Р
Е Ш Е
Н И Е №95
гр.Кюстендил, 27.04.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в открито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при участието на секретаря: Г. К.,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№33/2018г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивната жалба на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.****, обл.***, ул.„****“ №***, представлявано от изпълнителните
директори Иван Урумов и Петър Петров, подадена чрез пълномощника адв.Ст.Г. ***,
срещу решение №638 от 12.12.2017г. на Районен съд (РС)-Дупница, постановено по
гр.д.№1709/2017г. по описа на този съд.
С посоченото
решение, РС-Дупница е осъдил „***“ АД да заплати на М.Г.Г., с ЕГН **********,
сумата от *** лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие от
злополука, призната за трудова с разпореждане
№*** от 17.06.2017г. на ТП на НОИ, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (***.) до
окончателното й изплащане, като иска за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от *** лева обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлил, като неоснователен. Със същото решение РС-Дупница е осъдил „***“
АД да заплати на М.Г.Г. и сумата от *** лева,
представляваща сторени разноски по делото, съобразно с уважената част от иска,
както и по сметката на Районен съд – Дупница сумата от *** лева, представляваща дължима държавна такса и
изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението се
обжалва в осъдителните му части, като се твърди, че същото е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и събраните
доказателства, а в частта му, с която е бил уважен искът за законна лихва за
периода след 24.08.2017г. се сочи, че същото е и недопустимо. Изтъква се, че
районният съд погрешно е приел, че
сумата от *** лева представлява справедливо
овъзмездяване на пострадалата за претърпените от нея в следствие на трудовата
злополука болки и страдания, психологически дискомфорт и временно затруднение
при извършване на обичайни дейности с увредения пръст, тъй като в хода на
съдебното производство ищцата не съумяла да докаже основателността и размера на
претенцията си, а именно, че в резултат на злополуката е претърпяла
неимуществени вреди с поддържаната продължителност и интензитет. Сочи се, че от
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се е установило, че
последиците от травмата са напълно заличени, Г. се е възстановила за кратък
период, без остатъчни функционални смущения, поради липса на засегнати
сухожилия. Жалбоподателят счита, че твърденията на ищцата за нестихващо
напрежение, силен страх, упорито безсъние и силна умора са били опровергани от
приетите по делото писмени доказателства, тъй като видно от представените
болнични листове, Г. не е била хоспитализирана, няма трайно увреждане на
здравето й, а разрешеният й отпуск за временна неработоспособност е бил със
свободен режим. Дружеството поддържа, че при постановяване на решението,
районният съд не е отчел обстоятелството, че по делото не е било доказано
наличието на причинна връзка между инцидента и твърдения да е бил изживян силен
стрес, като обръща внимание на факта, че Г. е посетила психиатричен кабинет
един месец след случая , като анамнезата и статуса, описани в издаденото
удостоверение са били снети единствено по данни на пациентката. Твърди се, че
липсата на вреди с продължителност и интензитет, съответни на поддържаните от
ищцата, се установявала и от показанията на разпитаните свидетели, в т.ч. и
свидетелката С. В., от чиито показания се установявало, че
непосредствено след инцидента Г. е отказала чуждо съдействие, не е бил повикан
екип на спешна помощ, а след завръщането й на работа ищцата е изпълнявала
служебните си задължения и нормални работни дейности. Свидетелката Р. Н. пък посочила, че около седмица след
случая е видяла ищцата в кафене , двете поговорили, посмяли се и Г. определено
била спокойна, а след връщането й на работа е започнала да я изпълнява
нормално. Според жалбоподателя, при постановяване на решението си, ДРС не е
отчел и факта, че свидетелят Л. А. живее на съпружески начала с Г. и показанията му
следва да бъдат преценявани при условията на чл.172 от ГПК, като в резултат на
всичко изложено съдът е уважил недоказан иск. В частта, в която съдът е
присъдил законна лихва върху сумата на обезщетението за времето след датата на
предявяване на исковете, т.е. след 24.08.2017г., според въззивното дружество,
решението е недопустимо, като постановено в разрез с диспозитивното начало,
поради липсата на предявена подобна претенция. Претендира се обезсилване на
решението в недопустимата му част, отмяна на същото в обжалваната такава и
отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – М.Г.Г., с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника й адв.И.Г. ***, е подал отговор на жалбата. Моли се последната да
бъде оставена без уважение, а решението на ДРС да бъде потвърдено. Излагат се
доводи, че по делото са били установени по безспорен начин предпоставките за
уважаване на предявения иск – настъпило увреждане на здравето, представляващо
трудова злополука, довела до временна неработоспособност за съответния период,
както и до претърпени болки и страдания по време и след инцидента от физическо
естество и преживян стрес. Според Г., определеното от ДРС обезщетение в размер
на *** лева е в съответствие със заложения
в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта. Изтъква, че свидетелят А. е пряк очевидец на последиците от трудовата злополука
и при разпита същият ясно е описал здравословното състояние на ищцата и
проблемите, които е следвало да преодолее от момента на злополуката до
настоящия момент, а приетото от ДРС медицинско удостоверение с №***. недвусмислено описвало състоянието на Г. след
злополуката. Според въззиваемата, по делото – от заключението на вещото лице
д-р П. - е бил установен и фактът на
настъпило усложнение – възпаление на раната, довело до удължаване на
оздравителния процес, през който пострадалата е изпитвала постоянна болка и
затруднения при осъществяване на ежедневните дейности. Възражението на
въззивника за недоказаност наличието на претърпени вреди и причинно-следствена
връзка между тях и злополуката се счита за несъответстващо на събраните по
делото доказателства, като по отношение на показанията на свидетелите, посочени
от дружеството, се изтъква обвързаността им със същото по трудово
правоотношение. Обстоятелството, че Г. е потърсила професионална психологическа
помощ месец след случая се обяснява с времето, необходимо за осъзнаване, че
същата не би могла да се справи сама с развиващите се във времето тревожност,
безпокойство и стрес. Изтъква се несъстоятелност на довода на жалбоподателя за
липса на увреждане, поради недоказаност да е била извършена хоспитализация, с
аргумента, че при конкретното увреждане такава не е следвала. Счита се, че
решението е допустимо и, че законната лихва се дължи от момента на увреждането.
Страната претендира присъждане на сторените разноски.
Окръжен съд-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство,
подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав,
след преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Дупница е
бил сезиран от М.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, с искова молба, против „***“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.***, обл.***, ул.„***“ №***. Г. е претендирала присъждане на сума в размер на **** лева, представляваща дължимо обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат на настъпила на ****г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането до предявяване на иска (24.08.2017г.).
Установено е
по делото, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на
което М.Г. заема длъжността „***“ към Дирекция „****“, Участък „****“, Звено „****“ към предприятието на работодателя. Същото е
възникнало със сключването натрудов договор от ****г.
Не е било
спорно, а и са представени доказателства за това, че на ****г. през време на работа М.Г. е претърпяла злополука,
която с разпореждане №***/17.06.2017г. на ТП на НОИ –
Кюстендил е била призната за трудова. Увреждането на здравето на Г. е станало
при позициониране на височината на високоскоростна бъркалка, чиято подвижната и част рязко е паднала надолу по
металната стойка, повлякла е ръцете й, вследствие на което малкият пръст на
дясната й ръка е бил притиснат между подвижната и неподвижната част на
бъркалката. От приложените към исковата молба документи е видно, че вследствие
на притискането работничката получила разкъсна рана на притиснатия пръст, която
кървяла обилно.Според медицинско удостоверение №****г., издадено от д-р ***, ортопед-травматолог, настъпилото увреждане е
представлявало частична *******.
Установено
е, че незабавно след инцидента не е била потърсена намеса на екип на спешна
медицинска помощ, но веднага след като на място й е била оказана първа помощ, Г.
се е явила на медицински преглед, направени са й били риография на длан,
превръзка и ТАП. Последвало е издаване на няколко болнични листа за временна
неработоспособност – общо за времето от ***. до 25.07.2017г., при диагноза „****“, с режим на лечение – свободен – с право да напуска
населеното място в границите на РБ. В цитираното по-горе медицинско удостоверение
№***/17.07.2017г. е посочена констатация за налични към
момента на издаването му болка, подуване и повишена чувствителност в областта
на белега, както и груб цикатрикс на пулпата на пети пръст, с повишена
чувствителност и незначителна секреция от единия край. Посочена е
необходимостта от щадящ режим, превръзки, а след спиране на секрецията –
приложение на „****”.
Според
приложено към исковата молба медицинско удостоверение №***/05.07.2017г.., издадено от д-р С. К., психиатър, на ***г., Г. е била прегледана от издалия документа
специалист, който е констатирал, че същата е вътрешно-напрегната, с данни за
реактивно провокирани - ***, ****, ***, ***, *** и е посочил, че се нуждае от най-малко
6- месечна терапия, предимно ***. Поставена е диагноза „****; ***“. Предписан е и прием на „****“ ** мг, с *** и „***“-капсули.
