, което
кореспондира и с данните, предоставени от св.П.. Съдът отчете преживяното
от тъжителката унижение и неудобство от случилото се, доколкото
инцидентът е станал на публично място. Преценявайки всички тези
обстоятелства, прие, че сумата от 700 лв. се явява справедливо обезщетение
7
за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди.
Предвид това, искът бе уважен в посочения размер, ведно със законната лихва
от датата на увреждането. В останалата част - до пълния му размер от 2000лв.
искът бе отхвърлен като неоснователен.
Тъй като намери обвинението за извършено от подсъдимия престъпление
по чл.144, ал.1 от НК за недоказано, съдът отхвърли като неоснователен и
предявения от тъжителката срещу подс.Т. граждански иск за сумата от
1000лв. - обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.144,
ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
извършване на престъплението до окончателното изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Т. бе осъден да заплати на
частната тъжителка направените от последната разноски по делото в размер
684,77 лв. /за адвокатско възнаграждение, внесена държавна такса и депозит
за вещо лице/, а по сметка на РС – Търговище - сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :
8
Съобщи за изтекли лични данни