Р Е Ш Е Н И Е
№2793/21.6.2019г.
гр.Варна 21.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№55/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Я. Ш**** твърди, че на 4.12.2017г. в
гр.В***
собственият й л.а. „Т****
”
с д.к.№*** е бил
ударен от застрахован при ответника З. „Б.и.“ АД л.а.“Ф***“ д.к.№**** по вина на
водача на втория автомобил. Сочи се, че по съдебен път ищцата е получила от
ответника обезщетение в размер на 5 355лв. за нанесените щети от ПТП-то по
силата на съществувалата между ответника и третото лице причинител на ПТП-то
застраховка гражданска отговорност. Моли се, да се осъди ответника да заплати в
полза на ищеца сумата от 50лв. частичен иск от иск целия в размер на 169.59лв.
лихва за забавено плащане на присъдената главница за времето от 4.12.2017г. до
27.03.2018г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до
окончателното изплащане на сумата и сторените по делото разноски.
Ответното
дружество оспорва иска, като сочи, че същият е частично недопустим поради това,
че посоченият период на забавата обхваща и период за който е присъдена законна
лихва в рамките на воденото между страните гр.д.№**** на ВРС, освен това се сочи, че към 2.01.2019г. присъдената
главница е била заплатена от ответника в рамките на водено и прекратено към нея
дата изп.д. поради изплащане на задължението. Сочи се
също така, че ответника не е бил своевременно уведомен, че лекия автомобил е с
прекратена регистрация. Сочи се също така, че съгласно разпоредбата на чл.497,
ал.1 от КЗ ако обезщетение не е определено или изплатено лихва за забава се
дължи или от изтичане на петнадесет дневен срок от представяне на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, а не от датата на увредата. Моли се, да се
отхвърли предявения иск.
Съдът
приема, че предявения иск намира
правното си основание в чл.86 от ЗЗД.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител
поддържа предявения иск. Моли за постановяване на решение по делото съобразно
признанието на иска.
По делото е
приложено гр.д.№**** на ВРС със
страни ищец настоящата ищца и ответник също ответното дружество, като това дело
е приключило с влязло в сила решение №**** с което
ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 5 355лв.
застрахователно обезщетение за настъпило на 4.12.2017г. ПТП за което по време
на действие на застраховка №***, като
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Посоченото
решение има обвързваща настоящия състав сила по отношение на това, че ищцата на
посочената от нея дата 4.12.2017г. е претърпяла щети за които ответното
дружество в качеството си на застраховател на причинителя е дължало сумата от 5 355лв.
главница за обезщетение.
С оглед на
изложеното следва да се приеме, че ответника е изпаднал в забава, което води на
извода за дължимост на обезщетени е за забава. На
основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към
увредения, което се покрива от застрахователят на основание функционалната
отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 494, т. 10 от
действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016
г. /, приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена
функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от него на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди до лихви за забава, считано от по-ранната дата на
уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице (чл. 429, ал.
3 от КЗ). В случая ищцата на 6.12.2017г. е уведомила застрахователя
за събитието, настъпило на 4.12.2017г с искане за оценка по застраховка „ГО“ на
МПС, като този документ е представен от самия ответник и предвид липсата на
оспорване на датата посочена в него същата следва да се приеме, като датата на
уведомяването. Съгласно представените описи на щета №2 и 3 те са извършени на
същата дата-6.12.2017г.
По делото
няма данни, а и не се твърди от страните, да е изисквано от пострадалия да
представи допълнителни документи по чл. 106, ал.
3 КЗ, поради което и съдът приема, че от този момент е започнал да
тече срока по чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ и съответно е изтекъл на 30.12.2017г. Следователно
ответникът дължи лихва за забава от 31.12.2017г. до 27.03.2018г.
Изчислена
служебно тази сума възлиза на 129.49лв., което води до извода за доказаност на частичната претенция по размер до заявената
сума от 50лв.
Предвид
горното решаващия състав приема, че предявения иск следва да бъде уважен по
период за времето от 31.12.2017г. до 27.03.2018г. и за сумата от 50лв.
предявена като частична претенция, но да се отхвърли за периода от 4.12.2017г.
до 30.12.2017г.
Предвид
направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 410лв. сторени по делото разноски.
Разноски в
полза на ответника не се дължат въпреки направеното искане предвид, това че
размера на претенцията като сума е уважен изцяло.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА З. „Б.и.“, ЕИК****
***
да заплати на Я.С. Ш****
ЕГН********** адрес *** сумата от 50лв.
представляваща лихва за времето от 31.12.2017г. до 27.03.2018г. начислена върху
сумата от 5 355лв. присъдена с решение №**** по гражданско дело №**** по описа
на РС Варна, ХVII състав,
като дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „ГО” №BG**** и търсена като частичен иск от иск целия за
сумата от 169.59лв., като отхвърля претенцията за времето от 4.12.2017г. до
30.12.2017г. на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б**** със седалище *** да заплати на Я.С. Ш**** ЕГН**********
адрес *** сумата от 410лв. сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: