Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени
22.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N394
по описа за 2016г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК.
Ищецът „***”АД, гр. В., излага чрез
пълномощника си в исковата си молба, че е предоставил на ответника Я.И.
че по силата на договор за кредит „***“ № ***/08.09.2008г. „***“ АД е
предоставил на ответника Я.И. в заем сума в размер на 6500.00 лв., като е
договорена възнаградителна лихва от 3816,38лв. и задължително сключване на
застраховка „живот” за сумата от от 229,22лв., които следва да се изплатят на
120 равни месечни вноски по 87.88лв. от 30.10.2008г. Твърди, че сумата е
преведена по разплащателната сметка на ищеца с IBAN *** Я.А.И..
Излага, че след първоначалното изпълнение на договора за първите 39 вноски е
прекратено изпълнението и към 30.01.2012г. е налице просрочие и неизплащане на
43.25лв. от главницата на вноска №40 и изцяло на следващите. На 23.03.2015г.
при просрочие от 1145 дни ищецът обявил предсрочна изискуемост на кредита на
основание част ІІ, чл.10, ал.2 от договора. На длъжника, втората ответница като
съдлъжник и третия ответник като поръчител били изпратени уведомления за
просрочието и покана за доброволно плащане. След като такова не било извършено
е депозирано заявление по чл.417 от ГПК и издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№***/2017г. Останала е неизплатена част от главницата в размер на 5076.99
лв., 2.65 лв. – такси и застраховка, 976.80 лева договорна лихва за периода
30.01.2012 година до 21.04.2015 година, 1.96 лв. – наказателна лихва 21.04.2015
година – 23.04.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от
24.04.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата 121.17 лева разноски по
заповедното производство. За всички суми ищецът излага, че ответниците
са възразили. В допълнително становище уточнява, че част от заетата сума в не е
получена по сметка на първия ответник, а по негово нареждане е отнесена за
погасяване на други два кредита – 4727,64лв. и 696.92лв., за заплащане на
дебитно салдо по сметката в размер 186,96лв. и само 739.48лв. са изтеглени от
титуляра.
По отношение
на ответницата А.И. се твърди, че същата е съдлъжник и е встъпила в задължението на кредитополучателя, като на
основание чл. 101 от ЗЗД се е задължила солидарно с главни длъжник за
погасяване на цялото задължение по договора за кредит. Ответникът Т.П.Г. е
посочен като поръчител по договора за кредит, който отговоря безусловно и
солидарно с кредитополучателя на основание чл. 138 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат солидарно
сумата от 5076.99 лв. - главница по
договор за кредит „***” № *** от 08.09.2008 година, 2.65 лв. – такси и застраховка, 976.80 лева
договорна лихва за периода 30.01.2012 година до 21.04.2015 година, 1.96 лв. –
наказателна лихва 21.04.2015 година – 23.04.2015 година, ведно със законната
лихва върху главницата от 24.04.2015
г. насетне до изплащане на вземането, както
и сумата 121.17 лева разноски по делото за ДТ. Претендира разноските направени
в заповедното и в настоящото производство.
Ответниците
отричат да са подписвали процесния
договор, първият като кредитополучател, втората като съдлъжник,
последният - като поръчител. Оспорват да са сключили цитираните от ищеца 9 бр.
