ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2192
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. С.ова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502265 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 5687/26.05.22г.,постановено по гр.д.№ 215/22г.по описа на
ПдРС,5-ти гр.с.,е върната исковата молба вх.№ 1005/07.01.22г.,подадена от „Ти Би Ай
Банк“ЕАД против В. Г. Н.,обезсилена е заповед № 6723/25.07.21г.и изпълнителен
лист,издадени по ч.гр.д.№ 12113/21г.на ПдРС,оставено е без уважение искането на ищеца за
изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК и е прекратено производството по гр.д.№
215/22г.на ПдРС на осн.чл.130 от ГПК.
Депозирана е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София чрез
пълномощника юрск.Ст.Р.,с която се навеждат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение в частта му,с която е върната исковата
молба и се иска същото да се отмени в тази му част,като се върне делото на първостепенния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба В. Г. Н.,ЕГН-********** чрез процесуалния си
представител адв.Ст.П. е изразила становище за неоснователност на същата по
съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски в настоящото производство
за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и отговора,както и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение
по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
1
Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД
против В. Г. Н. по чл.422 от ГПК.Производството е започнало като заповедно по заявление
на „Ти Би Ай Банк“ЕАД за издаване на заповед по чл.417 от ГПК.По образуваното ч.гр.д.№
12113/21г.на ПдРС са издадени заповед № 6723/25.07.21г.и изпълнителен лист против В. Г.
Н. за вземане на банката-главница,договорна лихва и обезщетение за забава,произтичащо от
договор за потребителски кредит № **********/15.06.18г.,по който длъжникът не е погасил
задължението си.
Длъжникът В. Г. Н. е подала в срок възражение,а банката-заявител е предявила иск
по чл.422 от ГПК,като иска да се признае за установено,че В. Г. Н. като кредитополучател
по цитирания по-горе ДПК дължи изпълнение на парично задължение на „Ти Би Ай
Банк“ЕАД в качеството му на кредитор по същия договор в посочените размери.
В отговора на исковата молба ответницата Н. посочва,че с влязло в сила решение на
ПдОС № 208/09.07.21г.,постановено по в.гр.д.№ 1359/21г. процесният договор за
потребителски кредит № **********/15.06.18г.е признат за недействителен,поради което и
на осн.чл.23 от ЗПК тя дължи връщане само на чистата стойност на кредита и доколкото
вече е заплатила главницата,то не дължи претендираните лихви и др.разходи,а предявените
против нея искове са неоснователни.Към отговора на исковата молба е приложено
решението на ПдОС,което като окончателно е влязло в сила на 09.07.21г.
С оглед на отговора и представеното с него съдебно решение ПдРС е оставил без
движение исковата молба с разпореждане № 8323/12.04.22г.до обосноваване от страна на
ищеца на конкретен интерес от претендиране на процесните суми-главница,договорна и
мораторна лихва,на договорно основание,като съобрази решението на ПдОС,с което ДПК е
признат за недействителен.
С уточнителна молба,депозирана на 20.05.22г.ищецът признава,че ДПК е признат за
недействителен,поради което иска обезсилване на издадената по ч.гр.д.№ 12113/21г.на
ПдРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист,след което съдът да приеме изменение на
иска по реда на чл.214,ал.1 от ГПК.С изменението се иска да се допусне „изменение на вида
търсена защита по делото,като се допусне преминаване от установителен иск по чл.422 от
ГПК към осъдителен иск по чл.23 от ЗПК във вр.с чл.55,предл.3 от ЗЗД“.Т.е.иска се
осъждане на ответницата Н. в качеството й на неоснователно обогатило се лице,да заплати
на ищеца сумата от 1000лв.
С атакуваното определение от 26.05.22г.районният съд е обезсилил заповедта по
чл.417 и изпълнителния лист; намерил е,че ищецът няма правен интерес от водене на
установителен иск за дължимост на сумите по договора,поради което е върнал исковата
молба.Оставил е без уважение искането за изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК,тъй
като ищецът с това изменение на практика предявявал напълно нов иск,основан на
неоснователно обогатяване и е прекратил производството по делото..
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на ПдРС.
2
От представеното съдебно решение № 208/09.07.21г.,постановено по в.гр.д.№
1359/21г.на ПдОС се установява,че договорът за потребителски кредит,на който основава
вземането си по заповедта за изпълнение и с исковата молба ищецът,е обявен за
недействителен.При това положение за ищеца наистина не е налице правен интерес от
воденето на установителния иск по чл.422 от ГПК за дължимите по този договор суми и
правилно районният съд е върнал исковата молба.
Правилно е оставено без уважение искането за изменение на иска по реда на чл.214
от ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.214 от ГПК ищецът може до първото съд.заседание
включително да измени основанието на своя иск.Може също да измени своето искане,но без
да измени основанието,т.е.съгласно чл.214 от ГПК не могат едновременно да се изменят и
основанието и петитума на иска.Спазването на тези изисквания може да се провери само при
редовна първоначална искова молба,в която ясно са очертани както основанието
(твърденията за фактическите обстоятелства,които пораждат претенцията),така и самото
искане (петитума) на исковата молба,а също така само когато заявеният петитум съответства
на основанието.В случая исковата молба е редовна,като се въвежда факта за дължимост на
парични задължения въз основа на сключен между страните договор за потребителски
кредит и са изведени съответстващите на това обстоятелство искания за правна защита-да се
признае чрез предявяване на положителни установителни искове съществуването на
вземането на ищеца,произтичащо от ДПК.
Изменението на основанието предпоставя заместване на първоначално заявените
правопораждащи факти с други такива-в случая с изменението на иска ищецът претендира
вземането си вместо на договорно основание,като такова,произтичащо от неоснователно
обогатяване.Освен изменение на основанието обаче ищцовото дружество прави и изменение
на петитума: заявява различна по вид и обем с първоначалното искане защита-преминаване
от установителен към осъдителен иск,а това е недопустимо съгласно разпоредбата на
чл.214 от ГПК.Правилни са изводите на районният съд,че с исканото изменение ищецът
предявява напълно нов иск,доколкото се изменят и основанието,и петитумът на
първоначално предявените искове.
Предвид горното настоящата инстанция намира,че правилно районният съд е върнал
исковата молба и е прекратил производството по делото,като не е уважил исканото
изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК.Ето защо частната жалба се явява
неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди в атакуваната му част.
С оглед изхода на спора,разноски в настоящото производство се дължат на ответника
по частната жалба.Същите са за адв.възнаграждение,но доколкото то се претендира на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА,видно от представения ДПЗС,следва да се определят от съда и да се
присъдят на пълномощника.На осн.чл.11 от НМРАВ № 1/04г. жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на адв. С. П. сумата от 200лв.адв.възнаграждение за безплатно
представителство на В. Г. Н. в настоящото производство.
Водим от горното съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5687/26.05.22г.,постановено по гр.д.№ 215/22г.по
описа на ПдРС,5-ти гр.с.,в частта му,с която е върната исковата молба вх.№
1005/07.01.22г.,подадена от „Ти Би Ай Банк“ЕАД,ЕИК-********* против В. Г. Н.,ЕГН-
********** и е прекратено производството по гр.д.№ 215/22г.на ПдРС на осн.чл.130 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София да заплати на адвокат С.
Ж. П.,АК-Пловдив,служебен адрес–гр.П.,пл.С. № 3,ет.4,офис 411,сумата от
200(двеста)лв.адв.възнаграждение за безплатно представителство на ответника по частната
жалба В. Г. Н. пред настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4