Р Е Ш Е Н И Е
№ 752/7.12.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на осми ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева и участието на
прокурора Стоян Павлов, като разгледа докладваното от съдия Колева адм. дело № 670
по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 285 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на К.Д.И., понастоящем
в Затвора-гр. Враца, подадена лично и чрез процесуален представител адвокат С.М.,
срещу Решение № 349/29.05.2023 г. по адм. дело № 906/2022 г. на Административен
съд–Пазарджик. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е
неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано.
Иска се отмяна на решението, като се постанови друго по съществото на спора, с
което да се уважи предявения от него иск в претендирания размер.
Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител
юрисконсулт Р.Р., излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК.
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба на К.Д.И. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН), с която претендира обезвреда за претърпени вреди в размер
на общо 11 500 лева, от които 1 500 лева имуществени вреди и 10 000 лева
неимуществени вреди за периода от 20.01.2018 г. до 08.03.2021 г. В молбата е посочено,
че е бил назначен на работа в Затвора-гр. Бобов дол въпреки психичното му
заболяване, което от своя страна се е отразило на трудовите му способности. На
18.01.2018 г. е уволнен от работа, а в края на 2019 г. бил трудоустроен от
ТЕЛК. Иска ГДИН да бъде осъдена да му заплати брутните заплати за шест месеца
съгласно Кодекса на труда и полагащите му се за този период работни дни от
датата на уволнението до датата трудоустрояването му.
С решението си Административен съд-Пазарджик, IV-ти състав е отхвърлил като неоснователен иска на К.Д.И.
за претърпени имуществени и неимуществени вреди против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ по повод възложената му работа в Затвора-гр. Бобов
дол и търсено обезщетение за трудоустрояване в тази връзка.
От фактическа страна по делото е установено, че
лишеният от свобода е бил
назначен на работа още през 2016 г. в „Пейпър багс“ ЕООД към ДП „ФЗД“ като общ
работник за лепене на подаръчни торбички като възложената му работа е
прекратена със Заповед № 9/23.01.2018 г. Посочено е, че причина за уволнението
е некачествена изработка на възложената работа – брак на 800 броя хартиени
торбички при възложена изработка и предоставени заготовки на 1 000 броя
хартиени торбички. По отношение на твърденията за наличие на трудоустрояване и
произлизащи от него вредоносни последици за ищеца, първонстанционният съд е
установил, че с Експертно решение № 0545 от 029 от 18.02.2020 г. на НЕЛК за
същия е признато, че е с 50% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза
специфични разстройства на личността, с оглед на което е приел, че не е установено трудоустрояване на ищеца по
причина на трудова злополука или професионално заболяване с оглед полагания
труд от негова страна в „Пейпър багс“ ЕООД. Приел е, че липсват и фактическо, и
правно основание за претендиране на вреди по реда на чл. 284 ЗИНЗС от страна на
ищеца във връзка с възложената му работа в Затвора–гр. Бобов дол за изработка
на хартиени торбички към „Пейпър багс“ ЕООД и уволнението му от 23.01.2018 г.,
включително във връзка с негово трудоустрояване. Посочил е, че не е установено
лицето да е било подложено на неравностойно третиране или да е било подложено
на нечовешко или унизително отношение.
Според настоящия касационен състав обжалваното
решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск, тъй като съдът се
произнесъл по факти и обстоятелства, които не се заявени от ищеца.
С предявяването на иск ищецът заявява за съдебна
защита свое конкретно субективно гражданско материално право, което след
сезирането на съда с редовна искова молба, става и предмет на делото. В
исковата си молба И. е посочил, че претендира имуществени и неимуществени
вреди, а в петитума - че се иска осъждане на ответника да му заплати полагащите
му се по Кодекса на труда 6-месечни брутни заплати от незаконното му уволнение,
както и да му се зачитат работните дни. В молбата не са изложени каквито и да
било обстоятелства за претърпени неимуществени вреди, поради което съдът на
основание чл. 129, ал. 2 ГПК е следвало да даде указания на ищеца да уточни в
какво точно се състои искането му, съответно да се определи предмета на делото.
В решението си съдът е посочил, че въпреки дадените указания, че
доказателствената тежест лежи върху ищеца да докаже иска си по вид, основание и
размер, то такива не са ангажирани, поради което е приел за недоказан иска за
претърпени неимуществени вреди. Както бе посочено, такива твърдения не са
изложени в исковата молба, поради което неправилно съдът е отхвърлил иска без
да определи правилно предмета на делото. От друга страна, твърдението за
претърпени неимуществени вреди винаги е обвързано с период, какъвто не е
посочен в съдебното решение, което е съществено процесуално нарушение.
Съдът е отхвърлил претенцията на И. за претърпени
от него имуществени и неимуществени вреди по повод възложената му работа в
Затвора-гр. Бобов дол и търсено обезщетение за трудоустрояване, докато в
исковата молба изрично е посочено, че се иска присъждане на 6-месечни брутни
заплати от момента на уволнението му до издаване на експертното решение. Иначе
казано съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като ищецът не е заявил, че
претендира вреди от възложената му работа, нито пък обезщетение за
трудоустрояване, така както е постановен диспозитивът на решението.
С оглед изложеното, разглеждайки и решавайки спора
на основание (факти и обстоятелства, от които произтича претендираното право),
каквото не е заявено и не е поддържано от ищеца в производство, съдът е излязъл
извън обхвата на търсената от него защита. По този начин е подменил, в
нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, въведените от
ищеца в предмета на спора обстоятелства и е постановил недопустимо решение по
иск, с какъвто не е бил сезиран.
Поради гореизложеното, решението следва да бъде обезсилено
като недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
Административен съд-Пазарджик съд за произнасяне по предявения иск, като следва
да даде на ищеца конкретни указания относно подлежащите на доказване факти по
иска, доказателствената тежест между страните и необходимостта за ангажиране на
съответните доказателства.
Водим от гореизложеното, Административен
съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 349/29.05.2023 г. на Административен
съд-Пазарджик, IV-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен
съд-Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2.(П)