договори и да са получили сумите по тях, като признават, че еднократно
ответникът Я. И. е теглил сумата от 600лв. с поръчителството на Т.Г. на
различна дата от процесната. Оспорват да са полагали подписи на процесния
договор от 2008г. и ответникът Я.И. да е получавал по своя сметка сумата от
6500 лв. Ответникът И. оспорва да е ползвал банковата сметка, посочена от ищеца
и да е теглил пари от нея. Оспорва да е упълномощавал друго лице да извършва
действия по сметката му в „***“ АД. Молят искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема са установено следното:
Видно от
представените писмени доказателства между първия ответник Я.И. в качеството му
на кредитополучател и банката – ищец, като кредитодател е сключен договор за
кредит „***” № ***** без
дата, подписан от ответниците по делото и представител на банката. Предмет на
договора е отпускане на кредит в размер на 6500 лв. за потребителски нужди,
като е уговорено сумата да бъде усвоена по разплащателна сметка на клиента IBAN ***. Датата на подписване на договора според чл. 16 от същия е
08.09.2008г., като тази дата фигурира единствено в оригинала, представен преди
последното по делото с.з. В заверените преписи, представени по заповедното
производство и в началото на исковия процес полето за дата е празно, поради
което съдът приема, че то е попълнено в оригинала след завеждане на настоящото
дело. Независимо от това обстоятелство, по делото е налична молба от първия
ответник с дата 08.09.2008г., адресирана до банката-ищец, в което се заявява
искане за предсрочно погасяване на кредит поради получени извънредни доходи. В
искането преди подписа на Я.И. липсват данни за който кредит се отнася. В
информацията под подписа се сочи, че
сумата за погасяване е 4522.57лв.+664.34лв. за кредити ****/01.10.07г. и ****/12.02.08г.
Всички
страници на договора без дата са подписани от кредитополучателя и от другите
двама ответници: А.И. - като съдлъжник и Т.П.Г. - като поръчител, като тези две
лица са вписани и в самия договор с пълни идентификационни данни в посочените
качества. Трите лица са подписали и погасителен план, според който от общата
отпусната сума 6500 лв. нетната сума за получаване е 6351 лв. Договорена е
месечна вноска в размер на 87,88лв. със срок на изплащане 120 месеца, като в
плана липсват падежни дати, краен падеж или друг времеви ориентир. В чл. 11 от
договора е предвидена възможност за обявяване на предсрочна изискуемост при
неизпълнение на задължение на кредитополучателя без задължение това да става
след уведомяване на задължените лица.
Банковата
сметка, посочена в договора с IBAN ***, според представената по делото история
на сметката е с титуляр първия ответник и е открита на ***2003г. По същата сметка на
08.09.2008г. е постъпила сумата от 6500лв. като „погасителна вноска по кредит”
и на същата дата са удържани такси и комисионни 149лв., а на 11.09.2008г. са
удържани две вноски за главници и две за лихви: 664.34лв., 5522.57лв., 11.51лв.
без яснота по кой договор са същите. Удържани са и погашения по нов погасителен
план /два различни номера / от 21.07лв. и 122.77лв. Салдото в края на деня по
сметката е „-8053лв.”, с което е изчерпано постъплението от кредита.
Ответниците
оспориха автентичността на подписите, които са отразени като техни в посочените
по-горе кредитни документи, но не проведоха доказване на оспорването, като не
внесоха определения от съда депозит за съдебно-графическа експертиза.
За установяване възникването на
заемно правоотношение между банката и ответниците по наличния по делото договор
към датата 08.09.2017г. по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От
приетото по делото заключение се установява, че в счетоводството на ищеца са
отразени задълженията по процесния договор за кредит. С договор за кредит
„***" № *** в размер на 6 500,00лева на Я.А.И., последният се задължава да
заплати и 3 816.38 лева лихва и застрахователна премия 229.22 лева. Така общият
му дълг към „***" АД възлиза на 10 545,60лв., които следва да плати на 120
равни месечни вноски от по 87,88лв. Сумата от 6 500лв. кредит е усвоена от
Я.А.И. на 08.09.2008 година чрез превод по банкова сметка *** *** „***"
АД, което потвърждава твърдението на ищеца за датата на сключване на договора и
относимостта на представения договор именно към тази дата. На 08.09.2008год. е
платена такса по кредита в размер на 149,00 лева, съответна на дължимото по
т.12 от Договор за кредит „***" № ***. На 30.09.2008 година са платени
41,89 лева 39,52лв. лихва и 2,37лв. застрахователна премия. На падежа на
първата вноска, която вещото лице отнася към 30.10.2008год. н есе постъпили
изискуемите 87,88лв. и същите за заплатени на 12.11.2008 год., ведно с 0,14 лв.