По делото е
било прието заключението на съдебно-медицинска експертиза, от което е
установено, че процесното травматично увреждане би могло да се получи при силен
удар с твърд тъп предмет, когато пръста се намира върху твърда подложка или
постепенно притискане между тъпи предмети с по-голяма сила и е възможно да бъде
получено при обстоятелствата, описани от пострадалата. Вещото лице е посочило,
че възстановяването на меките тъкани при липса на усложнения е в рамките на
около 20-30 дни, като при травми в областта на пръстите, поради наличието на
множество нервни окончания е възможно да настъпят промени в сетивността на
даденият участък, възстановяването на която може да продължи за по-дълъг период
и понякога не е на 100%. Констатирано е, че в случая не биха останали
функционални смущения, тъй като не е съществувало засягане на сухожилия, но при
пациентката е настъпило усложнение - възпаление на раната със секреция на
гноевидна материя откъм единия полюс, което е довело до удължаване на
оздравителният процес в рамките на около 50 дни. Пострадалата е изпитвала болка
по време на травмата и оздравителният процес, с постепенно затихващ интензитет,
като са съществували известни затруднения при осъществяване на ежедневните
дейности. При извършения личен преглед на ищцата от вещото лице на датата
17.11.2017г. е констатирано наличието на дъговиден цикатрикс в областта на
дисталната фаланга на петия пръст, леко проминиращ над кожата с размер около
0.1/1.5 см, по-чувствителен на допир, като участъкът в съседство на цикатрикса
е с леко хлътване.
По делото са
разпитани свидетели, като от показанията на свидетелите И. Ц. и и Л. А. е установено, че непосредствено
след инцидента на ***. М.Г. била силно притеснена, престояла около два часа в
хирургичното отделение на болницата, като са й били направени няколко превръзки
на раната на пръста, която не спирала да кърви. Била уплашена, треперела и в
продължение на няколко седмица изпитвала силна болка и затруднения в
обслужването си. Вследствие на инцидента била напрегната, плачела, страхувала
се, както, че увреждането на пръста може да не бъде излекувано напълно, така и
при мисълта, че ще трябва да работи с уреда, с който било причинено
нараняването.
Според
свидетелката С. В., служител в ответното дружество, една седмица след
инцидента двете с М.Г. се срещнали на центъра на гр.Дупница и седнали на кафе,
като при разговора, Г. определила случилото се на ***. като „***”, изглеждала добре, не се оплакала от болки или други
проблеми във връзка с злополуката; смеела се. Според тази свидетелка и
свидетелката С.В., след връщането й на работа, Г. е започнала да
изпълнява нормално служебните си задължения и не е отсъствала.
При тези
факти, правилно установени от РС-Дупница, с обжалваното решение, съдът е приел,
че предпоставките за уважаване на иска по чл.200 ал.1 от КТ са били установени
по безспорен начин по делото – доказано е настъпването на трудова злополука, по
смисъла на чл.55 ал.1 от КСО - внезапно
увреждане на здравето станало през време на работа, когато е причинило временна
неработоспособност; трудовата злополука е била призната за такава по надлежния
ред; предизвикала е неработоспособност на ищцата за процесния период;
претърпени са вреди. Съдът е посочил, че справедлив размер на обезщетението по
чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД за понесените от пострадалата неимуществени
вреди представлява сумата от *** лева, съобразяваща претърпените от
нея вследствие на трудовата злополука болки и страдания – по време и след
инцидента, психологически дискомфорт и временно затруднение извършването на
обичайни дейности с увредения пръст, продължителността на оздравителния процес
и преживения шок – които биха били в пълна степен компенсирани с обезщетение в
посочения размер, до който съдът е счел, че искът следва да бъде уважен и
отхвърлен за разликата над тази сума.
Изхождайки
от разбирането, че ищцата е претендирала върху сумата по обезщетението да бъде
присъдена законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане,
ДРС е изложил мотиви, че доколкото в цивилистичната доктрина и в съдебната
практика се приема, че отговорността по чл.200 КТ за вреди от трудова злополука
е специален случай на отговорността за непозволено увреждане, то съгласно чл.69
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД, задължението на работодателя за
заплащане на обезщетение за претърпените от тази злополука вреди е станало
изискуемо от датата на злополуката – ***., и
длъжникът е изпаднал в забава без покана, като именно от този момент дължи и
законна лихва върху размера на обезщетението. ДРС е присъдил законната лихва
върху сумата от *** лева, считано от ***. до
окончателното й изплащане.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната
част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е
валидно, но отчасти недопустимо, доколкото районният съд в нарушение на
принципа на диспозитивното начало, въздигнат в чл.6 ал.2 от ГПК, е присъдил
законна лихва върху обезщетението за период, за който не е имало заявена искова
претенция. Изрично в исковата молба е посочено, че се търси присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането до датата на предявяване на
иска. Право на търсещата съдебна защита страна е да определи нейния обем. Нито
в хода на производството пред ДРС, нито в хода на устните състезания, нито във
въззивното производство ищцовата страна е разширила обема на търсената защита
така, щото да може да се приеме, че претенцията й за лихва за забава обхваща
период след датата на подаване на исковата молба в съда – 24.08.2017г. (според
чл.125 от ГПК, искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в
съда). Следователно, РС-Дупница, като е присъдил обезщетение за забавено
изпълнение – законна лихва върху обезщетението от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата е излязъл извън обективните предели на иска,
с който е сезиран и решението му, в частта, в която е присъдил законна лихва
върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 25.08.2017г.
