№ 177
гр. Разград , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101407 по описа за 2020 година
Производството е по чл.124 ал.1 ГПК.
Депозирана е искова молба от М. И. К.в, с която моли съда да приеме за установено спрямо
Община-Разград, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 49093.94.17 в
с.Мортагоново, м. ЯСАЦИ-НОВИ- СС, вид собств. общинска частна, вид територия
Земеделска, категория 3, НТП нива, площ 1022 кв. м, стар номер 094017.
Твърди, че имотът е бил в регулация и е представлявал имот с пл.№491 от кв.69 по плама на
Мортагоново. Твърди, че имота има от баща си И. М. К./И. М. К./, който пък го е наследил
от неговия баща. Баща по владял имота от седемдесетте години на миналия век. Починал
през 1989г., като от томи момент той владее имота. Другите наследници никога не са имали
претенции. Твърди, че е придобил имота по наследство и давност.
Имотът не е ограден, но на место има синури. Имота никога не е отнеман, одържавяван,
нито е бил включван в ТКЗС.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по реда на този закон, а само тези които са кооперирани или отнети
фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Имот не е кооперирана земеделска земя отнета от
собствениците, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ и
1
съответно да се причислява като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение не би
следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно да бъде
причислен като общинска собственост./в практика на ВКС-Решение №310/10.12.2012г. на
ВКС гр.д. №243/2012г.,1 г.о. и др./. За имота се прилагат общите разпоредби на ЗС
включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за
придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им.
Към настоящият момент имота е със статут на земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗ, и е
записан като собственост на Община Разград, поради което за него възниква правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Ответникът Община-Разград твърди, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.
Процесният недвижим имот, видно от приложената към исковата молба скица № 15-
871311/23.09.2020г. на службата по ГКК-гр.Разград попада в категорията земи по чл.19,ал.1
от ЗСПЗЗ, като правото на собственост върху този имот е придобито от община Разград по
силата на закона, съгласно протоколно решение № 2/29.07.2008 г. на комисията по
чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Спорът между страните досежно собствеността върху процесния имот, респ. относно
обстоятелството доколко правилно и законосъобразно този имот е включен във фонд
„Резултативен“ и на това основание ответникът е признат за собственик зависи от това дали
този имот е бил внасян в ТКЗС, или е бил одържавяван. Окончателно становище по
съществото на спора ответника може да заяви при наличието на съдебно-техническа
експертиза. В тежест на ищеца е да докажа, че е предявил имота по давност. В с.з.
ответникът предоставя на преценката на съда основателността на иска, съобразно събраните
по делото доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищецът е син на И. М. К., починал на 22.06.1989г. Същият е
оставил наследници по закон преживяла съпруга З. и две деца М. и С.. Последният е
починал на ****г., като няма низходящи наследници и съпруга.
Имотът се води частна общинска собственост- зем.земя по чл.19 ЗСПЗЗ,съгласно
прот.решение №2/29.07.08г. на ПК.
По делото е назначена СТЕ, според която първият кадастрален, респ. регулационен план на
с. Мортагоново е одобрен със заповед № 218 от 19.07.1932г. От съвместяването на картата
на неурбанизираната територия на землище с. Мортагоново с плана от 1932г. вещото лице е
установило, че процесният имот с идентификатор № 49093.94.17 попада на територията на
имот с пл. № 461, за който по разписния списък към плана от 1932г. за собственик (без
2
документ за собственост) е записан А. М. К.. С плана от 1932г. за имот с пл.№ 461 са
отредени три парцели : два парцела в кв. 81 и един парцел в кв.78. Процесният имот с
идентификатор № 49093.94.17 попада на територията на парцел № VIII-461 от кв. № 78 по
плана от 1932г.
Във връзка с изпълнението на ПМС 216 от 08.11.1961г. целият имот с пл.№ 461 респективно
парцел № VII1-461 от кв. № 78 по плана от 1932г. е изключен от границите на
урбанизираната територия на населеното място. Следващите (действащи и в настоящия
момент) кадастрален и регулационен планове са одобрени със заповед № 1443 от
19.11.1986г. От съвместяването на картата на неурбанизираната територия на землище
с.Мортагоново с плана от 1986г. се установява, че процесният имот с идентификатор №
49093.94.17 се припокрива напълно с имот с пл.№491. Изключеният от регулация бивш
парцел № V1II-461 от кв. № 78 по плана от 1932г. е заснет и нанесен като имот с пл.№ 491 в
плана от 1986г. В разписния списък към плана от 1986г. за собственик (без документ за
собственост) първоначално е записан С. И. М., а в последствие като собственик (без
документ за собственост) е записан И. М. К.. В плана на с.Мортагоново от 1986г. имот с пл.
