Решение по дело №1413/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 509
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20224430201413
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Плевен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430201413 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. I от ЗАНН

С наказателно постановление №587 от 06.12.2021г *** на Регионална
Дирекция по горите - гр. Ловеч е наложил на основание чл.53 ал.1 и ал.2 от
ЗАНН и чл.257 ал.2 от Закона за горите на П. Т. Й. от гр. Плевен, ж.к. ***
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят П. Т. Й., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Според жалбоподателя Й. са налице противоречия
между констатираното в съставени констативен протокол и последващия
АУАН и наказателно постановление.
Въззиваемата страна *** на Регионална Дирекция по горите - гр.Ловеч
се представлява от юрк.Ц.Й., който изразява становище, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№587 от 02.09.2021г. за установяване на административно нарушение от
1
който е видно, че на 15.06.2021г в 12,00 часа е установено нарушение,
извършено на 01.06.2021г. от П. Т. Й., като лице по чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ,
издало позволително за сеч №0614678/01.06.2021г. за имот в землището на с.
Деков, общ. Белен с кад. *** частна собственост, в нарушение на чл.52 ал.1
т.2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, като не са спазени
изискванията на чл.50 ал.3 л.4 и ал.5 от същата наредба. На терена върху
цялата площ на имота – 3дка липсва маркиране на дървета за сеч. В площта, в
която е извършена сеч -1,2дка в основата на пъновете няма контролна горска
марка /КГМ/ останала и видима след сечта. В площта, където не е изведена
сеч – 1,8 дка липсва маркиране на дървета с видим знак на височина 1,3
метра, като и в основата на стъблото с КГМ за такива с диаметър по-голям от
14см.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Е. О. П. и свидетеля С. А. К., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства - позволителното за сеч Яд 0614678/01.06.2021г., съставен
констативен протокол серия БООА Яд 136129/15.06.2021г. От показанията на
актосъставителя П. и свидетеля К. се установява, че на 15.06.2021г. в 12,00
часа са извършили проверка на място в имот горска територия с кад. № ***, в
землището на с. Деков, община Белене, при която проверка е присъствал и
жалбоподателят Й., като лицето по чл. 108, ал.1, т. 4, издало позволителното
за сеч Яд 0614678/01.06.2021г. И актосъставителят П. и свидетелят К. са
категорични, че на терена върху цялата площ на имота – 3дка липсва
маркиране на дървета за сеч, като в площта, в която е извършена сеч -
1,2дка, в основата на пъновете няма контролна горска марка /КГМ/, останала
и видима след сечта. Според показанията на актосъставителя П. и свидетеля
К. в площта, където не е изведена сеч – 1,8 дка, липсва маркиране на дървета
с видим знак на височина 1,3 метра, като и в основата на стъблото с КГМ за
такива с диаметър по-голям от 14см. От показанията на актосъставителя П. и
свидетеля К. се установява, че за проверката бил съставен констативен
протокол серия БООА Яд 136129/15.06.2021г., в който са отразени всички
констатации от проверката, като протоколът е подписан от жалбоподателя и в
долната част на протокола същият е вписал - „запознат съм със съдържанието
на протокола” и е удостоверил с подписа си, че му е връчен екземпляр в 12:30
часа. Жалбоподателят не е направил възражения нито в констативен протокол
с-я БООА № 136129/15.06.2021 г., нито в АУАН № 000778/02.09.2022г. Извън
срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, писмено възражение е подадено от
жалбоподателя на 07.09.2021 г. вх. № РДГ08-7403. Според приобщените като
писмени доказателства по делото - позволителното за сеч Яд
0614678/01.06.2021г. и съставен констативен протокол серия БООА Яд
136129/15.06.2021г., и според показанията на актосъставителя П. и свидетеля
К. при проверката в сечището на имота е установено, че въпреки издаденото
от жалбоподателя Й. позволително за сеч № 0614678/01.06.2021г. с вид на
сечта „Пробирка, с интензивност 25 % и въпреки започналата сеч, няма
маркирани за сеч дървета. Съгласно отразеното в издаденото позволително за
2
сеч, дървета са маркирани от П. Й.. Съгласно валидираните по
позволителното за сеч сортиментни ведомости, изготвени на 30.05.2021г. от
посочения като маркирал П. Т., като маркирани за сеч са посочени -
сребролистна липа - 36 броя дървета и 49 броя дървета от акация. Същият
брой маркирани дървета са посочени и в изготвения и одобрен от П. Й.
карнет - опис, на основание на който се издава позволителното за сеч - чл. 52,
ал.1, т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите. От това следва
обоснованият извод, че няма как издалият позволителното за сеч да не е
знаел, че имотът горска територия не е маркиран за сеч. В констативен
протокол с-я БООА № 136129/15.06.2021г., е отбелязано, че върху 14 броя
липа се наблюдава задялване в основата на стъблото и на 1 бр. се забелязва
наподобяващо КГМ, но не се разчита нищо. Съгласно разпоредбата на чл. 50,
ал. 3 на Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите определените за сеч
дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората
им. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от същата наредба освен по
начина, посочен в ал. 3, определените за сеч дървета с диаметър 14 см и по-
голям от 14 см, измерен на височина 130 см, се отбелязват и с контролна
горска марка, а съобразно ал.5 на същия член контролната горска марка по ал.
