Решение по дело №32659/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3485
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20211110132659
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3485
гр. ., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110132659
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „.‘‘ АД срещу „.“ АД с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 68,80 лева, представляваща регресно вземане
за заплатено застрахователно обезщетение за пътнотранспортно произшествие настъпило на
21.08.2020 г. в гр. ., на кръстовище образувано от ул. ,,.‘‘ и ул. ,,.‘‘, между лек автомобил
марка ,,.‘‘, с рег. № ., управляван от Г. Й. ЕН. и лек автомобил марка ,,.‘‘ с рег. № .,
управляван от КР. Н. СК., ведно със законна лихва върху претендираната суми от датата на
подаване на исковата молба на 09.06.2021 г. до окончателно погасяване на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.08.2020 г., в гр. ., на кръстовище
образувано от ул. ,,.‘‘ и ул. ,,.‘‘, между горепосочените автомобили е настъпило
пътнотранспортно произшествие, за което е съставен двустранен констативен протокол за
ПТП. Процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа, че пътният инцидент
възникнал вследствие на виновно поведение на водача на лек автомобил марка ,,.‘‘ - Г.Й.,
който в нарушение на правилата за движение не спрял на знак Б – 2, т.е. знак ,,.‘‘, като по
този начин отнел предимството на лек автомобил марка ,,.‘‘, управляван от КР. Н. СК.,
който за да избегне удар между двете превозни средства завил рязко вляво и се ударил с
предна гума в бордюр на тротоара. В резултат на настъпилия пътен инцидент били нанесени
щети върху автомобил марка ,,.‘‘, изразяващи се в повредена дясна джанта, повредена
предна дясна гума и повреден преден десен носач. Процесуалният представител на страната
поддържа, че към момента на реализиране на пътния инцидент ищцовото дружество и
собственика на увреденото моторно превозно средство били обвързани от валидно
облигационно правоотношение, произтичащо от сключен Договор за застраховка „.“. В
исковата молба са изложени твърдения, че ищецът заплатил сумата необходима за
1
възстановяване на моторното превозно средство. Процесуалният представител на страната
поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение ищцовото дружество встъпило в
правата на увреденото лице срещу ответника, който към датата на реализиране на
процесното пътно-транспортно произшествие бил в облигационно правоотношение с
виновния за настъпване на инцидента водач, произтичащо от сключен Договор за
застраховка ,,.‘‘. Във връзка с изложеното се поддържа, че ищецът отправил покана до
ответното дружество за заплащане на сумата в размер на 68,80 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение, която сума ответната страна отказала да
възстанови. Направено е искане сторените съдебни разноски, в това число и заплатено
адвокатско възнаграждение, да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва
предявените искове по основание и размер. Пълномощникът на дружеството оспорва
изложените в исковата молба твърдения касателно механизма на реализиране на процесното
пътно-транспортно произшествие. В подадения отговор са изложени доводи, че от
ангажираните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че в пътно-
транспортното произшествие е участвал застрахования при ответника лек автомобил марка
,,.‘‘. Представителят на страната поддържа, че водачът на лек автомобил марка ,,.‘‘ сам е
предприел маневра и е ударил автомобила си в крайпътен бордюр. В подадения отговор са
изложени твърдения, че вина за настъпване на инцидента, респ. реализирането на щети носи
единствено водача на лек автомобил ,,.‘‘, който е управлявал моторното превозно средство с
несъобразена скорост. При условия на евентуалност процесуалният представител на
ответното дружество поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като
водачът на увреденото моторно превозно средство съществено е допринесъл за настъпване
на пътния инцидент, респ. на материалните щети по автомобила. Пълномощникът на
дружеството поддържа, че описаните вреди по застрахования при ищеца автомобил не са в
причинно-следствена връзка с описаното в исковата молба произшествие. В допълнение
представителят намира, че изплатеното застрахователно обезщетение е завишено и не
отговаря на стойността необходима за отстраняване на повредите на лек автомобил.
Направено е искане сторените от ответното дружество съдебни разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение, да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължения си на
застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото
лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало
застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „.“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
2
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „.“
– до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „.“.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило
повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „.“.
Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има
срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство,
чиято . е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в
тежест на ищеца.
По делото не е спорно, че между ищцовото дружество и собственика на лек
автомобил ,,.‘‘ с рег. № . към момента на описания в исковата молба инцидент е
съществувало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка
„Каско“, че към процесната дата между ответника и водача на лек автомобил ,,.‘‘, с рег. № .
съществувало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „.
на автомобилистите“, както и че ищецът заплатил сумата в размер на 28,80 лева на ,,.‘‘
ЕООД за извършен ремонт на л.а. ,,.‘‘ и сумата в размер на 40.00 лева на собственика на
колата, представляваща разходи за регулиране на преден и заден мост.
Спорните по делото въпроси се поставят върху механизма на възникване процесното
пътно-транспортно произшествие, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на увредения лек автомобил марка ,,.‘‘ и стойността на причинените
материални вреди.
За установяване на механизма, по който е реализиран пътния инцидент по делото е
представен двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие, за който
ищецът поддържа, че е съставен от участвалите в събитието водачи. Изготвената от
водачите скица на инцидента е разгледана от вещото лице по допусната съдебно-
автотехническа експертиза. От приетото заключение, което съдът цени като безпристрастно,
обективно и компетентно дадено, се установява, че пътният инцидент е възникнал е резултат
на предприета от страна на водача на л.а. марка ,,.‘‘ спасителна маневра за предотвратяване
на пътно-транспортно между управляваното от него моторно превозно средство и л.а. марка
,,.‘‘, който от своя страна не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. марка ,,.‘‘.
Вещото лице разяснява, че удар между двата автомобила не е реализиран поради
3
предприетата от водача на увреденото моторно превозно средство спасителна маневра. От
приетото заключение се установява, че щетите на увредения автомобил, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесния инцидент, като стойността за отстраняването им
по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 502,93 лева.
От събраните по делото гласни доказателствени средства по реда на чл. 25, ал. 1 ГПК
чрез разпит на свидетеля КР. Н. СК. / водач на лек автомобил марка ,,.‘‘/ се установява, че
лицето е участвало в процесния пътен инцидент. Свидетелят разкрива, че докато се е движел
по ул. ,,.‘‘ в гр. ., с около 30 км. ч., видял, че друг автомобил, движещ се по ул. ,,.‘‘ не спрял
на пътен знак ,, .‘‘, поради което, за да избегне удара завил плътно вляво, вследствие на
което управляваното от него моторно превозно средство се ударило в крайпътен бордюр.
К.С. излага, че между двата автомобила не е реализиран сблъсък, поради предприетата от
него маневра, като вследствие на инцидента бил увреден единствено управлявания от него
автомобил, чийто щети били покрити от застрахователя.
Гласни доказателствени средства са събрани и посредством разпита на другия
участвал в инцидента водач Г. Й. ЕН., който управлявал л.а. марка ,,.‘‘. Свидетелят
поддържа, че водачът на ,,.‘‘ се движел с висока скорост ( около 80 км.ч.), поради което
водачът на л.а. марка ,,.‘‘ го забелязал едва когато навлязъл в пътното платно. По отношение
на останалите обстоятелства във връзка с процесния инцидент свидетелят разкрива
идентична с изложената от К.С. обстановка – а именно, че водачът на ,,.‘‘ завил вляво,
поради което удар между двете участващи в процесното събитие моторни превозни средства
не бил реализиран, като управляваният от К.С. автомобил се ударил в крайпътен бордюр,
вследствие на който удар били увредена дясната гума на колата.
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че процесното пътно-транспортно произшествие е възникнало в резултат на
виновно поведение на водача на лек автомобил ,,.‘‘, който не спрял на пътен знак „.“, поради
което движещият се по път с предимство лек автомобил ,,.‘‘ предприел спасителна маневра,
която предотвратила директен сблъсък между участващите в събитието моторни превозни
средства. Вследствие на предприетата маневра управляваният от К.С. автомобил се ударил в
крайпътен бордюр, в резултат на което били увредени предните десни гума и джанта, като
стойността на уврежданията по средни пазарни цени към момента на инцидента възлиза на
сумата в размер на 502,93 лева.