№ 491 остава извън границите на регулационния план.
Във връзка с изготвянето на плана за земеразделяне всички изобразени върху плана от
1986г., но изключени от регулация имоти са пренесени върху КВС, като имоти в
съществуващи стари реални граници. Имот с пл. №491 е изобразен върху картата на
неурбанизираната територия на с. Мортагоново като имот с идентификатор №49093.94.17.
Процесният и съседните му имоти в съществуващи реални граници физически не са
присъединявани към блоковете на ТКЗС или ДЗС. За процесният имот не са съставяни
актове за одържавяването им.
По делото е разпитан един свидетел-А. К. от с.Мортагоново, който твърди, че познава
ищеца. Баща му притежавал ясяк в селото от декар и нещо. Намира се нагоре към
с.Желязковец. Като се влиза в селото, първия вдясно, около джамията. На около 200-300 м. е
от джамията. Това място М. го имал от дядо му, който първо го дал на баща му, който се
казва И./И./. М. имал брат, който починал 1989г. в казармата. Не бил женен. Баща му
починал пак 1989г., 15 дни преди сина си. Този имот след смъртта на баща му, го
обрабогвала майката на М.. Като се върнал от казармата М. започнал да обработва имота.
Майка му казала, че му го дава, защото е единствен наследник на майка си. Преди година и
нещо в имота имало пшеница насята. М. има и орехи там. Това място не е влизало в ТКЗС.
Съседи на М. са В. и А.. И. М. е турското име на бащата на ищеца. И. /И. / има брат А. М.
К., който е чичо на ищеца.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо, че ищецът е
собственици на поземлен имот с идентификатор №49093.94.17, който е придобил по
наследство от своя дядо и баща, а и по давностно владение, поради оспорване на правото му
3
от ответника, е допустим.
В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е
владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Имота не е
кооперирана земеделска земя отнета от собствениците, поради което е неприложима
процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ и съответно да се причислява като имот по чл.19
от ЗСПЗЗ и не следва да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно да
бъде причислен като общинска собственост. За имота следва да се прилагат общите
разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим
способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците
им.
Придобиването на недвижим имот по давност като оригинерно придобивно основание
предполага осъществяване на фактическа власт върху имота в определен от закона срок, с
намерението да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата
на чл.68 ал.1 ЗС, като разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната
фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона
за собствеността– чл.302 ЗИСС(отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика
са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнено. Установяването на обективния и на субективния елемент на владението
предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота
представлява владение.
Бащата на ищеца е фигурира по разписен лист към плана от 1986г. като собственик на имот
пл.№491. Този имот е изобразен върху картата на неурбанизираната територия на
с.Мортагоново като имот с идентификатор №49093.94.17. Същият никога не е преставал да
упражнява фактическата власт и да счита имота за свой.
На следващо място процесният имот никога не е бил отчуждаван и не е минавал процедура
по реституция по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като изключеният от регулация имот пл.№491 не е
бил предмет на отчуждаване, то бащата на ищеца, никога не е изгубвал собствеността
върху него. Имота и понастоящем се владее и обработва от ищеца като собствен.
Имот с идентификатор №49093.94.17 се води земя по чл.19 ЗСПЗЗ, без да има основание за
това. По този начин общината неоснователно е оспорила и претендирала правото на
собственост на ищеца.
С оглед основателността на иска на ищеца се следват сторените по делото разноски в
размер на 770лв.
Воден от изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, представлявана от
кмета Денчо Бояджиев, че М. И. К.,ЕГН ********** от с.Мортагоново е собственик на
поземлен имот с идентификатор №49093.94.17 нива с площ от 1022кв.м., находяща се в
землището на с.Мортагоново, м. ЯСАЦИ-НОВИ- СС, вид територия Земеделска, категория
3, стар номер 094017, при граници: идентификатори №№ 49093.94.16, 49093.94.29,
49093.94.18 и 49093.94.15.
ОСЪЖДА Община-Разград да заплати на М. И. К. сумата от 770лв./седемстотин и
седемдесет лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5