4 се поставя в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои
от повърхностните корени, така че след отсичане на дървото марката да
остане и да е видима. Съгласно чл. 50, ал. 16 от същата наредба маркирането,
както и изготвените карнет-опис и сортиментна ведомост са валидни за срок
до 3 години след изтичане на годината, в която е извършено маркирането, т.е.
контролната горска марка се поставя по такъв начин, че да бъде трайна и да
бъде видима за минимум три години. В случая наличието на задялване в
основата на стъблото и на 1 бр. наподобяващо КГМ не може да бъде
възприето като законосъобразно маркиране с контролна горска марка.
Задялването може да бъде осъществено от всяко друго лице и с най различни
цели и подбуди. Видно от приложените по преписката сортиментни
ведомости от извършеното от проверяващите на 15.06.2021г. измерване на
пъновете на отсечените дървета, като отсечени немаркирани са отразени само
дървета, които след спадане на сбега са установени, че са имали диаметър 14
и над 14 см измерен на височина 130 см. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя П. и свидетеля К., тъй като техните показания
са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях липса на маркиране на дървета
с КГМ в площта на сечта. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или
да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което
не е извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят П. Т. Й. е извършил нарушение по чл. 257, ал. 2 от Закона за
горите, във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 4 от същия закон, във връзка с чл. 52, ал.
1, т. 2, предложение второ от Наредба Яд 8/05.08.20Пг. за сечите в горите,
връзка с чл. 50, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от същата наредба, и правилно и
3
законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.
257, ал. 2 от Закона за горите. Съобразно разпоредбата на 257, ал. 2 от Закона
за горите наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде
позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на
този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, като глобата се
налага независимо от отписването от регистъра по чл.235. Както бе посочено
по-горе безспорно е установено, че жалбоподателят Й. е субект на
нарушението, тъй като същият като лице по чл. 108, ал.1, т. 4, от Закона за
горите, което на дата 01,06.2021г., в гр. Плевен, община Плевен, ***, е издал
Позволително за сеч № 0614678/01.06.2021 г., за имот в землището на с.
Деков, община Белене, с кадастрален № *** - частна собственост, в
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в
горите, като не са спазени изискванията на чл. 50, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от същата
наредба. А именно - в площта, в която е извършена сеч -1,2дка в основата на
пъновете няма контролна горска марка /КГМ/ останала и видима след сечта, а
в площта, където не е изведена сеч – 1,8 дка липсва маркиране на дървета с
видим знак на височина 1,3 метра, като и в основата на стъблото с КГМ за
такива с диаметър по-голям от 14см. От субективна страна жалбоподателят е
извършил нарушението при форма на вина пряк умисъл. Въпреки че е
съзнавал обществено-опасния характер на нарушението и е предвиждал
неговите обществено-опасни последици, е искал или допускал настъпването
на тези последици. Въпреки че е знаел, че насаждението в имота не е
маркирано за предвидената и одобрена с горскостопаската програма вид сеч,
е издал позволително за сеч в нарушение изискванията на чл. 52, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, като не са спазени изискванията
на чл. 50, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от същата наредба, вследствие на което след
проведената сеч в насаждението на имота, същото е разтроено и не може да
изпълнява заложените и целени с горскостопанската програма цели.
Законосъобразно и обосновано административно наказващият орган на
основание чл. 257, ал. 2 от ЗГ е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Й.. При определяне размера на наказанието
административнонаказващият орган е съобразил всички обстоятелства
съобразно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, а именно - взел е предвид
възрастта на нарушителя, неговото материално състояние, предвид
обстоятелството, че е пенсионер, и фактът, че на нарушителя Й. не са
налагани други административни наказания за извършени от него нарушения
по Закона за горите. Според съда законосъобразно и обосновано
административнонаказващият орган е определил минималния размер на
наказанието глоба, а именно - 1000 лв, като това по вид и размер наказание
съответства напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя
нарушение.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице - жалбоподател в настоящото производство. Наказателното
4
постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбите
на чл. 57 от ЗАНН. Цифровата квалификация е правилна и напълно
съответства на описаното нарушение. Наказателно постановление №
587/06.12.2021г. е издадено в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. АУАН №
000778 е съставен на дата 02.09.2021 г., а НП № 587 е издадено на 06.12.2021
г., т.е. в шестмесечния преклузивен срок.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл. 257,
ал. 2 от Закона за горите, като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а съобразно ал.4 на същия член в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, като съгласно ал.5 на същия член размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл.143 АПК
е регламентирана отговорността за разноски като съгласно ал.3 на посочената
разпоредба, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
Посочената разпоредба в ал.1 изрично препраща към Наредбата за заплащане
на правната помощ, която от своя страна в чл.24 предвижда, че по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200
лева. В случая съобразно фактическата и правна сложност на делото и с оглед
обстоятелствата, че глобата е заплатена доброволно на 02.03.2022г. и
жалбоподателят не се е явявал в съдебните заседания и не е бил
представляван от процесуален представител, следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №587 от 06.12.2021г, с
което *** на Регионална Дирекция по горите - гр. Ловеч е наложил на
основание чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.257 ал.2 от Закона за горите на П. Т.
Й. от гр. Плевен, ж.к. ***, административно наказание глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА П. Т. Й. от гр. Плевен, ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.63д ал.1 вр.ал.4 и 5 от ЗАНН на *** на Регионална Дирекция по горите - гр.
Ловеч разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
5
Административен съд - Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6