Решение по дело №209/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 278,ал.1 от ГПК и е образувано по частна жалба на прокурор в О. П. – К. против определение № 25/ 20.12.2010 г. по гр.д. № 441/ 2010 г. по описа на РС-Момчилград. В жалбата се твърди, че определението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се оплаквания, че искът по чл.537,ал.3 от ГПК има самостоятелен характер, тъй като законодателят дава възможност прокурора да предяви иск за отмяна на охранителен акт , който е постановен в нарушение на закона. В текста на закона изрично било посочено , че искът се предявява по отношение на издадени охранителни актове, което предполагало самостоятелния му характер. Счита, че прокурора действа в изпълнение на възложената му от държавата функция на защита на законността и държавния интерес и правата му произтичат от изричната разпоредба на чл.537,ал.3 от ГПК.Няма законова възможност да предявява иск по чл.108 от ЗС или по чл.124 от ГПК. Моли съдът да отмени определението на районния съд и да задължи съдът да разгледа предявеният иск по същество .

Писмен отговор на частната жалба от А. М. Х. и А. Б. Х. , двамата от гр. М., не е постъпил.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима. Подадена е от О. П. – К. в срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване, по реда на чл.278 от ГПК, съдебен акт. Прокурорът е надлежна страна по силата на чл. 26,ал.3 от ГПК и чл. 537,ал.3 от ГПК, тъй като законодателят е предоставил възможността да участва в производство с права на страна в предвидените от закона случаи. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че с НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, № 165, том І, рег.№ 1327, дело № 165/ 25.05.2006 г. на Нотариус Г.Григоров с рег. № 459 А. Б. Х. от гр. М. е признат собственик на недвижим имот, на основание чл.483/отм ГПК/, сега 587,ал.2 от ГПК, представляващ УПИ –ІІІ пл.сн. № 839 кв.74 по плана на Г., ведно с построената в него двуетажнÓ полумасивна жилищна сграда. Констативния нотариален акт е издаден на основание обстоятелствена проверка за придобиване на правото на собственост по давност чрез разпит на трима свидетели. Установява се, че описания недвижим имот е бил собственост на чуждестранно лице- изселник от 1952г. и управлението на имота е било представено на общината по силата на ПМС 226/ 11.11.1992 г.

Съгласно чл.127, т.5 от Конституцията на РБ прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразните актове. Това конституционно право е намерило уредба в ГПК , а именно в разпоредбата на чл.537,ал.3 от ГПК. В изпълнение на функцията за опазване на законността прокуратурата е оправомощена да предприема действия по отмяна на незаконосъобразни актове. Правомощието на прокурора да предяви иск за отмяна на издаден охранителен акт е изрично уредено в ал.3 на чл.537 от ГПК и представлява изключение от правилото, че иск за отмяна на нотариален акт не може да бъде предявен самостоятелно. В случая не се касае за хипотезата по чл.537,ал.2 от ГПК, при която предявяването на самостоятелен иск за отмяна на издаден нотариален акт се явява недопустим и защитата на правата се реализира с предявяване на ревандикационен или установителен иск. Всеки порочен охранителен акт засяга обществените отношения , доколкото създава правна несигурност в обществените отношения, и когато прокурора прецени, че е налице незаконен охранителен акт, може да иска неговата отмяна в предвидените от закона случаи. В случая издадения нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка удостоверява едно абсолютно по своя характер право, каквото е правото на собственост, и като такова то има действие по отношение на всички правни субекти и ако е нарушен закона при издаването на акта, ще доведе до засягане на обществения интерес, който е свързан с предмета на делото и е от значение за обществото. В случая издадения нотариалния акт удостоверява придобиването на правото на собственост върху недвижим имот, който е със статут на имот на изселил се в РТурция български гражданин от турски произход през периода от 1950-1952 г., като управлението на имота държавата е представила на общината.

По изложените съображения съдът намира определението на районния съд за незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за разглеждане на предявеният иск и произнасяне по същество. Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 25/ 20.12.2010 г. по гр.д. № 441/2010 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Момчилград за разглеждане на предявеният иск и произнасяне по същество.

Определението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.