Р
Е Ш Е Н И Е
№……………………….
/ 10.03.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, I – ви касационен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Камелия
Александрова и прокурор Владислав Томов, след като разгледа докладваното от
съдия В. Пушевски КНАХД № 4 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Б.л.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „****“ № **, ап. № *, депозирана чрез неговия
процесуален представител адв. И.Г. от АК – Шумен срещу Решение № 1315 от 19.11.2020 г., постановено в
производството по НАХД № 3450 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, 32
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23 – 0000314 от 08.04.2020
г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с
което на дружеството „Б.л.“ ООД, на основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 10, пар. 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г.
на Европейския парламент и Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози.
Касаторът
„Б.л.“ ООД – гр. Варна намира решението на Районен съд – Варна за
незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в защита на
своето становище. На първо място посочва, че е налице противоречие между
доказателствата, послужили за съставяне на АУАН и процесното наказателно
постановление от една страна, и тези, приети от съда, доколкото в АУАН и в
наказателното постановление се приема, че автомобила е бил оборудван с
дигитален тахограф, а същевременно съдът е приел, че нарушението е безспорно
установено от представените тахографски листи, а такива в преписката отсъстват
и няма как да съществуват, тъй като те се използват с аналогов тахограф.
Подчертава, че в първоинстанционното съдебно решение не са изложени никакви
мотиви, които да отговорят на конкретните възражения на дружеството. Касаторът
застъпва позиция, че не споделя извода, че е налице тъждество между виновното
поведение на водача и липсата на организация на транспортната дейност на
превозвача, представяйки обосновани аргументи в тази насока. Навежда твърдения,
че липсват съществени факти, касаещи вида, периода и основанието за извършване
на проверката, което е опорочило административно – наказателното производство, предвид
това, че не е налице възможност да се установят преклузивните срокове, предвидени
в чл. 34 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, дружеството „Б.л.“ ООД
моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на
съдебен акт, с който да бъде отменено процесното наказателно постановление и да
му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответната
страна РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна не е депозирала писмен
отговор на касационната жалба.
В
проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 4 по описа за
2021 г. на Административен съд – Варна, касаторът „Б.л.“ ООД не се представлява
нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището
му в дадения ход на делото по същество. В депозирани на 10.02.2021 г. писмени
бележки, изготвени от адв. И.Г. от АК – Шумен, се изразява позиция за
поддържане на касационната жалба, въз основа на посочените в нея основания и се
отправя молба за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 4 по описа за
2021 г. на Административен съд – Варна, ответната страна РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна не се представлява нито от законен, нито от
процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото
по същество.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за
неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението
на Районен съд – Варна.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява основателна, поради следните
съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано въз основа на въззивна жалба на „Б.л.“ ООД
срещу Наказателно постановление № 23 – 0000314 от 08.04.2020 г., издадено от Директора
на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на дружеството, на
основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева
(хиляда лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 10, пар. 2, изр. 1,
предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета във
вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
С
Решение № 1315 от 19.11.2020 г., постановено
в производството по НАХД № 3450 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд,
процесното наказателно постановление е било потвърдено, като от фактическа
страна е било установено следното:
На
30.01.2020 г. св. К. Н. К. – инспектор в РД „Автомобилна администрация“ гр.
Варна извършил комплексна проверка на дружеството – превозвач „Б.л.“ ООД. В хода
на проверка св. К. констатирал, че лицето М.Е. М. е бил назначен по силата на
трудов договор в дружеството „Б.л.“ ООД и изпълнявал длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил“.
Инспекторът
от РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна също така установил, че М.Е. М. е управлявал
влекач марка „*******“ от кат. N 3 с рег. № *******, с монтиран дигитален
тахограф марка “Continental Automotive GmbH“, тип. 1381.*********,
№ ************, попадащ в обхвата на Регламент
(ЕО)
561/2006, като констатирал след проверка на неговата дигитална карта, че
водачът е извършил обществен превоз в нарушение на чл. 8, пар. 2, изр. 2 във
вр. с чл. 4, буква „ж“ от Регламент (ЕО) № 561/ 2006, като за период от 24 часа
на управление, започващ в 05:09 часа (UTC) на дата 03.05.2019 г. не е ползвал
намалена почивка от поне 9 последователни часа, като му е била осигурена
почивка от 7 часа и 20 минути (в периода от 21:49 часа (UTC) на 03.05.2019 г.
до 05:09 часа (UTC).
Св.
К. преценил, че водачът М. е следвало да почива от 20:09 часа (UTC) до 05:09
часа (UTC) на 04.05.2019 г., поради което и приел, че
около 20:10 часа (UTC) на
04.05.2019 г. дружеството – превозвач не организирало работата на водача по
такъв начин, че да спазва изискванията на чл. 8, пар. 2, изр. 2 във вр. с чл.
4, буква „ж“, второ тире от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент
и Съвета,
с което свое поведение е нарушило разпоредбата на чл. 10,
пар. 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на Европейския парламент
и Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози,
поради което и на 30.01.2020 г. св. К. съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу
съставения АУАН не било депозирано, като на 08.04.2020 г. Директорът на РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1000 лева (хиляда лева) за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 10, пар. 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на Европейския
парламент и Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози.
За
да потвърди наказателното постановление, Районен съд – Варна е приел, че в
случая нарушението на материалния закон е безспорно установено, както и, че в
хода на административно – наказателното производство не са били допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила.
Решението
на Районен съд – Варна е неправилно.
Първоинстанционният
съд е установил вярно фактическата обстановка, но е допуснал нарушение на
материалния закон, изразяващо се в следното:
Нарушението
на правилата по глава II от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и
Съвета може да се дължи, както на виновно поведение на превозвача, така и на
виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си
организация, не е спазил правилата за почивките. Както следва от разпоредбата
на чл. 10, пар. 2 от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент
и Съвета, осигуряване спазване на разпоредбите на глава II от регламента се
осъществява посредством инструктиране на водачите и извършването на редовни
проверки. В случая, видно от съдържанието на АУАН и процесното наказателно
постановление липсват каквито и да било констатации в тази връзка, респ. изводи
какво конкретно е следвало да извърши транспортното предприятие, за да осигури
спазване на разпоредбите на глава II от Регламент № 561/2006 на Европейския
парламент и Съвета от страна на водачите. Съгласно чл. 8, пар. 2 от Регламент №
561/2006 на Европейския парламент и Съвета, за всеки период от 24
часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка, водачът
трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Съобразно чл. 19, пар. 2 от
Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета, държавата – член
оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие и/или водач
за нарушения на същия регламент, които са установени на територията и за които
не е наложена санкция. Следователно, както транспортните предприятия, така и
водачите са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност
за неизпълнението на съответните задължения – Решение на СЕС от 9 юни 2016 г.
по дело Ю, С – 287/14, т. 32. Тоест, за да се търси отговорност за неизпълнение
на задължение от всеки един от споменатите субекти – адресати на разпоредбата,
следва техните задължения да са ясно регламентирани. Различен извод е възможно
да обективира фактическа установеност, при която въпреки изключително добре
създадена организация от превозвача, водачът да не изпълни задължението си по
чл. 8 пар. 2 от Регламент № 561/2006 и да не ползва
съответната почивка. Създаването на организация на трудовия процес е необходим
елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по
управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация
между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно,
качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови функции и т. н, а видно
от материалите по административно – наказателната преписка тези въпроси изобщо
не са изследвани.
Дори
и да се възприеме, че празнотата в регламента дава възможност на превозвача да
избере начина на извършване на проверките и организация на работата, то в този
случай в хода на административно – наказателното производство първо следва да
се изискат доказателства по какъв начин конкретния превозвач е регламентирал
чрез вътрешните си актове тази организация, съответно кои актове или свои
разпоредби не е изпълнил и едва след това да формира извод за извършено
административно нарушение на чл. 10, пар. 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент 561/06 на
Европейския парламент и Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози.
Събраните
доказателства не установяват обективната съставомерност на деянието и като е
потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния
закон.
Поради
гореизложените съображения, оспореното решение на Районен съд -Варна следва да бъде
отменено, респ. следва да бъде отменено процесното наказателно постановление.
Предвид
изхода на спора, следва да бъде присъдено обезщетение в полза на дружеството „Б.л.“
ООД, което да го обезщети за сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
На л. 5 от КНАХД № 4 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна е приложен
договор за правна помощ, видно от чието съдържание дружеството е заплатило на
адв. И.Г. парична сума в размер на 300 лева (триста лева), и именно в такъв
размер следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 предл. второ от АПК, Административен съд – Варна, I – ви касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1315 от 19.11.2020 г.,
постановено в производството по НАХД № 3450 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, 32 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23 –
0000314 от 08.04.2020 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 –
0000314 от 08.04.2020 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, с което на „Б.л.“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „****“ № **, ап. № *, на
основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева
(хиляда лева) за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 10, пар. 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на Европейския
парламент и Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Б.л.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „****“ № **, ап. № * парична сума в размер на 300
лева (триста лева), представляваща съдебно – деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено
мнение на съдия Валентин Пушевски по
КНАХД
№ 4 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна
Не
споделям изложената в мотивите на касационното решение позиция на мнозинството
на съдебния състав, обусловила отмяната с касационното решение на обжалваното
пред Административен съд – Варна Решение № 1315 от 19.11.2020 г., постановено в
производството по НАХД № 3450 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, 32
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23 – 0000314 от
08.04.2020 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна.
В
случая не е спорно между страните, че М.Е. М. в качеството си на водач на
тежкотоварен автомобил към дружеството „Б.л.“ ООД е почивал по – малко от 9
последователни часа, което в действителност представлява нарушение на чл. 8,
пар. 2, изр. 2 във вр. с чл. 4, буква „ж“, второ тире от Регламент (ЕО) №
561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета.
Доколкото
тежкотоварния автомобил е бил оборудван с дигитален тахограф, дружеството, в
качеството си на превозвач и същевременно в качеството си на работодател на М.Е.
М., е имало възможност в реално време да следи работата и дейността му, и е
следвало да предприеме незабавни мерки М. дори и да е започнал изпълнението на
трудовата си дейност, веднага тя да бъде прекратена и преустановена, за да му
бъде осигурена почивка в размер на 9 последователни часа.
Дори
и хипотетично да се приеме, че по някаква причина, в конкретната ситуация на
04.05.2019 г. дружеството не е имало възможност да предприеме спешни действия
за коригиране поведението на своя служител, липсват доказателства, а и не са
наведени такива твърдения, че впоследствие му е била потърсена дисциплинарна
отговорност, че е нарушил конкретни правила в организацията на работния процес,
създадени в дружеството „Б.л.“ ООД, поради което и е обосновано, и житейско
издържано да се приеме, че такива правила въобще липсват.
Поради
тези съображения, според настоящият член на съдебния състав, дружеството носи
отговорност за извършеното нарушение на чл. 8, пар. 2, изр. 2 във вр. с чл. 4,
буква „ж“, второ тире от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент
и Съвета, поради което и правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 10,
пар. 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на Европейския парламент
и Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: