Определение по дело №476/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 от НПК. Постъпил е протест от РП – А. против Определение № 17/24.11.2010 г. на РС – А., постановено по Ч.Н.Д. № 63/2010 г. по описа на същия съд. С протестираното определение е отменено постановление на РП – А. от 08.11.2010 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 37/2010 г. по описа на РУ на МВР – А. Сочи се, че с атакувания съдебен акт не са дадени конкретни указания, които Прокуратурата следва да изпълни. Излага се твърдение, че процесното прекратително постановление е издадено след пълна и съвкупна оценка на доказателствения материал, а изложената в същия прокурорски акт фактическа обстановка е приета за установена въз основа на надлежно събраните доказателства по делото. Твърди се още, че разследването е проведено обективно, всестранно и пълно. Иска се определението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

Протестът е подаден от страна в процеса, която има съответното процесуално право, в законоустановения срок, при спазване на изискванията за съдържание, поради което същият е допустим за разглеждане от настоящата инстанция.

ДП № 37/2010 г. по описа на РУ на МВР – А, съгласно постановления на разследващия орган от 07.07.2010 г., се води срещу: Е. М. М. от с. Млечино, общ. А., за това, че на 09.03.2010 г. в гр. А., в ст. № 310 на общежитие на ПГ „Хр. С.”, в съучастие с Г. А. М. от с. Б.И. общ. А., като извършител, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление извършил действия по отношение на лице от женски пол – С. С. Ч. от с. Б. И., общ. А. и я принудил към това със сила и заплашване, като същата е навършила 14 години, и към момента на извършване на деянието извършителят е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК; Г. А.М. от с. Б. И., общ. А., за това, че на 09.03.2010 г. в гр. А., в ст. № 310 на общежитие на ПГ „Хр. С.”, в съучастие с Е. М. М.от с. М., общ. А., като извършител, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление извършил действия по отношение на лице от женски пол – С. С. Ч. от с. Б. И., общ. А. и я принудил към това със сила и заплашване, като същата е навършила 14 години, и към момента на извършване на деянието извършителят е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са извършени множество действия по разследването - извършен е оглед на местопроизшествие, проведени са разпити на свидетели, между които пострадалата С. Ч. и Н. Х., която твърди, че е очевидец на процесните деяния, разпитани са и обвиняемите М. и М., извършени са две съдебно-медицински експертизи по отношение на пострадалото лице, съдебно-психиатрично-психологични експертизи по отношение на пострадалата и по отношение на двамата подсъдими, както и съдебно-медицинска експертиза по отношение на веществени доказателства. Проведени са и други действия по разследването.

За да постанови прекратителното постановление от 08.11.2010 г., прокурорът е приел, че по делото не е доказано „по един несъмнен и категоричен начин” наличието на принуда, изразяваща се в употреба на сила и заплашване, която принуда да е прехождала или придружавала блудствените действия и която да е била възприета от пострадалата и „да е престъпна по смисъла на закона, за да сломи оказаната съпротива”, т. е. - прокурорът е приел, че по делото, от събраните доказателства, „не се установяват такива съставомерни действия, които действително да са повлияли на пострадалата, за да бъде склонена чрез сила или заплашване спрямо нея да бъдат извършени блудствени действия”. В тази връзка се сочи, че е „трудно разбираемо” това, че пострадалото лице не е потърсило помощ от намиращата се наблизо нейна приятелка – св. Н. Х., която не е видяла извършвани насилствени действия спрямо св. Ч., както и, че Ч.не е извикала за помощ. Сочи се още и това, че „с оглед времето и мястото на извършване на деянието, пострадалата е могла да се защити и отблъсне желанията на обвиняемите към сексуален контакт, но такива действия не се установяват”. Тези съждения са доразвити по-нататък в постановлението. Така мотивиран, прокурорът от РП – А. е постановил прекратяване на наказателното производство, като е посочил като правно основание за това чл. 243, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от пострадалото лице С. Ч. За да постанови протестираното определение, съдът е изложил съждения в смисъл, че разследването по делото (след като същото е било върнато на прокурора по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК) е проведено повърхностно и формално. Съдът е посочил в мотивите към атакуваното определение, че прокурорът не е „обсъдил със съответната задълбоченост събраните доказателства”, не е „преценил нуждата от събиране и изследване на допълнителни такива”. Сочи се необоснованост на прекратителното постановление. Посочено е още, че „не са извършени всички необходими процесуално-следствени действия, които да способстват за пълното и всестранното изясняване на делото откъм фактическа обстановка”. С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е отменил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като е върнал делото на РП-А. „за правилното прилагане на закона” съобразно обстоятелствената част на определението, както и съобразно обстоятелствената част на предходното определение на РС - А. с което делото е било върнато на прокурора по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК, а именно – Определение № 12/19.08.2010 г. по Ч.Н.Д. № 48/2010 г. по описа на същия районен съд.