Съдът не цени показанията на Г.Е. в частта относно посочената от свидетеля скорост
на движение на лек автомобил ,,.‘‘. Следва да бъде отбелязано, че в съставения
непосредствено след инцидента от участващите в събитието водачи двустранен констативен
протокол липсва подобно отбелязване. Свидетелят Е. поддържа, че на мястото на събитието
пристигнал полицейски екип, но по делото не са ангажирани доказателства компетентните
органи да са установили, че водачът на увредения автомобил преди инцидента се е движел с
превишена скорост. Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител
на ответното дружество, че е налице хипотеза на „самокатастрофа“, поради което не е
налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Както бе разяснено
4
процесният инцидент е възникнал вследствие на противоправното поведение на водача на
лек автомобил ,,.‘‘, който не е спрял на пътен знак „.“, като единствено вследствие на
предприетата от водача на лек автомобил „.“ спасителна маневра не е реализиран сблъсък
между двете превозни средства. Следва да бъде отбелязано, че е налице застрахователно
събитие реализирано в резултат на противоправно поведение на водач на лек автомобил,
чиято . е застрахована при ответното дружество, поради което макар двата автомобила да
нямат директно съприкосновение, удрянето в крайпътен бордюр на управлявания от
свидетеля С. автомобил е вследствие на поведението на другия водач, а не е случайно
събитие.
Съдът намира, че наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил е неоснователно.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е
елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.2 ЗЗД. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на
вредоносното събитие, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
почива на предположения. Не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното обезщетение. За да е налице т.
нар. „компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е пряка и
непосредствена (в необходимата причинно-следствена връзка) причина за настъпване на
вредоносните последици. Когато съдът преценява дали има виновно поведение на водача и
нарушаване разпоредби на ЗДвП винаги трябва да се изследва конкретната пътна
обстановка, мястото на удара, както и поведението на водачите и възможността да
възприемат дадено препятствие като опасност за движението. По делото не са ангажирани
доказателства, че с поведението си водачът на увредения автомобил е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Както бе разяснено от приетото по делото заключение
по допусната автотехническа експертиза се установява, че лек автомобил марка ,,.‘‘ се е
движел по път с предимство, като събитието би било предотвратено ако водачът на лек
автомобил ,,.‘‘ бе спрял на знак „.“. Следва да бъде отбелязано, че предприетата от
свидетеля С. спасителна маневра е предотвратила настъпване на по – големи щети.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение, че изплатеното
застрахователно обезщетение е завишено и не отговаря на стойността необходима за
отстраняване на повредите на лек автомобил ,,.‘‘. Съгласно формирана непротиворечива
съдебна практика при действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва
5
своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал.
3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му
да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този
смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т.
д. .0/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І
ТО/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера
на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може
да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда.
Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза
се установява, че разходите необходими за отстраняване на причините вследствие на
процесното пътно-транспортно произшествие щети по средни пазарни цени към датата на
инцидентна възлиза на сумата в размер на 502,93 лева, която сума многократно надвишава
предмета на исковата претенция, като с оглед диспозитивното начало на присъждане
подлежи сумата в размер на 68.80 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в размер общо на 560 лева, от
които сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в
размер на 150 лева депозит за изслушване на съдебно-автотехническа експертиза и сумата в
размер на 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.‘‘ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“, . да
заплати на „.‘‘, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.“ ., сумата в размер
на 68,80 лева представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение,
за пътнотранспортно произшествие настъпило на 21.08.2020г., в гр. ., на кръстовище
образувано от ул. ,,.‘‘ и ул. ,,.‘‘ между л.а. марка ,,.‘‘, с рег. № ., управляван от Г. Й. ЕН. и
л.а. марка ,,.‘‘ с рег. № ., управляван от КР. Н. СК., ведно със законна лихва за забава от
подаване на исковата молба на 09.06.2021г. до окончателно погасяване на вземането.
ОСЪЖДА „.‘‘ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“, . да
заплати на „.‘‘, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.“ ., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 560 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6