Решение по дело №13360/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266227
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Емилия Вергилова Александрова
Дело: 20201100513360
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 25.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                              ЧЛЕНОВЕ:         ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                  ТАНЯ КАНДИЛОВА  

                        

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 13360 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.И.Г. срещу Решение № 22232926/ 22.10.2020 г., постановено по гр. дело № 72325/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав, с което е отхвърлена молбата му с правно основание чл. 19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/,  - за допускане промяна  на фамилното му име от „Г.“ на „А.“.

Във въззивната жалба се сочи, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано, неправилно и в противоречие с установената съдебна практика по подобни случаи.

Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и вместо него да се постанови друго, с което, на основание чл. 19, ал.1 от Закон за гражданската регистрация, да се допусне исканата промяна на фамилното му име.

Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на Софийски районен съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Столична община пледира за постановяване на решение по преценка на съда.

        Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С Решение № 22232926/ 22.10.2020 г., постановено по гр. дело № 72325/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав, е отхвърлена молбата на К.И.Г., с правно основание чл. 19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/,  - за допускане промяна  на фамилното му име от „Г.“ на „А.“.

Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на първостепенния съд (чл. 272 от ГПК).

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции; тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон. Аналогично е разрешен въпросът и в Решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС – предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо; тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.

Според чл. 14, ал. 1 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Чл. 14, ал. 2 от ЗГР предвижда, че фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.

В настоящия случай молителят е български гражданин и е с установено бащинство. Името на неговия баща е И.Й.Г.. При това положение, фамилното име на молителя може да бъде само Г. (както е записано в акта за раждане) или Й. (аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗГР). Други възможности, с изключение на тези при сключване на граждански брак (чл. 14, ал, 2 ЗГР, вр. чл. 12 СК), законът не допуска.

 Този извод не може да бъде разколебан от събраните по делото пред първа инстанция показания на разпитания свидетел /Ирина Руменова А.а, майка на молителя/, от които е видно, че тя се познава от 15 години с И. А., който се грижи за К., дава му пари, плаща образованието му, К. го представя пред приятели за свой баща. Този извод не може да бъде разколебан и от личните обяснения, дадени от молителя пред настоящата съдебна инстанция, съгласно които биологичният му баща не се е интересувал от него, не са поддържали отношения, като именно вторият съпруг на майка му се е грижил за него като баща, осигурявал му е финансови средства, включително и за лечение на онкологично заболяване.

Съгласно практиката на ВКС промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства, каквито в случая не са налице. За да гарантира обществените интереси, законодателят е предвидил промяната на име да се допуска единствено при наличие на определени предпоставки и това да става само по съдебен ред, а не да се извършва при всяко искане от страна на заинтересованото лице, без да са налице достатъчно значими основания за това.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22232926/22.10.2020 г., постановено по гр. дело № 72325/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.