наказателна лихва. Така продължават и следващите погашения по дълга / със
забавяне от 10-12 дни и заплащане на наказателна лихва/ и така до 34-тата
вноска на 30.07.2011г., която с малко закъснение и заплатена изцяло. Следват
частични плащания по още пет вноски, които погасяват части то дължима главница
лихви, застраховки, но и пълната падежирала сума. Заплатени са за периода
редовна главница 1423,01 лв., редовна лихва 2
333,63лв., застраховка 195,12лв., наказателна лихва 484,17лв. или общо 4
435,93лв. Към 21.04.2015 година остават дължими редовна главница 5076,99лв., редовна
лихва 933,65лв., наказателна лихва 43,15лв. или общо 6 053,79лв.
По процесната
сметка на първия ответник е продължила да постъпва заплата му, от нея са
правени и удръжките за погасяване на вноските по процесния договор за кредит,
от нея са захранвани и други сметки на същото лице в банката-ищец, вкл. от
наличната по нея сума са погасявани други негови задължения.
С покана за доброволно изпълнение с изх. № ****/23.03.2015 г. Банката е поканила тримата
ответници да заплатят доброволно задълженията си по договора в срок до
20.04.2015 г., като ги е уведомила че кредитът е в просрочие от 1145 дни
и на основание чл. 10 , ал. 2 от договора при неплащане в указания срок,
задълженията по договора ще се считат за предсрочно изискуеми считано от
21.04.2015 г. В поканата е посочен размера на просрочените задължения, като при
възникване на предсрочна изискуемост пълната дължима сума от главницата е в
размер на 3128.52 лв. Поканите до тримата ответници са изпратени поотделно с
известия за доставяне връчени на всеки от тях: на А.И. и Я.И. на 01.04.2015г.,
а на Т.Г. на 24.03.2015 г.
По ЧГРД № ***/2015г. по описа на РС – П. по заявление на „***” АД гр. В. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № ***/27.04.2015г.
за заплащане на сумата от 5076.99 лв. - главница по договор за кредит
„***” № *** от 08.09.2008 година, 2.65 лв. – такси и застраховка, 976.80 лева
договорна лихва за периода 30.01.2012 година до 21.04.2015 година, 1.96 лв. –
наказателна лихва 21.04.2015 година – 23.04.2015 година, ведно със законната
лихва върху главницата от 24.04.2015 г. насетне до изплащане на вземането,
както и сумата 121.17 лева разноски по делото за ДТ.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу тази
заповед е подадено писмено възражение от тримата длъжници по нея. Във връзка с
дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е
предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка
съдът обоснова следните правни изводи:
Съдът намира иска,
предмет на разглеждане в настоящото производство, за допустим като подаден в
законоустановения срок по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК и от надлежна
активно легитимирана страна. Разгледан по същество, същият се явява
основателен, доколкото от събраните по делото доказателства бе установено
съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № ***/2015г. по описа на РС - П.
По делото безспорно бе установено, че между
ищецът като банка-кредитодател, и първия ответник, в качеството на
кредитополучател е сключен договор за банков кредит, по силата на който ищецът
е предоставил на отв.И. заем в размер на 6500 лева. По договора отв.И. е поела
задължение да отговаря наравно с кредитополучателя като съдлъжник, а отв.Т.Г. –
като поръчител. Не се доказаха твърденията на ответниците, че този договор не е
подписан от тях, че не искан процесния кредит и сумата по него не е получавана
от отв.И.. Доказателствата са еднопосочни и категорични за това, че тримата ответници
са подписали договора и погасителния план към него в посочените по-горе
качества, ангажирали да доказателства пред банката за доходите си, представили
са личните си карти /приложени в заповедното производство/.