(деня след датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане, се явява
недопустимо и следва да се обезсили.
2. Относно правилността на решението:
Според съда,
решението, в допустимата му част, е отчасти неправилно, тъй като
първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е присъдил
обезщетение за претърпените от Г. неимуществени вреди в размер, некореспондиращ
на въздигнатия в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта. Сумата от *** лева е завишена спрямо установените по делото
действително претърпени вреди, които според въззивния съд биха могли адекватно
да бъдат овъзмездени със сума в размер на *** лева. Съображения:
Разпоредбата
на чл.200 от КТ регламентира обективната безвиновна отговорност на работодателя
за претърпени от работник или служител вреди, следствие на настъпила трудова
злополука. По своята същност тази отговорност представлява особен случай на законодателно
възлагане на риска от трудовото увреждане върху една от страните по трудовото
правоотношение – работодателя. Три са елементите на фактическия състав за
възникване на посоченото задължение: 1) наличие на трудова злополука; 2)
претърпени вреди от работника или служителя и 3) причинна връзка между
злополуката и претърпените вреди.
Съгласно чл.
55 ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Ал.2 урежда т.нар.“приравнени случаи” на трудова
злополука, които са ирелевантни за настоящото производство. Редът за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е
нормативно установен в подзаконов нормативен акт и тъй като в случая, не е
спорно между страните, че същият е бил спазен, може само да се отбележи, че при
съблюдаване на нормативно заложената процедура, с разпореждане №***/17.06.2017г. , компетентният орган е приел за
трудова, претърпяната от Г. на ***. злополука. В този смисъл правилен е, а това
не е и спорно, изводът на ДРС за наличие на първата от гореказаните
предпоставки – претърпяна злополука, имаща характер на трудова и причинила –
както се установява от представените множество медицински документи- увреждане
на здравето, изразяващо се в травматична частична ампутация на пулпата на
малкия пръст на дясната ръка на въззиваемата, без увреждане на нокътя.
Доказано е
още по делото, че М.Г. е претърпяла вреди, които имат неимуществен характер.
Последните са установени, както от представените медицински документи, така и
от показанията на разпитаните пред ДРС свидетели и приетото заключение на вещо
лице. Характерът, обемът и интензитетът на вредите са били правилно определени
от районния съд. М.Г. е изпитвала болки по време на травмата и по време на
оздравителния процес, преживяла е силна уплаха, изпитвала е страх от това как
ще протече възстановяването й, тревожила я е мисълта за предстоящата работа с
машината, с която е получила увреждането. Всички тези болки и страдания
представляват неимуществени вреди и този извод не може да бъде разколебан от
изтъкваните от въззивниика факти в разглежданата жалба. Никое от оплакванията в
последната не води до обратен на направения от районния и от настоящия съд
извод за наличие на претърпени вреди. Това, че при разговор с нейна колежка Г.
е определила инцидента като „**“ не опровергава безспорно доказаните
да са изпитани болка, страх и тревожност. Фактът, че пострадалата не е била
настанена в болнично заведение също няма правното значение, придавано му от
въззивното дружество, тъй като характерът на травмата не е предполагал
предприемане на подобна мярка, а режимът на лечение, предписан с издаваните на Г.
болнични листове е допускал възможността същата да се придвижва в града и да
посещава заведения – увредата е засягала малкия пръст на дясната й ръка. В този
смисъл, явни и несъмнени са претърпените болки и страдания, представляващи
вреди с неимуществен характер.
Налице е
причинно-следствена връзка между неимуществените вреди и настъпилата трудова злополука – същите са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
КТ не
съдържа специални указания за начина на определяне размера на неимуществените
вреди, поради което субсидиарно приложение следва да намерят общите разпоредби
на облигационното право. Определянето на дължимата обезвреда е предоставено на
съда по справедливост - чл.52 от ЗЗД. Както е посочено в раздел II на ППВС №4 от 1968г., определянето на размера
следва да стане, след
отчитане на характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване на здравето,
морални страдания, осакатявания и т.н.
РС-Дупница е
счел, че в конкретния случай, справедливо обезщетение за претърпените от Г.
неимуществени вреди е сума в размер на *** лева. Този извод не се възприема от въззивната инстанция,
тъй като посочената сума е прекомерна спрямо естеството и интензитета на
действително претърпените вреди. Пострадалата е претърпяла частична ампутация
на пулпата на малкия пръст на дясната ръка, без увреждане на нокътя. Травмата е
била съпътствана с болка при настъпването й и през оздравителния период, но
болката е била със затихващ интензитет. Въпреки усложнението, настъпило през
периода на възстановяване - възпаление на раната със секреция на гноевидна
материя откъм единия полюс, същото е било преодоляно. При все наличието на
цикатрикс и повишена чувствителност в областта на същия – около 0.1/1.5 см, с
леко хлътване на участъка в съседство, при травмата не са били засегнати
сухожилия и функционалността на пръста е напълно запазена. При отчитане на всички
тези правно значими факти, свързани с инцидента, с пострадалата и с естеството
на увреждането, окръжният съд намира, че справедливо, разумно и напълно
кореспондиращо със събраните по делото доказателства се явява обезщетение в
размер на *** лева, което би репарирало
понесените от Г. болки и страдания от физическо и психическо естество.
Същевременно, съставът намира, че отчитането поотделно и в съвкупност на
характеристиките на увреждането, налага извод, че присъдената от ДРС сума от
3 500 лева е прекомерно завишена.
Изложеното води до извод за частична
основателност на въззивната жалба. Решението на Районен съд-Дупница, в
атакуваната част, следва да се отмени за горницата над *** лева до присъдените ** лева, като неправилно, респ. до размер от **** лева следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
Предвид
размера, до който искът се явява основателен, се налага корекция на изводите на
ДРС относно дължимите от дружеството разноски, както следва: на М.Г. за
производството пред районния съд се следва сумата от *** лева – сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска. „***“ АД дължи заплащане по сметка на ДРС
разноски за държавна такса и за вещо лице в размер общо на *** лева. За разликите над тези суми решението на ДРС в
частта за разноските следва да бъде отменено.
За
въззивното производство, съразмерно с основателността на жалбата на
претендиралите разноски страни се следват такива, а именно: на жалбоподателя се
дължи сумата от ** лева, представляваща съразмерна на
основателността й част от заплатената от дружеството държавна такса за въззивно
обжалване; на въззиваемата се дължи сумата от *** лева – съразмерна на неоснователната част на жалбата,
част от заплатено за въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
О Б Е З С И Л В А решение № 638 от 12.12.2017г. на Районен съд
-Дупница, постановено по гр.д.№1709/2017г. по описа на този съд, в частта, с която „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, обл.***, ул.„***“ №***, е осъдено да заплати на М.Г.Г., с
ЕГН **********, законната лихва
върху сумата от *** лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, дължима за
периода от 25.08.2017г. до окончателното й изплащане.
О Т М Е Н Я решение №638 от 12.12.2017г. на Районен съд -Дупница,
постановено по гр.д.№1709/2017г. по описа на този съд, в частите, с които „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, обл.***, ул.„***“ №***, е осъдено да заплати на М.Г.Г., с
ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, следствие от злополука, призната за трудова с разпореждане №*** от
17.06.2017г. на ТП на НОИ, в размер над *** лева до
присъдените *** лева; сторени разноски по делото,
съобразно с уважената част от иска в
размер над *** лева до присъдените *** лева, както и да заплати по сметка на РС-Дупница
държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер над *** лева до присъдените *** лева, като вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
О Т Х В Ъ Р Л Я предявения от М.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.***, обл.****, ул.„***“ №*** иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие от
злополука, призната за трудова с разпореждане
№9 от 17.06.2017г. на ТП на НОИ, за
разликата над *** лева до *** лева.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №638 от 12.12.2017г. на Районен съд -Дупница,
постановено по гр.д.№1709/2017г. по описа на този съд в останалите обжалвани части.
В частта, с
която е отхвърлен предявения от М.Г.Г. *** АД иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер над **** лева до *** лева, решението е влязло в сила, като необжалвано.
О С Ъ Ж Д А М.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.***, обл.***, ул.„***“ №*** сумата от *** лева (***), представляваща сторени разноски пред въззивната
инстанция.
О С Ъ Ж Д А „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление
в гр.***, обл.***, ул.„***“ №*** да заплати на М.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от *** лева (****), представляваща сторени разноски
пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.