Подобни съждения като тези в мотивите към процесното определение са изложени и в мотивите към споменатото Определение № 12/19.08.2010 г.

Настоящият съдебен състав също счита, че процесното прекратително постановление се явява необосновано по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, доколкото направените от прокурора изводи по фактите не почиват на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (съобр. разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК). Действително, въззивният съд в този си състав застъпва становището, че при упражняване на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 3-7 от НПК съдът не може да подменя вътрешното убеждение на прокурора по такъв начин, че да го измества от конституционно установените му правомощия по повдигане и поддържане на обвинение, независимо от обстоятелството, че същият съдебен контрол включва и преценка за обосноваността на атакувания прокурорски акт. С други думи – не е налице правна възможност съдът да върне делото на прокурора като му укаже да възприеме дадена фактическа обстановка вместо друга, защото това би означавало възможност да се укаже повдигане на обвинение. В чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК на съда е предоставено единствено правомощието да дава на прокурора указания относно прилагането на закона, но не и относно възприемането или отхвърлянето на дадени фактически констатации. Специално, в хипотезата на чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК не е налице възможност единствено да бъде отменен прокурорският акт без да се дадат указания по прилагането на закона. Всичко това обаче съвсем не означава, че съдът не е компетентен да прецени дали прокурорът е постановил своя акт, след като е извършил изследване на процесните обстоятелства при необходимата пълнота, включително що се отнася до това дали ръководният орган в досъдебното производство е съобразил и обсъдил всички събрани по делото доказателства. Както вече беше посочено, в процесния случай прокурорът от РП – А. не е извършил такова изследване, т. е. – актът за прекратяване на производството се явява необоснован по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК. По-конкретно:

Наблюдаващият прокурор изобщо не е обсъдил информацията, съдържаща се (на л. 28 от делото по досъдебното производство) в протокола от извършената по отношение на пострадалата Ч. съдебно-психиатрично-психологична експертиза, че при проведеното в хода на експертното изследване интервю със С. Ч. последната е заявила, че приятелката й Н. (св. Н. Х.) е снимала с мобилния си телефон процесния полов акт (анален секс). Нищо подобно не се сочи нито в показанията на самото пострадало лице, разпитано като свидетел, нито в показанията на св. Х.. Съвсем очевидно е, че ако св. Н. Х. действително е извършила такова действие, това би породило редица съществени за предмета на делото въпроси, включително относно това дали св. Ч. е могла да потърси помощ от присъствалата св. Х. Както беше посочено по-горе, прокурорът от РП – А. е направил извод по фактите, който може да бъде обобщен с това, че не било логично пострадалото лице да не окаже съпротива на обвиняемите при извършване на процесния полов акт, ако този акт е бил принудителен спрямо нея. За да се провери дали този извод на прокурора е верен, следва да се отговори на въпроса какъв би бил евентуалният мотив на С. Ч. да изложи подобна, на практика набедяваща обвиняемите теза, пред органите на досъдебното производство. Отговор на този въпрос прокуратурата не е дала, поради което и самият извод, мотивирал прекратяването на производството, се явява необоснован в посочения по-горе смисъл. Евентуалното наличие на заснемане на половия акт и разпространението на един такъв запис в средата, където учи и живее пострадалата, съответно – възприемането на този запис от други лица и, най-вече, съдържанието му, както и евентуално предизвиканият от това срам у последната, биха могли да дадат отговор на това има ли мотив св. Чауш да лансира една неправдоподобна версия за насилствено извършени спрямо нея блудствени действия от страна на обвиняемите или пък действително е бил извършен такъв принудителен полов акт. Не може да бъде пренебрегнато информационното значение на посоченото в извънпроцесуалните обяснения, които обвиняемите (още преди да имат това качество) са дали пред полицейски служител и в които е посочено както това, че те са правили анален секс с пострадалата Ч., така и това, че са я мотивирали с различни заплахи, а също и че половият акт е бил заснет. Всичко това (ако действително се е случило) е съвсем естествено – предвид възрастта на обвиняемите - да е станало достояние на някои от техните съученици. По делото обаче липсват данни този въпрос – дали има съученици на обвиняемите, съответно – на пострадалото лице, извън св. Х., които да имат възприятия относно предмета на делото - да е изследван преди РП – А. да постанови прекратителния си акт. Липсват данни и дали има други полицейски служители, извън ИДПС при РУ на МВР – А. М. Б., които да имат преки възприятия от обясненията на обвиняемите, дадени в хода на извънпроцесуалната проверка по случая.