Към настоящото правоотношение нямат връзка
предходни или последващи договори за кредит между същите страни, независимо, че
част от сумата е разходвана за погасяване на други задължения, тъй като на
първоначално пълният размер е постъпил по сметката на отв.И., посочена в договора. И. отрича да е
ползвал банковата сметка, по която е преведена сумата, но на нея е получавал заплатата си към периода на
опускане на кредита, депозирал е молба от датата на договора за предсрочно
погасяване на друг кредит. Не бяха представени никакви доказателства, опровергаващи
факта, че той е титуляр на сметката и я е използвал. Съдът приема, че в случая
е възникнало редовно заемно правоотношение, по което всяко едно от лицата дължи
изпълнение съобразно договора и ЗКИ. Установи се предаването на заетата сума в
размер на 6500лв. по сметка на първия ответник и неизпълнение от негова страна
на задължението му да я възстанови след изплащане на тридесет и втората вноска.
С падежа на първата неизплатена вноска -
№34, кредитополучателят е изпаднал в забава, а следващите четири плащания са
частични.
По отношение на другите двама ответници,
предявеният иск за установяване съществуване на вземането се основава на
договор за поръчителство. За уважаването на този иск съдът следва да установи,
че между страните е налице правоотношение, по което главният длъжник има
задължение да заплати на банката претендираните суми. Правната уредба на този
вид договор се съдържа в чл. 138 – 148 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение, като законът изисква това съглашение да е в писмена форма. В
настоящия случай съдът приема, че И. и
Г. качеството си на поръчители валидно са поели задължение към банката да
отговарят за дълга на трето лице. Този извод следва от писмените уговорки между страните, които се съдържат в договора
за кредит, който материализира в един документ два самостоятелни договора - за
кредит и за поръчителство. За да бъде валидно поръчителството и то да произведе
действие като породи отговорност за поръчителя в чл. 138, ал. 2 ЗЗД се поставя
изискването да е налично „действително задължение” на главния длъжник, което е
предпоставка за съществуването на поръчителството. Както бе посочено по-горе,
валидното кредитно правоотношение е налице.
Кредитополучателят е изпълнил частично
задълженията си от 2012г. е изпаднал в забава. Банката се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост, поради което претендира всички суми по договора, а не
само вноските с настъпил падеж. Клаузите на договора/чл.10, ал.2/ дават право
на банката да обяви кредита при забава повече от 90 дни. В настоящия случай
ищецът го е сторил едва през 2015г. при просрочие от 1145 дни, като първо е
изпратил покани за пращане до кредитополучателя и солидарните длъжници и е
посочил дата на настъпване на предсрочната изискуемост при неплащане –
21.04.2015г. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 бе прието, че вземането, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В случая банката е изпълнила
изискването и предсрочната изискуемост е настъпила по отношение и на тримата
длъжници.
Конкретният размер на дължимите суми е
установен от заключението на ССЕ и съвпада с присъдените в хода на заповедното
производство суми.
По изложените съображения предявеният иск с
правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен
изцяло, като бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат
на ищеца солидарно претендираните суми.
При този изход на делото ответниците следва
да заплатят на ищеца направените в заповедното производство разноски /в размер
на 26.56 лева/ и тези от настоящото производство в размер на 120,98 за ДТ,
200лв. за разноски за ССЕ и 632.65лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът в
настоящия процес не може да се произнесе по разноските за друг иск, отделен за
разглеждане в самостоятелно производство, които се претендират в списъка с
разноските като такива за ДТ.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.А.И. с ЕГН **********,***, А.М.И., ЕГН ********** *** и Т.П.Г., ЕГН **********,***, че срещу
тях в полза на „***” АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. В., *****, съществува вземане
за солидарно заплащане на
следните суми: сумата от 5076.99 лв. - главница по договор за
кредит „***” № *** от 08.09.2008 година, 2.65 лв. – такси и застраховка, 976.80 лева договорна лихва за
периода 30.01.2012 година до 21.04.2015 година, 1.96лв. – наказателна лихва
21.04.2015г. – 23.04.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2015г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Я.А.И. с ЕГН **********,***, А.М.И.,
ЕГН ********** *** и Т.П.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В.,
****, направените по заповедното
производство разноски в размер на 121.17 лева /сто двадесет и един лева
и 17 ст./, както и разноски по
настоящото дело в размер на 953.63лв. /деветстотин петдесет и три лева и
шестдесет и три ст./.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.