Решение по дело №6371/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4972
Дата: 28 септември 2023 г. (в сила от 28 септември 2023 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20231100506371
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4972
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100506371 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6371/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД
гр.София срещу решение №6172 от 20.04.2023 г постановено по гр.д.№42412/22 г на СРС ,
176 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за
установено , че М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата 102,39 лева незаплатена
топлинна енергия за периода м.06.2019 г – м.10.2019 г за аб.№95721 / отговарящ на
апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* / , ведно със законната лихва от
23.05.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 3,45 лева лихви за забава
върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2019 г – 10.05.2022 г ; и
сумата от 13,36 лева за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.05.2022 г ; за които
суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от 10.06.2022 г по
ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено за задължение за аб.№95721 / отговарящ на апартамент
на сутерена в сграда в гр.София ул.******* / , както и заповедта за изпълнение е издадена за
този имот. Посочването на друг имот е техническа грешка в исковата молба , а документи
за собственост на ответника са представени именно за апартамент на сутерена в сграда в
1
гр.София ул.******* . Исковата молба е нередовна и е следвало да се дадат указания на
ищеца за отстраняване на нередовностите . СТЕ и всички доказателства по делото касаят
апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* . Ответникът е потребител на
топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ , както и е наследник на лице , което е имало открита
партида за доставка на топлинна енергия . Исковете са доказани по основание и размер .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е
налице техническа грешка в исковата молба и същата не е нередовна . Решението на СРС
трябва да се потвърди , евентуално да се обезсили същото , както и заповедта за изпълнение
и да се прекрати производството по делото .
Третото лице помагач „Б.“ ООД не взема становище по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД
гр.София на 21.04.2023 г и е обжалвано в срок на 02.05.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Ответникът не се явява потребител на
топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ и не дължи процесните суми . Представен е от ищеца
нотариален акт на л.19-20 от делото пред СРС , според който наследодателката на ответника
Р.П. е била собственик на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* . В
исковата молба е посочен друг имот – ап.******* в гр.София ж.к.******* вх.Г ******* , но
за него не са представени доказателства за собственост .
Обжалваното решение е частично неправилно , а мотивите на СРС са противоречиви и
незаконосъобразни .
Основателни са оплакванията във въззивната жалба , че исковата молба е била нередовна
пред СРС . Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение , процесните
задължения са за аб.№95721 / отговарящ на апартамент на сутерена в сграда в гр.София
ул.******* /. Така е издадена и процесната заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от
10.06.2022 г по ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав . Констатира се , че в исковата молба
от една страна е посочено , че се предявява по повод възражение на ответника срещу
заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от 10.06.2022 г по ч.гр.д.№26973/22 г на СРС
, 176 състав и за задълженията по тази заповед , а от друга страна се сочи за процесен
топлофициран имот не апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* , а
ап.******* в гр.София ж.к.******* *******Г ******* .
2
При такива явни несъответствия СРС е следвало да остави исковата молба без движение и да
даде на ищеца указания да отстрани нередовностите на исковата молба . Трябва да се
отбележи , че ако наистина исковата молба касае задължения за ап.******* в гр.София
ж.к.******* вх.Г *******, то същата би била недопустима и е следвало СРС да я върне .
Няма данни за въпросния „друг имот“ да има издадена друга – различна от процесната -
заповед за изпълнение , за да бъде допустима искова молба по чл.422 ГПК . Положителен
установителен иск за парични задължения – извън уредените в закона изключения – е
недопустим поради липса на правен интерес и възможност да се предяви осъдителен иск .
В случая след изрично дадени указания от настоящия съд ищецът уточни с молба от
20.06.2023 г , че в исковата молба са допуснати технически грешки и процесните
задължения са за за аб.№95721 / отговарящ на апартамент на сутерена в сграда в гр.София
ул.******* /. За този обект са и всички събрани пред СРС доказателства , включително СТЕ
.