Следва да се посочи още, че в протокола от проведената спрямо обв. М. съдебно-психиатрично-психологична експертиза се съдържа също така информация от проведеното с него интервю, която изобщо липсва в обясненията на същия обвиняем, а и в другите гласни доказателствени средства по делото. По-конкретно, в протокола от експертното изследване е посочено, че при интервюто обв. М. е заявил „…и С. искаше да прави секс с мен. Тогава й казах да ми направи свирка и тя го направи, но беше доброволно”. Действия по изясняване на тези обстоятелства също не са предприети от органите на досъдебното производство, а прокурорът не е обсъдил така получената информация при извършване на анализа на доказателствения материал в мотивите към атакуваното пред районния съд постановление.

Изводът на прокуратурата, че пострадалата Ч. лесно е могла да потърси помощ и не е логично това, че, ако блудствените действия спрямо нея са недоброволни, не е потърсила такава помощ, на първо място е направен без прокурорът да обсъди изложеното в протокола от извършената спрямо С.Ч. съдебно-психиатрично-психологична експертиза, че същата е доверчива, че по отношение на нея е налице лесна внушаемост, и „ситуативна обусловеност на действията”, че тези обстоятелства, както и „страхът, като водещо емоционално състояние, както и агресивността на извършителя” водят до поведение на подчиняемост, макар и да „не се наблюдава продължителна криза на личността със страхов облик”, а също и това, че „при освидетелстваната е налице наличие на посттравматичен емоционален стрес” (л. 29 от делото по досъдебното производство). На следващо място, ако наблюдаващият прокурор не счита гореизложеното за основание да направи извод по фактите, противоположен на застъпения в прекратителното постановление, то следва да бъде установено посредством съответната експертиза конкретно дали твърдяната от св. Ч., както и от св. Х. заплаха от страна на обвиняемите, че ще я продадат като проститутка, както и евентуално нанесените й удари, каквито също се твърдят от тези две свидетелки, биха могли, предвид възрастовите и характеровите особености на С. Ч., да я мотивират да прави секс с обвиняемите без да потърси помощ или въобще да предприеме някакви съпротивителни действия, въпреки че сексуалният акт е нежелан от нейна страна. Отделно от горното, следва да бъде даден отговор на въпроса дали евентуалната заплаха (за каквато има данни в материалите по делото – виж извънпроцесуалните обяснения на Емрах Мехмед на л. 18 от делото по досъдебното производство) от показване на друг видеозапис на сексуални действия с участието на пострадалата С. Ч. (ако по делото се установят доказателства в такъв смисъл), също предвид възрастовите и характеровите й особености, би могла да я мотивира към подчиняване на обвиняемите и липса на съпротива, въпреки че сексуалният акт е нежелан от нейна страна. В този ред на мисли следва да се посочи, че въпросът дали има такъв видеозапис също не е изследван в хода на досъдебното производство.

Изложеното по-горе води до извода, че редица въпроси по делото следва да бъдат обсъдени и изяснени от прокуратурата, преди да бъде постановен акт по чл. 242, ал. 1 от НПК. Въззивният съд споделя довода на прокуратурата, че практически в атакуваното определение не са посочени конкретни указания по прилагането на закона, които следва да бъдат изпълнени от страна на прокурора, включително и чрез препращането към предходното определение за връщане на делото - в последното също не са налице конкретни указания по прилагането на закона. Независимо от това, процесното постановление подлежи на отмяна, а делото – на връщане съгласно чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК поради посочените по-горе причини. В тази връзка се налага на прокурора се дадат указания по прилагането на закона след връщането на делото, в който смисъл:

На първо място, чрез използване на възможността по чл. 218, ал. 2 от НПК, следва да се установи дали има сред учениците в ПГ „Хр. С.” лица, извън св. Х., имащи възприятия относно предмета на делото, включително дали те са гледали видеозаписи (в това число от мобилен телефон) със сексуално съдържание с участието на ученици от споменатата гимназия и ако да, то с участието на кои точно ученици, кога са гледали записите, какво знаят за тях, как са достигнали тези записи до тях и какво е съдържанието на съответния запис. В случай, че се установят лица с възприятия по предмета на делото, същите следва да бъдат разпитани като свидетели. Ако се установи, ¸е видеозаписи със сексуално съдържание с участие на обвиняемите и/или на пострадалата са налични, то следва да се извършат съответните действия, допустими от НПК, за приобщаване на тези записи към доказателствените материали по делото.

На следващо място, св. С. Ч., както и обв. М. следва да бъдат разпитани относно обстоятелствата, посочени в протоколите от съответните съдебно-психиатрично-психологични експертизи, които бяха обсъдени по-горе. По-конкретно, св. Ч. следва да бъде разпитана заснемала ли е Н. Х. евентуален полов акт между някой от обвиняемите и пострадалата, каквото изявление на последната е отразено в протокола от експертизата по отношение на С. Ч. Обв. М. следва да бъде разпитан дали е имало орален полов акт между някой от обвиняемите и пострадалата, каквото негово изявление е отразено в протокола от експертизата по отношение на този обвиняем. Св. Х. следва да бъде разпитана отново, като изрично й бъде поставен въпросът дали е заснемала полов акт с участие на пострадалата и обвиняемите. При необходимост и наличие на съответните противоречия следва да се извърши очна ставка между св. Н. Х. и св. С. Ч.

Органите на досъдебното производство следва да обсъдят въпроса налице ли е необходимост и възможност да бъде разпитана в качеството на свидетел ИДПС при РУ на МВР - А. М. Б., извършила извънпроцесуална проверка по случая. Необходимо е да се установи, включително по реда на чл. 218, ал. 2 от НПК, има ли други полицейски служители, които имат възприятия относно това какво са твърдяли обвиняемите в хода на извънпроцесуалната проверка по случая и, ако такива лица бъдат установени, същите следва да бъдат разпитани като свидетели, ако не са налице законоустановени пречки за това.

Необходимо е назначаването на съдебно-психиатрично-психологична експертиза, която да отговори на поставените по-горе въпроси досежно възможността за парализиране съпротивата на пострадалото лице, а именно - дали твърдяната от св. Ч., както и от св. Х. заплаха от страна на обвиняемите, че ще я продадат като проститутка и евентуално нанесените й удари, каквито също се твърдят от тези две свидетелки, както и евентуална заплаха от показване на друг видеозапис на сексуални действия с участието на пострадалата С. Ч. (ако по делото се установят доказателства в такъв смисъл) биха могли, предвид възрастовите и характеровите особености на С. Ч., да я мотивират да прави секс с обвиняемите без да потърси помощ или въобще да предприеме някакви съпротивителни действия, въпреки че сексуалният акт е нежелан от нейна страна. Такава експертиза, разбира се, следва да бъде назначена единствено при положение, че прокурорът не направи различен фактически извод досежно липсата на оказана от страна на св. Ч.съпротива на обвиняемите и причините за това.

При новото си произнасяне по реда на чл. 242 от НПК прокурорът следва да съобрази и обсъди в мотивите към акта си всички засегнати по-горе въпроси, както и въпросите, засегнати в мотивите към Определение № 12/19.08.2010 г. по Ч.Н.Д. № 48/2010 г. по описа на РС - А., включително резултатите от новите процесуални действия, респективно – да има предвид дадените в настоящото определение указания.

Естествено, в случай, че преценят, органите на досъдебното производство следва да предприемат и всички други действия, необходими за изясняване на фактите по делото.

Предвид всичко изложено, следва да се потвърди атакуваното определение на РС – Ар., като прокурорът следва да изпълни всички указания, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Ето защо и на основание чл. 243, ал. 7 вр. ал. 5, т. 3 и чл. 345 от НПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17/24.11.2010 г. на РС – А., постановено по Ч.Н.Д. № 63/2010 г. по описа на същия съд, с което постановлението на РП – А. от 08.11.2010 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 37/2010 г. по описа на РУ на МВР – А. е отменено и делото е върнато на прокурора, КАТО СЕ ИЗПЪЛНЯТ УКАЗАНИЯТА, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.