Ответникът е потребител на топлинна енергия за визирания апартамент съгласно нотариален
акт на л.19-20 от делото пред СРС , според който Р.П. е била собственик на апартамент на
сутерена в сграда в гр.София ул.*******. Съгласно удостоверение за наследници от
08.03.2019 г ответникът е единствен наследник на Р.П. . Отделно последната е била подала и
молба-декларация за откриване на партида при ищеца .
Искът за главница за топлинна енергия е частично основателен . Според представените
пред СРС писмени доказателства и приетата от СРС СТЕ за процесния период е доставена
топлинна енергия в размер на 88,27 лева / 102,39 лева по прогнозни сметки – 14,12 лева
сума за връщане след отчет на уредите / . Според СТЕ дяловото разпределение в етажната
собственост е извършвано законосъобразно и при спазване на ЗЕ и методиката по Наредба
№16-334 за топлоснабдяването . Ежемесечно са отчислявани технологичните разходи .
Средствата за измерване са преминали метрологична проверка . За процесния период са в
сила ОУ /2016 г / представени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение .
Съгласно чл.33 от ОУ /2016 г / не е необходимо публикуване на съответните сметки на
интернет сайта на ищеца , съответно изпадането в забава не е обвързано от подобно
обстоятелство /както това беше по ОУ-2014 г /. Лихвата - само върху окончателните сметки
- тече след изтичане на 45-дневен срок от периода , за който се отнасят - чл.33 ал.1 от ОУ -
2016 г. След като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
23.05.2022 г , то не са погасени в 3-годишна погасителна давност задълженията за главница
за процесния период м.06.2019 г – м.10.2019 г.
С оглед частичната основателност на иска за главница , частично основателен е и иска за
лихви за забава до размера от 2,97 лева .
Основателен е иска за 13,36 лева за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.05.2022
г . Ищецът е материално-правно легитимиран по иска за дялово разпределение съгласно
чл.22 ал.2 и чл.36 от ОУ /2016 г / . По аналогични съображения е неоснователно
възражението за погасителна давност за сумата за дялово разпределение .
3
Налага се изводът , че след частична отмяна на решението на СРС трябва да се признае за
установено , че ответникът дължи посочената част от претендираните суми . В останалата
част решението на СРС трябва да се потвърди .
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски /по компенсация/ в заповедното
производство и пред СРС и пред СГС , съобразно уважената част от исковете .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6172 от 20.04.2023 г постановено по гр.д.№42412/22 г на СРС , 176
състав ; в частта , с която са отхвърлени искове на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София с
правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи
сумата 88,27 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2019 г – м.10.2019 г за аб.
№95721 / отговарящ на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* / , ведно със
законната лихва от 23.05.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 2,97 лева
лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2019 г –
10.05.2022 г ; и сумата от 13,36 лева за дялово разпределение за периода м.07.2019 г –
м.05.2022 г, ведно със законната лихва от 23.05.2022 г до окончателното заплащане на
сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК
от 10.06.2022 г по ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав ; както и в частта , в която “Т.С.”
ЕАД ЕИК ******* гр.София е осъдено да заплати на М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София
сумата от 300 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че чл.149 ЗЕ ,
чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата 88,27
лева незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2019 г – м.10.2019 г за аб.№95721 /
отговарящ на апартамент на сутерена в сграда в гр.София ул.******* / , ведно със законната
лихва от 23.05.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 2,97 лева лихви за
забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2019 г – 10.05.2022 г
; и сумата от 13,36 лева за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.05.2022 г, ведно
със законната лихва от 23.05.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от 10.06.2022 г по
ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която посочения иск за
незаплатена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 88,27 лева до предявения
размер от 102,39 лева ведно със законната лихва от 23.05.2022 г до окончателното
4
заплащане на сумата ; както и посочения иск за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 2,97 лева до предявения размер от 3,45 лева
; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение №16090 по чл.410 ГПК от
10.06.2022 г по ч.гр.д.№26973/22 г на СРС , 176 състав .
ОСЪЖДА М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК *******
гр.София сумата от 389,68 лева разноски пред СРС и в заповедното производство /по
компенсация/ и сумата от 74,16 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД гр.София като трето лице помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5